РЕШЕНИЕ
№ 2403
гр. Бургас, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120102862 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. П. С. срещу Д. Г. Т. и Т. П. Т., с
която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти:
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на
гр. Б., с адрес на имота гр. Б.******** с площ по документ 90,67 кв.м., прилежащи части:
избено помещение № 1 и 12,76 % ид.ч. от общите части на сградата; гараж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. по КККР на гр. Б., с адрес на имота
гр. Б.******** гараж **, находящ се на ет. 0, деклариран на площ от 18,62 кв.м. За краткост
двата имота в решението ще бъде посочени като Имотите.
Ищцата твърди, че страните по делото са наследници по закон на П. Т. Т., починал на
***** г., като ищцата е негова дъщеря, а ответниците, съответно преживяла съпруга от
втори брак и син /еднокръвен брат на ищцата/. Посочва се, че приживе и по време на брака
си с ответницата Д. Г. Т., П. Т. Т. е придобил от своята майка и съответно баба на ищцата и
ответника Т. Т. – М. Н.а Т. собствеността върху Имотите чрез договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу досегашни и бъдещи грижи и издръжка от *** г., обективиран в
нотариален акт № 14, том I, рег. № 378, дело № 11/2005 г. по описа на нотариус Цвета А.а.
Застъпва се обаче, че прехвърлителната сделка е възмездна само формално, като същата е
симулативна – прикриваща дарение от М. Н.а Т. в полза на П. Т. Т., поради което
придобитото въз основа на нея недвижимо имущество няма характер на съпружеска
имущества общност. Доказателство за твърдяната симулация било подписано от
прехвърлителката М. Н.а Т. обратно писмо от ***г., в което същата изрично е декларирала,
че извършеното прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка е привидно,
като в действителност сделката представлява договор за дарение със запазване на правото
на ползване на прехвърлителката върху конкретно посочени помещения и именно това е
била волята й — да подари Имотите на сина си. Предвид валидността на прикритата
1
безвъзмездна сделка, се застъпва, че към момента на смъртта си П. Т. Т. е бил едноличен
собственик на Имотите, съответно страните по делото като негови наследници по закон
/деца и преживяла съпруга/ са придобили същите при квота 1/3 ид.ч. за всеки от тях. По
изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по делото постъпва общ отговор от двамата ответници. С
него те оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и молят за отхвърлянето
им, ведно с присъждане на разноски. Не се оспорва, че ищцата е дъщеря на П. Т. Т. от
предходен брак, ответницата Д. Т. – негова преживяла съпруга, а ответникът Т. П. Т. – негов
син от брака му с последната. Не се спори и относно това, че на *** г. между М. Н.а Т. и
общия наследодател на страните – П. Т. Т. е сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу досегашни и бъдещи грижи и издръжка, обективиран в нотариален акт № 14,
том I, рег. № 378, дело № 11/2005 г. по описа на нотариус Ц.А.а, който договор е с предмет
Имотите. Сочи се, че доколкото договорът е сключен по време на брака между П. Т. и
ответницата Д. Т., то Имотите са придобити от съпрузите в режим на съпружеска имущества
общност. Оспорва се в тази връзка твърдяната симулация на прехвърлителната сделка, като
се излагат подробни съображения в тази насока, като представеният с исковата молба
документ, озаглавен „обратно писмо“, се оспорва като неавтентичен. Твърди се, че
единствено ответницата Д. Т. и съпругът й П. Т. са полагали грижи за прехвърлителката М.
Т., а ищцата – нейна внучка почти не я е посещавала. Отбелязва се, че въпреки че е
разполагала с достатъчно време да стори това (от 2005г. до смъртта си през ***.)
прехвърлителката никога не е изразявала намерение или желание да предяви иск за разкрИ.е
на симулация, в случай, че действителната воля е била да надари сина си. Застъпва се, че
независимо от неавтентичността му, представеният с исковата молба документ, озаглавен
„обратно писмо“, няма качеството на такова, разкриващо действителната воля на страните,
доколкото не съдържа волеизявление както за това, че не желае настъпване на правните
последици на възмездната привидна сделка, така и за приемане на прикритото дарение, и
подпис на приобретателя по сделката – П.Т., респективно не обвързва ответниците като
негови частни правоприемници. Сочи се, че на самостоятелно основание документът, който
няма достоверна дата, съответно липсват доказателства за това, че волята на страните по
сделката именно към момента на сключването е била безвъзмездно прехвърляне на имотите,
е непротИ.поставим на ответницата Д. Т. като трето неучастващо лице. В тази връзка се
застъпва и че употребеното в документа минало глаголно време „извършеното от мен
прехвърляне“ сочи на това, че въпреки посочената в същия дата на съставяне – ***г.
/съвпадаща с датата на сключване на договора/, то изявлението е направено едва след
изповядване на сделката, за което свидетелства и факта, че в „обратното писмо“ са цитирани
и номерата на нотариалния акт, обективиращ същата.
В проведеното на 30.11.2023 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193,
ал.1 от ГПК производство по оспорване истинността на документ, наименован „обратно
писмо“, досежно положения подпис от М. Н.а Т..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците моли съда да
отхвърли исковете, тъй като са неоснователни, като присъди на страните разноските по
делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М. Н.а Т. има две деца – С. Т. Т. (дъщеря и свидетел по делото) и П. Т. Т. (син,
починал през ***г.). М. Т. живее в собствено жилище (апартамент), находящо се в гр.
Б.****** На етажа има два апартамента, като в десния живее свидетелят С. Т.. Нейната
дъщеря Б. живее в кооперацията на същия адрес до 2005 година.
Ищцата по делото е дъщеря на П. Т. от първия му брак. Тя е родена през 1981 г.
2
Преди и след раждането й П. Т. и неговата първа съпруга живеят в жилището на свидетеля
С. Т., а след развода им, госпожа С. и майка й не живеят на адрес гр. Б.******.
Същевременно след развода П. Т. се премества да живее в левия апартамент при майка си.
Госпожа С. посещава рядко баща си, като това се случва, когато вече е пораснала. Тя
не се е грижила за баба си М.. Баща й организира изпращане за абитуриентския й бал и
тогава тя посещава жилището на ул. К.О.. Ищцата присъства и на погребението на баща си
през ***г.
В жилището на М. Т. живеят тя и синът й П. Т., а след 1993 г. и неговата втора
съпруга Д. Г. Т. (ответник по делото). След като се ражда синът им Т. П. Т. (ответник по
делото), той също живее в това жилище. Възрастната жена има собствена стая. За
домакинството се грижи ответникът Д. Т., която почиства и стаята на свекърва си. Към 2004
г. М. Т. получава лек инсулт. Докато е в болницата П. и неговата съпруга Д. се грижат за нея
и й ходят на свиждане (така свидетелят К., която не знае някой да е оставал в болницата с
М.). След изписването й състоянието й е тежко, като ответникът Д. Т. и нейният съпруг се
грижат за нея, включително чрез помощта на рехабилитатори. В края на същата година М. Т.
постепенно се възстановява.
Намеренията на М. Т. са да прехвърли Имотите на сина си П., защото е доволна как я
гледа и че иска те да останат за него и да няма „дразги“ със С.а, т.е. да не може последната и
нейните наследници да оспорват собствеността на Имотите след смъртта на майка й.
На *** г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу досегашни
грижи и бъдещи грижи и издръжка между М. Н.а Т., в качеството на прехвърлител, и П.Т. Т.,
в качеството на приемател, който е обективиран в нотариален акт № 14/*** г., нот. дело №
11/2005 г. по описа на нотариус Ц. А.а (за краткост Договора). Според Договора М. Т.
прехвърля на сина си П. Т. Имотите (апартамент № 1, находящ се на *********в гр. Б., със
застроена площ от 90,67 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 1 и гараж № 8,
както и 12,76 % идеални части от общите части на сградата и припадащите се идеални части
от правото на строеж) срещу задължение за гледане и издръжка, като докато е жива
приемателят ще й осигури, както и досега нормален и спокоен жИ.т, лекарства и грижи при
старческа немощ и болест, а дотогава прехвърлителят си запазва безвъзмездното ползване
върху едната спалня с общо ползване на кухня и сервизни помещения. Към датата на
сключване на Договора П.Т. е в брак с ответника Д. Т..
След сключване на Договора Д. и съпругът й продължават да се грижат за М. Т., като
за личната хигиена на последната се грижи Д., тъй като е жена. Няма неразбирателство
между двете жени. В тинейджърските си години Т. (ответник по делото) се скарва с баща си
П., тъй като последният употребява по-голямо количество алкохол, поради което момчето,
заедно с майка си Д., отиват да живеят в друго жилище в гр. Б., но Д. всеки ден посещава
жилището на ул. К.О., № **, и се грижи за съпруга си П., а само се прибира да нощува в
другото жилище.
М. Н.а Т. умира на***** г., като оставя за свои наследници по закон С.Т. Т. и П.Т. Т..
Последният умира на ***г., като оставя за свои наследници по закон Д. Г. Т. (съпруга), Т. П.
Т. (син) и М. П. С. (дъщеря).
По делото е приет като доказателство документ, озаглавен „обратно писмо“, за който
се твърди, че е съставен на *** г. и подписан от М. Н.а Т., с който тя твърди, че извършеното
от нея прехвърляне на Имотите на сина й П. Т. с Договора е привидно, като в
действителност сделката представлява договор за дарение на Имотите със запазване правото
й на ползване на едната спалня с общо ползване на кухня и сервизни помещения. Заявява, че
волята й е била единствено да подари Имотите на сина си. От заключението на вещите лица
по повторната тройна съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът в
документа „обратно писмо“ не е положен от М. Н.а Т., а същият е имитиран.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите С.. Т.
3
(частично), Х. Х. (частично), Д. И. К. и С. Д. Д., както и от заключението на вещите лица по
тройната съдебно-графологична експертиза.
При преценка на доказателствения материал съдът съобразни следното:
По заключенията на вещите лица:
При изготвяне на единичната съдебно-графологична експертиза вещото лице Щ. Н.
не е работил с оригинала на документа, същият само му е бил показан от процесуалния
представител на ищцата, и след като го е фотографирал, го е върнал на адв. Т., като вещото
лице не е разполагал с оригинала по време на самото изследване – това заявява експерта при
изслушването му в съдебно заседание от 18.01.2024 г. Без да бъде изследван оригиналът на
документа, няма как да се установи натискът – кога се усилва и кога се забавя.
От заключението на вещите лица по повторната тройна съдебно-графологична
експертиза се установява, че изследването е проведено с помощта на специализиран
микроскоп с увеличение 166 пъти, при пряко и косо насочени светлинни източници. Като
сравнителен материал са ползвани сравнителни образци от подписа на лицето върху
останалите екземпляри от Договора и нотариално заверено пълномощно, т.е. ползван е
много по-достоверен сравнителен материал - единствено документи с нотариална заверка,
респ. нотариални актове, при това от същата дата. Изследван е оригиналът на оспорения
документ, а не ксерокопие. В заключението си вещите лица са описали и илюстрирали със
снимков материал, както съвпаденията, така й различията в частните признаци на почерка
при обекта на изследване и сравнителните образци. Според експертите съвпаденията в
частните признаци са: формата на движенията при изписването на началната част от първия
и третия елемент на буквата „т“, формата на движенията при свързване на първи и втори
елемент на буквата “М“, относителното местоположение на движенията при изписването на
горната-надредова част от първия елемент на буквата „М“ спрямо горната-надредова част от
третия елемент от същата буква. На страница 3 и 4 от заключението вещите лица са описали
констатираните от тях различия в частните признаци на почерка, проявени при формата на
движенията при изписването на началната част от втория елемент на буквата „т“, -
дъговидна при обекта на изследване и ъгловидна при сравнителния материал, долната-
редова част от първия елемент на буквата “т“- също ъгловиден при обекта и дъговиден при
сравнителните образци, формата на движенията при свързване на втори и трети елемент от
буквата „м“- примковидна при обекта на експертизата и ъгловидна при сравнителните
образци, относителното местоположение на движенията при изписване на дикритичния знак
на буквата „т“, продължителност на движенията при изписването на завършващата част от
буквата „т“, наличието на необоснована неравномерност при изписването на горната –
надредова част от първия елемент на буквата „м“, необоснована неравномерност при
изписването на горната-надредова част от третия елемент на буквата „м“, необоснована
неравномерност при изписването на началната част от първия елемент на буквата „т“.
Посочените несъвпадения и констатираните съществени различия в частните почеркови
признаци са обосновали и крайния извод на вещите лица, че в случая се касае до опит за
имитация.
При изслушването им съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., трите вещи
лица са категорични, че е налице опит за имитация и не допускат възможността да се касае
до вариантност на подписа. Те многократно посочиха, че е налице необоснована
неравномерност, която няма как да се обясни, освен с наличието на имитация.
На последно място, в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК, дадени в съдебно
заседание, проведено на 18.01.2024 г., ищцата твърди, че около две години преди М. Т. да
почине, последната й е дала папка с документи, сред които й е било и обратното писмо.
Папката е съдържала и „протоколи от общи събрания на етажната собственост“. От
показанията на свидетеля Д. се установява, че през 2019 г. тя е поискала от П. Т. да й
предостави протокол от ЖСК, с който са разпределени общите тавански части, като той я е
поканил в жилището и й е предоставил папка, която е съдържала оригинал на нотариалния
акт за Имотите и протоколите от ЖСК. В тази папка не е имало документ „обратно писмо“,
защото в противен случай на свидетеля Д., която е с юридическо образование, би й
4
направило впечатление. На следващо място, според показанията на свидетеля Х., П. му е
казал, че има друг „резервен документ“, чрез който става единствен собственик на Имотите
и „това Д. не го знае“. Ако това е вярно, то означава, че документът е бил в държане на баща
й, а не в държане на ищцата. На последно място, според свидетеля Д. 2-3 години преди да
почине, комуникацията с М. Т. е трудна, като й е отговаряла с „мимики и жестове“. При това
положение, няма как в същия период възрастната жена да е обяснила на ищцата, че ще й
даде папка с документи да я съхранява при себе си, защото „няма доверие на Д. и се
съмнява, че нещо важно за нея може да изчезне или да бъде унищожено“.
Ето защо съдът приема, че документът „обратно писмо“ не е подписан от М. Т., т.е.
той не отразява нейна воля, и кредитира заключението на вещите лица по повторната тройна
съдебно-графологична експертиза и не кредитира заключението на вещото лице по
първоначалната експертиза.
По свидетелските показания:
Според Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о.
допустимо е събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищците
са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях и това
следва от установеното в чл. 165, ал. 2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на
свидетелски показания. Наследниците на страна по сделка могат да установят нейната
привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства, ако
сделката е насочена срещу тях – в този смисъл Решение № 639 от 9.X.1995 г. по гр. д. №
483/95 г., 5-членен с-в на ВС. Ищцата е наследник по закон на своята баба и наследник по
закон на своя баща. Още в исковата молба госпожа С. твърди, че ако се приеме, че
Договорът е за дарение, то тя би придобила 1/3 идеална част от правото на собственост
върху Имотите, а не 1/6 идеална част от същото при положение, че Договорът е за издръжка
и гледане. В този смисъл Договорът е „насочен срещу нея“ и свидетелските показания са
допустими.
Обстоятелството, че свидетел по делото е роднина на страна, само по себе си не
означава a priori, че показанията му ще бъдат заинтересовани. Същите следва да се
преценяват с оглед целия събран по делото доказателствен материал и кореспондирането им
с него.
Показанията на свидетелите на ищцата С.Т. Т. и Х.С. Х.в голямата си част са
недостоверни, в протИ.речие с останалите доказателства по делото - както с показанията на
свидетелите на ответниците, така и със заключението на вещите лица по повторната тройна
съдебно-графологична експертиза.
Ако отношенията между П. Т. и Д. Т., от една страна, и между М. Т. и нейната снаха,
от друга, действително са били „обтегнати“, както твърди свидетелят Т., няма логика
Имотите да се прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане, „за да не се сърди Д.“.
Много по-логично е Имотите да бъдат прехвърлени с договор за дарение, за да не станат
съпружеска имуществена общност (ако отношенията между съпрузите действително са
обтегнати) и при евентуален развод съпругата да не получи дял от тях. Ако действително е
налице уговорка между М. Т. и сина й, както се твърди, тогава следва и П. Т. да подпише
„обратно писмо“. След като „Д. не трябва да знае“, то очевидно липсва знание и съгласие на
Д. Т. Договорът да не е с предмет издръжка и гледане, а дарение. Няма доказателства по
делото ответникът Т. да е имала претенции към свекърва си за прехвърляне на Имотите под
каквато и да е форма.
Установи се, че ответниците (майка и син) са се преместили да живеят в друго
жилище в гр. Б., но се доказа, че това е поради проблемите на П. с алкохола, а не поради
влошените отношения между съпрузите – така свидетелят Д.. Извън горното, след като П.
веднъж вече се е развеждал и е „разбрал“, че съпругата му и синът му „тормозят“ майка му и
Д. „за нищо не става“ (показания на свидетеля Х.), логично е да се разведе и с втората си
съпруга. Въпреки това тя всеки ден е била при съпруга си на ****, и се е грижела за него
(така свидетелят Д.) и до развод не се е стигнало, а преди това е помагала и в грижите за
5
своята покойна свекърва.
Не следва да се кредитират показанията на свидетеля С.Т. и в частта им, че само тя,
брат й, дъщеря й и ищцата са се грижили за М. Т.. Видно от показанията на свидетеля С. Д.,
С. е имала приятел, с който е живяла 20 години, като лятото е била при него в С. и
физически е нямало как да се грижи за майка си. Самата С. не отрече, че летните месеци е
прекарвала в гр.С. като недостоверно е твърдението, че е вземала майка си при нея в
периода 2010-2011 г., като се има предвид, че М. Т. е починала през ***г. и последните
години преди смъртта й здравословното й състояние е било най-влошено. От показанията на
свидетеля С. Д. се установи, че дъщерята на С. Т. от 2005 год. не живее в сградата на ****,
т.е. няма как да се е грижила за баба си, а що се отнася до ищцата, свидетелите Д. и К.
посочиха, че тя рядко е посещавала дома на ответниците.
На последно място, твърдението на свидетеля С. Т., че майка й е искала да подари
Имотите на П., протИ.речи на заявеното от свидетеля Д., която не е роднина на страните, че
М. Т. е искала да прехвърли Имотите срещу издръжка и гледане, защото е доволна как я
гледа той и да няма „дразги“ със С..
В този смисъл, съдът кредитира частично показанията на свидетеля С. Т. досежно
събитията преди 2004 г.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля Х., защото той няма преки
впечатления. Показанията му съдържат и протИ.речия – от една страна, свидетелят сочи, че
майката на П. му се е оплаквала, че Д. не я уважава, че отношението й към нея е
„безпардонно“, а от друга страна, твърди, че Д. не е конфликтен човек. Нелогично е, ако
отношението на снахата към свекърва й е „безпардонно“, последната да прехвърли имота с
договор за издръжка и гледане, само „за да не се разсърди“ Д., че ще остане без дял.
Свидетелят не можа да посочи и кога последно е видял майката на П. и кога е починала –
2004 г. или 2014 г.
Ето защо съдът кредитира показанията на този свидетел единствено, че е познавал П.
и страните по делото.
От показанията на свидетелите С. Д. и Д. К. се установява не само наличието на
реално изпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на сина и неговата съпруга,
но и че волята на прехвърлителката е била да прехвърли Имотите именно с договор за
издръжка и гледане.
В показанията си свидетелят С. Д. посочи, че винаги Д., П. и майка му са живели в
едно домакинство, както и че Д. се е грижила за свекърва си, а свидетелят К. уточни, че
„младите се грижиха за домакинството както П., така и Д.“. Нито свидетелят Д., нито
свидетелят К. са виждали С. Т. да помага в грижите за М. Т.. Те не са виждали и ищцата да
помага в грижите за баба си. Свидетелят Д. уточни, че М. Т. е имала желание приживе да
прехвърли на сина си Имотите с договор за издръжка и гледане, тъй като дъщеря й
(свидетелката С. Т.) е била обезпечена със съседния апартамент. Свидетелят С. Т. е била
„наясно“, че брат й и неговата съпруга ще се грижат за майка й.
Ето защо съдът кредитира показанията на свидетеля Д..
Свидетелката К., която не е роднина на страните, посочи, че никога не е чувала
„нищо лошо“ от свекървата на Д. за нея, нито от свекърва си е чувала, М. да се оплаква от
Д.. Този свидетел има преки впечатления от случващото се в домакинството на М. Т.,
защото като учителка е помагала професионално на ответника Т. в същия дом. Нещо повече,
по нейни думи тя е „ходила“ „да гледа Т.“, защото родителите му (П. и Д.) е трябвало да се
грижат за М. Т.. Съдът кредитира показанията на този свидетел.
По документа „обратно писмо“:
В практиката се прави разлика между т.нар. „обратно писмо“ и „началото на писмено
доказателство”. Обратното писмо (контра летр), разкриващо съдържанието на един прикрит
договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно
разкрИ.е на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими. Началото
6
на писмено доказателство се състои в документ, изхождащ от една от страните по делото
(насрещната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което
може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне пълно
доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания (Решение № 890/06.10.2008 г.
по гр. д. № 2746/2007 г., на III г.о.; Решение № 1449/14.01.2009 г. по гр. д. № 4699/2007 г., на
IV г.о.; Решение № 120/16.02.2009 г. по гр. д. № 5226/2007 г., на IV г.о.; Решение №
464/16.06.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., на I г.о. и Решение № 544/06.01.2011 г. по гр. д. №
1053/2010 г., на II г.о.).
Налице е и друго становище, обективирано в Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., според което когато ответникът по иск за разкрИ.е на
симулация (в случая такова възражение се протИ.поставя на Д. Т.) е издал едностранно
писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ
съставлява обратно писмо. В случая обаче документът не изхожда от „приемателя“ (П. Т.),
нито от неговата съпруга, поради което симулацията не се разкрива пълно дори и
документът да е истински.
Според Решение № 1204 от 21.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2007 г., I г. о. имот,
придобит от единия съпруг по време на брака по силата на алеаторен договор като
приобретател, представлява съпружеска имуществена общност, дори и съгласно договора
само той да е поел насрещното задължение. Следователно, независимо че в нотариалния акт
като „приемател“ е посочен само П. Т., тъй като към момента на сключване на сделката той е
бил в брак с ответника Д. Т., тя също става собственик на имота. По Договора неучаствалият
в сделката съпруг не е трето лице, тъй като придобива права по силата на закона,
независимо че не е посочен в нотариалния акт. Приложеният по делото документ „обратно
писмо“, който не е подписан от ответника Т., в качеството на съпруга на П. Т., няма характер
на такова „обратно писмо“ и й е непротИ.поставим.
Установи се обаче по делото, че „обратно писмо“ е неистински документ, поради
който той не доказва симулацията.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от Имотите.
Тук е необходимо да се посочи следното:
Ответниците искат да бъде отхвърлена претенцията срещу тях в цялост. Ако съдът
уважи това искане, ще означава, че със сила на присъдено нещо ще се установи в
отношенията между страните, че ищцата не притежава никакви права на собственост върху
Имотите. Същевременно, както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в
становището на ответниците от 14.12.2023 г., се отбелязва, че дори и при недействителност
на Договора поради липса на съгласие, ищцата „би придобила 1/6 ид.ч.“ от правото на
собственост върху Имотите по реда на наследяването, „какъвто дял тя притежава и към
настоящия момент“. Въпреки това, ответниците отправят искане за пълно отхвърляне на
претенцията.
На следващо място, според Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона
изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска. Искът за собственост
има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това с оглед правна
сигурност не може да стане с признание на иска. Следователно, дори и ответниците да
„признават“ в становището си от 14.12.2023 г., че ищцата притежава 1/6 идеална част от
правото на собственост върху Имотите, това подлежи на установяване от съда.
С оглед горното съдът приема, че по делото е налице спор за това каква идеална част
от правото на собственост върху Имотите притежава ищцата С. и този спор следва да бъде
решен по същество, а не чрез прекратяване на производството за разликата между 1/6 ид.ч.,
колкото „притежава“ ищцата С. и преди завеждане на делото, и 2/6 ид.ч. (1/3 ид.ч.), колкото
7
е заявена с исковата молба, и съдът да се произнася само за „останалата“ 1/6 ид.ч.
По възражението на ответниците, че е налице изменение на иска с въвеждане на
ново възражение за нищожност на Договора поради липса на съгласие:
Претенцията на ищцата е да се установи, че е собственик на 1/3 ид. част от Имотите
на основание наследствено правоприемство от нейния баща П. Т. Т.. С въвеждането на
основание за нищожност на Договора поради липса на съгласие не се изменя нито
основанието на иска, нито петитумът.
Според Решение № 120 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2017 г., III г. о. когато
лице, което претендира да е собственик на една вещ, иска да оспори действителността на
сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да предяви недействителността и с реплика в
исковата молба, както в процесния случай. След като е въведено с реплика възражение за
нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото (в
случая второто възражение е направено по реда на чл.143, ал.2 от ГПК), съдът дължи
произнасяне първо по възражението. С оглед горното съдът следва да разгледа и това
възражение.
По съществото на спора:
Установи се, че Договорът е действителен и е възмезден – прехвърляне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Не е налице липса на съгласие за
сключването му. Според мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСГТК липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък
порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
„съзнавана липса на съгласие“ (например - изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е
непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен
отново. Установи по делото, че М. Т. ясно е съзнавала, че ще прехвърли Имотите на сина си
и е искала настъпването на тези правни последици, а именно собствеността да бъде
придобита от сина й П. – в този смисъл са показанията на всички свидетели, като
„разликата“ е в това дали Договорът е възмезден (срещу грижи и издръжка) или
безвъзмезден (дарение). От своя страна, П. Т. също е имал намерение за обвързване с
Договора, поради което последният не е нищожен.
По силата на Договора, който е възмезден, Имотите са придобити в режим на
съпружеска имуществена общност. В този смисъл, след смъртта на П. Т. СИО върху
Имотите се прекратява и ½ ид. ч. (или 3/6 ид.ч.) от тях стават лична собственост на
ответника Д. Т.. Останалата ½ ид.ч. (тази на П. Т.) се наследява от Д. Т. и от двете деца на П.
Т. – М. и Т., като всеки придобива по 1/6 ид.ч. – аргумент от чл.9, ал.1, вр. чл.5, ал.1 от ЗН.
Ето защо искът се явява основателен за 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху
всеки един от Имотите и следва да бъде уважен в същата и отхвърлен за останалата 1/6 ид.ч.
до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч. или 2/6 ид.ч.
По оспорването на документ:
Оспорването на истинността (автентичността) на документ „обратно писмо“ относно
положения в него подпис от М. Т., бе доказано. Установи се, че документът не е подписан от
М. Т.. Съдът се произнася по оспорването само в мотивите, но не и в диспозитива –
аргумент от т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. И двете насрещни
страни са представили списък по чл.80 от ГПК. Ищцата няма право на разноски за
възнаграждение на вещото лице Щ. Н., тъй като съдът не кредитира заключението на това
вещо лице, а и оспорването на документ, заявено от ответниците, бе доказано. С оглед
уважената част от иска ищцата има право на разноски в размер на половината от
изплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение или сума в размер на 1262,43
лева.
8
Всеки един от ответниците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3500
лева. Ищцата е направила възражение за прекомерност на изплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение, като съдът следва да се произнесе първо по неговата
основателност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата), е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях – в този смисъл е и Определение № 350 от 15.02.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му при заявено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС – в този смисъл Определение № 1001 от 6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
553/2024 г., III г. о.
Ето защо съдът може да определи възнаграждение и в по-нисък размер от
минималния, определен в Наредбата с оглед материалния интерес, като в случая би била
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, т.е. минималното възнаграждение
би било в размер на 3408 лева. По делото се спори както за част от фактите, така и за
правото, като процесуалният представител на ответниците е имал активно процесуално
поведение както за доказване на тяхната правна теза, така и за опровергаване на тезата на
ищцата.
На следващо място, от значение е обстоятелството, че „тежестта“ за опровергаване
тезата за симулативност и за нищожност (поради липса на съгласие) на Договора е за
ответника Д. Т., защото тя е страна по Договора и тя черпи собственически права от него
както в лично качество, така и в качеството на наследник на съпруга си П.. Именно и поради
това госпожа Т. е тази, която заплаща депозит за възнаграждение на вещите лица по
назначената повторна тройна съдебно-графологична експертиза. Ако бе приета за доказана
тезата на ищцата, че Договорът е безвъзмезден (дарение), то ответникът Т. би притежавал по
1/3 ид.ч. от Имотите. Въпреки това обаче неговата процесуална теза не се различава от тази
на неговата майка.
По делото са проведени 8 открити съдебни заседания, като процесуалният
представител на ответниците е взел участие в тях. Предвид изложеното съдът намира, че
справедлИ. се явява адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева за ответника Т. и 1200
лева за ответника Т.. С оглед отхвърлената част от иска ответникът Т. Т. има право на
разноски в размер на 600 лева - част от изплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д. Т. е направила разноски в размер на 1430 лева за възнаграждение на
вещите лица, изготвили повторната съдебно-графологична експертиза. Това доказателствено
искане е направено във връзка с оспорването на документ, което бе доказано, поради което
тази сума следва да й се присъди в цялост. Тази страна също е заплатила възнаграждение за
адвокат, като следва да й се присъдят 1250 лева от него.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. Г. Т., ЕГН –
**********, и Т. П. Т., ЕГН – **********, и двамата с адрес гр. Б.***, че М. П. С., ЕГН –
**********, с постоянен адрес гр. Б. ****, притежава 1/6 ид.ч. от правото на собственост
върху всеки един от следните недвижими имоти:
9
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на
имота гр. Б.********, находящ се на ет. 3 в сграда с идентификатор ***** с предназначение
– жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с площ по документ 90,67
кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 и 12,76 % ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж *****.6, под обекта –
*****.3, над обекта – *****.7;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.9 по КККР на гр. Б., с адрес на
имота гр. Б.**********, находящ се на ет. 0, в сграда с идентификатор ***** с
предназначение – жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта:
1, деклариран на площ от 18,62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата – на
същия етаж *****.16, *****.15, *****.10, под обекта – няма, над обекта – *****.2,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над призната 1/6 ид.ч. от правото на
собственост върху всеки един от посочените самостоятелни обекти до пълния претендиран
размер от 2/6 ид.ч. или 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху всеки един от същите
обекти.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН – **********, и Т. П. Т., ЕГН – **********, и двамата с
адрес гр. Б.***, да заплатят на М. П. С., ЕГН – **********, с постоянен адрес гр. Б. ****,
сумата от 1262,43 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН – **********, с постоянен адрес гр. Б. ****, да заплати на
Д. Г. Т., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.***, сумата от 2680 (две хиляди шестстотин и
осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН – **********, с постоянен адрес гр. Б. ****, да заплати на
Т. П. Т., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.***, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл.194, ал.3 от ГПК след влизане на решението в сила препис от него и
препис от оспорения документ да се изпратят на БРП.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10