№ 352
гр. Варна, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20213100900240 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:46 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 1***, ал. 1, предл. ІІ от ГПК, на
второ четене:
Ищцата Д. В. ЕН., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично.
Ищците ИЛ. В. ИЛ., Д. П. АНГ. и ИЛ. ИВ. Д. , редовно уведомени, не
се явяват лично, не изпращат представител.
Ответникът „КОСМОС ФЕРЗИХЕРУНГ – ГЕРМАНИЯ“, редовно
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, представлява се от адв. Б.Н.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ - ПРОВАДИЯ , редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.
2 от ГПК, не изпраща представител.
Вещото лице М. В. Р., редовно призовано, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба вх. № 11355/13.05.2022 г. от
всички ищци, чрез адв. Р.П., с която моли да бъде даден ход на делото. Моли
да бъде прието заключението на експертизата. Сочи, че няма други
доказателствени искания. Посочва банковата сметка на ищеца ИЛ. В. ИЛ..
СЪДЪТ предостави молбата за запознаване на адв. Н..
ИЩЦАТА Е.: Желая да се разгледа делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
1
Искането ни от предходното заседание е всеки един от ищците да
представи сметка.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило заключение по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, депозирано в деловодството на съда на 04.05.2022
г. и заведено с вх. № 10956/09.05.2022 г.
АДВ. Н.: Нямам възражение за срока. Моля да изслушаме вещото лице.
СЪДЪТ, като взе предвид, че заключението е представено в срок на
04.05.2022 г., пристъпи към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психологична експертиза и снемане на самоличността му:
Вещото лице М. В. Р. - *** години, българка, българска гражданка,
неосъждана, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Р.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
В. л. Р. на въпроси на адв. Н. : В момента на събеседване, си водя
записки. Отговорите на моите въпроси въвеждах на компютър.
В. л. Р. на въпроси на съда: Срещнах ги поотделно четиримата ищци в
кабинета ми.
В. л. Р. на въпроси на адв. Н. : Цитирам техни думи. Записала съм ги
точно, както те са ми дали отговорите. Задавам въпрос, те ми отговарят и
записвам отговора им.
Затрудненият вербален контакт идва от малко ограничения речников
запас, но на всеки един въпрос аз съм пояснявала на освидетелстваните какво
точно имам предвид. Те наистина имаха нужда от разясняване на някои
въпроси и целият ни ден премина в събеседване.
Заключенията и обсъждането ги прави експертът. А самите резултати от
проведеното интервю, самите методики, които съм използвала в своята
работа, са резултат от отговорите, които те са ми давали. Ако се касае за
2
обсъждането, това е част на експерта и там мога да си позволя да използвам
такива епитети. Това е на база наблюдението ми спрямо тях, на база на
прочетеното дело, на базата на свалената анамнезата и на свидетелските
показания.
Тези сънища, които те имат, ги изкарват извън равновесие, карат ги да
се чувстват недобре от понесената загуба, ако изобщо може да се каже, че тя
е понесена и въобще искат да се срещнат с него в съня си, за да могат да имат
някакъв контакт, но като цяло този сън им напомня едни други времена, едни
други отношения, в които те са били едно цяло. Квалифицирам ги като
кошмар, имайки предвид това, че след събуждане те се чувстват недобре от
това, отново си припомнят понесената загуба и това нарушава баланса им,
нарушава начина им на живот.
От въпроса Ви разбирам, че обект на коментара Ви е моят
професионален стаж и опит. В сферата на психологията работя повече от 20
години. През годините съм се занимавала с подбор на кадри за военна
служба, занимавала съм се с деца. От 10 години работя в училище като
психолог и съм на ръководна длъжност. Работя с деца със СОП и техните
родители повече от 10 години. Правя експертизи повече от 7 години.
Използвам метод наблюдение, ако става дума за това дали има
разминаване между думи и поведение на тялото. Повече от 20 години
практикувам това, както казах. На детектор на лъжата не съм ги подлагала,
нито имам правото, нито разполагам с такава възможност, но смятам, че
житейската драма е сериозна и тежка. Самият факт, че един от членовете на
семейството е имал два опита за самоубийство, говори за това. Самите те са
ограничили начина си на живот, изолирали са се в някаква тяхна капсула,
променили са всичко, което преди това са правили. Да, това е по техни думи.
Аз дадох препоръка, че е добре тези хора да потърсят психологична или
психиатрична помощ, за да получат адекватна помощ.
Загубата на близък човек е най-тежкото събитие, което може да се
случи някому някога, както, когато губи родител, което е свързано със загуба
на част от миналото, така и когато губи дете, което е свързано със загуба на
смисъла на живота оттук нататък. А защо те не са потърсили професионална
помощ до момента, разговаряла съм с тях, подадена ми е някаква
информация, но ще се съгласите, че нашето българско мислене не е такова, че
3
да търсим такава помощ. Повечето хора казват: „Аз да не съм луд, че да ходя
на психолог!“ Може би това наше мислене никога няма да се промени. В тази
връзка те са се капсулирали, затворили са се в себе си и взаимно си помагат,
търсят си подкрепа един от друг и заедно се подпомагат.
Д. се самоопределя като вдовица, затова така съм я записала в
заключението си, въпреки че нямат брак.
Върнали са се от чужбина, променили са начина си на живот. Живели
са в чужбина и в един момент се връщат тук. Езиковата бариера от една
държава в друга държава, те има живот в Германия, работят и говорят на
немски, също оказва влияние. По отношение на майката разговорът за нейн
евентуален бъдещ партньор беше многократно отхвърлен, защото аз съм
задавала такива въпроси по отношение на бъдеща връзка, бъдещо семейство.
Не съм коментирала финансовите нужди, по-скоро емоционалните.
Първо, аз далеч не смятам, че 700 лв. пенсия могат да компенсират това,
което един жив родител, работещ в чужбина, може да осигури. Майката не
работи или работи по-скоро на повикване от време на време, когато я извикат.
Един доход от 700 лв. доколко може да компенсира разхода на едно
семейство? Защо не работи – няма такъв въпрос в експертизата. Разбира се, че
това ще създава затруднение на една майка, която не работи и сама ще
отглежда детето си. Потвърждавам това, което съм написала в експертизата,
че и финансово, и емоционално няма сума, която може да компенсира живият
баща на детето.
Констатацията ми за това, че имат ниски ресурси за справяне и слаби
адаптивни възможности касае персоналните характеристики, но те се
наблюдават във всеки един от тях. Адаптацията за мен като психолог е най-
важната характеристика на личността и ако тя е добре развита в личността,
има възможности самото лице да повиши стресоустойчивостта си, да подобри
комуникацията си, да се внедри в някакви екипи. При тях действително тези
възможности липсват. Самият факт, че всеки един от тях споделя едно
особено отношение към живите познати и приятели на сина си, те изключват
тези контакти, отбягват ги, дори се напрягат, когато се срещнат с тях, говори
за ниски ресурси и невъзможност все още да се справят с тези неща. Не
мисля, че тези ниски ресурси са свързани с интелектуалното развитие.
Емоционалната интелигентност е вече друго нещо.
4
Написала съм и поддържам това, че всеки един от освидетелстваните е
с ниско образование – 4-7 клас. Освен това, всеки един от тях си има своята
предистория в личен план, което също не е обект на експертизата.
Предоставили са ми сведения за други стресогенни фактори и те са
описани. Не съм правила заключението си само по отношение на конкретното
стресогенно събитие.
Искам да обърна внимание на още един момент, който е важен за
Вашите въпроси и оспорване. Той е свързан с етноса, който разглеждаме в
момента. Без по никакъв начин да съм нетолерантна, за този етнос е
характерно мъжката част от семейството да работи, докато женската част по-
често си стои вкъщи, отглежда децата, грижи се за семейството и т.н. Не
мисля, че за тези две дами трябва да правим заключение относно
неработенето им, като че все едно не търсят работа и нетърсейки работа, те не
искат да се справят с настоящия проблем. Ако В. беше жив и ако бяха
продължили начина си на живот, тези две дами нямаше да потърсят работа,
защото това е свързано и с етническата им принадлежност, т.е. такъв е етноса,
който представляват. Това е тяхната основна дейност – да бъдат домакини.
Детето И. има един редовен и активен ученически живот, макар че той
си признава и сам, и беше потвърдено след това от страна на неговите
значими възрастни, че му се случва от време на време да тръгва от училище,
затова е натрупал отсъствия, получил е санкция в училище и затова са спрени
детските им.
При децата малко по-различно се преживяват тези събития. Той
спортува по инициатива на дядо си и още приживе на баща си относно
футбола. Има контакти със своите съученици. Чак за широк приятелски кръг
не може да става дума, но като цяло не е индивидуалист, има тези контакти,
но аз говоря за една изолираност на семейството. Родителите не поддържат
дори толкова много контакти сега с другите си деца в семейството, тъй като,
пак ще кажа, са се капсулирали в тази болка и в тази връзка с Д. и с детето И..
Ще си позволя една констатацията, която е на базата на 10-годишния ми
опит в сферата на образованието и работейки с гимназисти. Това е мечтата на
всеки млад човек – не е толкова важно образованието, важно е да имат
книжка. Ако направите едно такова допитване, ще видите, че всеки
тийнейджър, още от 13-14-годишна възраст си мечтае за момента, в който ще
5
може да изкара шофьорски курс и ще започне да кара кола. Според новите
закони шофьорска книжка може да се вземе след 10-ти клас. Баща му е
починал като пътник, а не като шофьор и той няма притеснения относно
шофирането. Дядото също не е шофьор.
Не е задача на експертизата да изследвам паметовите възможности на
детето И.. Беше ми важно, любопитно да видя как се развива мисленето му и
интелекта му, затова съм си позволила коментар, че въпреки че има леки
нарушения, това може да се възприеме по-скоро като липса на изискване от
страна на неговите по-големи възрастни малко повече да учи, макар че считам
и от разговорите с тях, че те наистина държат на това, но се фокусират повече
върху живота, здравето на детето. Аз апелирам към тях да бъдат малко по-
взискателни.
Самият И. – възрастният не употребява алкохол. Темпераментът е
вродена биологична характеристика на личността. Счита се, че човек такъв се
ражда. Може да го промени до някаква степен темперамента си в зависимост
от средата и в зависимост от собствените си желания, в крайна сметка човек
се развива още в утробата на родителя си, така че допускам, че е възможно, но
в момента той не е употребявал алкохол. За мен две са възможностите и те са
диаметрално противоположни - дете на родител, който употребява алкохол
категорично ще отхвърли употребата му или, напротив, ще наследи това.
Въз основа на личните му твърдения констатирам тежки здравословни
проблеми. Дори в момента на освидетелстването той беше в дълъг болничен,
който продължи мисля около два месеца и е свързан с дископатия, дискова
херния или нещо такова, не съм медицинско лице. Не съм написала
психологични, нито психиатрични проблеми, а тежки здравословни
проблеми. Понякога здравословните проблеми могат да повлияят на
психическото функциониране и те са свързани с откъсване от работа,
невъзможност да извършват трудова дейност, затруднения при издържането
на семейството. Преди това двамата са били основните стълбове в това
семейство. Те двамата са се грижели за семейството, като имам предвид
млади и стари под семейство, въпреки че възрастта на дядото и бабата е доста
крехка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
6
вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси и следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка-декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 507.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно-психологична експертиза, ведно с представената справка-декларация
от вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 507.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-психологична експертиза в размер на 507.00 лв., от Бюджета на съда.
(Издаден РКО за 507.00 лева от Бюджета на съда).
АДВ. Н.: Заявявам, че оспорваме експертизата. Няма да имам искания в
тази връзка.
Вчера се снабдихме с документите, които съдът е събрал служебно по
гр. дело № 9610/17 г. на Софийски градски съд.
Моля да ни се даде възможност да ги обсъдим с доверителя ни. Не знам
как е направен превода, но искаме да изпратим и немските текстове за превод,
за да съобразим две неща: първо, доколкото е видно от дело № 9610/17 г.,
произшествието, което е предмет на делото е от 2014 година. Към тези
документи са приложени документи по дело № 4857, пак на СГС, като там
произшествието също е от март 2016 г., т.е. това са дати, предхождащи
известното ми изменение в немското законодателство, което се е случило
м.07.2017 г. Мисълта ми е, че тук съдебната поръчка и относимото
материално право вероятно е към по-ранен момент и искаме да ни се даде
възможност да обсъдим с нашия доверител доколко тези норми не са
променени с промените от м.07.2017 г. Също така считаме, че тази съдебна
поръчка съдържа и нормативна уредба, която би могла да е свързана и с други
7
възражения от материално-правен характер по основателността на исковете,
но трябва да ги обсъдим с нашия доверител. Пак казвам, защото считаме, че
българският превод не е съвсем правно прецизен и в българския текст липсват
някои думи, които са заменени с някакви символи. Това е нашата молба.
Поради някаква техническа причина в ЕПЕП е достъпно само писмото,
което е от Софийски градски съд, но не и документите.
СЪДЪТ по направеното искане
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в двуседмичен срок от
днес да изрази становище във връзка с приложимото право и да представи
съответните съдебни решения и нормативни актове, които счита за
приложими.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 10 юни 2022
година от 14:00 часа, за която дата и час ищцата Д. В. ЕН. и ответника са
уведомени от днес, а останалите ищци – ИЛ. В. ИЛ., Д. П. АНГ., ИЛ. ИВ. Д. и
Дирекция „СП“ – гр. Провадия са уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:24
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8