Решение по дело №2386/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. чл. 226 от АПК.

Производството по делото е образувано след като с Решение № 8690/20.09.2023г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3739/2023г. е отменено Решение № 269/10.02.2023г. на Административен съд, гр.Пловдив, постановено по адм. дело № 1736/2022г., в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив,в тази му част, при съблюдаване на задължителните указания, дадени в решението на ВАС.

В тази насока ВАС е приел, че писмените доказателства по делото, както и експертните заключения са изброени от съда, но той не е изложил мотиви кои факти приема за установени въз основа на тях. Прието е, че съдът е бил длъжен да посочи кои са спорните факти и ясно да изрази съображенията си за това какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства. Простото изброяване на доказателства не е достатъчно, според ВАС, особено когато става въпрос за експертни заключения. Всички те трябва да се обсъдят по отделно и в тяхната съвкупност. Това означава, че съдът е трябвало изрично да посочи, въз основа на кое доказателство или доказателства приема за осъществен определен относим към спора факт. Освен това при формиране както на фактическите, така и правните мотиви, съдът е оставил изцяло необсъдени доводите и възраженията на ответника в първоинстанционното производство.

Прието е, че административният съд не може в производството по иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на административни актове и на действията по тяхното изпълнение. Твърденията, че заповедта от 2016г. е нищожна, а действията по нейното изпълнение са незаконоъсобразни, не са подкрепени от изрично съдебно решение в този смисъл. Така е прието, че ненужно съдът се е занимавал и с това влязла ли е в сила заповед № РД – 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ – Бургас. Изводите му са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по преписката са налице необсъдени от съда доказателства, че ЗП е знаел за издадената заповед и нейното изпълнение, тъй като изрично е посочил това в свое възражение до Държавен фонд „Земеделие“ от 27.07.2017г. В това възражение С. С. се е позовал именно на констативен протокол от 25.01.2017г., заявявайки, че помещенията са запечатани от РИОСВ. Освен това, независимо от обстоятелствата дали и как е съобщена тази заповед, съдът е следвало да изложи мотиви какво е нейното правно действие, с оглед и на допуснатото по силата на чл. 160, ал.5 ЗООС предварително изпълнение, чието спиране не е поискано.

Според висшия по степен съд, не може да бъде игнорирано обстоятелството, че въпреки действието на Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директора на РИОСВ – Бургас и въпреки, че въз основа на нея птицекомбинаните са били запечатани с поставени пломби, земеделският производител е сключил договор при обективна обстановка, непозволяваща неговото изпълнение. При това той е уговорил неустойка в размер на 30% от стойността на договора, което поведение е лишено от нормалната логика на търговския оборот, още повече, че по предходен договор от 2015г. между същите страни такава неустойка не е била уговаряна. В тази връзка съдът е следвало да обсъди хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, което не е направил.

Прието е, че съдът не е формирал и никакви изводи относно доказателствената сила на договора с „Ависпал“ ООД, изявлението за неговото разваляне и договора за цесия, което означава, че изводите му за противопоставимост на тези документи на касатора са необосновани, като не е обсъдено и действието на съдебното решение по арбитражното производство по отношение на страните в настоящия процес.

Все в тази насока, ВАС е приел, че без да изложи каквито и да било мотиви съдът е кредитирал заключението на СИЕ, като не е съобразил, че макар експертизата да е установила наличие на приходи за периода 31.12.2015г. - 31.12.2018г., не е установено наличието на печалба от тази дейност. Видно е от съпоставката между броя патици за угояване и приходите от продажбата им, че приходите в лева не надхвърлят дори два пъти броя на патиците., т.е. на една патица се пада приход от по-малко от 2 лв. При това няма доказателства, че тези патици са били отглеждани в процесния обект. Следователно, според приетото в решението на ВАС, изводът на съда за наличието на сигурна печалба по договора за процесния период на базата на данните от икономическата дейност за предходни периоди е необоснован и формиран при допуснати съществени процесуални нарушения.

Не на последно място, ВАС е приел, че съдът не е изложил мотиви защо присъжда едновременно вреди от неизпълнение на бизнесплана, съставен и представен за целите на производството пред ДФЗ и от неизпълнение на договора с „Ависпал“ ООД, след като става въпрос за вреди, които се претендират от една и съща стопанска дейност - а именно отглеждането и гушенето на патици в процесния обект.

По изложените съображения Висшият по степен съд е приел, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания, че при новото разглеждане съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на ответника в първоинстанционното производство, да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички представени доказателства, като изложи изрично фактическите и правни изводи, които формира въз основа на тях, като тези изводи следва да са обосновани, включително съобразени с логиката на нормалния търговски оборот.

Производството по адм. дело № 1736/2022г. по описа на Административен съд Пловдив е било образувано по искова молба от земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. Пловдив против Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ***, с искане да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 026 954,31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. К. С. и „Ависпал“ ООД; обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 637 684,40 лева; обезщетение за претърпени вреди от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с „Ависпал“ ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените суми, от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022г. и от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, всички те дължащи се на незаконосъобразна и отменена по съдебен ред Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е била приложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин.

Навежданите доводи в исковата молба са за незаконосъобразни действия на органите при РИОСВ-Бургас, свързани със затварянето на животновъден обект, предмет на посочената заповед, което е довело до причинно – следствена връзка със спряната от негова страна стопанска дейност и претърпените вреди.

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, чрез процесуален представител счита, че не са налице настъпили вреди в причинно-следствена връзка с отменената заповед от 18.05.2018г. Позовава се на влязла в сила заповед със същия предмет от 22.12.2016г. и нейното предварително изпълнение,допуснато по силата на чл.160, ал.5 от ЗООС, осъществени преди издаване на заповедта, от която се претендират вреди. Твърди се, че сключеният с „Ависпал“ ООД от 04.04.2018г. договор е в нарушение на заповед № РД – 193/22.12.2016г. и затова не е бил възможен за изпълнение, а освен това плащане на неустойка по него не е осъществено. Поддържа се, че договорът за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. не бил изпълнен именно поради действието на Заповед № РД-193/22.12.2016г., а не поради отменена на 21.04.2021г. заповед № 70/18.05.2018г. Позовава се и на влязло в сила наказателно постановление № 86/03.11.2018г.

С Решение № 269/10.02.2023г. на Административен съд, гр.Пловдив, постановено по адм. дело № 1736/2022г., съдът е ОСЪДЕНА Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 4 026 954,31 /четири милиона двадесет и шест хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 31 ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в размер на заплатена неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ищеца и „Ависпал“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане; ОСЪДЕНА е Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 493341,37 /четиристотин деветдесет и три хиляди триста четиридесет и един лева и 37 ст./лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4026954,31 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; ОСЪДЕНА е Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 543 069,41 /петстотин четиридесет и три хиляди шестдесет и девет лева и 41 ст./лева, представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в размер на печалбата от реализация на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с Държавен фонд земеделие, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като е ОТХВЪРЛЕН остатъка от иска до пълния предявен размер от 637 684,40 лева; ОСЪДЕНА е Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 66 531,32 /шестдесет и шест хиляди петстотин тридесет и един лева и 32 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 543 069,41 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г., като е ОТХВЪРЛЕН остатъка от иска до пълния предявен размер от 78122,59 лева;ОСЪДЕНА е Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 726 950 /седемстотин двадесет и шест хиляди деветстотин и петдесет/лева, представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в размер на разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен с „Ависпал“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането; ОСЪДЕНА е Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ *** да заплати на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ ***** сумата от 89 058,50 /осемдесет и девет хиляди петдесет и осем лева и 50 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 726 950 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.

Решението на административен съд Пловдив, постановено по адм дело № 173682022г., е обжалбано от РИОСВ Бургас в осъдителната му част, като с Решение № 8690/20.09.2023г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3739/2023г. е отменено Решение № 269/10.02.2023г. на Административен съд, гр.Пловдив, постановено по адм. дело № 1736/2022г.,в обжалваната от РИОСВ Бургас част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на Административен съд Пловдив при съблюдаване на задължителните указания, дадени в решението на ВАС.

С оглед гореизложеното, предметът на административноправния спор по настоящото адм.дело № 2386/2023г. се свежда до исковата претенция на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. Пловдив против Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ***, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди,съставляващи претърпяна загуба в размер на 4 026 954,31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. К. С. и „Ависпал“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди,съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 543 069,41 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с „Ависпал“ ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г., всички те, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е била приложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин.

В съдебно заседание ищеца чрез процесуалният си представител адвокат Т. З. поддържа депозираната искова молба,с оглед очертания предмет съгласно решението на ВАС. Подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото.Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – РИОСВ Бургас,чрез процесуален представител юрисконсулт А. К. и адвокат П.Владикова оспорва основателността на така предявената искова молба, като счита, че не са налице един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, като в тази връзка подържа,че не са налице настъпили вреди в причинно-следствена връзка с отменената Заповед от 18.05.2018г. на РИОСВ Бургас. Поддържа се, че в случая е налици хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, което изключва присъждане на обезщетение по всички предявени искове. Претендира се присъждането на разноските по производството, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор - представител на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, с оглед на задължителните указаня, дадени Решение № 8690/20.09.2023г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3739/2023г. прие за установено следното :

От фактическа страна се установява по делото, че ищецът в качеството му на земеделски производител С. С. /ЗП/ е бил наемател на птицеферма в землището на с. Вълчин, обл. Бургас, считано от 2013г.

На 14.08.2014г. ЗП С. С. е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект № 02/121/06692, а именно: Оборудване на помещения във ферма за угояване на патици порода „Мюлар”. С оглед отпускане на финансовата помощ ЗП е представил пред ДФЗ и бизнес план.

Със Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с констативен протокол № 011161/К-7-76/07.12.2016г. и констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г. на земеделския производител е наложена принудителна административна мярка - спиране производствената дейност на птицефермата чрез пломбиране и спиране достъпа до сградите, включително птицекомбинатите. Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ - Бургас не е обжалвана в законоустановения срок и е породила своето правно действие, като административен акт, подлежащ и на предварително изпълнение съгласно чл.160, ал.5 от ЗООС. За изпълнението на тази заповед са извършвани последващи проверки и са съставяни констативни протоколи на 25.01.2017г., 20.02.2017г., 23.08.2017г., в които е удостоверено поставянето на пломби. Издадено е и наказателно постановление на ЗП С. С. за неизпълнение на даденото предписание по констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г.

На 04.04.2018г. между ЗП С. С. и „Ависпал“ ООД, в качеството му на купувач, е сключен договор за доставка на угоени патици по силата на който е следвало на купувача да бъдат доставени 360 000 броя угоени патици с единична цена за един брой угоена патица от 31 лева без ДДС, със срок на действие от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. По договора е договорена неустойка при пълно неизпълнение в размер на 30 % от стойността на целия договор.

Със Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС, във връзка с констативен протокол № 013851/К-19-5 от 16.05.2018 г. е наложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа сградите на фермата. Заповедта е обжалвана от ЗП и е окончателно отменена с решение № 4916/16.04.2021г. по адм. дело № 800/2021г. по описа на ВАС.

Междувременно, на 26.09.2018г. е съставен констативен протокол № 014601/К-19-10 за извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на фермата, относно постъпило писмо с вх. № АВ-666/20.09.2018 г. за отстраняване на оловните пломби, поставени на птицекомбинатите в изпълнение на заповед № РД-69/18.05.2018г. и заповед № РД-70/18.05.2018г.

На 28.09.2018г. е съставен констативен протокол № 014602/К-19-11 за извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на фермата.

Последвало е издаването на наказателно постановление № 86/13.11.2018г., с което на ЗП е наложена административна санкция „глоба в размер на 10000 лева“ за това, че на 10.08.2018 г. ЗП не е изпълнил предписание дадено с констативен протокол № 013853/К- 19-7/31.05.2018 г. - да не се нарушава целостта на оловните пломби, с които е извършено пломбиране на птицекомбинатите, в изпълнение на заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ-Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на птицефермата. НП не е обжалвано в законоустановения срок е влязло в законна сила.

На 06.01.2020г. (на шестия ден от неизпълнение на договора) с уведомление от страна на купувача „Ависпал“ ООД, договорът от 04.04.2018г. бил развален поради неизпълнение от страна на продавача ЗП С. С., с претенции за неустойка в размер на 3 348 000 лева.

На 20.09.2021г. от страна на „Ависпал” ООД е било образувано арбитражно дело срещу ЗП С. С. за заплащане на неустойка по договора от 04.04.2018г, приключило с решение от 07.02.2022г., с което ЗП е осъден да заплати на „Ависпал“ ООД 3348000 лева неустойка по договора, ведно със законната лихва върху тази сума и 547813,82 лева - лихва за забава за периода от 09.02.2020г. до 20.09.2021г.

На 07.02.2022г. било сключено споразумение между ищеца и „Ависпал“ ООД за заплащане на дължимите суми по арбитражното решение, като се твърди, че със сключеното на 07.02.2022г. споразумение между ищеца и „Ависпал“ ООД е извършено погасяване на задълженията на ЗП С.  С. по арбитражното решение.

Както при предходното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, така и при новото разглеждане на делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. М. Ш..

Изслушано и прието при първоначалното разглеждане на делото е и заключение по допуснатата съдебно-графологична експертиза, което се е занимало с въпроса относно принадлежността на подписа в обратна разписка за връчване на Заповед № РД-193/22.12.2016г. на Директор на РИОСВ Бургас.

Приетото заключение по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на делото е било относно реализираните приходи от ЗП за периода 01.01.2016г. - 31.12.2018г., както и относно разликата между стойността на огушените патици и продажната цена по договора с „Ависпал“ ООД, които са в размер на 726950 лв., с оглед твърденията в исковата молба за реализирани пропуснати ползи.

Заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза при новото разглеждане на делото е относно реализираната печалба от огушване на патици от дейността на ЗП за 2018г.; относно извършените прихващания за погасяване на задължения от ЗП към „Ависпал” ООД;относно счетоводното им отразяване, както и относно отразяването на вземанията по договор за цесия от 22.01.2021г. и от 10.05.2021г.

При предходното разглеждане на делото са приобщени редица писмени доказателства, касаещи преписките по издадените Заповед № РД-193/22.12.2016г. на Директора на РИОСВ Бургас, Заповед № РД-70/18.05.2018г. на Директора на РИОСВ Бургас, констативни протоколи на контрални органи при РИОСВ Бургас, касаещи изпълнението по посоените заповеди за налагане на принудителна административна мярка- спиране на производствената дейност на земеделския производител, чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите, включително птицефермата в землището на с.Вълчин. Представена и пиробщена към доказателствения материал по делото е и преписката по повод Договор № 02/121/06692 от 14.08.2014г., сключен с Дъжавен фонд „Земеделие” за отпускане на финансова помощ по мярка 121"Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

При новото разглеждане на делото са представени от страна на пълномощника на ищеца и са приобщени към доказателствения материал по делото и счетоводни документи от счетоводството на ЗП С. С. и от счетоводството на „Ависпал” ООД, по които е работило вещото лице по приетта ССЕ, съгласно молба под опис на л. 53 и сл. от делото.

При новото разглеждане на делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като е разпитана свидетелката П. Ц. С. – управител на „Ависпал”ООД относно търговските отношения с ЗП С. С., включително и по повод договора от 04.04.2018г.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт по спиране на дейността на ищеца в птицеферма в землището на с.Вълчин - Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ Бургас за спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите на птицефермата,съгласно Решение № 4916/16.04.2021г. на ВАС, постановено по адм.дело № 800/2021г. и в този смисъл искът се явява процесуално допустим.

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице,без всякакво съмнение, е РИОСВ Бургас, като искът за обезщетение е предявен спрямо надлежен ответник.

Впрочем, въпросът за редовността и допустимосттта на исковата претенция е окончателно разрешен, с оглед и на постановеното Решение № 8690/20.09.2023г., постановено по адм.дело № 3739/2023г., трето отделение.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявениа от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като търговец, регистриран в Република България ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразена административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, издадени при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

Все в тази насока е необходимо да се посочи,че имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.). Казано с други думи, пропуснатата полза като вид имуществена вреда, се изразява в неосъществяването на една сигурна възможност да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. За да се признае, че е налице пропусната полза, придобиването на тези приходи следва да е безсъмнено, а невъзможността да се получат, да се дължи единствено на отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдебната практика приема още, че претенцията за пропуснати ползи не може да се основава на абстрактни и хипотетични предположения, а трябва да бъде доказана с конкретни факти /решения на ВАС по адм. д. 11843/10г., адм. д. № 14054/10г. и др./.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма.

С оглед фактическите твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца е предявен осъдителен иск за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, който черпи своето основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу ответника РИОСВ Бургас, произтичащи от отменена с решение на ВАС като незаконосъобразна Заповед №РД-70/18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас за налагане на принудителна административна мярка- спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите.

По отношение на първата предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността - незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответен ред, е необходимо да се посочи, че действително в случая се установява, че е налице отменен адинистративен акт - Заповед №РД-70/18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите, отменена като незаконосъобразна с Решение № 4916/16.04.2021г. на ВАС, постановено по адм.дело № 800/2021г.Това обстоятелство се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и по отношение на същият не съществува спор между страните по делото.

По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера на ищеца, както и по отношение на третата предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – наличие на причинна връзка между вредата и незаконосъобразния, администратвен акт, е необходимо да се посочи, че тези предпоставки в казуса не са налице, тъй като претендираните имуществени вреди не са доказани, нито биха могли да възникнат в причинна връзка именно с отменения административен акт - Заповед № РД-70/18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите. Съображенията в тази насока са следните.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават извода, че невъзможността за извършване на стопанска дейност от ищеца се дължи на Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите. Видно от представените по делото Констативен протокол № 010737/К-19-1 от 25.01.2017г. и Констативен протокол № 010738/К-19-3 от 20.02.2017г. и съобразно предвидената по силата на нормата на чл. 160, ал.5 ЗООС предварителна изпълняемост, заповедта е била изпълнена, а обектът е запечатан с оловни пломби. В случая, както бе казано, по делото е установено, че нито Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директор на РИОСВ Бургас, нито осъщественото предварително изпълнение по силата на разпоредбата на чл.160, ал.5 от ЗООС (придаваща предварителна изпълняемост на административния акт) са обжалвани.При това положение се налага извъдът,че същата е породила правно действие, породило е и правно действие предварителното й изпълнение по силата на разпоредбата на чл.160, ал.5 от ЗООС,чието спиране, нито е поискано, нито е допуснато. Казано с други думи, принудителната административна мярка не е била отменена, и не е осъществено от страна на наложилия я орган вдигане на поставените оловни пломби. В казуса не е установено и обстоятелството, че дадените на ЗП С. С. задължителни предписания за почистване на торохранилището „Лагуна“ са изпълнени, без което, въобще не е могло да започне законосъобразна дейност по отглеждане на патици в процесния обект.

Следователно, в случая не е налице изискуемата причинна връзка между твърдяните вреди и отменената Заповед № 70/18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас. Обстоятелството, че в нарушение на Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директор на РИОСВ Бургас, и без по предвидения в закона ред да са вдигнати поставените на помещенията оловни печати, ЗП С. С. е започнал отново да отглежда патици в същия обект, не му дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Към момента на сключване на Договора с „Ависпал“ ООД – 04.04.2018г., както се посочи по-горе, е било обективно невъзможно в обекта да бъдат отглеждани патици по силата на правното действие на предходно издадената Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директор на РИОСВ Бургас и предварителното изпълнение на същата, което води до прекъсване на причинно-следствената верига, твърдяна в исковата молба. Това само е достатъчно основание за отхвърляне на всички искове.

Не може да бъде подминато и обстоятелството, че въпреки правното действието на Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директора на РИОСВ – Бургас и въпреки че въз основа на нея птицефермата е била запечатена с поставени пломби, ЗП С. С. е сключил Договорът от 04.04.2018г. при обективна обстановка, непозволяваща неговото изпълнение. При това той е уговорил неустойка в размер на 30% от стойността на договора, което поведение е лишено от нормалната логика на търговския оборот, още повече че по предходен договор от 2015г. между същите страни, такава неустойка не е била уговаряна. Предвид осъщественото запечатване на обекта по силата на Заповед № РД – 193/22.12.2016г. на Директор на РИОСВ Бургас, към момента на сключване на Договора с „Ависпал“ ООД - 04.04.2018г., и още преди издаване на Заповед № РД-70 от 18.05.2018г., ЗП С. С. е бил наясно, че има приложена ПАМ спиране на дейността, при това изпълнена. При това положение основателни се явяват доводите на ответника, че ЗП С. С. е сключил Договорът от 04.04.2018г. при обективна обстановка, непозволяваща неговото изпълнение. Това обстоятелство е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, което изключва присъждането на претендираното обезщетение.
Необходимо е да се посочи и това, че Договорът от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. С. и „Ависпал“ ООД, както и волеизявлението за неговото разваляне,от които черпи права ищецът, съставляват частни писмени документи, които нямат достоверна дата, и които не се ползват с материална доказателствена сила. До обратен извод не води проведеното арбитражно производство, доколкото съдебното решение по него също има правно значение само между страните, както всяко съдебно решение по облигационноправен спор.
Не без значение в случая е и обстоятелството, че договорът е развален едва на шестия ден от неговото неизпълнение, т.е. на 06.01.2020г., поради пълно неизпълнение, въпреки че срокът на договора е до 31.12.2022г., а отмяната на заповедта е от месец април 2021г. За година и половина от издаване на заповедта на 18.05.2018г., до началото на действие на договора – 01.01.2020г., ЗП С. С. е могъл да предприеме действия по осигуряване на условия за отглеждане на патиците в друг обект, което не е сторено. Поради това, и с оглед облигационния характер на разглежданите правоотношения (между ЗП С. С. и неговия съконтрахент „Ависпал” ООД), макар между страните в арбитражното дело да е установено, че за ЗП е възникнало ликвидно и изискуемо задължение за заплащане на неустойка и те да са подписали споразумение за прихващане в тази връзка, тези установявания по арбитражно дело и частни споразумения, са изцяло непротивопоставими на Държавата, в лицето на РИОСВ Бургас. По същата, причина са непротивопоставими на Държавата в лицето на РИОСВ Бургас и доводите на ищеца, основани на частните документи /Договор за цесия/, за наличие на вземане на ЗП С. С. към „Ависпал“ ООД, с което е извършено прихващане, посредством което се твърди задължението за неустойка да е погасено. Счетоводните записвания, извършени на база тези частни писмени документи, както и експертните изводи на вещото лице по приетата по настоящото дело ССЕ, основано на тези документи, не могат да променят така формирания извод. В казуса няма безспорни доказателства,ползващи се с несъмнена доставерност, относно начина на възникване цедираното вземане, с което е извършено прихващането, както и дали то действително съществува.Достатъчно в тази насока е да се посочи, че Договорът за цесия също е частен писмен документи, който няма достоверна дата, и който не се ползва с материална доказателствена сила. Нито един от обсъжданте частни писмени документи няма нотариална заверка на дати или подписи, нито е подкрепен с друг документ с материална доказателствена сила. В случая е налице е съвкупност от частни диспозитивни документи с недостоверна дата, удостоверяващи волеизявления между частноправни субекти за възникване на облигационни отношения, които като такива са непротивопоставими на всеки субект, който не е част от облигационното правоотношение, поради което и не могат да се противопоставят и на Държавата, в лицето на РИОСВ Бургас.
Освен това, в случая липсват безспорни доказателства за заплащане на неустойката, доколкото като реално разместване на имущество в патримониума на ЗП не се установява. Следователно, реално настъпила загуба в патримониума на ЗП С. С. не е налице.

Изложеното по-горе, относно облигационния характер на Договора от 04.04.2018г., който не е подкрепен с други доказателства за реални търговски отношения,е изцяло относимо и по отношение на претендираното обезщетение за вреди от неизпълнение на договора с „Ависпал“ ООД и съответните лихви. Нещо повече, нито от експертното заключение, нито от ангажираните гласни доказателствени средства, се установява по безспорен начин наличието на предходна печалба от стопанската дейност, още по-малко, възможността за реализиране на сигурна такава печалба за процесния период.

В този контекст, без значение е обстоятелството, че съгласно заключението по приетата при новото разглеждане на делото ССЕ вещото лице е определило печалбата на ЗП С. С. от огушване на патици за 2014г.,доколкото по делото няма доказателства, че тези патици са били отглеждани именно в процесния обект.

С оглед исковите претенции, следва в случая да се посочи и това, че е недопустимо да се присъдят едновременно вреди от неизпълнение на бизнесплана, който е съставен и представен единствено за целите на производството пред ДФЗ по отпускане на финансова помощ,от една страна, и от неизпълнение на договора с „Ависпал“ ООД,от друга, тъй като става въпрос за вреди, които се претендират от една и съща стопанска дейност - а именно отглеждането и гушенето на патици в процесния обект. Договорът с „Ависпал“ ООД е само средството да се изпълни бизнеспланът - същият по естеството си е план за икономическа дейност и неговото изпълнение зависи от множество други обективни и субективни фактори, които в случая не са налице. По същество, претенцията на ищеца за присъждането на обезщетение във връзка и с бизнес плана, и с договора, сключен с „Ависпал” ООД, би довело до неоснователно обогатяване, което само по себе си, е достатъчно основание за отхвърляне на исковете по същество.

В обобщение, следва в случая да се посочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ лежи изцяло върху ищеца. В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да докаже предявенияте от него искове, както по отношение на тяхното основание, така и по отношение на претендирания размер на обезщетението.

По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава същата следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изход на делото, основателно с оглед разпоредбата на чл.10,ал. 3от ЗОДОВ и чл.226, ал.3 от АПК се явява искането на ответника за присъждане на сторените разноски по производството, съставляващи държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. и възнаграждение за юрисконсултска защита за всички съдебни инстанции, в общ размер на 300 лв. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер от по 100 лева за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. Пловдив, за осъждане на ответника Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас, БУЛСТАТ ***, да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди,съставляващи претърпяна загуба в размер на 4 026 954,31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. К. С. и „Ависпал“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди,съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 543 069,41 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с „Ависпал“ ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт – 16.04.2021г. до 30.06.2022г., всички те, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е била приложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин.

ОСЪЖДА земеделски производител С. К. С. с БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. Пловдив,ул”Димитър Талев” № 12, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас,с БУЛСТАТ *** сумата в размер на 370 лева, представляваща сторените разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на Глава Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.