Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 95 02.03.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №831/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба от „А 1 България“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу С.К.П.
за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 056,73 лв. за далекосъобщителни
услуги по договори от 07.01.2016 г., 11.07.2014 г. и 06.01.2003 г. и сумата
162,30 лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата 1 881,77 лв. за
периода 14.08.2017 г. – 07.11.2018 г. , ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че договорите са
сключени между страните, че въз основа на тях са сключвани допълнителни
договори за отделните услуги и продукти. Допустимостта на установителния иск
мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №2318/2018 г. по описа на РС Разград. Иска присъждане на разноските по настоящото и
по заповедното производство.
Исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Назначеният особен представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Предявеният
иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2318/2018
г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Първият представен
по делото договор №********* е от 08.12.2015 г. /л.49/. Той е сключен между
ищеца с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД и ответника. В договора е посочено,
че към него има приложения, които уреждат отделните услуги. В приложение №1
/л.51/ е уговорено прилагането на тарифен план Мтел безкрай 50 за срок от 2
години за тел №********** с месечна абонаментна такса 50 лв. В допълнение към
това приложение №1/ л.54/ е договорено неограничено потребление при дневна
такса от 5,90 лв. В приложение №3 /08.12.2015 г. /л.55/ са посочени цени на услугите. Условията за
ползване на тарифните планове Мтел безкрай са посочени в приложение №1 /л.60/,
а в друго приложение /л.63/ е ценоразписа за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги.
С договор от 15.09.2015
г./л.58/ с №********* е уговорено предоставянето на електронни съобщителни
услуги.
В приложение №1 от
07.01.2016 г. /л.29/ е договорен тарифен план МТел трансфер S 2г. Есен 2015 за тел.№********** за
срок от 24 месеца до 07.01.2018 г. С допълнение към това приложение от
07.01.2016 г. е уговорено неограничено потребление при дневна такса от 5,90 лв. за
тел.№**********.
С договор от 07.01.2016 г.
/л.33/ ищецът е прехвърлил на ответницата правото на собственост върху
устройство Пак SAM Gal S6 Edge+ Gold+SIM
128K NANO MAT 15 23 m. За сумата 1464,01 лв. – 61 лв. първоначална вноска и и
1403,01 лв. платими на месечни вноски. В т.6.2 от договора е записано, че
месечните вноски по този договор се
отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани по договора за услуги. Към
договора за продажба на изплащане е приложен и погасителен план, подписан от
девет страни.
Нов договор с №********* е
сключен на 30.09.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни
услуги/л.36/. В договора е посочено, че към него има приложения, които уреждат
отделните елементи. В приложение №3 към договор №********* от 30.09.2016 г. е
договорено ползването на допълнителни електронни съобщителни услуги, а с
приложение №1 към същия договор е договорено ползването на тарифни планове Мтел
безкрай 2XL и 3XL за тел **********/л.41/, а с допълнение към това приложение /л.44/ са
договорени условията за роуминг тарифен план/л.44/.
С нов договор за продажба
на изплащане от 30.09.2016 г. ищецът е прехвърли на ответницата правото на
собственост по отношение на апарат Apple
iPhone 7 128GB Silver MAT 70 23m за сумата 1055,52
лв., която сума е уговорено на става на вноски в сроковете за заплащане на
сумите по месечните таксуващи фактури и да се отразяват в тези фактури/л.45/.
Към договора има погасителен план /л.48/ и приемо-предавателен протокол /л.47/
За периода 16.06.2017 г. –
15.07.2017 г. е издадена фактура за тел. №********** за сумата 77,90 лв., от
които 16,90 лв. за такси и разговори и 61,00 лв. вноски зае изплащане на стоки.
За следващия период – 16.07.2017 г. – 15.08.2017 г. е издадена фактура за 76,00
лв., от които 15,00 лв. такси и разговори и 61 лв. изплащане на стоки.
Съответно за периода 16.08.2017 г. – 15.09.2017 г. – за 77,49 лв. /16,49 лв. и
61,00 лв./, за периода 16.09.2017 г. – 16.10.2017 г. – за 90,77 лв. /29,77 лв.
и 61 лв./, за периода 16.10.2017 г. – 15.11.2017 г. – 76,00 лв. /15 лв. и 61
лв./, за периода 16.11.2017 г. – 15.12.2017 г. – 15 лв. Във всяка от фактурите
е посочено задължението за предишни периоди – в случая 398,16 лв.
Съответно за период
09.07.2017 г. -08.08.2017 г. на името на ответницата за тел. №********** ищецът
е издал фактура за сумата 118,73 лв. /74,75 лв. разговори и такси и 43,98 лв.
вноски за изплащане на стоки/, за периода 09.08.2017 г. – 08.09.2017 г. – за
сумата 134,27 лв., за периода 09.09.2017 г. – 08.10.2017 г. – 138,07 лв., за
периода 09.10.2017 г. – 08.11.2017 г. – 113,96 лв., за периода 09.11.2017 г. –
08.12.2017 г. – 113,96 лв., за периода 09.12.2017 г. – 08.01.2018 г. – 113,96
лв., за периода 09.01.2018 г. – 08.02.2018 г. – 307,86 лв. Във всяка от
фактурите е посочено задължението за предишни периоди – в случая 907,91 лв.
Съответно за периода
14.11.2017 г. – 13.12.2017 г. ищецът е издал фактура тел. №********** за
задължение на ответницата за сумата 89,60 лв., за периода 14.12.2017 г. –
13.01.2018 г. – 92 лв., за периода 14.01.2018 г. – 13.02.2018 г. – 89,60 лв.,
за периода 14.02.2018 г. – 13.03.2018 г. – 107,04 лв., за периода 14.03.2018 г.
– 13.04.2018 г. – 92 лв., за периода 14.04.2018 г. – 13.05.2018 г. – 89,60 лв.,
за периода 14.05.2018 г. – 13.06.2018 г. – 2,40 лв. Във всяка от фактурите е
посочено задължението за предишни периоди – в случая 559,84 лв.
За
фактурираните услуги са представени приложения към фактурите.
Не са
представени доказателства за заплащане на тези фактури.
Заповедта
за изпълнение е издадена на 03.05.2019 г. за заплащане на сумата 391,90 лв. по
договор М 4833293 от 07.01.2016 г., сумата 979,24 лв. по договор М 4163020 от
11.07.2014 г., сумата 174,96 лв. неустойка, сумата 510,63 лв. по договор С
0135153 от 06.01.2003 г. ведно със
законната лихва от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата
44,38 лв. разноски по делото.
Допълнителна заповед е издадена на 03.05.2019 г. за сумата 162,30 лв. законна
лихва за забава за периода 14.08.2017 г. – 07.22.2018 г. Заявлението за
издаване на заповедта е депозирано на 08.11.2018 г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск установяване на задължението за
заплащане на сумата 2056,73 лв. лв. е
основателен и доказан. Между страните по делото са сключени три договора,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуги, които последният е
следвало да заплати. По делото бе установен обема на фактурираните услуги. Не
бе установено плащане на същите от ответника. Ето защо и към настоящия момент в
негова тежест съществува задължение за заплащане на потребените услуги в размер
на 1 888,77 лв.
Видно от
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2318/2018 г. част от исковата сума
– 174,96 лв. е неустойка за предсрочно прекратяване на договора. И в тази част
искът е основателен и доказан. По делото е установена забава на ответника,
продължила повече от 124 дни, поради което договорът следва да се счита
прекратен поради виновното поведение на абоната на осн. чл.54.12 от Общите
условия. Начинът, по който е формирана неустойката – в размер на три стандартни
месечни такси, не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, поради което уговарянето на тази неустойка не може
да се приеме за неравноправна клауза по смисъла на чл.129 от Закона за защита
на потребителите. Това е така, защото устройството, както и съответните
отстъпки се дават за това, че потребителят ще бъде абонат продължително време и
съответно с плащането на потребените услуги за този продължителен период ще се
компенсират предоставените отстъпки и устройство.
След
изтичане на срока за плащане на всяка от фактурите ответникът е изпаднал в
забава, поради което основателен и доказан е и искът за заплащане на
обезщетение за забава н размер на 162,30 лв.
Възражението
на ответника, че за някои от сумите и изтекла погасителна давност, е
неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението. Следователно на 08.11.2018 г. давността е прекъсната на основание
чл.116, б“б“ от ЗЗД, а до тази дата не е била изтекла 3 годишната давност за
нито едно от периодичните вземания.
На ищеца
следва да бъдат присъдени и направените в двете производства разноски,
съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78 от ГПК, а именно 337,89
лв. разноски по настоящото производство
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 44,38 лв. разноски по ч.гр.д.№2318/2018 г.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.П., ЕГН **********,***, че същата дължи на “А 1 България”ЕАД със
седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК
*********
сумата 510,63 лв. / петстотин и десет лева и шестдесет и три
стотинки/ за електронни съобщителни услуги по фактури, издадени в периода
18.12.2017 г. – 18.06.2018 г. по договор
С0135153 от 06.02.2003 г. ,
сумата 979,24 лв. /деветстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ за електронни съобщителни
услуги по фактури, издадени в периода 11.08.2017 г. – 12.02.2018 г. по М
4163020 от 11.07.2014 г.
сумата 391,90 лв. /триста
деветдесет и един лева и деветдесет стотинки/ за електронни съобщителни услуги
по фактури, издадени в периода 19.07.2017 г. – 19.12.2017 г. по договор М 4833293
от 07.01.2016 г.,
сумата 174,96 лв. /сто
седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ неустойка по договор
М4163020,
ведно със законната лихва върху
четирите суми от 08.11.2018 г. до окончателното им изплащане,
и сумата 162,30 лв. /сто
шестдесет и два лева и тридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 14.08.2017 г. – 07.11.2018 г.,
за които задължения е издадена заповед за
изпълнение №4787/12.11.2018 г. и №2043/03.05.2019 г. по ч.гр.д.№2318/2018 г. по описа на РС
Разград.
ОСЪЖДА С.К.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “А 1 България”ЕАД със седалище гр.София и
адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК ********* сумата 337,89 лв. /триста тридесет и седем лева и
осемдесет и девет стотинки/ разноски по настоящото гр.д.№831/2019 г., както и
сумата 44,38 лв. /четиридесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки / разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№2318/2018 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№2318/2018
г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: