№ 103083
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110135719 по описа за 2025 година
Съдът следва да присъди единствено чистата стойност на главницата по
договора за кредит и лихва за забава от датата на заявлението до плащането,
като отхвърли останалите претендирани суми по следните съображения:
На първо място, при изчислението на ГПР обаче застрахователната
премия не е включена като разход по кредита. От формулировката на чл.
10 от договора като е посочен само процент ГПР, но не са посочени
конкретно разходите, които са взети в предвид се нарушава изискванията
на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело
C‑448/17, както и Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т.д.№ 2024 / 2022г. I
т.о., ВКС, което е постановено по идентичен въпрос за застрахователна
премия, която не е включена в изчислението на ГПР, Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.
В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 56,59 %. Но
от съдържанието му и от данните по делото се установява, че при
изчисляването не е включена уговорената застрахователна премия, тъй
като тя е отнесена към отпусната сума, а не към разходите. Това е от
съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен
от посочения размер на ГПР.
Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в
договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на
договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна
закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде
осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно
съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този
начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На
същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
1
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа
цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по
ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи,
които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това.
Описаните нарушения водят до извода, че е налице нарушение на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието
"общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи,
които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са
известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят
е длъжен да заплати на кредитора. Очевидно застрахователната премия е
известна на кредитора, тъй като е включена в погасителния план.
В този смисъл следва да се съобрази, че с Решение на Съда на ЕС от
20.09.2018 г. по дело C448/17: е прието и следното: т.66- Следва да се добави,
че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа
само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. т.67- Всъщност в
подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат
с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му.
В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието,
че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I
от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че
общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички
предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не
включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните
със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по
смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да
включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на
задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като
административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати.
В този смисъл изрично следва да се съобрази и Решение от 21 април
2016 г. по дело C‑377/14, с което се прима, че Член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
националният съд, сезиран със спор относно вземания, възникнали в резултат
на договор за кредит по смисъла на тази директива, да проверява служебно
дали е изпълнено предвиденото в посочената разпоредба задължение за
2
предоставяне на информация и да вземе мерките, предвидени в националното
право в случай на неизпълнение на това задължение, стига санкциите да
отговарят на изискванията по член 23 от посочената директива.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
На второ място, в нарушения на изискванията за формиране на
ГПР разхода за застраховка е прибавен към размера на кредита, а не към
размера на разходите по – този начин посоченото ГПР е неправилно
изчислено и очевидно е по-ниско от действителното. Видно от стр. 2 от
договора за кредит, общият размер на кредита е 3127,56 лв., включва както
отпуснатия кредит за който потребителя е кандидатствал - 3000 лв., така
и сумите по застраховки, за които потребителят е кредитиран, върху които
суми се дължи и възнаградителна лихва видно от стр. 4 от договора.
Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на
застраховка, по която бенефициер не е длъжника, а кредитодателя. В случая,
налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на
чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382
КЗ.
Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на
дължимата застрахователна премия от кредитодателя, сама по себе си
представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в
размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на ЗПК за
единната формула за изчисление на ГПР.
Отделно, в счетоводството на банката вземанията за застраховката,
фигурират като главници по Договора за кредит и върху тях
неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и обезщетения за
забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата,
за която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита.
На трето място, според съда потребителят е сключил застраховката,
не по силата на индивидуално договаряне. Условията на кредита са такива
само при отпускането му при условията на приемане на застраховката. Това е
така защото общите условия и индивидуалната бланка с условия на договора
за изработени от кредитодателя и те са стандартни и се прилагат без значение
волята желанието на кредитополучател, в този смисъл са задължителни за
него. Целта е да се осигури по голяма доходност от предоставения
кредит, която е отвъд законовите предели, като това се прикрие като
обезщетение, като затова се използва заобикаляне на закона и цели
въвеждане потребителя в заблуждение за крайния размер на дължимата
сума.
3
В обобщение, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на осн.чл.22 ЗПК., тъй като не отговаря на изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него
липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита,
изчислен към момента на сключването на договора. В този смисъл
практиката по идентични дела Определение № 1075 от 17.11.2023 г. по т.д. №
2743 / 2022г. на I т.о. ВКС и Определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.дело №
203/2023 г. на I т.о. ВКС, Определение № 1991 от 16.07.2024 г. по т.дело №
510/2024 г. на I т.о. ВКС. Определение № 1369 от 27.05.2024 г. по т.дело №
333/2024г. на II т.о. ВКС.; решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 13336/2019 г.,решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
В случая, заявителят е признал, че длъжникът е заплатил една вноска
(която според погасителния план е 866,93 лв.), следователно стойността и
следва да се приспадне от чистата стойност (3000-866,93), като заповед за
изпълнение ще се издаде само за 2133,07 лв. и лихва за забава от датата на
заявлението до плащането.
Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв.
Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявителя:
, с ЕИК: ,, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу : В. Б. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за сумата :сумата НАД 2133,07 лв. ДО 2 393,91 лева представляваща
главница, ведно със законна лихва върху тази сума за период от 17.06.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата 114,37 лева , представляваща договорна
лихва за период от 15.12.2024 г. до 15.02.2025 г., сумата 706,17 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.12.2024 г. до 05.06.2025 г.,
както и съразмерно разноски.
Да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 2133,07 лв.
и лихва за забава от датата на заявлението до плащането.
4
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5