Определение по дело №1279/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 17
Дата: 6 януари 2024 г. (в сила от 6 януари 2024 г.)
Съдия: Вера Коева
Дело: 20231200501279
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Благоевград, 05.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200501279 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 40-03-119/07.11.2023г.,
подадена от Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД, с ЕИК 1754056470228, представлявано от инж.А.С.Д. –
Директор, чрез пълномощник, срещу Решение № 203/28.09.2023г.,
постановено по гр.д.№ 378/2023г. по описа на РС Р.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва се като неоснователен доводът на съда, че спорното
правоотношение е било основно и поради това не е било възможно
прекратяването му на основание чл.334, ал.1 КТ. Подробно се аргументира
тезата, че се касае до сключен между страните договор за допълнителен труд
по реда и условията на чл.114 от КТ, поради което са прекратяването му е
относимо специалното основание по чл.334, ал.1 КТ.
Оспорва се и направения фактическия извод на съда, че ищеца е
останал без работа на база на представените от тази страна доказателства –
регистрация в бюрото по труда установявала само факта на регистрация,
както и от справката за трудови договори на ищеца също се твърди, че факта
на оставяне на ищеца без работа за целия претендиран период е останал
неустановен.
При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете като неоснователни, а по
отношение на иска по чл.225, ал..1 КТ при евентуалност се поддържа, че
евентуално е установено оставянето й без работа е за целия 6 месечен
периода, а само за периода от освобождаването й от работа – 15.03.2023г. до
01.04.2023г.
Към въззивната жалба са представени като приложения бланка
заявление за регистрация в Агенцията по заетостта, два броя отговори от
МТСП от 12.04.2023г. и 22.01.2010г. без да е направено изрично искане за
приемането им като писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
1
въззиваемата страна.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Обжалваното
решение се сочи, че е правилно и законосъобразно. Сочи се, че при правилно
установена фактическа обстановка съдът е установил, че предпоставка за
законосъобразно прекратяване на правоотношението е било условието
работникът да е работил по основен и по допълнителен трудов договор
едновременно. Едва в тази хипотеза работодателят е могъл да прекрати
допълнителното трудово правоотношение като отправи предизвестие от 15
дни до служителя. Поддържа се, че договорът по чл.114 КТ не е договор за
допълнителен труд, независимо, че се намира в раздел 9, на глава 15 от КТ и
работодателят не е имал право да прекрати правоотношението с ищеца на
основание чл.334 КТ, тъй като процесният договор е бил за основен такъв, а
не за допълнителен труд, поради което не е налице основанието ,послужило
на работодателя да прекрати правоотношението.
Жалбата се оспорва и в частта, с която се твърди недоказаност на факта
на оставане на въззиваемата страна без работа, като се изтъкват подробни
доводи в тази насока. По отношение представените от жалбоподателя
писмени доказателства се възразява по приемането им като се твърди, че
същите не са оспорени в съответните за това законови срокове.
Не се сочат доказателства и не се иска събиране на нови такива.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр.
с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока
за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата
отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Съдът не констатира необходимост от събиране доказателства или да
указва за посочване на такива, свързани с приложение на императивна
правна норма или за защита интересите на страни, за които служебно следва
да следи и прилага. С оглед на това делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Не следва да се приемат като писмени доказателства представените към
въззивната жалба бланка от заявление за регистрация в Агенцията по
заетостта, два броя отговори от МТСП от 12.04.2023г. и 22.01.2010г. макар да
няма изрично искане за приемането им като доказателства с факта на
прилагането им съдът счита, че страната е поискала да се приобщят като
доказателства. С представянето им обаче не е обосновано на какво основание
се иска събирането им като писмени доказателства по делото. От една страна,
не е налице процесуално основание в нито една от хипотезите на чл.266, ал.2,
т.1 или т.2 или ал.3 ГПК за приемането им, тъй като не се твърдят нови
обстоятелства, за които не са могли своевременно да посочат доказателства,
не се сочи нововъзникнало обстоятелство, не се твърди допуснато от съда
процесуално нарушение по събиране на доказателствата по делото. От друга
страна – становищата на МТСП не представляват писмени доказателства по
см. на ГПК, съдържащи данни з факти и връзки между фактите, относими към
спора, а представляват равни становища, поради което същите нямат характер
на доказателство, съдържащо информация за относими факти по делото.
Ето защо представените към въззивната жалба писмени документи не
следва да се приемат като писмени доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх.№ 40-03-119/07.11.2023г., подадена
2
от Поделение за пътнически превози П. към „БДЖ – Пътнически превози“
ЕООД, с ЕИК 1754056470228, представлявано от инж.А.С.Д. – Директор,
чрез пълномощник, срещу Решение № 203/28.09.2023г., постановено по гр.д.
№ 378/2023г. по описа на РС Р.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
писмени доказателства на бланка заявление за регистрация в Агенцията по
заетостта и два броя отговори от МТСП от 12.04.2023г. и 22.01.2010г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.02.2024г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните и им се
връчи препис от определението, като за бързина призоваването на страните и
пълномощниците им да се извърши и по телефон и по електронен път по
посочена ел.поща.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3