Р Е Ш Е Н И Е № 157
гр. Сливен, 25.11.2020 год.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при
секретаря Николинка
Йорданова и с участието на прокурора Христо
Куков като разгледа докладваното
от председателя КАНД
№ 143 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 311/07.08.2020 г., постановено по АНД № 261/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е
потвърдено като законосъобразно НП № 0043327/30.12.2019 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, с което на „Теленор
България“ ЕАД на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 114, ал.
3 от ЗЗП и за нарушение на чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 400 лева.
Горното
решение е обжалвано в законният срок от „„Теленор
България“ ЕАД. В касационната жалба
се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Счита, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, като не били индивидуализирани по несъмнен
начин времето и мястото на извършване на нарушението, като съществува
разминаване във фактите и обстоятелствата, установени от АНО. Заявява, че в
случая нямало сключен договор за продажба между продавач и потребител, а се
касаело за договор за лизинг. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касацията – КЗП РД гр. Бургас не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е
законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.08.2019
г. в Комисията за защита на потребителите била подадена жалба с вх. № Б-03-792
от С. Щ. Щ., в която последният посочил, че му е отказана рекламация за детски
часовник „MyKi Touch" закупен на 25.04.2019 год.
от магазин на "Теленор България" ЕАД, както
и че желае да му бъде прекратен лизинговият договора, като му бъдат
възстановени платените до моменти суми по такси и лизинг. В обстоятелствената
част на молбата Щ. е посочил и номерата на четирите рекламации, които е
предявил № ********* от 13.05.2019 год., № ********* от 21.05.2019 год., №
********* от 26.06.2019 год. и № ********* от 09.07.2019 год. По повод на
цитираната жалба, от служители на Регионална дирекция Бургас при КЗП, на
23.08.2019 год. била извършена проверка в магазин „Теленор",
находящ се в гр. Сливен, бул. „Ц. О." № …. При
извършената проверка служителите на РД Бургас при КЗП- свидетелите М. И. и К.
К. установили, че действително има четири направени рекламации от Щ. за процесния часовник, като и две жалби от 08.06.2019 год. и
18.07.2019 год.. Проверяващите запознали търговеца с депозирана до тях жалба на
Щ., с която се иска разваляне на договора и дали възможност за депозиране на
становище по нея. При проверката, служителите на Дирекцията установили, че
действително на 13.05.2019 год., 21.05.2019 год. и 26.06.2019 год. процесното устройство било приемано за ремонт от
дружеството жалбоподател, за което били съставени и протоколи за приемането му.
Проверяващите установили, че на 09.07.2019 г, за четвърти пореден път телефонът
е бил предаден на ремонт. Тъй като представител на „Теленор
България" ЕАД им обяснил, че това не са ремонти, а ъпдейт или обновяване
на телефона и това е свързано със софтуера, св. М. И. направила задължително
предписание до търговеца търговското дружество, ако не удовлетвори претенцията
за потребителя за разваляне на договора да представи становище от независим
оторизиран сервиз, за да докаже, че не се касае за дефект на стоката или
несъответствие с договора за покупко-продажба. Това предписание св. И.
направила, позовавайки се на чл. 108 от ЗЗП, съгласно който несъответствието
следва да се докаже от търговеца. С писмено становище от 29.09.2019 год.
дружеството-жалбоподател посочило, че процесният
часовник е изпращан и четирите пъти в сервиз „Алтерко",
като това е единственият оторизиран сервиз в България на продукти с търговска
марка „MyKi". Във връзка с депозираното
становище, с протокол за проверка на документи № К-0119318 от 03.09.2019 год.
св. И. дала задължително предписание на дружеството-жалбоподател да намери
втори независим сервиз, който може се намира и в държава от Европейския съюз
или да развали договора и възстанови заплатената сума от потребителя съгласно
чл.113, ал.3 от ЗЗП със срок до 19.09.2019 год. На 15.11.2019 г. търговецът
предоставил на служителите на КЗП още един сервизен протокол от 26.09.2019
год., за процесния часовник, в който било отразено,
че софтуера е обновен. Св. И. приела, че е налице извършено нарушение от страна
на жалбоподателя "Теленор България" ЕАД и
съставила на 15.11.2019 г. акт за установяване на административно нарушение, за
това че търговецът е нарушил нормативните изисквания на чл. 114, ал.З от ЗКП,
защото не изпълнил задължението си да удовлетвори искане за разваляне на
договор и да се възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя, чрез извършване на ремонт на една и
съща стока в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следващо
несъответствие на стоката с договор за продажба. В акта било посочено също, че
търговецът е нарушил нормативните изисквания и на чл. 230 от ЗЗП, защото не е
изпълнил задължително предписание на контролен орган за защита на
потребителите, при искане на жалбоподател при три ремонта да му се развали
договора и възстанови заплатената сума. Като дата на нарушението е посочена
20.09.2019 год., денят следващ крайната дата на срока на направеното
предписание - 19.09.2019 год. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Първоинстанционият
съд приел, че извършените нарушения са безспорно установено, че НП е
законосъобразно, т.к. при издаването му не са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Приел е, че правилно е приложен материалния
закон. Преценил е, че размера на санкциите е правилно определен, поради което потвърдил обжалваното НП.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е
постановил частично неправилен съдебен акт.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради
съществени процесуални нарушения са неоснователни. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата
възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги
счита за неоснователни.
При
установената фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилни правни
изводи относно нарушението на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
От събраните
от въззивния съд доказателства, се установява, че
действително устройството предмет на делото е било предавано четири пъти на
ремонт във връзка с рекламации на потребителя. В два от случаите устройството е
върнато от сервиза без да е открит дефект, като това е посочено в сервизен
протокол от 27.05.2019 г. Със сервизен протокол от 27.06.2019 г. освен липса на
дефект е посочено, че за устройството няма направена регистрация. Ремонтни
дейности са извършени видно от сервизен протокол от 14.05.2019 г. и сервизен
протокол от 10.07.2019 г.. Преинсталирането на софтуера също представлява
ремонт на стоката по смисъла на ЗЗП. Мобилното устройство е съвкупност от
устройство и програмното му осигуряване. Несъответствието на стоката с договора
за продажба може да се дължи както на проблеми с хардуера, така и на проблеми
със софтуера. За целите на рекламацията е ирелевантно
кой от компонентите на стоката е показал несъответствие с договора за продажба,
релевантен е фактът на несъответствието, на нефункционирането на стоката по
начина, гарантиран от договора за продажба, в тази насока е и решение на ВАС,
постановено но адм. д. № 7997/2016 г.
При другите постъпвания
на устройството в сервиз не са констатирани дефекти, т. е. не е налице
констатирано несъответствие, поради което не са изпълнени условията за
ангажиране отговорността на търговеца за нарушение на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от
ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача
да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай
потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната
с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин на обезщетение
е непропорционален в сравнение с другия.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба. Според ал. 2 привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от
ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията
по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности: 1/
разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2/
намаляване на цената.
Съгласно чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП, търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
Съгласно чл. 114, ал. 4 от
ЗЗП, потребителят не може да претендира за разваляне на договора,
ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.
Съгласно
чл.104 ал.4 от ЗЗП поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й
в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях.
В процесния случай, и при съобразяване на представения по
делото договор за лизинг, подобно несъответствие не се установява в два от
случаите на рекламация, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че не
е осъществена една от предпоставките за приложимостта на чл. 114, ал. 3 от
Закона за защита на потребителите. Видно от събраните по делото и в
административно-наказателното производство доказателства, потребителят се е
възползвал от правото си на рекламация, като във връзка с възникнали проблеми с
устройството, закупено на лизинг, като е предявил в периода 13.05.2019 г. - 09.07.2019
г. общо четири рекламации. При всяка една от предявените рекламации устройството
е предавано на оторизиран сервиз, като видно от протоколите при първата и четвъртата рекламации е сменен дисплея и е
преинсталиран софтуера. При втората и третата рекламация заключението е, че устройството
не проявява описания от клиента дефект. По изложените съображение съдът приема,
че не е установено наличие на три удовлетворени рекламации.
От анализа на
нормата на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП следва, че за да възникне визираното в нея задължение за
търговеца трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1.
търговецът да е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока; 2. да е налице нова проява на несъответствие с
договора за продажба в рамките на гаранционния срок и 3. да е направено искане
от потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.
Посочените фактически елементи определят обективните предели на повдигнатото
срещу търговеца обвинение в извършване на нарушението. В събраните по делото
доказателства не се установи извършване на ремонти по две от рекламациите,
поради което липсва първата от предпоставките на горепосочената правна норма.
По изложените съображения не са изпълнени кумулативно предвидените в закона
предпоставки на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП.
При тези
мотиви, като е потвърдил НП в посочената част въззивния
съд е постановил съдебния си акт в противоречие с материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора, че след като се касае за
договор за лизинг, не следва да се приложат
правилата на ЗЗП, визиращи договор за продажба. Приемането на обратното разбиране
би означавало част от потребителите да се поставят в неравностойно положение,
което определено не може да се счете за целта на закона, която е свързана
изцяло с охраната на интересите на икономически по-слабата страна по
облигационното правоотношение, каквато се явява потребителят, било то като
страна по договор за продажба или по договор за лизинг. Тази насока се следва
неотклонно от българското законодателство в стремежа за хармонизиране с
правилата за защита на потребителите, действащи в Европейския съюз, част от
които е Директива
85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и
административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за
вреди, причинени от дефект на стока, съгласно която защитата на потребителите
предполага, че всички участници в производствения процес, следва да носят
отговорност, доколкото завършената стока, съставната част или суровината,
доставени от тях, са се оказали дефектни.
Няма съмнение
предвид представените по делото доказателства, че "Теленор
България" е "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП, тъй като продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор. Съгласно § 13, т. 34 от ДР
на ЗЗП, "договор за продажба" е договор, по силата на
който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки
на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за
тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги.
Видно от приложения договор за лизинг, сключен на 25.04.2019 г. между "Теленор България" ЕАД и потребителя, последния в
качеството си на лизингополучател има право да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след
заплащане на цялата договорена продажна цена.
По отношение
на второто нарушение, настоящият съдебен състав споделя изводите на СлРС. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 от
ЗЗП вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи,
посочени в чл. 191 от този
закон, да дават задължителни предписания за отстраняване на
несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са
волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга
правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се
въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни
последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на
тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 от ЗЗП,
с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна
отговорност. Пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата
характеризира тези актове като индивидуални актове по смисъла на чл. 21 от АПК.
Изводът за характера на задължителните предписания по чл. 193, т. 2 от
ЗЗП на индивидуален административен акт се налага и при
сравнителното тълкуване на тази разпоредба и нормата на чл. 230,
във вр. с чл. 233 от ЗЗП.
Поради това в практиката на ВАС трайно е възприето, че същите подлежат на
съдебен контрол. В случая обаче производството се развива по ЗАНН, а за
длъжностните лица е налице задължение да се произнесат по отношение на това,
дали в дадения срок предписанието е изпълнено. Независимо, че срокът за
обжалване на предписанието може да не съвпада със срока за изпълнение на
предписанието, неизпълнението му в срок се явява юридическия факт, от който
произтича правомощието на длъжностните лица да ангажират административнонаказателната
отговорност на дружеството. В производството по налагане на административното
наказание не може да се проверява правилността на издаденото задължително
предписание. Адресата на същото има възможност да го оспори по реда на АПК пред
съответния административен съд, който е компетентен да се произнесе относно
неговата валидност и законосъобразност. В
случай, че предписанието бъде в последствие отменено производството по ЗАНН
може да бъде възобновено, тъй като отмяната ще се явява нов факт, налагащ
преоценка на законосъобразността на НП. Дружеството не е представило
доказателства, че предписанието е обжалвано по съдебен ред нито преди издаване
на процесното НП, нито в хода на разглеждане на
делото пред СлРС и АдмС Сливен.
С оглед на горното правилен се явява извода на въззивния
съд, че материалния закон е спазен при издаването на НП в тази му част.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта с която е потвърдено Наказателно
постановление № 0043327 от 30.12.2019 год., издадено от Директор на Регионална
дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара" при КЗП, с което на
"Теленор България, ЕАД, ЕИК ………… на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева
за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като неправилно и в тази част НП да бъде
отменено, като незаконосъобразно. В останалата част относно нарушението на чл.
230 от ЗЗП решението на РС Сливен следва да бъде оставено в сила.
Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Такова право съгласно чл.78 ал.8 от ГПК имат
само юридически лица или еднолични търговци, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая касатора е защитаван от
адвокат, но не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид изложеното искането е неоснователно. (В този смисъл Определение
№ 12159 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2017 г., V о.,)
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 311/07.08.2020 г., постановено по АНД № 261/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта
в която е потвърдено като законосъобразно НП № 0043327/30.12.2019 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, с което на „Теленор
България“ ЕАД на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 114, ал.
3 от ЗЗП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №
0043327/30.12.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция към ГД
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Теленор България“ ЕАД на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 311/07.08.2020
г., постановено по АНД № 261/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен, в останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.