№ 25
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000618 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1
ТЗ, образувано по въззивна жалба на „ Диджител“ ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, подадена чрез адв. П.С. от ПАК, срещу решение №
263/06.08.2021г., постановено по т. д. № 77/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивника по чл. 625 ТЗ, за
откриване на производство по несъстоятелност на „Специализирана болница
за активно лечение на детски болести – доктор Л.“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя П.С.П..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима. В нея се
поддържайки оплаквания за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно правния характер на паричното вземане, на
които молителят основава активната си легитимация. Твърди се, че вземането
не произтича от неоснователно обогатяване, а е свързано със споразумение
1
между страните, което има търговски характер, тъй като ответното дружество
е реален ползвател на ел. енергия, необходима за упражняваната от него
дейност. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на
въззиваемото дружество.
Становището на „Специализирана болница за активно лечение на
детски болести – доктор Л.“ ЕООД, представлявано по пълномощие в процеса
от адв. К.К. от АК – Варна, е за неоснователност на жалбата. Поддържат се
направените в първата инстанция възражения срещу активната легитимация
на ищеца и наличието на останалите предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид
следното:
Търговското дружество „ Диджител“ ООД – гр. Варна, по чиято молба
по чл. 625 ТЗ е образувано производството по т. д. № 77/2021г. по описа на
ВОС, основава качеството си на кредитор на ответника „СБАЛДБ – доктор
Л.“ ЕООД на твърденията, че между страните е сключена търговска сделка:
договор за извършване на услуги по стопанисване и поддръжка, по силата на
който ответникът е следвало да възстановява направените от молителя
разходи за консумативи, като правоотношението е обективирано в приложени
към исковата молба споразумения: едно споразумение между молителя,
ответника и „Лисичков“ ЕООД, и две споразумения, сключени между
молителя, ответника, „Лисичков“ ЕООД, „Медицински център Свети
Стилиян“ ООД, и физическите лица Б.Л. и Т. Л.. Според молителя, по тези
споразумения общият размер на задълженията за възстановяване на платени
от ищеца разходи за консумативи за самостоятелен обект в Медицински
комплекс „Младост“ – гр. Варна, собственост на ответното дружество,
възлизат на 70 889.08лв по фактури, издадени за периода 29.12.2017г.-
30.09.2020г., а размерът на поетите от ответника, в условията на солидарност,
задължения за възстановяване на платени от ищеца разходи за консумативи
за обекти на други участници в споразуменията възлиза на 7 536.58лв. Твърди
се също, че длъжникът е неплатежоспособен и не може да погасява
2
изискуемите си парични задължения, като това състояние е трайно, а
същевременно е налице и спиране на плащанията към молителя от
29.12.2017г.
Ответното дружество „СБАЛДБ– доктор Л.“ ЕООД - гр. Варна оспорва
основателността на молбата като отрича наличието на предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност. Съображенията са, че
молителят не е кредитор на ответника по търговска сделка, както и че
дружеството не се намира в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост.
Обжалваното решение на ОС - Варна, с което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е отхвърлена, е валидно като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК, както и допустимо.
По същество решението е правилно, като съображенията на състава на
ВнАпС са следните:
Не е спорно от фактическа страна и се установява от приложените
доказателства, че ответното дружество е собственик на самостоятелен обект в
сградата на „Медицински комплекс Младост - Варна“, находяща се в гр.
Варна, ж. к. „Младост“, бул. „Република“ № 15. Няма спор също, че за
периода, за който се отнасят твърдените парични задължения на ответника
към молителя, дължимите суми за доставка на ел. енергия и ВиК услуги за
цялата сграда се отчитат и заплащат по партиди на името на „Диджител“
ООД. Със споразумение за изплащане на просрочени задължения от
12.07.2016г. „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛДБ - Доктор Л.“ ЕООД, „Медицински
център „Свети Стилиян“ ООД, Б.Л. и Т. Л. се задължават да погасят
просрочени задължения по фактури за плащане на консумативи за ползвани
от тях помещения и общи части на сградата, подробно описани в приложение
№ 1, по начина, уговорен в споразумението, като е поета и солидарна
отговорност от длъжниците за тези задължения, както и за заплащане на
задълженията по фактури, издадени след сключване на споразумението. Със
следващо споразумение от 30.10.2017г. „Лисичков“ ЕООД и „СБАЛ по детски
болести - Доктор Л.“ ЕООД са се задължили да възстановят заплатените от
„Диджител“ ООД на съответните доставчици разходи за консумативи по реда
3
и условията на споразумението. Със споразумение от 19.08.2019г., сключено
отново между „Диджител“ ООД, „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛ по детски
болести - Доктор Л.“ ЕООД, „Медицински център „Свети Стилиян“ ООД,
Б.Л. и Т. Л. по повод образувано изп. дело № 592/16г. на ЧСИ З. Д.,
длъжниците се задължават да заплатят при условията на солидарност, по
уговорения начин и срокове, задълженията по фактурите, описани в
приложението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ активната легитимация на
молителя за откриване на производство по несъстоятелност произтича от
качеството му на кредитор по търговска сделка. С оглед на това преценката
дали сделката, на която се позовава молителя, е търговска, както и дали
задължението съществува, като предпоставка за осъществяване фактическия
състав на чл.608 от ТЗ, се извършва по същество на спора, съобразно
предвидените в чл. 286 от ТЗ критерии, които в случая не се установяват от
приложените по делото доказателства.
Трите многостранни споразумения, в които участват и страните по
делото, са сключени с цел уреждане на отношенията между титуляра на
партидите за отчитане и заплащане на ел. енергия и ВиК услуги и други
ползватели на обекти в „МК Младост - Варна“, по повод възстановяване на
платени от молителя суми към доставчиците - лицензианти. Нито една от
процесните фактури не обективира друго вземане, различно от задължения за
възстановяване на платени консумативи. Смисълът на уговорките в
споразуменията не позволява да се извлече извод за това, че те обективират
соченото от молителя правоотношение, а именно: търговска сделка с
предмет- извършване на услуги по стопанисване и поддръжка на сградата на
„МК Младост - Варна“. Тъй като не е спорно между страните, че молителят,
като лице, по чиито партиди се отчитат разходите за ел. енергия и ВиК
услуги, е заплащал начислените по неговите партиди задължения общо за
сградата, която се ползва от множество лица, в случая несъмнено е налице
„обедняване“ за титуляра на партидата като елемент от фактическия състав на
неоснователно обогатяване, чрез намаляване на активите на обеднилия се.
Същевременно, физическите лица и търговските дружества, ползващи обекти
4
в сградата, безспорно се обогатяват с плащането на техните разходи за ел.
енергия и ВиК услуги, тъй като макар да не придобиват нови активи,
имуществото им нараства, защото не е намален пасивът им с размера на
дължимите от тях цени за доставка на вода и ел. енергия, платени от друго
лице.
С плащането на чужди задължения, в полза на молителя е възникнало
правото да претендира връщане на сумите, с които се е обеднил за сметка на
обогатяването на другите собственици/ ползватели в сградата. Търговски
характер има правоотношението между молителя и доставчиците на електро и
ВиК услуги, но това не води до извод за търговски характер и на процесните
вземания, тъй като споразуменията за възстановяване на платени суми не
попадат в някоя от изрично предвидените в чл. 1, ал. 1 ТЗ хипотези на
абсолютни търговски сделки, нито могат да се квалифицират като дейност,
свързана с упражняваното от търговеца занятие, тоест не отговарят на
обективния или субективния критерий за определяне на една сделка като
търговска. Същевременно не може да се приеме наличие на търговска сделка
и във връзка с предвидената в споразуменията солидарна отговорност за
чужди задължения. Със сключването на споразуменията ответното дружество
е встъпило в дълга на другите страни - физически и юридически лица, страни
по съглашението за уреждане на кондикционни права, но това
правоотношение също не отговаря на дефиницията за абсолютна или
относителна търговска сделка, доколкото не е сред изрично посочените в чл.
1, ал. 1 ТЗ сделки, нито е свързано с упражняваното от ответника занятие.
Като краен извод, въззивният състав намира, че паричните вземанията,
на които се позовава „ Диджител“ ООД – гр. Варна за обосноваване на
качеството си на кредитор, не могат да бъдат приети като произтичащи от
търговска сделка или отнасящи се до нея, респ. не са в състояние да
обусловят извод за наличие на активна легитимация за откриване на
производство по несъстоятелност. Тъй като молителят не е активно
легитимиран по смисъла на чл. 625, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
подадената от него молбата за откриване производство по несъстоятелност
подлежи на отхвърляне като неоснователна, без съдът да дължи преценка за
неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
5
съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата 1 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, І - ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/06.08.2021г., постановено по т. д. №
77/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, район „Младост“, бул. „Република“ № 15, сграда на
"Медицински център Младост Варна", да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ - ДОКТОР Л.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Младост“, бул. „България“, Медицински комплекс "Младост", бл. Г, ет. 5,
сумата от 1 000лв. / хиляда лева/, представляваща направени съдебно –
деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за
вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6