Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 05.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публичното заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Мария Абаджиева и с участието на
прокурора от Софийска градска прокуратура Ахмед Кокоев, като разгледа
докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД
№ 3907 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 15.11.2016 г. по НОХД №10897/2015 г. на СРС, НО, 3- ти състав
подсъдимия Б.Н.Б. е признат за невиновен в
това, че на 17.07.2013 г. в гр.София, ж.к.”Младост 4”, клон ФЦ „Ю.Б.” АД, като
помагач в съучастие с М.М.М.- извършител, с цел да набави за себе си имотна
облага, умишлено улеснил М.да възбуди заблуждение у М.К.Б.- експерт обслужване
на клиенти в банката, че е пълномощник наН.С.С., съгласно пълномощно
№4543/11.07.2013г., издадено от помощник нотариус Н.С.и наредил преводно
нареждане за кредитен превод за сумата от 98000 лв. по сметка **********,
открита на името на С. В.И.в банка „К.А.Б.” АД, като го мотивирал да открие
сметката и да изтегли сумата, която ще бъде преведена по нея, както и
предоставил на М.нотариално заверено пълномощно №4543/11.07.2013г., като така е
причинена имотна вреда в големи размери наН.С.С., поради което на осн. 304 от
НПК е оправдан по обвинението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В срока
на обжалване е постъпил протест и допълнение към него, в който се твърди, че атакуваната
присъда е неправилна и незаконосъобразна, като е направено искане същата да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Б. да бъде признат за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Изложени са съображения, че
районният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на неправилно
тълкуване на гласните доказателства по делото. Посочено е, че по делото по
безспорен начин е доказана активната роля на подс. Б. при извършване на
измамата, при което подсъдимият е мотивирал св. И. да разкрие банкова сметка ***, по която да
постъпят парите – предмет на престъплението, които след това той трябвало да
изтегли и предаде на подсъдимия, както и че подсъдимият е имал знание за
същинското изпълнително деяние на измамата, при което М. М.следвало да въведе в
заблуждение съответния служител посредством пълномощно, дадено му от
подсъдимия, че М.има качеството пълномощник на св. С. по сметката на св. И..
Твърди се, че районният съд неправилно не е кредитирал показанията на св. К. в
частта им относно наличието на непосредствени уговорки помежду им във връзка с
извършването на престъплението. В протеста не е направено искане за допускане
на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП поддържа протеста, като моли същия да бъде уважен, а
присъдата на СРС да бъде отменена.Изтъква се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, а именно, че е налице противоречие между цифровата дата
и словесното изписване на датата на самата присъда. Сочи, че при анализа на
доказателствата по делото, се установява съвсем различна фактическа обстановка
от тази приета от СРС, като се излагат доводи в тази насока. Прави се искане
подс. Б. да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание ЛОС,
което да бъде отложено с изпитателен срок по чл. 66 НК.
Защитата
на подс. Б. – адв. К. моли да се потвърди присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна, и да се отхвърли протестът като неоснователен. Твърди, че в
хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да сочат, че
подзащитният му е извършил това престъпление по начина, по който е формулирано
в обвинителния акт.
Подсъдимият
Б.Б. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция, поддържа
изложеното от защитника му, и в предоставеното му право на последна дума моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като
изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, провери
изцяло правилността на първоинстанционната присъда по реда на чл.314 от НК,
установи,че Софийски районен съд, при постановяването на обжалвания акт, е
провел пълно съдебно следствие, събрал е необходимите доказателства и е изяснил
фактическата обстановка. Към присъдата съдът е постановил мотиви, с които
настоящият състав се съгласява. При собствен анализ на доказателствата по
делото, съдът намира, че изложената от първата инстанция фактическа обстановка следва
да се възприеме и от настоящата инстанция, а именно:
Подсъдимият Б.Н.Б. е роден на ***
***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, живущ
***, ЕГН: **********.
На 17.07.2013 г., рано сутринта
на св. М. М.се обадил св. К., с който се познавали отпреди, тъй като първият
бил теглил пари от банки по пълномощно, предоставено от втория, срещу
заплащане, защото бил материално затруднен. Обаждането било отново такова, а
определената среща била на спирката на Окръжна болница. Около 09.00 ч. М.отишъл
на мястото и там видял негов познат - св.Б.. От проведения разговор разбрал, че
той също имал среща с К., на който по телефона му било казано тримата да се
видят в ж.к.”Младост 3”, в кафене „Мания”. На тази среща К. бил с подс. Б.,
който седял в автомобила, управляван от К., даден му от негов приятел - „Фият
Брава”, светлосив на цвят. Свидетелите М.и Б. ги видели, като познавали и Б.
отпреди, във връзка с другите услуги, които М.вършил на К. и подсъдимия - да
тегли, чрез представено пълномощно от тях пари от банки. Именно К. влязъл в
кафенето, а Б. останал в автомобила и на тази среща свидетелят предал на М.пълномощно
от името наН.С.С. с картонче, на което била написана банкова сметка, *** „Ю.Б.”
АД, находящ се в Бизнес парк в гр.София и да извърши нареждане на пари от тази банкова
сметка ***. Целта била от еврова сметка на С., да се прехвърлят левове отново в
негова сметка, а след това да се преведат в левова сметка на трето лице, която
отново била написана на картончето. К. казал на М., че ако от банката се
интересуват, защото той тегли сумата по пълномощно, да отговори, че С. е в
чужбина. Задачата на св. Б. била поставена от К. - да придружи М.и в случай, че
се наложи да се обади по телефона, да го направи от неговия. За услугата К.
обещал на М.сумата от 1000 лв.
В изпълнение на задачата, св. М. М.и
св.Б. отишли в клон на „Ю.Б.” АД, находящ се в ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк. М.представил
на св. Б., която била на гишето и работила като експерт за обслужване на
клиенти в банката, нотариално заверено пълномощно от името наН.С.С., peг. № 4543/11.07.2013г.,
издадено от помощник - нотариус Н.С., при нотариус К.С., вписан под №111 в
Нотариалната камара. Св. М.казал на св.Б., че иска да прехвърли левове от
еврова сметка на С. и след това да ги преведе в друга сметка. Служителят на
банката попитала защо той извършва тези действия, а свидетелят отговорил, това
което трябвало -Н.е в чужбина. Б. попитала каква сума трябва да преведе и
съобщила на М., че след като се извърши превалутирането, сумата е 98 000лв. На М.не
му била казана точната сума, която трябва да преведе от левовата сметка на С.
към левовата на третото лице и затова като чул сумата отишъл до св.Б., който го
чакал и поискал да се обадят на св.К., за да пита какво да прави. След
проведеният разговор от мобилния телефон на Б. с К., М.се върнал на гишето и
казал на св.Б. да изпълни превалутирането. Сумата била голяма и затова, според
вътрешните правил на банката, тя съобщила първо на св.Л. - управител на клона и
направили проверка за пълномощното при нотариуса, който го е издал. След като
получили потвърждение, че има такова пълномощно, Б. набрала телефонния номер на
С., за да потвърди превода, но той бил изключен и разговор не се провел. Двете
взели решение да се извършат операциите и затова св.Б. превалутиралата евровата
наличност от сметка на С. и я прехвърлила в негова левова сметка, като сумата
била 98 000лв. След това по представена от М.банкова сметка ***, открита на
името на С. В.И.в банка „К.А.Б.” АД, извършила прехвърлянето. За банковите
операции били издадени съответните преводни нареждания от 17.07.2013г. След
като операциите приключили, Б. върнала оригиналното пълномощно на М., а
оставила копие от него, ведно с личната му карта. Връчила на М.и екземпляри от
нарежданията, след което той напуснал банката. Обадил се отново от телефона на Б.
и съобщил на К., че са готови. На същият ден по предварителна тяхна уговорка се
видели на билетния център на НДК и К. дал на М.сумата от 1000лв. както му бил
обещал.
Междувременно св. Р. М.се обадил
по телефона на св.И. и му казал, че трябва да си открие сметка в банка „К.А.Б.”
АД, по която ще постъпят пари, които той да изтегли и да предаде на подс.Б., защото
неговите сметки са запорирани, а очаквал да продава недвижими имоти. Обещал за
услугата да му плати 1000лв., както и да му възстанови таксата за откриване на
сметката, от които И. имал нужда, защото бил в затруднение. Р.М., И. и Б. се
познавали и били в добри отношение, като Р.М.и И. работили на едно и също място
- зеленчуковата борса в Слатина, а И. се запознал с Б. чрез Р. М.. Св. И.
изпълнил това, което му било казано и си открил левова сметка ********** в
банка „К.А.Б.” АД. Съобщил я на Р.М.и се разбрали, да отиде да заяви в банката,
че ще изтегли 72 000лв., както и да поддържа връзка с подс.Б., за да се
уговорят за предаването на парите, след като бъдат изтеглени. Свидетелят го
направил, но на 16.07.2013г., когато трябвало да се извърши тегленото, Р.М.му
се обадил и казал да уведоми банката, че операцията ще се извърши на
17.07.2013г. И. направил, това което му било казано и променил заявката за
теглене за 17.07.2013г. На този ден отишъл в централният офис на банка „К.А.Б.”
АД, находящ се на ул.”Лаьош Кошут” и от служител на гишето получил
потвърждение, че сметката е заверена със сумата от 98 000лв. Парите били повече
от тези, които заявил и затова се обадил на Б., за да се интересува какво да
прави, като му съобщил, че парите са 94 000лв. Уговорили се да ги изтегли и да
му ги даде в близост до офиса на банката и така станало. И. изтеглил от сметка **********
сумата от 94 000лв. и я предал на Б., като в замяна на това получил 1000лв. и
още 10.00лв. за откриване на сметката, така както се били разбрали. На
17.07.2013г. подс.Б. се видял със св.К., предал му 2000лв., от които 1000лв.
били за М., а останалите 1000лв. останали за него и се разделили.
На този ден късният следобед, Б.
се прибрал в жилището, което обитавал тогава, находящо се в гр.София, ж.к.”********”.
Там го чакал св.К., който ползвал като шофьор на автомобила си. Подсъдимият му
хвърлил плика с парите на дивана и го попитал, дали може да брои, но когато К.
видял, че плика е пълен с пари не се докоснал до него. От тях Б. дал на К.,
част за да откупи лаптоп, който преди това бил заложил, да даде на майка му,
както и за него, тъй като бил теглил кредит, който Б. усвоил. След това
свидетелят закарал подсъдимия на летището, тъй като той трябвало да пътува до
гр.Варна при семейството си, като междувременно изпълнил и поставените задачи.
В следващите дни подсъдимият и К. се скарали и престанали да поддържат контакт.
На 21.07.2013г. св.С. се върнал в
София от Виена и направил проверка, чрез интернет система на евровата си сметка
в „Ю.Б.” АД, по която чакал постъпления и установил, че от нея е теглена сума,
превалутирана е и е прехвърлена отново в негова сметка в същата банка, но в
лева – 98 000лв., които са наредени по сметка в друга банка на непознато за
него лице. Той веднага се обадил в банката и отишъл в офиса, но от там разбрал,
че парите се изтеглени от левовата му сметка с пълномощно, каквото той не бил
подписвал и не познавал лицето, което било вписано като упълномощен, а и не бил
ходил до нотариус да предоставя по пълномощие такива права. След като в банката
установили какво се е случило, служебно се свързали с банка „К.А.Б.” АД, а
служители от последната се обадили на св.И., за да го уведомят, че погрешно са
превели парите на него и той трябва да ги възстанови. И. позвънил на Б., но
телефонът бил изключен в продължение на няколко дни. Служител от банката отново
му се обадила и казала, че е в негов интерес да върне парите, затова той отново
позвънил на номерът на Б. и отново не можал да се срещне с него.
На 09.10.2013г. И. бил разпитан в
качеството на свидетел по образувано по жалба на С. ДП №15164/13 на 07 РУ-СДВР
и в показанията си говорил само за Б., като лицето, което му е поръчало да си
открие сметка и на когото е дал парите след това. В някой от следващите дни при
свидетеля дошли четирима неустановени по делото лица, които отправили закани за
живота и здравето му и на негови близки, което го изплашило. Тези хора искали,
той да промени показанията си и да не замесва името на Б. със случая. При
следващия разпит, И. разказал подобна ситуация, но вече посочил Р. М., като
лицето, което му се е обадило за откриване на сметката, а на 22.01.2014г.
извършил разпознаване на лица и предмети, при което посочил лице под №3 - Б.Н.Б.,
като лицето което се е представило като Б.. След това действие, отново И. имал
посещение от същите четирима неустановени лица, но тогава той не излязъл от
къщи и не провел разговор с тях. На 09.10.2014г. той бил разпитан като свидетел
по ЧНД №18662/2014г. на СРС, НО, 101-ви състав и отново потвърдил, че Б. е
човекът, който му се обадил да си открие сметка и на който след като изтеглил
парите, му ги предал. При проведена очна ставка между него и Р.М., И. обяснил
на свидетеля, защо е променил показанията си и е замесил името му, като
посочил, че бил заплашва и се страхувал.
На 11.10.2013г. М. М.бил разпитан
като свидетел и разказал за случая, като за лице предало му пълномощното,
посочил неустановено на име „Н.”. На 26.11.2013г. М. М.дал втори път показания,
на които вече разказал за същият случай, но посочил К. за лицето, което му е
дало пълномощното, инструкциите за теглене на сумата и сметката, по която
трябва да се преведат парите, както и му е платило след това за услугата. На
27.11.2013г. той бил разпитан като свидетел по ЧНД №20349/2013г. на СРС, НО,
16-ти състав и потвърдил показанията си от 26.11.201 Зг. М. М.споделил пред
приятеля си - св.Б., че имал многократни обаждания със заплахи от К., да
промени показанията си и да не го споменава пред полицията, от които бил
притеснен, но не можал да направи това, което се иска от него, защото наскоро
починал.
Съгласно заключението по
съдебно-графическа експертиза по протокол №65/2014г., изготвена на ДП на л.
154-161, обектите за изследване са нотариално заверено пълномощно от
11.07.2013г. и банкови документи, като в пълномощното ръкописният текст „Н. С.С.”
е изписан от Х.Г.Д., а подписът в полето за упълномощител, не е положен от С..
Нотариалнота заверката в правоъгълния печат, кръглия и подписите са положени от
нотариус С. и помощник нотариус С. и те са се подписали на определените места.
На изследваните банкови документи и съпътстващите с тях декларации от „Ю.Б.” АД
и „К.А.Б.” АД, подписите и печатите, изхождат от служители на съответната
банка, обработвали операциите, а за клиент - наредител и клиент - получател на
сумите, прехвърлени от сметка на едната банка в сметка на другата, са есе
подписали съответно М. М.и С. И..
Изложената фактическа обстановка,
съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: частично от показанията на св. Р.М.,
дадени в съдебно заседание на 10.02.2016г.; частично от показанията на св.К.,
дадени в съдебно заседание на 10.02.2016г. и изцяло от приобщените, чрез
прочитане негови показания, дадени на ДП №15164/2013г. на 07 РУ-СДВР на осн.
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, находящи се на л. 118-119 от
08.01.2014г.; изцяло от показанията на св.С. и св.Л., дадени в съдебно
заседание на 10.02.2016г.; от показания на св.С., св.Б. и св.Б., дадени в
съдебно заседание на 06.04.2016г. и приобщените, чрез прочитане показания на Б.,
дадени на ДП №15164/2013г. на 07 РУ-СДВР на осн. чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, находящи се на л.97, стр.1, от р.9 до р.10 отгоре на долу и на стр.2, р.8
отдолу на горе; частично от показанията на св.К., дадени в съдебно заседание на
08.06.2016г. и частично от приобщените му показания, чрез прочитане, дадени на
ДП №15164/201 Зг. на 07 РУ-СДВР на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, находящи се на л.123-124; изцяло от прочетените и приобщени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.2 от НПК показания на св.М.М., дадени на ДП
№15164/2013г. на 07 РУ-СДВР от 26.11.2013г. на л.91-92 и по реда на чл.281,
ал.1, т.4, пр.2 от НПК негови показания, дадени на същото ДП пред съдия от
27.11.2013г. по ЧНД №20349/2013г. на СРС, НО, 16-ти състав; частично от показанията
на св.И., дадени в съдебно заседание на 15.11.2016г. и изцяло от прочетените му
показания на осн. чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени на ДП
№15164/2013г. на 07 РУ-СДВР на л.87-88 и частично от прочетените му показания
на осн. чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени на ДП №15164/2013г. на
07 РУ-СДВР от 09.10.2013г. на л.78-79 и частично от неговите показания, дадени
на същото ДП пред съдия на 09.10.2014г. по ЧНД №18662/2014г. на СРС, НО, 101-ви
състав, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК; от
заключението по съдебно- графическа експертиза по протокол №65/2014г.; от
писмените доказателства - извлечение от общ регистър на нотариус Спасов и
протокол за разпознаване на лица и предмети от 22.01.2014г. и от веществените
доказателства - CD-дискове, банкови книжа в оригинал и намиращите се към тях
документи, нотариално заверено пълномощно с per. №4543/11.07.201 Зг. в
оригинал.
Въззивният съд подложи на
внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на
тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява
съгласие с доказателствения анализ от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само онези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани/ в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до
които е достигнал районният съд.
Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния съдебен
състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и
изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него,
като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при
налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е
отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои
доказателствени източници дава вяра и защо.
Не се споделя оплакването на
държавното обвинение за неправилно тълкуване на доказателствения материал, тъй
като първостепенният съд е подложил на анализ достоверността на гласните
доказателства, съпоставяйки и анализирайки тяхната взаимовръзка и логическа
последователност.
Настоящият въззивен състав намира
също така и че правилно е приложен материалния закон, като не споделя
застъпената от представителя на прокуратурата теза, че по делото са събрани
доказателства относно авторството на деянието. Извършвайки самостоятелен анализ
на събраните по делото доказателства, въззивният съд установи, че по делото
действително липсват преки доказателства относно деянието и неговото авторство.
В принципен план това не може да се разглежда като пречка за постановяване на
осъдителна присъда, но единствено в случай че събраните косвени доказателства
установяват релевантни за предмета на
доказване факти и обстоятелства и преценени в тяхната съвкупност и
логическа последователност водят до единствения възможен извод, че именно
подсъдимият е осъществил деянието, за което е предаден на съд.
При съвкупния анализ, който въззивната
инстанция направи,и при условие,че достигна до извод за идентична на
установената от първата инстанция фактическа обстановка,то правилно и законосъобразно
подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинение с
обвинителния акт.
Това е така, тъй като
установените по-горе факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по
реда на чл.102 от НПК,според съда не могат да бъдат субсумирани под престъпния
състав на чл.209,ал.1 от НК,както от негова обективна,така и от неговата
субективна страна, както и под състава на което и да е друго предвидено в НК
престъпление.
Фактическата основа по делото е
правилно установена с валидни, относими, допустими гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло, както и възприема извода, че
установените факти не сочат на извършено престъпление „измама“ по смисъла на НК.
В действителност обвинението разколеба обвинителната теза, защото според
посоченото в обвинителния акт именно, чрез представяне на пълномощното пред
банковия служител, М.е въвел Б. в заблуждение. По този начин, като не се
доказа, че Б. е предал пълномощното на М. М.и му е дал наставленията какво да
прави и какво да каже пред банковия служител, няма как да се обвърже действието
му с помагачество, като улесняване на извършителя, да възбуди заблуждението и
да формира невярната представа, че е пълномощник на титуляра на сметката. Няма
как по пътя на предложението, след като е категорично, че парите са предадени
на подсъдимия от И., след като са наредени по неговата сметка, да се обоснове и
първият, основен елемент по въвеждане в заблуждение. В този смисъл, измамата
има конкретен състав, като трябва по категоричен начин да се докаже,
съпричастност на подсъдимия към този състав. Оставането на Б. в автомобила и
липсата на действия от негова страна по предаване на пълномощното и даване на
указанията, както и недоказаността по безспорен и несъмнен начин, че именно
подсъдимият е мотивирал И. да открие банкова сметка ***, така както е
повдигнато обвинението, а това престъпление може да се извърши само чрез
действие.
Изпълнителното деяние на измамата
по чл.209,ал.1 от НК включва в себе си следните елементи:въвеждане в
заблуждение на пострадалия/или поддържане на формираното у него заблуждение
относно обстоятелствата,при които същият извършва имуществено
разпореждане;извършване на такова разпореждане от страна на
пострадалия,вследствие на което за него или за трето лице да е настъпила имотна вреда;користна цел от страна на
подсъдимата – да набави за себе си или за другиго имотна облага. При
заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице
относно определени факти от действителността,които могат да се отнасят до
всички обстоятелства,свързани с основанието или условията,при които се
осъществява имущественото разпореждане.Подсъдимата следва да не е имала
намерение и възможност като поемането й с намерението да набави за себе си
имотна облага и като в резултат на тези
нейни действия пострадалия да е мотивиран да се раздели с определен свой актив.
Правилни и обосновани са и изводите на
съда по приложението на материалния закон, те се отличават с изчерпателност и
аргументираност,поради което и въззивният съд ги възприема изцяло и към тях
няма какво да добави.
Във въззивния протест се твърди, че
присъдата е неправилна. В атакувания съдебен акт обаче е налице един обстоен и
прецизен анализ на всички доказателствени източници както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка,въз основа на който и съдът е достигнал до правилни и
обосновани изводи по фактите и правото.
По отношение на оплакването от страна на
държавното обвинение и с оглед правомощията и пределите на въззивната
инстанция, съдът констатира действително разминаване и противоречие между
цифровата дата и словесното изписване на датата на самата присъда. Последният
протокол от проведено открито съдебно заседание, проведено пред СРС, е било на
15.11.2016 год., т.е. присъдата е публично обявена именно на тази дата –
15.11.2016 год., така, както е изписано цифрово в титулната част на присъдата.
Това е така, тъй като няма как, недопустимо е и нелогично присъдата да е
обявена преди последното съдебно заседание – на 15.07.2016 год./т.е. да
предхожда по време/, а пък самото заседание да се е състояло след това- на
15.11.2016 год. На следващо място не е без значение и фактът, че при публичното
обявяване на присъдата, видно от протокола за съдебно заседание са се явили
лично както подсъдимият, така и представител на СРП, респективно са присъствали
на посочената дата /15.11.2016 год./ и са възприели постановената присъда
именно тогава. При това положение, настоящият съдебен състав счита че се касае
за допускане на техническа грешка от страна на първоинстанционния съд в словесното
изписване на датата на присъдата. НПК, за разлика от ГПК не борави с понятието
„очевидна фактическа грешка“. Съгласно
разпоредбата на чл.305 от НПК, присъдата представлява безпротиворечиво единство
между увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани и
между тези две части на присъдата не може да има противоречие, както
междувпрочем е в настоящия случай. А именно, въпреки допуснатата техническа
грешка, страните по делото са били във възможност да разберат действителната
воля на съда. Допуснатото нарушение не е съществено в изискуемата от закона
степен и не засяга правата на страните в така проведеното наказателно
производство. Ето защо, същото не се
явява основание, на което въззивната инстанция да отмени съдебния акт на СРС,
като неправилен или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг
състав, поради допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата на
страните.
Настоящият състав намира за правилна
присъдата и в частта на направените
разноски по делото.Тъй като подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатите му
обвинения, правилно е приложена разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК и е
постановено,че разноските по делото остават за сметка на държавата.
С оглед изложеното
и при осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда от Софийски
градски съд не бяха констатирани неправилно приложение на материалния
закон,съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, даващи
основание за изменение или отмяна на присъдата, поради което същата следва да
бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното
и на основание чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от НПК,Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.11.2016 г. по НОХД № 10897/15 по описа
на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. |
|
|
|
2. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|