№ 30757
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110142756 по описа за 2021 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
ответницата Л. В. А..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети.
Във връзка с доказателствените искания, направени от ищеца с исковата молба,
настоящият съдебен състав приема, че предвид липсата на твърдения или възражения
за извършени плащания по предполагаемия договор за кредит допускането на съдебно-
счетоводна експертиза не е необходимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА гр. дело № 42756 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 07. 12. 2022 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че на 17. 07. 2019 г. между „ФИРМА“ АД /заемодател/ и Л. В.
А. /заемател/ бил сключен договор за паричен заем с № 3581027, в съответствие с
1
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с подписването на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00
лева, представляваща главница по кредита. Твърди, че договорът за заем имал силата
на разписка, като реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Сочи, че между страните била уговорена договорна възнаградителна лихва в
размер на 59,92 лв. Съгласно договора за паричен заем, заемателят се задължил да
върне кредита в срок до 16. 01. 2020 г. на 6 равни месечни погасителни вноски в размер
на 93,32 лева всяка. Твърди, че ответникът дължи обезщетение за забава за периода от
20. 08. 2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед в съда (31.
03. 2021 г.), която е в общ размер на 52,62 лева. Сочи, че ответникът не бил извършил
плащания по въпросния кредит. Посочва, че за процесните вземания била издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение по ч. гр. дело №
18212/2021 г. по описа на Софийския районен съд. Твърди, че на 01. 03. 2020 г. било
подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16. 11. 2010 г., сключен между „ФИРМА” АД и „ФИРМА” ООД (праводател
на ищеца), по силата на което вземането на „ФИРМА” АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 3581027/17. 07. 2019 г., било прехвърлено в собственост на „ФИРМА”
ООД ведно с всички привилегии и обезпечения. Посочва, че по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „ФИРМА” АД чрез „ФИРМА“ ЕАД
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 3581027 от 05. 03. 2020 г. за станалата
продажба по пощата с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на ответника, но пратката останала непотърсена.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два обективно кумулативно
съединени установителни иска от „ФИРМАта“ ЕАД срещу Л. В. А. с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете по
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 99 ЗЗД е да докаже: 1. наличието на валидно
сключен договор за паричен заем от 17. 07. 2019 г. между ответника и „ФИРМА“ АД,
въз основа на който „ФИРМА“ АД е предоставило на Л. В. А. парична сума – 500 лева,
а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитодателя предоставената
сума и да заплати съгласно валидна клауза в договора възнаградителна лихва в
претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва са станали изискуеми и 2. наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между „ФИРМА“ АД и ищеца „ФИРМА“ ООД, по силата на
което „ФИРМА“ АД е прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от
ответника, на „ФИРМА“ ООД, настъпило универсално правоприемство между
„ФИРМА“ ООД и ищеца, обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена
възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, като и че цесията е
била съобщена надлежно на ответника съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
2
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задълженията възникнали по договора за заем.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно настъпилото
правоприемство между него и „ФИРМА“ ООД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4