РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Айтос , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100419 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: ***, чрез адв.З.Ц. - САК, със съдебен адрес: ***, против И. М. Н., ЕГН **********, чрез
адв. М.М., със съдебен адрес: ***. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 929/2020 г. на РС Айтос. Поддържа, че вземанията произтичат от Договор за мобилни
услуги от 30.12.16г., Допълнително споразумение към договора и Договор за лизинг от 31.5.17г.
Въз основа на тях са издадени фактури № **********/10.10.2018 г.; № **********/10.11.2018 г. и
№ **********/10.01.2019 г., като се претендира общо сумата от 175.93 лева, представляваща сбор
от сумите за месечни абонаментни такси за мобилни услуги и лизингови вноски. Твърди, че е
настъпило предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, като не се претендира
неустойка за предсрочно прекратяване. Не е извършено плащане на дължимите суми, поради което
въз основа на заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 929/2020 г. на РС Айтос.
Предвид изложеното иска да се установи съществуване на вземанията му срещу ответника, както
следва: 175.93 лева – общ сбор на дължимите суми по фактури № **********/10.10.2018 г.; №
**********/10.11.2018 г. и № **********/10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 09.12.2020 г. до окончателно плащане. Претендира
направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 и сл. ГПК е постъпил ОИМ. Счита предявения иск за допустим и за
основателен по основание и по размер. Не отрича наличието на договорни отношения между
страните. Не се оспорва предоставяне на мобилните услуги, както и на ползване на лизинг на
1
процесното мобилно устройство от страна на ищцовото дружество. Не оспорва изтичането на
срока на договора, както и дължимостта на претендираните суми. Изразява готовност за постигане
на спогодба.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против
ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на РС-Айтос. Срещу ответника е
издадена ЗИ за претендираните суми. След връчване на издадената заповед при условията на чл.47,
ал.5 ГПК на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. По
повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по
същество е основателен.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че са налице
валидни облигационни правоотношения пo сключени между ищеца (като оператор) и ответника
(като потребител) Договор за мобилни услуги от 30.12.16г. и Допълнително споразумение към
договора, а също и по Договор за лизинг от 31.5.17г. (ищеца като лизингодател, а ответника –
лизингополучател). Не е спорно между страните, че ищецът в качеството на кредитор е изпълнил
задълженията си пo процесните договори – предоставил е мобилните услуги на потребителя, както
и ползването на лизинговата вещ. В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата
молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника. Установява се, че претендираните вземания произтичат от неизпълнение парични
задължения на длъжника по сключени съглашения - за предоставени мобилни услуги за мобилен
номер *** и ***, за таблет и мобителен телефонен апарат (предоставен му на лизинг срещу
лизингови вноски). Неудовлетворените вземания на ищеца, дължими от ответника на осн.
сключените договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по размер и основание в издадени от
него и неоспорени от ответната страна фактури № **********/10.10.2018 г.; №
**********/10.11.2018 г. и № **********/10.01.2019 г., общо на стойност 175.93 лева. От
фактурите се установяват показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях,
като показанията са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и
последователно отчитане на доставените услуги. Във фактурите са начислени и месечните
лизингови вноски по сключения между страните договор за лизинг. Относно предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски в размер на 54,95 лева няма представени
доказателства, от които да се установява настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост преди
датата на изтичане на срока на договора за лизинг, сключен за срок от 23 месеца. От друга страна
срокът на договора към момента е изтекъл, съответно няма доказателства дължимите лизингови
вноски да са изплатени от ответника, поради което тази сума се явява също дължима. Ответникът
не ангражира доказателства по делото, че е заплатил претендираните парични задължения, водещо
до извод за основателност на исковите претенции в претендирания размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца сторените от
последния разноски (както в настоящото, така и в заповедното производство), съобразно списъка
по чл.80 ГПК, доколкото се установява реалното им извършване.
Мотивиран от гореиложеното съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, чрез адв.З.Ц. - САК, със съдебен адрес: ***, против И. М. Н.,
ЕГН **********, чрез адв. М.М., със съдебен адрес: ***, по издадена Заповед за изпълнение
от 11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 929/2020г. на РС-Айтос, за сумата в размер от 175.93 лева –
неизпълнени парични задължения на длъжника, по Договор за мобилни услуги от 30.12.16г.,
Допълнително споразумение към договора и Договор за лизинг от 31.5.17г., с издадени
фактури: № **********/10.10.2018 г.; № **********/10.11.2018 г. и №
**********/10.01.2019 г.; ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
– 09.12.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, чрез адв. М.М., със съдебен адрес: ***, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, чрез адв.З.Ц. - САК, със съдебен адрес: ***,
направените разноски, в общ размер на 770 лева, от които: 385 лева в настоящото
производство и 385 лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3