Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….........2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 1894 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „И.-**“ АД, чрез представителя И.С., срещу постановление за
възлагане на недвижим имот от 13.11.2019г., изготвено от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. №
925 от РКЧСИ, по изп. дело № 20189250403327, с което е възложен недвижим имот с
идентификатор № 68134.4357.51.13.29, съставляващ магазин № 1, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, ул. „*******, вх. А, със застроена площ от 76,66 кв. м.
В
жалбата се поддържа, че препис от постановлението за възлагане не бил връчен на
жалбоподателя, с което е ограничена възможността му за защита. Сочи се, че
публичната продан не е извършена по надлежния ред и имотът не е възложен по
най-високата предложена цена. Твърди се, че изпълнителното производство е
следвало да бъде спряно, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност с
решение № 2095 по т. д. № 681/2019г. по описа на СГС, но въпреки това съдебният
изпълнител е продължи изпълнителните действия. Моли се за отмяна на
постановлението за възлагане и спиране на производството по изп. дело до
произнасяне по жалбата.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено възражение от един от взискателите в
изп. производство – М.Г.С., в което се посочва, че подадената жалба е
бланкетна, а публичната продан е проведена при спазване на законовите
разпоредби.
Съдебният
изпълнител е представил мотиви, в които се излагат съображения за допустимост,
но неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените в жалбата пороци на атакувания акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, изхожда от надлежна страна (длъжника чрез надлежен
представител съгласно вписванията в ТР), наведени са посочените в чл. 435, ал.
3 ГПК доводи за незаконосъобразност, и е заплатена дължимата държавна такса за
разглеждането й.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано само на две основания – поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или че
имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело №
2/2013г., ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите
във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния
срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията
на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва
наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не
по най-високата предложена цена. Връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но
не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка
при обжалване на постановлението за възлагане. Други пороци на постановлението
за възлагане като резултат от извършената публична продан не могат да бъдат
релевирани в това производство.
Изхождайки
от горните разяснения, съдът следва да ограничи проверката си само до това дали
наддаването при публичната продан е извършено надлежно и дали имуществото е
възложено по най-високата предложена цена.
От
представения препис от изпълнителното дело се установява, че публичната продан
за процесния недвижим имот е била насрочена за периода
11.10.2019г.-11.11.2019г. при начална цена за имота от 54 400,00лв., като
отварянето на наддавателните предложения е обявено за дата 12.11.2019г. от
10:00ч. в сградата на СРС.
Съгласно
приложения приемо-предавателен протокол /л. 2473 от изп. дело/, ЧСИ Р.Ч.е
приела от длъжностното лице при СРС Е. А.едно наддавателно предложение по изп.
дело № 20189250403327, заведено под вх. рег. № 4011/11.11.2019г., подадено от С.Г.Х..
Видно от плика, в който е било поставено предложението, същото е депозирано на
11.11.2019г. в 16:19ч. Предложението съдържа личните данни на наддавача,
номерът на изпълнителното дело, по което се подава, имотът, чието изкупуване се
иска, и предложената цена цифром и словом – 61 255,00лв. Предложението е
от дата 11.11.2019г. и е подписано от наддавача. Към същото е приложена
квитанция за внесен задатък по сметка на ЧСИ Ч. в размер на 5440,00лв., като в
платежното е посочен номерът на изпълнителното дело. От доказателствата по
делото не се установява да са били подадени други писмени наддавателни
предложения.
С
изготвения на дата 12.11.2019г. от помощник-частен съдебен изпълнител Т.Р.при
ЧСИ Р.Ч.протокол /л. 2471-2472/ е констатирано, че за имота е постъпило само
едно наддавателно предложение от С.Г.Х. с предложена цена от 61 255,00лв.,
и за купувач е обявен именно той.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, тъй
като наддавателното предложение е подадено в запечатан плик, депозирано е в
срока на проданта съгласно обявлението, има необходимото съдържание по чл. 489,
ал. 2 ГПК, подписано е от наддавача и е заведено във входящия регистър на СРС. Предложената
от единствения наддавач цена от 61 255,00лв. надвишава първоначалната от
54 400,00лв., поради което имотът законосъобразно е възложен на тази цена.
Ето защо настоящият състав счита, че в съответствие с нормативните изисквания С.Х.е
бил обявен за купувач и му е възложен имота с обжалваното постановление за
възлагане.
Оплакването на жалбоподателя, че невръчването
на препис от постановлението за възлагане е препятствало правото му на защита,
е неоснователно. За всички предприети в хода на изпълнителното производство действия
и изготвени актове се съдържат данни в кориците на изпълнителното дело, до
което длъжникът, като страна в производството, има достъп. Ето защо същият е
разполагал с възможността преди подаване на жалбата да се запознае както със
съдържанието на обжалвания акт, така и с всички относими към неговата
законосъобразност документи.
Настоящият
съдебен състав приема, че в случая откриването на производство по
несъстоятелност спрямо длъжника не опорочава издаденото постановление за
възлагане, тъй като последното е изготвено на 13.11.2019г., а решението за
откриване на производството по несъстоятелност е обявено в Търговския регистър
на 27.11.2019г., тоест актът на съдебния изпълнител предхожда публикуването акта
на съда. Към 13.11.2019г. не е имало основание за спиране на изпълнителното
производство по чл. 638 ТЗ, поради което постановлението за възлагане е
изготвено при висящо производство. Отделно, законосъобразността на
постановлението за възлагане зависи от това дали наддаването при публичната
продан е извършено надлежно и дали имуществото е възложено по най-високата
предложена цена, тоест от настъпването на факти, които предхождат както формалното
изготвяне на постановлението за възлагане, така и решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Също така, изпълнението спрямо имота от страна на съдебния изпълнител приключва
с издаването на постановлението за възлагане, като евентуалното му обжалване и
последващо влизане в сила, макар и след постановяване на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, не представлява по своята същност
изпълнително действие, насочено срещу имущество на несъстоятелния длъжник, и
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ не следва да намери приложение в случай на
постъпила жалба срещу вече изготвено постановление за възлагане.
По
изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Като
последица от неоснователността на жалбата, съдът приема, че следва да бъде
оставено без уважение и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по
изп. дело № 20189250403327 по описа на ЧСИ Ч.. Отделно от това, изпълнителното
производство вече е спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и искането на
жалбоподателя е безпредметно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
06953/26.11.2019г. на „И.-**“ АД срещу постановление за възлагане на недвижим
имот от 13.11.2019г., изготвено от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 от РКЧСИ, по изп.
дело № 20189250403327, с което е възложен недвижим имот с идентификатор №
68134.4357.51.13.29, съставляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“,
ул. „*******, вх. А, със застроена площ от 76,66 кв. м.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.