№ 287
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С решение №
260688/02.02.21 г., по гр.д. 15 535/19 г. СГС, като е приел, че не е доказано
направеното от ответника ЗК „Лев Инс“ АД възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото от ПТП дете Р.Б. И., е присъдил за обезвреда на
вредите от неимуществено естество – счупване на носните кост, наместени по
оперативен път, разкъсно-контузна рана на венеца на горната челюст, контузия и
подкожен хематом на носа и дясната скулна кост, субконюнктивален кръвоизлив в
десния външен ъгъл на дясната очна ябълка сумата от 18 000 лв., ведно със законната
лихва от 20.08.16 г. и е отхвърлил претенциите до заявения размер от 30 000 лв. и
припадащата се на главница от 12 000 лв. лихва.
Недоволни от решението са и двете страни. Ищцата, представлявана от баща си
като законен представител и адв. О., твърди, че страданията й са подценени и
определеното от съда обезщетение не съответства на понесените от нея страдания.
Ответникът счита, че съдът е приложил неправилно разпоредбите на чл. 51 ЗЗД и чл.
52 ЗЗД. Въпреки твърдението на ищцата, че тя е пътувала на задна седалка в детско
обезопасително столче (поради възрастта й – 4 г. към момента на ПТП), лицева травма
от типа на описаната не би се получила при правилно закопчан към столчето предпазен
колан или въпреки поставения предпазен колан – при правилно фиксиране на детското
столче. Детето е имало тампонада в носа за един ден, а според приетата медицинска
експертиза в рамките на месец то е било напълно възстановено. Поради това се
оспорва правилността на решението над сумата от 12 000 лв.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства. При служебна
проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустими жалби, срещу валидно
и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на
1
решението, с оглед твърденията на въззивниците за неправилност и според
приобщените в производството пред СГС доказателства.
И двете, приети по делото експертизи – медицинска и автотехническа, са
категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране,
тя е пътувала без правилно обезопасяване. Обстоятелството, че ищцата е дете, не
преодолява приложението на разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. Приносът за настъпване на
вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия.
Видно от приетата медицинска експертиза, увредени са носа, скулната кост и окото на
ищцата. И двете вещи лица са категорични, че такава травма не може да се получи при
страничен удар на главичката на детето в предпазните „наушници“ на детското столче
(които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от
интериора на купето, най-вероятно – предна седалка, (в каквато насока са твърденията
на управлявалата колата майка на ищцата в наказателното производство). При това
положение двете експертни заключения се основават не на предположения, а на
изчисления според законите на физиката на треакториите за движение на тялото на
пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и
без такова. Решението на СГС, че не е доказано съпричиняването на вредоносния
резултат е неоснователно.
Същевременно се установява, че има неправилно срастване на костите на носа
(зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на
организма (след 18 г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания,
които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и зачитане 30%-тно
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, сумата от 18 000 лв.,
присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на
страданията на ищцата.
Затова, макар и при различни правни изводи, решението следва да се потвърди.
Поради крайния извод на съда, че никоя от жалбите не е основателна, САС не
дължи присъждане на разноски за въззивното производство.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260688/02.02.21 г., постановено по гр.д. 15 535/19
г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2