№ 32478
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110106106 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на П. С. Т. – ищец по първоначалния и ответник по
насрещния иск. Счита, че не следва да отговаря за разноските по насрещния иск в
размер от 550лв., като се позовава на Решение на СЕС и Определение на ВКС.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага доводи за неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Цитираните от молителя Решение по дела С-224/2019г. и С-259/2019г. на СЕС и
Определение № 1085/2022г. на ВКС разглеждат хипотези, различни от настоящата, с
оглед на което се явяват неотносими към процесния случай. В решението на СЕС е
прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи.
В настоящото производство е заведен иск от ищеца за прогласяване
нищожността на договор за кредит и насрещен иск за заплащане на дължими суми по
него. Иск за връщане на недължимо платени суми (чл. 55 ЗЗД) не е предмет на
производството. При недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК,
потребителят дължи чистата стойност (главницата), която е в размер на 2000лв., а
кредитополучателят е върнал 1129,25лв. При тези обстоятелства, за кредитора
възниква интерес да търси присъждане на остатъка, както го е направил, а длъжникът
отговаря за разноските по общите правила на ГПК, без значение дали има качеството
потребител или не. Ето защо, съдът намира, че цитираната практика е неотносима към
1
процесната хипотеза и ответникът по насрещния иск носи отговорност за сторените от
ищеца разноски. Поради това, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.
Молбата на дружеството по чл. 248 ГПК не следва да бъде разглеждана, тъй
като не са изпълнени дадените му указания с определението от 10.07.2025г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 238280/08.07.2025г. за изменение на
решението в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните в производството по чл. 248 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2