РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501842 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба „Фючър
Дивелопментс“ – ЕООД – в несъстоятелност – ответник по иска, чрез временен синдик
Милен Велушев, срещу Решение №63/19.07.21г. по гр.д.№558/21г., постановено от Районен
съд Несебър, с което е обявен за окончателен сключеният на 10.12.2019г. между С. Х. Х. и
Фючър Девелопментс“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от управителя Илия
Николов Златанов, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39164.15.185.2.10 по КККР на с.Кошарица,
общ.Несебър, обл.Бургас, с адрес на имота: ***, находящ се на втори етаж в сграда с
идентификатор 39164.15.185.2, с предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение и предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой
нива – 1, с посочена в документа площ от 77,49 кв.м, прилежащи части – 15,03 кв.м идеални
части от общите части на сградата, за сумата в размер на 26 000 лева; ищецът С. Х. Х. е
осъден да заплати по сметка на Районен съд - гр.Несебър, сумата от 288,50 лева,
представляваща нотариална такса; по сметка на Община Несебър сумата от 780 лева,
представляваща местен данък за възмездно придобиване на имущество; въззивното
дружество е осъдено да заплати на С. Х. Х., сумата в размер на 86,44 лева.
Въззивникът излага подробни аргументи, за обосноваване на твърдението си, че
ответникът не е бил редовно представляван в първоинстанционното производство.
Ответното дружество е било обявено в несъстоятелност с Решение №543/11.06.2020г.,
постановено по т.д.№602/2019г., поради което и на осн. чл.711, ал.1, т.3 ТЗ, органите на
дружеството – в т.ч. управителя са десезирани. Поради това НРС е допуснал процесуално
нарушение, като е уведомил и призовал ответника чрез управителя Илия Златанов.
Според въззивника, съдът е основал изводите си на признанието на иска, направено
от ответното дружество чрез управителя, без да обсъди клаузите на договора и да изясни
дали с него не се прикрива фиктивно съглашение – излага аргументи.
Подробно се обосновава тезата, че съдът е следвало да установи действителната
воля на страните по договора, дали същият е бил изгоден и за двете страни, дали са
1
изпълнени всички условия по него, дали съгласието не страда от пороци – грешки, фалшиви
декларации, заплашване и измама, дали е дадено нещо ценно във вид на залог от страна на
купувача. Според жалбоподателя, не е установено дали ищецът и купувач по договора са
едно и също лице, идентифицирано по безспорен начин – купувачът е руски гражданин и
неговите данни не са удостоверени надлежно. Жалбоподателят заявява, че липсват
счетоводни документи, удостоверяващи плащания по предварителния договор по сметки на
дружеството. Според него с предявяване на настоящия иск се заобикаля закона, след като
въпреки признанието му, ответникът и ищецът не са извършили нотариален акт. Съдът не е
извършил необходимите проверки, досежно представителната власт на продавача и
самоличността на купувача, не се е уверил, че задълженията на купувача са изпълнени
съобразно Закона за счетоводството, ДОПК, ЗМИП, ЗОПБ и други закони.
Претендира се прогласяване нищожност на решението, евентуално – неговото
обезсилване, евентуално – отмяната му като неправилно, на основание нередовно
представляване на ответника в първоинстанционното производство.
Въззиваемият С. Х. Х. на 05.10.21г., чрез адв.Сребрева. В срока по чл.263, ал.1 ГПК
– на 11.10.21г. е представен писмен отговор. В него се излагат съображения за
потвърждаване на решението. Според въззиваемия, решението е валидно, като постановено
от законен състав, при спазване на съдопроизводствените правила; решението е допустимо,
като постановено по допустим иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и по правилата на
чл.362 и сл. ГПК. С посочване на съдебна практика, въззиваемият намира, че доколкото
искът е конститутивен, не се прилагат нормите на чл.637 ТЗ.
Подробно се аргументира тезата, че при постановяване на решение по чл.632 ТЗ, с
него едновременно се обявява неплатежоспособността, открива се производство по
несъстоятелност, дружеството се обявява в несъстоятелност и производството се спира за
срок от една година, като за разлика от решенията по чл.711, ал.1 ТЗ, правомощията на
органите на длъжника не се прекратяват. Поради това намира, че управителят на
дружеството е запазил функциите си и валидно е представлявал ответника по делото.
Според въззиваемия, настоящото дело е било образувано преди назначаване на временния
синдик, поради което процесуалните действия по връчване на исковата молба и подаване на
отговор са били валидно извършени от управителя.
Извършва се подробен анализ на характеристиките на производството за обявяване
на окончателен договор по глава 31 от ГПК, за да се обоснове тезата, че съдът действа като
нотариален орган, без да изследва хипотетично наличието на „фиктивно съглашение“ или
преддоговорните отношения на страните. Оспорва твърдението на въззивника, че е налице
признание на иска – направено е признание на факта на сключване на предварителен
договор и извършените по него плащания. Оспорва се твърдението, че ищецът е руски
гражданин, чиято идентификация е посочена по делото, съобр. чл.127, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен между страните на 10.12.2019г. предварителен договор, по
силата на който ответникът, в качеството му на продавач се е задължил да продаде на
ищеца, в качеството му на купувач процесния имот. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност на
същото. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в
закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса
на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън
правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от
мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост
на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. В настоящия
случай нито един от посочените пороци не е налице по отношение на обжалваното решение,
следователно то е валидно. Оплакването на въззивника в тази насока е неоснователно.
При извършената проверка, въззивната инстанция не констатира наличието на
отрицателна или липсата на положителна процесуална предпоставка за упражняване
2
правото на иск, които да водят до недопустимост на съдебното решение. Поради което
намира, че същото е допустимо. Оплакването на въззивника и в тази насока е
неоснователно.
По направените във въззивната жалба възражения, въззивната инстанция извърши
служебна справка в търговския регистър, по отношение на дружеството – ответник. От нея
се установи, че по отношение на „Фючър Дивелопментс“ – ЕООД е открито производство и
е обявено в несъстоятелност с Решение №17/11.06.2020г. по т.д.№602 по описа на БОЗ за
2019г. С това решение производството по несъстоятелност е спряно. Не е назначен синдик.
Поради това и до назначаване на такъв, което е станало с Решение №260176/14.06.2021г.,
вписано в ТР на 15.06.21г., по арг. от чл.658, ал.1, т.1 ТЗ, дружеството се представлява от
управителя – Илия Златанов.
Исковата молба по настоящото дело е подадена и вписана на 15.04.21г.; съобщение
по чл.131 ГПК е връчено на ответника, чрез управителя на 05.05.21г., а отговор на исковата
молба е подаден от последния на 07.05.21г. До назначаване на временния синдик на
14.06.21г., всички действия, извършени от управителя са запазили действието си и обвързват
дружеството. Поради това срокът за отговор е започнал и изтекъл до назначаване на
временния синдик, респ. изложените в отговора твърдения и/или възражения са направени в
срок, а възраженията, изложени във въззивната жалба от временния синдик са
преклудирани.
Бургаският окръжен съд, след като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните, и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно.
На осн. разпоредбата на чл.363 ГПК, при обсъждане основателността на иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД, “… съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота”.
В тази връзка съдът прави проверката, която би направил и нотариуса, при извършване на
нотариален акт за прехвърляне на право на собственост. Съдът следва да провери и дали са
изпълнени изискванията от формална страна за действителност и на предварителния
договор – чл.19, ал.1 ЗЗД, относно формата за действителност на предварителен договор;
индивидуализацията на имота – дали имотът, описан в предварителния договор съответства
на този, по отношение на който се иска обявяване на окончателния договор; дали цената,
посочена в предварителния договор е определена и дали съответства на тази, за която се
иска обявяване на окончателния; изпълнени ли са особените изисквания, респ. ограничения,
които специални закони поставят за валидност на някои договори.
В този смисъл, въззивната инстанция не споделя аргументите на въззивника, че
съдът е следвало служебно да проверява материалните предпоставки за валидност на
договора да установи:
- дали договорът е бил изгоден и за двете страни – вероятно се има предвид дали е
налице еквивалентност на престациите, доколкото понятието „изгоден“ не е правно. В тази
връзка следва да се каже, че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, тези възражения са
ирелевантни. Същите могат да се разглеждат в производството по искове по чл.646 и чл.647
ТЗ, ако такива са били предявени в производството по несъстоятелност.
- дали са изпълнени всички условия по договора; от нормата на чл.363, ал.1 ГПК
следва, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен дори когато
ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение – в този случай съдът постановява
решението под условие. Поради това е възможно договорът да бъде обявен за окончателен,
дори ищецът – купувач да не е заплатил пълната цена. В настоящия случай ищецът твърди и
в срока за отговор ответникът признава, че плащането на цената е осъществено към датата
на сключване на предварителния договор, както е отбелязано в чл.2 от същия. Поради това
и доколкото за купувача не съществува друго задължение по договора, освен да заплати
цената, то всички условия на договора са изпълнени;
- дали съгласието не страда от пороци – грешки, фалшиви декларации, заплашване и
измама – тук следва да се каже, съдът следи за наличието на такива пороци по възражение
на насрещната страна. В настоящия случай с отговора на исковата молба и чрез
самостоятелен насрещен иск не са въведени такива възражения, поради което и при липса на
спор съдът не е следвало служебно да ги въвежда и изследва;
- дали е дадено нещо ценно във вид на залог от страна на купувача – в тази насока
по делото няма нито данни, нито доказателства а и това е ирелевантно по спор с правно
3
основание чр.19, ал.3 ЗЗД;
- дали ищецът и купувач по договора са едно и също лице, идентифицирано по
безспорен начин, т.к. купувачът е руски гражданин и неговите данни не са удостоверени
надлежно. В тази насока по делото няма нито данни, нито доказателства, самият ищец
изрично заявява, че е български гражданин, с ЕГН, а въззивникът не представя
доказателства, досежно гражданско, различно от българското.
- че липсват счетоводни документи, удостоверяващи плащания по предварителния
договор по сметки на дружеството; че задълженията на купувача са изпълнени съобразно
Закона за счетоводството, ДОПК, ЗМИП, ЗОПБ и други закони. Както е посочено и в
Решение №133/15.03.21г. по гр.д.№3595/19г. на ВКС, III г.о., нарушенията на разпоредбите
на Закон за ограничаване на плащанията в брой (чл.3, ал.1, т.2), обуславят ангажирането на
административно-наказателната отговорност на съответния извършител, но не рефлектират
върху доказаността на извършеното плащане. Както вече бе казано по-горе, в договора
страните са заявили, че плащането е извършено към датата на сключването му, поради което
съдът приема, че такова е извършено, без да изисква доказателства за това.
Като краен извод следва да се каже: видно от представените доказателства и
безспорно дори и във въззивното производство, ответникът е собственик на имота, по
отношение на който се иска обявяване на окончателен договор; не се касае до вещ с особен
статут, за продажбата на която законите да поставят особени изисквания; не се касае за вещ
извън гражданския оборот; продавачът, видно от съдържанието на договора и от
признанието на страните е заплатил продажната цена. Следователно налице са
предпоставките от формална страна за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД
е основателен. Решението на Несебърския районен съд, с което е уважен е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия не следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
във въззивното производство, предвид липсата на доказателство такива да са направени.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №63/19.07.21г. по гр.д.№558/21г., постановено от
Районен съд Несебър.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4