№ 237
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000018 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 120098/04.11.2024 г. от „ТЕРА АРТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков”, № 87, ет. 3 срещу Решение № 1235/16.09.2024 г., по т.д. №
2387/2022 г., на СГС, ТО, VI-6 с., с което e отхвърлен искът за осъждане на
„ЕЛАМ - 94“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Ген. Тотлебен“, № 63, да върне сумата 63000лв., без ДДС,
представляваща авансово възнаграждение за доставка на материали и
извършване на СМР, получена на отпаднало основание – развален Договор за
извършване на СМР от 27.06.2018 г., сключен с „ДЖОЙ ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД,
което вземане е придобито на осн. Договор за цесия от 27.06.2019 г., сключен
между „ДЖОЙ ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД и „ТЕРА АРТ" ЕООД, на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Въззивникът атакува решението с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност. Счита, че по делото е било проведено надлежно доказване на
фактическия състав на неоснователното обогатяване като са били установени
всички елементи – извършено авансово плащане, на осн. Договор за СМР,
недоказано от ответника изпълнение и разваляне на договора. Според
въззивника от изложените мотиви не ставало ясно защо съдът е кредитирал
показанията на водения от ответника свидетел, но не е кредитирал
показанията на свидетеля на ищеца, досежно въпроса налице ли е била оферта
при сключване на Договора за СМР от 27.06.2018 г. и това представената от
ищеца ли е. На следващо място счита, че съдът не е следвало да кредитира
представените от ответника с молба вх. № 31086/18.03.2024 г. писмени
1
доказателства, тъй като същите били представени след второто по делото
заседание, поради което и преклудирани. В тази връзка твърди, че
недопускането на страна на ищеца на свидетел за опровергаване на
показанията на св. А. представлява процесуално нарушение. Твърди, че
ответникът не е оказал съдействие по издаване на разрешение за строеж,
каквито твърдения излага. Сочи, че от страна на ответника не е било доказано
изпълнение на останалите дейности, съдържащи се в представената от него
оферта, освен проектиране, поради което и изводът на съда, че по договора е
налице цялостно изпълнение е неправилен. Цитира съдебна практика във
връзка със задълженията на съда. Счита, че от събраните доказателства се
установява, че стойността на извършената от ответника работа по договора,
изразяваща се в проектиране, възлиза на сумата 15000.00 лв., без ДДС, поради
което счита, че съдът е следвало да възприеме дължимостта на разликата
между тази сума и получената по договора в размер на 63000.00 лв., без ДДС.
Цитира съдебна практика в подкрепа на последното. Претендира присъждане
и на законна лихва, считано от предявяване на исковата молба. Претендира
разноски. Релевира доказателствено искане.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Елам - 94“
ООД, депозира отговор вх. № 143691/30.12.2024 г., в който счита, че спорните
между страните въпроси са предметът на сключения между цедента и
ответника договор, изпълнен ли е той, точно ли е изпълнението, възникнало
ли е и кога правото на разваляне за цедента и има ли цесията предмет. От своя
страна излага доводи по всеки от спорните моменти и по всяко от
оплакванията на въззивника и счита, че от негова страна не са били
представени никакви доказателства предметът на договора да включва
доставка на материали и СМР за изграждане на трасето на второто външно ел.
захранване, а от друга страна установило се, че с твърдяните от ищеца кабели
не може да се изпълни съгласувания инвестиционен проект. Счита, че
правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, тъй
като същите не били резултат от преки впечатления. Настоява, че от събраните
доказателства се установявало изпълнение на възложената на ответника
работа. По доказателственото искане на въззивника счита, че твърдяното
процесуално нарушение не е извършено от първоинстанционния съд, тъй като
искането е било преклудирано, а обстоятелствата, които въззивникът се е
домогвал да установява нито са нововъзникнали, нито са новоузнати. Още
сочи, че не е налице идентичност между обстоятелствата, които ищецът е
твърдял, че ще установява пред първоинстанционния съд и тези, които
възнамерява да установява пред въззивния съд със същото доказателствено
средство. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият, чрез
процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по
изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
90076/29.12.2022 г. на „Тера Арт“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
иск за осъждане на „Елам - 94“ ООД, ЕИК *********, да върне сумата
75600.00 лв., с ДДС, получена на отпаднало основание – развален Договор
за СМР от 27.06.2018 г., представляваща предоставен аванс, което вземане му
е било цедирано по силата на Договор за цесия от 20.06.2019 г., сключен с
2
„Джой Трейдинг 1“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът е твърдял, че цедираното му вземане е с произход заплатено от
цедента авансово възнаграждение за доставка на материали и извършване на
СМР за обект Логистичен център „Софкор“, ул. “Челопешко шосе“, р-н
„Кремиковци“. За цесията ответникът-длъжник е уведомен с уведомление,
връчено чрез куриер на 20.12.2022 г., както и на официалния имейл на
дружеството на 21.12.2022 г.
Излага, че с Договор за СМР „Софкор Лоджистик“ ЕООД е възложило
на „Тера Арт“ ЕООД срещу възнаграждение, да извърши следните работи:
външно ел. захранване - осигуряване на второ основно ел. захранване до
граница на парцел и увеличение на мощността – кабели средно напрежение за
обект Логистичен център Софкор. Впоследствие бил сключен Договор за
подизпълнение № 1-51-ТО-17/08.12.2017 г. и Допълнително споразумение
към него от 20.06.2018 г., по силата на които „Тера Арт“ ЕООД превъзложило
на „Джой Трейдинг 1“ ЕООД, срещу уговорено възнаграждение, проектиране,
доставка на материали и изпълнение на СМР, за същия обект. От своя страна
подизпълнителят „Джой Трейдинг 1“ ЕООД превъзложил част от възложените
му работи на ответника „Елам - 94“ ООД, по силата на процесния Договор за
СМР от 27.06.2018 г. За възложената му работа ответникът получил авансово
плащане в размер на 63000.00 лв. без ДДС или – 75600.00 лв., с ДДС, за
доставка на материали. Сумата била заплатена по банков път на 27.06.2018 г.,
за което била издадена фактура № 3497/28.06.2018 г.
Към момента на сключване на Договора за цесия, легитимиращ ищеца,
страните по него констатирали, че ответникът е в пълно неизпълнение по
отношение на възложената му работа - за обекта материали не са доставяни и
СМР не са изпълнявани, поради което и заплатената сума за това подлежи на
възстановяване, както дължал възстановяване на получените суми и цедента
„Джой Трейдинг 1“ ЕООД по сключения с цесионера „Тера Арт“ ЕООД
Договор за подизпълнение № 1-51-ТО-17/08.12.2017 г. и Допълнително
споразумение към него от 20.06.2018 г. Така с договора за цесия страните се
договорили, че вместо връщане „Джой Трейдинг 1“ ЕООД прехвърля на „Тера
Арт“ ЕООД вземането си от „Елам - 94“ ООД, за връщане на получените суми,
вследствие на пълното неизпълнение на договора, респ. неговото разваляне.
Сочи, че в отправеното уведомление за цесия, цедента обективирал и
изричното си изявление за разваляне на сключения с длъжника договор.
Допълнително уточнява, че възложените работи по договора са
строително-монтажни дейности, с материали и труд на изпълнителя, който
следвало да ги набави по своя преценка. Конкретизира, че възложените
дейности са: СМР за кабели СН – приблизително трасе 750 м., за обект
„Логистичен център „Софкор“, което включвало доставка на материали и
извършване на СМР, както следва: I. Материали: 1. Кабел САХЕкТ 20 кV
185 мм2 - 4500 м., приблизително; 2. Комплект материали за крайна
кабелна глава 20 кV, технология "Райхем" или др., за външен монтаж; 2 броя
комплекти; 3. Компл. материали за съед. муфа 20 кV, технология "Райхем"
или др. – около 15 бр.; 4. РVС тръби ф 140 мм.; около 3000 м.; 5.
Кабелна шахта тройна; около 20 бр.; 6. РVС лента; около 750 м.; 7. Бетон
М-150 за тръбна мрежа - около 64 куб.м.; II. СМР дейности: 1. Пресичане
на Ботевградско шосе с къртица; 2. Направа на изкоп със зариване и
3
трамбоване 0,5/0,9 – около 750 м.; 3. Направа на изкоп за шахта; около 20
бр.; 4. Направа на шахта; около 20 бр.; 5. Полагане на РVС тръби;
около 3000 м.; 6. Полагане на бетон; около 64 куб.м.; 7. Полагане кабел
СН; около 4500 м.; 8. Направа на съед. муфа 20 кV; около 15 бр.; 9.
Направа кабелна глава 20 кV; 2 комплекта; 10. Натоварване, извозване и
разтоварване на отпадъци; около 20 курса; 11. Протоколи за изпитания СН; 2
комплекта; 12. Такси за включване и изключване – 2 бр.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор
вх. № 31581/03.04.2023 г., в който не оспорва, че между него и цедента е бил
сключен договор от 27.06.2018 г., по който е издадена фактура 3497/28.06.2018
г. и е заплатена посочената в нея сума. Оспорва да е в пълно неизпълнение на
сключения договор, да му е възлагано извършването на строително-монтажни
дейности и закупуване на свързаните с тях материали, посочени от ищеца.
Твърди, че е изпълнил възложената му работа. Твърди, че процесния обект е
бил присъединен към мрежата на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД,
съгласно договор от 12.12.2016 г. Поради недостатъчност на
присъединителната мощност „Софкор Лоджистик“ ЕООД заявило
допълнителна мощност от 800 kW. Във връзка с това следвало да бъдат
извършени дейности и СМ работи, част от които били предмет на Договор за
подизпълнение № 1-51-ТО-17/08.12.2017 г., сключен между „Тера Арт“ и
„Джой Трединг 1“. Сочи, че на 14.12.2017 г. е бил сключен Договор № 51-ТА-
17, с приложение № 1 към него, между „Тера Арт“ и „Софкор Лоджистикс“,
предмет на който била консултантска и проучвателна дейност, проектни
работи и съгласуване с „Чез Разпределение“ и СМР за кабели СН. Към този
договор било подписано и Допълнитено споразумение № 1/20.06.2018 г., с
което ищецът се задължил да изготви нова линейна схема, проследяване на
процедурата по подписване на окончателен договор за присъединяване,
изготвяне на проект за кабелна мрежа за второ основно ел. захранване и
авансово закупуване на тръби и кабели за линеен обект. На същата дата –
20.06.2018 г. посочените дейности били превъзложени на „Джой Трейдинг 1“
ЕООД по силата на Допълнително споразумение № 1 към сключения Договор
№ 1-51-ТА-17/08.12.2017 г.
В резултат от горното и, тъй като при ответника работели трима
специалисти с пълна проектантска правоспособност, на 27.06.2018 г. бил
сключен процесния договор за СМР, съгласно предварителна оферта,
неразделна част от договора. Счита, че от офертата ясно били видими
дейностите, които се е задължил да извърши и, които били предмет на
възлагане по договора. Още твърди, че посочените от ищеца работи никога не
са му били възлагани от „Джой Трейдинг 1“ ЕООД.
Излага твърдения за извършените дейности в изпълнение на поетите по
договора задължения и сочи, че в резултат на точното изпълнение за обекта е
било издадено разрешение за строеж № Б-1/05.01.2021 г., като между него и
възложителя „Софкор Лоджистик“ ЕООД на 01.03.2021 г. е бил сключен
договор за авторски надзор на изпълнението, поради изготвянето на
инвестиционния проект. Сочи, че обектът е завършен и въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № ДК–07–С–10/06.08.2021 г.
Релевира възражение за нищожност на договора за цесия, поради правна
невъзможност на предмета му, в контекста на изложеното, че правото,
предмет на цесията не е възникнало в патримониума на цедента и поради това
не е възможно да бъде прехвърлено другиму. Възразява, че развалянето на
4
договора не е породило действие, тъй като към момента на упражняване на
това право договорът е бил изпълнен. Оспорва достоверността на датата на
договора за цесия и датата на уведомлението за нея, като твърди, че тези
документи са антидатирани и съставени за нуждите на настоящето дело.
Счита, че неоснователно обогатяване за ответника не е налице, доколкото не е
налице обедняване на ищеца.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 46514/16.05.2023 г., в която поддържа
фактическите си твърдения. Допълнително сочи, че оспорва представената от
ответника оферта и твърди, че това не е офертата представена за одобряване
или приемане от цедента. Твърди, че е съставена за целите на процеса. Счита,
че ответникът може да оспорва договора за цесия, поради липса на
представителна власт, като твърди, че уведомлението за цесия е връчено по-
късно, поради това, че е дебатиран въпросът относно водене на настоящия
процес.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 84119/19.09.2023 г., в който поддържа
релевираните до момента оспорвания относно предмета на договора и поетите
по него задължения. Репликира оспорванията на ищеца в допълнителната
искова молба. Пояснява оспорването на датата на договора за цесия, в
светлината на хипотезата на чл. 181 ГПК и заявява, че датата на цесията и
датата на уведомлението не могат да му бъдат противопоставени.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представения Договор за присъединяване на обекти от 02.12.2016 г., че
обектът на „Софкор Лоджистикс“ ЕООД е присъединен към
разпределителната ел. мрежа на „Чез Разпределение България“ АД.
Видно от представения Договор № 1-51-ТА-17 е, че на 08.12.2017 г.
„Тера арт“ е възложило на „Джой Трейдинг 1“, за обект „Логистичен център
Софкор“, подобект: Външно ел. захранване – осигуряване на второ основно
ел. захранване до граница на парцел и увеличаване мощността – кабели
средно напрежение, извършване на дейностите, посочени в р. I и II от
договора, срещу уговорено в него възнаграждение.
Установява се от представения Договор № 51-ТА-17 за изпълнение на
СМР от 14.12.2017 г., че „Софкор Лоджистик“ ЕООД е възложило на „Тера
Арт“ ЕООД, посочените в р. I, II и III дейности, срещу възнаграждение и съгл.
одобрена предварителна оферта от 22.10.2017 г., приложение № 1 към
договора, за обект „Логистичен център Софкор“, подобект: Външно ел.
захранване – осигуряване на второ основно ел. захранване до граница на
парцел и увеличаване мощността – кабели средно напрежение.
Представено по делото е становище изх. № 15 от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, отправено до „Софкор Лоджистикс“, относно условията за
присъединяване към електрическа мрежа от 07.06.2018 г., от което се
установява, че е заявена и предоставена мощност 1100 kW, от която
съществуваща 300 по ДПЕРМ. Към становището е приложена и Схема на
меренето, изготвена от „Елам-94“ на която е поставен печат на „ЧЕЗ
Разпределение България“, съдържащ текст „Съгласувано“ и носещ изх. №
5
15/07.06.2018 г.
Видно от представеното Допълнително споразумение № 1 към Договор
№ 51-ТА-17/14.12.2017 г. е, че на 20.06.2018 г. „Софкор Лоджистикс“
възложил, а „Тера Арт“ приел да изпълнил по р. III от сключения между тях
договор, следните видове работи: 1.1. изготвяне на нова линейна схема в
съответствие с предварителен договор за присъединяване; 1.2. проследяване
на процедурата по подписване на окончателен договор за присъединяване; 1.3.
изготвяне на проект за кабелна мрежа за второ основно ел. захранване до
имотна граница и 1.4. авансово закупуване на тръби и кабели за линеен обект.
Видно от представеното Допълнително споразумение № 1 към Договор
№ 1-51-ТА-17/08.12.2018 г. е, че на същата дата – 20.06.2018 г. е „Тера Арт“ е
възложило на „Джой Трейдинг 1“ извършване на дейностите по т. 1.1. – 1.4.,
които са били възложени на „Тера Арт“ от „Софкор“ с обсъденото по-горе
Допълнително споразумение № 1 към Договора от 14.12.2017 г.
Представени са доказателства за извършени плащания от страна на
„Тера Арт“ в полза на „Джой Трединг 1“ (стр. 17-20).
Представена по делото е Оферта от 27.06.2018 г., изготвена от ответника
„Елам-94“ ООД, отнасяща се до обект „Логистичен център Софкор“,
подобект: „Външно ел. захранване – осигуряване на второ основно ел.
захранване до граница на парцел и увеличаване мощността – кабели средно
напрежение“, на обща стойност 63000.00 лв. В офертата се се съдържа
предложение за дейности, които да бъдат извършени от ответника и тяхното
остойностяване по пера.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представения Договор за извършване на СМР, че на 27.06.2018 г. „Джой
Трейдинг 1“ е възложило на „Елам-94“, извършването на СМР за обект
„Логистичен център Софкор“, подобект: „Външно ел. захранване –
осигуряване на второ основно ел. захранване до граница на парцел и
увеличаване мощността – кабели средно напрежение“, съгласно одобрена
предварителна оферта, представляваща неразделна част от договора (р. I).
Страните уговорили, че възнаграждението по договора се дължи чрез
актуване, като начинът на разплащане бил 63000.00 лв., авансово при
сключване на договора и доплащане – чрез актуване, като към всяко от
разплащанията се начислява 20 % ДДС. (р. V)
Не се е спорило между страните, а и от представените доказателства се
установява, че сумата 75600.00 лв., е заплатена по банков път, за което е
издадена фактура № 3497/28.06.2018 г. (стр. 21-22).
По делото е представено споразумение № 1/07.08.2018 г., по силата на
което „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Софкор Лоджистикс“, постигнали
съгласие да изменят чл. 2, 3, 4 от сключения между тях Договор за
присъединяване от 02.12.2016 г. Според изменената редакция на чл. 3 страните
се споразумяват бъдещото присъединяване да бъде с обща предоставена
мощност – 1100 kW, от които 800 kW – допълнително предоставена мощност.
Представен пред първоинстанционния съд е и изготвен от ответника
инвестиционен проект за обекта (стр. 111 и стр. 125-151 от делото),
авторството на който не е било предмет на оспорване. Видно от проекта е, че
същият носи печати за съгласуване от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от
22.04.2019 г. (стр. 132), от Направление „Архитектура и благоустойство“ от
27.01.2020 г. (стр. 135 - 142) и пресъгласуване от „ЧЕЗ Разпределение
6
България“ АД от 29.06.2020 г. (стр. 143 - 151).
Видно от представения по делото Договор за цесия е, че на 20.06.2019 г.
страните – „Джой Трейдинг 1“ и „Тера Арт“ изброили сключени договори и
установили, че обектът към момента на сключване на договора за цесия е
спрян и, че заплатените по посочените договори суми подлежат на
възстановяване, поради отпаднало основание, в резултат от което за „Джой
Трейдинг 1“ възниквало вземане от „Елам-94“ за въстановяване на платения
аванс в размер на 63000.00 лв., без ДДС. В резултат от това „Джой Трейдинг
1“ прехвърлило на ищеца „Тера Арт“ ЕООД вземането си в размер на 63000.00
лв. от длъжника „ЕЛАМ-94“, представляващо авансово заплатено
възнаграждение за доставка на материали за обекта, поради това, че е
отпаднало основанието за получаването на сумата - неизвършена доставка на
материали и СМР и разваляне на договора (чл. 1, ал. 1). В ал. 2 страните се
договорили, че цедентът ще отправи изявление за разваляне на договора и
възстановяване на платения и неусвоен аванс. л задължение да заправи
изявление за разваляне на договора и за възстановяване на платената сума, а в
чл. 4 разписали задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията.
Не се е спорило между страните, че на 05.01.2021г. е издадено
Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б–1 от Направление
„Архитектура и градоустройство“, при Столична Община (стр. 152).
Представен по делото е и Договор за упражняване на авторски надзор от
01.03.2021 г., по силата на който „Софкор Лоджистикс“ ЕООД, възложило на
ответника да упражнява авторски надзор на обекта, като в р. II страните
конкретизирали съдържанието на възложената работа. (стр. 153-156).
Не е бил повдиган спор между страните, а и се установява от
представената справка от Публичен регистър на разрешенията за ползване,
издадени от ДНСК (стр. 157), че за обекта е издадено разрешение за ползване
№ ДК–07–С–10/06.08.2021 г.
Представено по делото е и уведомление за цесия (стр. 26), отправено от
цедента до длъжника-ответник, носещо дата - 20.06.2019 г. С него „Джой
Трейдинг 1“ отправило до длъжника изявление за разваляне на договора и
посочило, че в резултат на развалянето за него възниква вземане за
възстановяване на получената сума, която следвало да му бъде заплатена в 3
дневен срок от получаване на уведомлението. Същевременно се съдържа
изявление в качеството на цедент, че същото вземане е прехвърлено с
обсъдения по-горе договор за цесия, поради което след получаване на
уведомлението плащане на задължението се дължи само на „Тера Арт“ по
посочената банкова сметка. Видно от представената на стр. 27 от делото
разписка е, че уведомлението е връчено на Л. А. – съдружник, на 20.12.2022 г.
Представена е и разпечатка от електронно писмо, отправено от
процесуалния представил на ищеца до ответника, на 21.12.2022 г., към което е
прикачен файл с обсъденото по-горе уведомление. Въпросът за получаването
на уведомлението не е бил предмет на спор между страните.
По делото е представена преписката, отразяваща осъществените
действия по съгласуване на проекта за „допълнителното, второ“ външно
захранване на обекта (стр. 371 - 476).
Представен поделото е и акт - образец 15 - за установяване годността за
приемане на строежа, в който участва и се съдържат подписи на представител
на ответното дружество.
7
Пред първоинстанционния съд за установяване твърденията на страните
са събрани специални знания, посредством заключение на първоначална и
допълнителна повторна СТЕ. Заключенията се ценят и от въззивната
инстанция, в частите в които не съдържат правни изводи. От заключението
на СТЕ вх. № 8792/25.01.2024 г. се установява, че извършването на
дейностите, включени в офертата към Договор от 27.06.2018 г. между „Джой
Трейдинг 1“ ООД и „Елам-94“ ООД са били необходими и изпълнението им
предшества извършването на СМР. Експертът е посочил дължината на
трасетата, по които са положени кабели, дължината на самите кабели и техния
вид. Установено е, че кабелите посочени от ищеца са различни от новите
кабели, които е следвало да бъдат положени, съгл. инвестиционния проект.
Вещото лице извежда, че кабелното трасе е изпълнено в съответствие с
изготвените от „Елам-94“, съгласувани линейна схема и инвестиционен
проект за подобекта.
В с.з. вещото лице пояснява, че СМР за проследяване трасе на кабел
всъщност не са СМР в истинския смисъл, а по-скоро консултантска и
проучвателна работа. Сочи, че трасето е било много сложно и проследяване се
прави с оглед установяване къде ще минат кабелите, тъй като има колектори, в
които трябва да се положат кабели, на места трябва да се положат директро в
земята или да се мине през голяма улица. Това всъщност е проследяването, за
да може всичко да влезе в инвестиционния проект.
От заключението на допълнителната повторна СТЕ вх. №
59007/23.05.2024 г. се установява, че преди СМР е необходимо извършването
на проучвателни и проектни работи, като изготвяне на линейна схема и проект
за кабелно трасе, окомплектоване на инвестиционен проект, съдържащ всички
части - Електро, Геодезия, Пожарна безопасност, План за безопасност и
здраве, Временна организация на движението, съгласуването на цялостния
инвестиционен проект по всички части с експлоатиращите предприятия -
ЧЕЗРД АД, Софийска Вода АД, БТК ЕАД, Овергаз Мрежи АД, СВМР - Пътна
полиция, ОБД-СО, Зелена система - CO и издаване Разрешение за строеж от
НАГ-СО. Заедно със СМР е било необходимо: Проверка на трасе;
проходимост на съществуваща тръбна мрежа; изтегляне на кабел от
подстанция „Враждебна", прекарване на кабела през колектора; издаване на
разрешение за строеж. Експертът сочи, че изпълнението на изброените
дейности задължително предшества извършването на СМР, като за
последните строителя изготвя количествено - стойностна сметка. В
допълнителното заключение също е посочена дължина на трасето, дължина и
вид на кабела. Този експертът също е посочил, че посочените от ищеца кабели
и тяхната дължина са различни от тези, които е следвало да бъдат положени,
съгл. инвестиционния проект, както по вид, така и по дължина. Вещото лице
установява, че строителството в т.ч. и полагането на кабела от подстанция
„Враждебна" до трафопоста на възложителя е изпълнено по проект за
полагане на кабели, в съответствие с представените по делото чертежи,
съгласувани с „ЧЕЗРБ" — АД, линейна схема и проект, като се е наложило
презаверяване на проекта, поради изтичане на срока на съгласуваността.
Още от заключението се установява, че не са налице данни от страна на
ответника да е извършвана доставка и да са изпълнявани строителни действие
за кабелите, посочени от ищеца. Експертът заключава, че от представените по
делото договори между „Тера Арт“ и „Джой Трединг 1“ и между „Джой
Трейдинг 1“ и „Елам - 94“ е било възложено закупуване на кабели и СМР за
обекта, като не били налице данни за изготвяне на количествено-стойностна
8
сметка за изпълнение на СМР или доставка на електрически съоръжения, не
били налице приемо-предавателни протоколи и актове-обр. 19, в които да
фигурира „Елам-94“. За обекта били налице СМ дейности по изграждане на
кабелни линии, за които има издадено разрешение за ползване от 06.08.2021 г.
Експертът е установил още, че представения от ответника проект за „Външно
ел. захранване“ е постъпил в енергийното дружество на 18.03.2019 г., одобрен
е на 22.04.2019 г. и пресъгласуван на 29.06.2020 г. Проектът е получен от
представител на „Софкор Лоджистикс“ като главен възложител. Отговаря на
обичайното предназначение на такъв проект. Експертът е отговорил, че
средната пазарна цена за проектирането към момента на подписването на
договора възлиза на 15000.00 лв., без ДДС. Експертът сочи, че му е
представен акт-обр. 15 – Констативен акт за установяване, годността за
приемане на строежа, от който се установява, че строежа се приема и е
изпълнен съгласно одобрените проекти и ЗУТ. Акта е подписан от С. А. като
проектант на част Електро, който е служител на ответното дружество.
Експертът сочи, че съгласувателните, одобрителни и разрешителни процедури
в основната си част са извършени от ищеца „Тера Арт“.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, посредством разпит на по двама свидетели за всяка от
страните. На страната на ищеца – св. М. М. М., служител на ищеца и св. В. Д.
Б., бивш служител на ищеца и на страната на ответника – св. Л. К. А. –
съдружник в ответното дружество и св. Б. А. Х. – служител на ответника.
Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на лични
впечатления и не противоречат на останалите възприети за установени факти
и обстоятелства, както и при отчитане на служебните им връзки със страните
по делото.
При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна
до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 41/27.01.2025 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифицирани като такъв
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и произнасянето съответства
на заявената за разглеждане частична осъдителна претенция, поради което
решението е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
9
правния ред, необосновано и затова несправедливо разместване на
имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Престационната кондикция, е фактически състав, който се състои от
следните елементи: едно лице е престирало и с това е станало по–бедно,
докато лицето на което е престирано е станало по–богато; престирането
трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на
имуществена придобивка на обогатилия се; престирането да няма правно
основание и на последно място - престиращият не трябва да знае, че няма
задължения. В процеса обогатилият се трябва да докаже наличието на правно
основание да задържи сумата, докато другите предпоставки трябва да се
докажат от престиралия. От посоченият фактически състав възниква ex lege
правото на престиралия, който има качеството кредитор по това законово
правоотношение да иска от обогатилото се лице, което има правното
положение на длъжник, да върне даденото от него. Престационната
кондикция се проявява в три подвида, изчерпателно изброени в чл. 55 , ал. 1
ЗЗД, фактическите състави на всеки от които са разяснени в т. 1 от
Постановление № 1/28.V.1979 г., по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Предявеният в настоящото производство иск черпи правното си основание от
третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: даване при отпадане на
основанието за това, изразяващо се в разваляне на договора. Така според
Постановлението на ВС в третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие, и в други подобни случаи.
Разпределението на доказателствената тежест при такъв иск се определя
от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. В
общия случай, когато искът е предявен от престиралото лице, ищецът следва
да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а
ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за
задържане на полученото (така Р № 189/04.02.2014 г., по т.д. № 141/2012 г.,
ВКС, I ТО). В случая и доколкото искът е предявен от цесионер, то ищецът
следва да докаже още, че ответното дружество е неизправна страна по
договора с ответника, че договорът е развален от неговия праводател като
изправна страна на посоченото основание, както и, че вземането за връщане на
даденото по разваления договор му е било надлежно прехвърлено от „Джой
Трединг 1“. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които му
дават право да откаже връщане на получената по договора сума, респективно,
че е бил изправна страна по договора и правото на разваляне не е упражнено
надлежно.
Наличието на валидна облигационна връзка, по която праводателят на
ищеца - цедента "Джой Трейдинг 1“ ООД е заплатило сумата 75600.00 лв., с
ДДС, на основание сключения на 27.06.2018 г. между "Джой Трейдинг 1“, като
възложител и ответника "Елам - 94", като изпълнител, Договор за
извършване на СМР и оферта, представляваща неразделна част от него са
обстоятелства, които не са били спорни между страните. Ищецът е
оспорил, че представената от ответника Оферта от 27.06.2018 г. е офертата,
която е представена при сключването на договора. Твърдял е, че същата не е
била одобрена от праводателя му – „Джой Трейдинг 1“. Настоящият състав
10
намира, че посочените възражения следва да бъдат възприети за
неоснователни. На първо място, правната теория и в съдебната практика
еднозначно приемат, че договорът за прехвърляне на вземане (цесия) се
извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени
титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става
страна в договорното правоотношение и носител на задължения по него.
Следователно, след като не става страна по договора цесионерът не може да
противопоставя на длъжника възражения свързани със сключването на
договора с цедента и неговия предмет. Дори и този мотив да не бъде споделен,
простото оспорване, че представената оферта не е тази, към която страните са
препратили при сключване на договора и за определяне на неговия предмет,
не е достатъчно, за да бъде прието, че оспорването е успешно. Това е така,
защото след като в сключения договор за цесия (чл. 5), в унисон с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът се е задължил да предаде всички
документи, удостовервящи вземането, то цесионерът следва да разполага с
офертата, представляваща неразделна част от сключения Договор от
27.06.2018 г., която твърди да е различна от представената от ответника-
длъжник и в действителност да е послужила като предложение за сключване
на договора за СМР, поради което и, за да бъде оспорването успешно
следваше да я представи. В този смисъл събраните гласни доказателства,
посредством които ищецът се домогва да установи съдържанието на предмета
на сключения писмен договор, не следва да бъдат ценени.
Видно от обсъдения във фактическата установеност договор от
27.06.2018 г., именован като такъв за извършване на СМР е, че страните са
постигнали съгласие предмета на договора да бъде определен чрез
препращане към одобрена предварителна оферта, неразделна част от
договора. Следва да бъде посочено, че доколкото офертата представлява
предложение за сключване на договор, по см. на чл. 13 ЗЗД, то логично е тя да
бъде подписана само от предложителя. Съдът намира, че посочената оферта е
била одобрена най-късно със сключване на договора. Видно от нея е, че е
отправено предложение за извършване на следните дейности: - консултантска
дейност, проучвателна дейност по осигуряване на второ основна ел.
захранване до граница на парцел и увеличаване на мощността; - изготвяне на
нова линейна схема мерене по новото Становище; - проследяване и
ускоряване на процедурата по подписване на окончателен договор за
присъединяване; - проект за кабела от подст. „Враждебна до новия БКТП (без
тръбната мрежа в парцела); - СМР за проект – проверка трасе по ново
становище, проверка проходимост на съществуваща тръбна мрежа (с техника
и персонал), излизане на кабела от подстанция, проверка преминаване през
колектора, съдействие до издаване на РС за строеж на обекта. Офертата
съдържа остойностяване на всяка от посочените дейности и обща стойност
63000.00 лв., без ДДС. Следователно именно посочените дейности са предмет
на договора, и предмет на възлагане от страна на възложителя „Джой
Трейдинг 1“. Не се установява предмет на възлагане да е била доставката на
материали и извършване на СМР, за които да е било заплатено авансовото
възнаграждение в размер на 63000.00 лв., каквото твърди ищеца да е
фактическото основание на цедираното му вземане.
Последният извод не би могъл да бъде променен и от факта, че страните
са именовали договора като такъв за СМР и в частта, в която са уговорили
начина на заплащане на възнаграждение, уговорили сумата 63000.00 лв., да е
авансово плащане, а евентуално доплащане да се дължи след актуване (р. V).
11
Посочените противоречия обаче налага преценката на договора и неговите
клаузи да бъде извършена по реда на чл. 20 ЗЗД, съобразно критериите
възприети в съдебната практика, обобщена в Решение № 218/19.12.2024 г., т.д.
№ 1576/2023 г., на ВКС, II ТО и цитираните в него други актове на ВКС.
Самото посочване в заглавната част, че договорът е за извършване на СМР, не
го превръща автоматично в такъв, доколкото за вида на договора следва да се
изхожда не само от неговото наименование, а от неговия предмет и
уговорките между страните (така Решение № 121/20.12.2010 г., т.д. №
1039/2009 г., на ВКС, І ТО). Посоченият по-горе предмет на договора от
27.06.2018 г. (индивидуализиран чрез офертата) води до извод, че на ответника
са възложени консултантски, проучвателни и проектантски работи, но не и
същински СМР, т.е. такива за които следва да бъдат съставяни актовете,
предвидени в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, чийто чл. 1 ясно дефинира дейностите, за които се
съставят актове и протоколи. Последното кореспондира и със събраните
специални знания, чрез заключенията на двете СТЕ. Експертите сочат, че
дейностите възложени на ответника не са СМР в същинския смисъл на това
понятие, но извършването им е необходимо преди СМР и с оглед
комплектоване на инвестиционния проект с всичките му части, в т.ч. част
Електро.
Изложените мотиви не могат да претърпят промяна и от факта, че съгл.
сключеният между цесионера и цедента Договор от 08.12.2017 г. и
Допълнително споразумение към него от 20.06.2018 г. цесионерът е възложил
на цедента извършване на СМР за кабели СН – приблизително трасе 750 м. и
авансово закупуване на тръби и кабели за линеен обект. (р. II от договора и чл.
1, т. 1.4. от допълнителното споразумение). Това, че на цедента е било
възложено извършването на СМР не означава, че това възлагане по
подразбиране се включва в предмета на договора сключен между цедента и
настоящият ответник. Напротив, безпротиворечиво се установява, че
дейността извършване на СМР и авансово закупуване на тръби и кабели за
линеен обект не попадат в предмета на договора от 27.06.2018 г. Индиция в
тази насока още е и обстоятелството, че от предмета на договора е изключен и
проекта за тръбната мрежа в парцела, поради което безпредметно би било на
ответника да се възлага авансово закупуване на тръби.
Между страните не е бил повдигат спор по въпроса, че цедента „Джой
Трединг 1“ е бил изправна страна по сключения договор от 27.06.2018 г. При
това положение същият би могъл да упражнява всички права, които законът
предоставя на изправната страна по договора, в т.ч. и правото по чл. 87, ал. 2
ЗЗД - да развали договорната връзка в случай на неизпълнение на
задълженията на насрещната страна по нея. В случая, при сключване на
договора за цесия от 20.06.2019 г. цедираното вземане не само е било с
ненастъпил падеж, а и не е съществувало, доколкото от текста на договора
става ясно, че възникването му е обусловено от изпълнение на поетото от
цедента задължение да отправи до длъжника изявление за разваляне на
договора от 27.06.2018 г.
От обсъдените доказателства се установява, че това си право цедентът е
упражнил едновременно с уведомлението за извършената цесия, като двете
изявления са достигнали до длъжника на 20.12.2022 г., повече от три години
след сключване на договора за цесия. Въпреки това обаче упражненото
потестативно право на разваляне на договора не е могло да породи присъщите
му последици. Видно от уведомлението за цесия е, че като основание за
12
разваляне е послужило неизпълнение на задължения по договора, каквито
ответникът изначално не е имал – изпълнение на СМР и доставка на
материали. При това положение и след като договорната връзка не е била
валидно разпадната с обратна сила, то не е възникнало и вземане на цедента
срещу длъжника за връщане на платеното авансово възнаграждение. Не е
възникнало, а и не би могло да възникне и цедираното с договора за цесия от
20.06.2019 г. бъдещо вземане, при което договорът за цесия се явява такъв с
невъзможен (липсващ) предмет, а релевираното от ответника в същия смисъл
възражение за нищожност на цесията, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД се явява
основателно. (горните доводи извлечени от Решение № 32/09.09.2010 г., по т.
д. № 438/2009 г., на ВКС, ІІ ТО).
Вземане за връщане на платеното по договора от 27.06.2018 г.
възнаграждение не би могло да възникне и, защото към момента на достигане
на изявлението за разваляне до длъжника, договорът е прекратил действието
си между страните, тъй като е бил изпълнен. От обсъдените доказателства
(писмени и специални знания) се установява, че проектът на ответника за
„Външно ел. захранване“ е постъпил в енергийното дружество на 18.03.2019
г., одобрен е на 22.04.2019 г. и пресъгласуван на 29.06.2020 г., че въз основа на
проекта са извършени строително-монтажни дейности по изграждане на
кабелни линии (от строител) и е издадено разрешение за ползване от
06.08.2021 г. Тук следва да бъде посочено, че показанията на свидетелите на
ищеца - М. и Б. в частите, в които сочат, че задълженията на ответника по
сключения договор не са били изпълнени и, че същият е имал задължения да
извършва СМР по полагане на кабели и да закупува кабели, не следва да
бъдат кредитирани, тъй като не се основават на непосредствени и лични
възприятия, а на отделни части от разговори между трети лица дочути от тях,
а и противоречат на възприетите за установени обстоятелства, посредством
писмени доказателства и специални знания. Напротив, следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите на ответника - А. и Х., въпреки
обвързаността им с дружеството. Показанията им са последователни, логични
и в унисон със събраните писмени доказателства и специални знания и от тях
се установяват последователно отношенията между страните във връзка с
договора и извършените по него действия.
Що се касае до оплакването на въззивника, че съдът не бил обсъдил
твърдението му за частично неизпълнение на договора, поради което на
възстановяване подлежало част от полученото възнаграждение по договора,
следва да бъде посочено подобни твърдения от страна на ищеца липсват.
Напротив в исковата молба, в уточняващата молба от 06.02.2023 г. и в
допълнителната искова молба ищецът последователно е твърдял, че договорът
е бил развален от цедента, поради пълното му неизпълнение. Пълното
неизпълнение е посочено и в преамбюлната част на договора за цесия от
20.06.2019 г., поради което и ищецът като цесионер не би могъл да упражни
правото на цедента да развали договора, поради частично неизпълнение.
В заключение от изложеното, ищецът не установи при условията на
главно и пълно доказване, да е носител на вземане, основано на плащане при
отпадане на основанието, поради което и предявеният от него иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 99 ЗЗД като неоснователен ще следва
да бъде отхвърлен. Постановеното в същия смисъл първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. При този изход от спора разноските за
13
първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране.
За въззивното производство на въззивника се следват разноски в
съответствие с направеното в тази посока искане, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства същите
възлизат на 7000.00 лв., които подлежат на присъждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1235/16.09.2024 г., по т.д. № 2387/2022
г., на СГС, ТО, VI-6 с., с което e отхвърлен искът на „ТЕРА АРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков”, № 87, ет. 3 за осъждане на „ЕЛАМ - 94“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Ген.
Тотлебен“, № 63, да върне сумата 63000 лв., без ДДС, представляваща
авансово възнаграждение за доставка на материали и извършване на СМР,
получена на отпаднало основание – развален Договор за извършване на СМР
от 27.06.2018 г., сключен с „ДЖОЙ ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД, което вземане е
придобито на осн. Договор за цесия от 27.06.2019 г., сключен между „ДЖОЙ
ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД и „ТЕРА АРТ" ЕООД, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТЕРА АРТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков”, № 87, ет. 3 да заплати
на „ЕЛАМ - 94“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. “Ген. Тотлебен“, № 63, сумата 7000.00 лв., разноски за
въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда и при условията на
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14