Решение по дело №64384/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12115
Дата: 10 юли 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110164384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12115
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110164384 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от А. К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.С. бл...,
вх.Г, ет.5, ап... насочени срещу „Б И Г 1“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“П.“ № .. ет.1, представлявано от Д М Д, за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответното дружество сумите, за които на 28.12.2016 г. е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 561/2016 г. по описа на РС-Пирдоп, въз основа на който е образувано
изп.дело № 2022... по описа на ЧСИ ..., рег.№ .. от КЧСИ, а именно: главница от 295.39 лв.,
дължима по договор за комуникационни услуги от 10.05.2016 г., сключен между А. Ц. и „Б
Т К“ ЕАД, ведо със законната лихва от 21.11.2016 г., до изплащане на вземането, 94.35 лв.
мораторна лихва за периода от 21.12.2013 г. до 11.11.2016 г. и 325.00 лв., представляващи
присъдени разноски по делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по ч.гр.д.№ 561/2016 г. по
описа на РС-Пердоп, ответникът е образувал пред ЧСИ ..., рег.№ .. от КЧСИ изп.дело №
2022.... Според ищеца, това изп.производство е образувано на 20.07.2022 г., към който
момент всички вземания са погасени по давност, доколкото от датата на издаване на
изп.лист до подаване на молбата за образуване на изп.дело са изминали повече от 5 години.
Аргументира се становище, че давността е изтекла още на 28.12.2021 г.
С оглед на това от съда се иска да се установи недължимостта на процесните суми.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва като недопустими първоначално заявените искове за
установяване недължимост на разноски в изп.производство.
По същество с отговора се признава, че изп.дело пред ЧСИ ... е образувано на
20.07.2022 г. към който момент са изтекли повече от 5 години от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, с която се присъдени процесните вземания. Ответникът обаче развива
доводи, че даността не се прилага служебно, поради което той се е възползвал от законното
си право да образува изп.производство за събиране на съдебно установени вземания в
негова полза.
1
С отговора се прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
въз основа на подадено от „Б.“ ЕООД заявление по чл.410 от ГПК, на 24.11.2016 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
561/2016 г. по описа на РС-Пирдоп. Със същата са присъдени следните суми: главница от
295.39 лв., мораторни лихви от 94.35 лв. и разноски по делото от 325.00 лв. При липсата на
подадено от длъжника възражение срещу заповедта, същата е влязла в сила и на 28.12.2016
г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния, на 20.07.2022 г. „Б И Г 1“ ЕАД е
образувало пред ЧСИ ..., рег.№ .. от КЧСИ изп.дело № .., като качеството си на кредитор е
установило с договор за цесия, сключен с „Б.“ ЕООД.
При тези данни следва да се посочи, че в случая намира приложение общата 5-
годишна погасителна давност по арг. от чл.117, ал. 2 ЗЗД. Цитираната разпоредба се прилага
както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено
с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение
вземания правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна
давност. Предвид липсата на други доказателства за момента на влизане в сила на заповедта
за изпълнение, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от
датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 28.12.2016 г.
Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; или с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая
ответникът, чиято е доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск,
не установи, а и не твърди, да е настъпило някое от предвидените в чл.116 от ЗЗД
обстоятелства. Единственото предприето от него действие във връзка с присъдените му суми
по ч.гр.д.№ 561/2016 г. по описа на РС-Пирдоп, е образуването на изп.дело, което обаче
станало едва на 20.07.2022 г. Към този момент вземанията вече са били погасени по давност,
доколкото е изминал период по-дълъг от 5 години, считано от 28.12.2016 г. /датата на
издаване на изп.лист по ч.гр.д.№ 561/2016 г. по описа на РС-Пирдоп, която следва да се
приеме за релевантна за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, доколкото по делото не се установи това да е станало в по-ранен момент/, до
2
20.07.2022 г. /датата на образуване на изп.дело/.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил още с исковата молба. От данните по делото се установи единствено заплатена
държавна такса от 200.00 лв., който разход следва да се постави изцяло в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б И Г 1“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“П.“ № .. ет.1, представлявано от Д М Д, че А.
К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.С. бл..., вх.Г, ет.5, ап... не му дължи сумите,
за които на 28.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 561/2016 г. по описа на
РС-Пирдоп, въз основа на който е образувано изп.дело № 2022... по описа на ЧСИ ..., рег.№
.. от КЧСИ, а именно: главница от 295.39 лв., дължима по договор за комуникационни
услуги от 10.05.2016 г., сключен между А. Ц. и „Б Т К“ ЕАД, ведно със законната лихва от
21.11.2016 г., до изплащане на вземането, 94.35 лв. мораторна лихва за периода от
21.12.2013 г. до 11.11.2016 г. и 325.00 лв., представляващи присъдени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б И Г 1“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“П.“ № .. ет.1, представлявано от Д М Д, да заплати на А. К. Ц., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к.С. бл..., вх.Г, ет.5, ап... сумата от 200.00 лв., представляваща направи от
последната разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3