РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Бургас, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. П.а
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. П.а Въззивно гражданско дело №
20222000500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е жалба от Н. Ф. Д., гражданин на Р. Ф., роден на **.**.****
г. в гр. Т., **** и Н. В. Д., гражданин на Р. ф., родена на **.**.**** г. в К. к.,
****, чрез процесуален представител адв. М.Т., АК-Б., срещу решение №
390/21.10.2021 год. по гр.д.№ 1484/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Н. Ф. Д.,
гражданин на Р. Ф., роден на **.**.**** г. в гр. Т., **** и Н. В. Д., гражданин
на Р. Ф., родена на **.**.**** г. в К. к., **** против разпределение изх.№
26222/01.07.2021г., извършено от ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ по
изпълнително дело № 20188040400217.
Твърди се, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Сочи
се, че в разпределението е допусната фактическа грешка-сгрешено е името на
взискателя С.Б., който е посочен с малко име И., поради което съдебният
изпълнител е следвало да го отмени преди връчването му на страните, като
извърши ново разпределение или да го поправи, а като е приел, че
фактическата грешка не засяга законосъобразността на разпределението,
1
окръжният съд е направил неправилен извод. Твърди се, че при непоправена
явна фактическа грешка, по-голямата част от подлежащата на разпределение
сума е разпределена на несъществуващ взискател. Твърди се, че в
разпределението е следвало да бъдат включени и взискателите А. Б. и П. Д.,
тъй като към момента на изготвянето му те имат качеството на присъединени
по право взискатели предвид вписаните в тяхна полза възбрани. Твърди се, че
разпределената в полза на С.Б. сума надвишава обезпеченото му вземане, тъй
като пределите на допуснато от съда обезпечение се разпростират само и
единствено до заявения с исковата молба размер на иска – в случая до 150 000
лв., а не до 450 000 лв., както се сочи в решението. Твърди се, че в
противоречие със закона окръжният съд е приел за неоснователно
възражението, че жалбоподателите следва да участват в разпределението
наравно с кредиторите с вписана възбрана, в какъвто смисъл е разпоредбата
на чл.459, ал.1 от ГПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на подадената жалба срещу разпределението извършено
от съдебния изпълнител.
В указания срок е постъпил отговор на жалбата от взискателя С.Б., чрез
процесуален представител адвокат Л. Н. - *АК. Изложено е становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Сочи
се, че жалбоподателите не са кредитори по отношение на третото лице, чиято
собственост са продадените имоти, поради което не биха могли да поучат
каквато и да е част от разпределената с обжалваното разпределение сума.
Твърди се, че правната сфера на жалбоподателите не се засяга от допуснатата
очевидна фактическа грешка, като същите не могат да бранят чужди права –
както тези на С.Б., така и тези на А. Б. и на П. Д. Твърди се също, че с жалбата
се правят за първи път възражения, които не са били наведени пред окръжния
съд, поради което не следва да бъдат разглеждани. Направено е искане за
оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски за заплатено
за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Бургаският апелативен съд като взе предвид горното и събраните
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирани лица, срещу акт на
окръжния съд, който подлежи на обжалване пред настоящия съд и е
допустима.
2
Бургаският окръжен съд е постановил решението си по две жалби -
едната подадена от настоящите жалбоподатели Н. Ф. Д., гражданин на Р. Ф. и
Н. В. Д., гражданин на Р. Ф., а другата подадена от „Старт инвест“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в с. Войводиново, п.к.
4135, ул. „Христо Ботев“ № 53 против разпределение изх.№
26222/01.07.2021г., извършено от ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в
КЧСИ по изпълнително дело № 20188040400217.
В частта, с която жалбата на длъжника по изпълнителното дело„Старт
инвест“ ЕООД - с. Войводиново, е оставена без разглеждане решението на
окръжния съд не е обжалвано.
Видно от приложената преписка, по изпълнително дело №
20188040400217 е извършена публична продан на следните недвижими имоти
находящи се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, „Амадеус лукс“:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.637.2.11,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.637.4.30,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.69.1.65,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.505.29.2.16,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.637.4.32 и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.637.4.9.
Към момента на продажбата имотите са били включени в капитала на
дружеството „КПП 77“ООД – трето лице в изпълнителното производство,
което ги е придобило чрез апортна вноска, извършена от длъжника по
изпълнителното дело – „Старт инвест“ ЕООД, след вписана обезпечителна
мярка – възбрана на 01.04.2014 год., по искане на П. Д., С.Б. и А. Б. –
първоначални взискатели по делото.
В хода на изпълнителното производство П. Д. и А. Д. са цедирали
вземанията си на С. Б., като производството по отношение на първите двама е
прекратено. Към момента на публичната продан на имотите първоначален
взискател по изпълнителното дело е С.Б.
Видно от представените по изпълнителното дело протоколи от
03.06.2021 год., за купувач на имотите е обявен взискателя С.Б., общо за
сумата от 186 452 лв., за която на осн. чл. 495 от ГПК е извършено
обжалваното разпределение.
3
Както е отразено в разпределението, първоначален взискател по
изпълнителното дело е С.Б. за сумата от 1 980 017,18 лв., присъединени
взискатели по изпълнителното дело по тяхна молба са Н. Ф. Д. за сумата от
90067,37 лв., Н. В. Д. за сумата от 90067,37 лв. и Л. И. В. за сумата от 177712
лв., а присъединени взискатели по право са Държавата чрез НАП за сумите от
443 266,05 лв. - за съобщени публични задължения на длъжника „Старт
инвест“ ЕООД и 400 лв. - за съобщени публични задължения на третото
задължено лице „ККП 77“ООД, както и Община – Несебър за сумите от
3105,37 лв. и 1664,15 лв.
Видно е, че сумата получена при публичната продан на имотите е
недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания срещу длъжника.
С обжалваното разпределение, след разпределяне на суми за
привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД, съдебният изпълнител е приел,
че е налице остатък от 177 842,48 лв., който по чл.137 от ЗЗД е разпределил
на първоначалния взискател С.А., срещу което жалбоподателите, имащи
качеството на присъединени взискатели /също хирографарни кредитори по
чл.137 от ЗЗД/ по изпълнителното дело, възразяват, с твърдение, че остатъкът
следва да се разпредели съразмерно между всички хирографарни кредитори.
По възраженията на жалбоподателите:
Жалбоподателите нямат процесуална възможност да упражняват
правата на П. Д. и А. Б., поради което е недопустимо обсъждането на
поставения от тях въпрос, дали са били налице предпоставки за прекратяване
на изпълнителното производство спрямо двама от първоначалните
взискатели.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите относно правното
значение на допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното
разпределение. Както допуснатите в съдебните решения очевидни
фактически греши, така и допуснатите в актовете на съдебните изпълнители
очевидни фактически грешки не са грешки по формиране на волята на
компетентния орган, поради което не оказват влияние върху правилността на
съдебните актове и на законосъобразността на актовете на съдебните
изпълнители, като не представляват основание за тяхната отмяна. Без
съмнение формираната воля от ЧСИ по обжалваното разпределение е сумата
от 177 842,48 лв. да бъде разпределена на първоначалния взискател С.А. Това
4
е ясно и за жалбоподателите, тъй като те го сочат в подадените жалби.
Допуснатата очевидна фактическа грешка в малкото име на първоначалния
взискател и изписването на „И.“ вместо „С.“, не променя явната воля на
съдебния изпълнител, поради което не би могла да се отрази на
законосъобразността на разпределението.
Жалбоподателите не разполагат с възможност за валидно възражение
относно това, че разпределената в полза на С.Б. сума надвишава
обезпеченото му вземане, с твърдение, че пределите на допуснато от съда
обезпечение се разпростират само и единствено до първоначално заявения с
исковата молба размер на иска – в случая до 150 000 лв.. Дори да бъде
разгледано, възражението е неоснователно.
При допусната и наложена възбрана върху недвижими имоти в
обезпечително производство, в случай, че в акта с който се допуска
възбраната не са упоменати предели, то в изпълнителния процес
обезпечителната мярка тежи върху всички имоти в тяхната цялост и
обезпечава всички вземания обективирани в изпълнителните основания.
Въпросът за размера на обезпеченото вземане има съществено значение в
процеса по налагане на обезпечителната мярка от съда, за да се прецени дали
съответства на характера и обема на търсената защита, респ. – има значение и
в процеса на обжалване на обезпечението, но при вече наложена мярка върху
едно конкретно имущество, в изпълнителния процес се приема, че то служи
за обезпечение на всички вземания на взискателите. Който във висящ
изпълнителен процес твърди нещо различно и има правен интерес да го
установи, следва да води исково производство. За жалбоподателите обаче
липсва правен интерес да установят, че възбраната обезпечава по-малка сума
от посочената в изпълнителното основание на първоначалния взискател, от
една страна, тъй като това защитава чужд интерес - този на длъжника и на
третото лице придобило недвижимите имоти след вписаната възбрана, а от
друга - защото като присъединени взискатели по делото, жалбоподателите
също се ползват от възбраната вписана като обезпечителна мярка от
първоначалния взискател и имат интерес тя да обезпечава по-голяма част от
дълга, а не обратно.
Съгласно разпоредбата на чл.452, ал.1 от ГПК извършените действия
на длъжника след налагане на възбраната са недействителни спрямо
5
взискателя и присъединилите се кредитори. Тази разпоредба не прави
разлика по отношение на начина по който и производството в което, е
наложена възбраната. Ето защо противно на приетото от окръжния съд, че
допуснатата в обезпечително производство възбрана ползва само кредитора
по чиято инициатива е наложена – първоначалния взискател, но не и
останалите кредитори – присъединени взискатели, следва да се приеме, че
допусната в обезпечително производство и вписана възбрана ползва в
изпълнителното производство срещу длъжника не само лицата по чиято
инициатива е наложена и вписана, между които в случая е
първоначалния взискател, но и всички други присъединени взискатели,
които имат право да се удовлетворят от цената на възбранените имоти след
публичната им продан, по реда на привилегиите които притежават, а ако
сумата е недостатъчна за покриване на всички вземания, остатъкът след
приспадане на привилегиите се разпределя между хирографарните кредитори
по съразмерност. /чл.495 от ГПК/. Тези изводи следват от закона, разяснен
с мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/10.07.2018 год. по
тълк.д.№1/2015 год. на ОСГТК на ВКС, които дават точен отговор по
спорния въпрос.
Така в мотивите към т.3 от цитираното тълкувателно решение е прието
следното: „Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка
по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за
последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен
недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена
като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков
процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове -
както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови
производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на
конкретно свое притезателно или потестативно материално право.
Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2
ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително
изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши
действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на
взискателя[1]кредитор. И в двете хипотези наложената възбраната има
един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в
6
неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със
сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие
имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от
законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на
последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни
права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната
последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са
непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях
са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот,
ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на
вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това
действие на възбраната взискателите и присъединените кредитори по чл.
456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки
последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните
претенции на трети лица към възбранения имот.“
Ето защо, основателно е възражението на жалбоподателите, че ако след
приспадане на привилегированите вземания по чл.136 от ЗЗД е налице
остатък за разпределяне по чл.137 от ЗЗД, този остатък следва да бъде
разпределен по съразмерност между всички хирографарни кредитори,
включващи и присъединените по тяхна инициатива, и по право
взискатели по изпълнителното дело.
Видно е, че с обжалваното разпределение не е спазена нормата на
чл.137 от ЗЗД, вр. чл.495 от ГПК, вр. чл. 452, ал.1, т.1 от ГПК, което сочи
основателност на жалбата в тази част. Допуснатото нарушение води до
цялостна незаконосъобразност на разпределението и е основание за
неговата отмяна.
Тъй като процесуалната защита срещу актовете на съдебните
изпълнителни, каквато е и защитата и по чл.463, ал.2 от ГПК не формира сила
на пресъдено нещо по решенията на съдилищата, съгласно приетото с т.3 от
ТР №7/31.07.2017 год. по т.д.№7/2014 год. на ОСГТК, характерът на
производството за съдилищата е контролно-отменително, при което актовете
на съдебния изпълнител се отменят или жалбите са оставят без уважение като
неоснователни. В случая, като е стигнал до извод за законосъобразност на
обжалваното разпределение, Бургаският окръжен съд е постановил
7
неправилно решение в обжалваната част, което следва да бъде отменено в
тази част, а при произнасяне по сезиращата окръжния съд жалба подадена от
Н. Ф. Д. и Н. В. Д., която се явява основателна за посоченото по-горе
възражение, настоящият съд следва да отмени обжалваното разпределение.
Делото следва да бъде върнато на ЧСИ за изготвяне на ново
разпределение. При изготвяне на новото разпределение по чл.495 от ГПК и
предвид изложените по-горе доводи, че в случая от сумата посочена като
цена на продаденото при публичната продан имущество се ползват и всички
присъединени взискатели – включително и тези присъединени по право,
преди разпределяне на суми между хирографарните кредитори по чл.137
от ЗЗД, съдебният изпълнител следва да прецизира привилегиите по
чл.136 от ЗЗД, като прецени привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД за
описаното в разпределението вземане на Държавата за публични задължения
в размер на 443 266,05 лв., от длъжника по изпълнителното дело „Старт
инвест“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.452, ал.1 от ГПК
недействителността на извършеното от длъжника „Старт инвест“ ЕООД
разпореждане с недвижимите имоти предмет на публичната продан в полза на
третото лице-недлъжник „ККП 77“ЕООД, след налагане на възбраната върху
тях, означава, че за първоначалния и присъединилите се кредитори –
взискатели в изпълнителното производство, сделките по разпореждане нямат
вещно-прехвърлително действие и спрямо тях тези имоти не са напускали
патримониума на длъжника в изпълнителното производство. Ето защо,
когато третото лице-приобретател не е длъжник на взискателите в
изпълнителното производство, а само отговаря за чуждия дълг чрез
невъзможността да се противопостави на насоченото от кредиторите на
прехвърлителя принудително изпълнение спрямо разпоредените имоти,
сумата получена от тяхното осребряване в изпълнителното производство
образувано срещу длъжника не би следвало да бъде разпределена за
погасяване на публични задължения на третото лице. Всичко получено от
публичната продан в този случай, следва да се разпредели за погасяване на
задълженията на длъжника по изпълнителното дело. Ето защо в настоящото
производство релевантни при преценката са публичните задължения на
длъжника, а не на третото лице. ЧСИ следва да съобрази чл.137, ал.1 от ЗЗД,
че суми в полза на хирографарните кредитори могат да бъдат разпределени
по съразмерност между тях, само при остатък, след приспадане на всички
8
привилегировани вземания по чл.136 от ЗЗД.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 390/21.10.2021 год. по гр.д.№ 1484/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределение изх.№ 26222/01.07.2021г., извършено от ЧСИ
Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ по изпълнително дело №
20188040400217.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ, за
изготвяне на ново разпределение при изпълнение на указанията дадени в
мотивите към настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9