РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Русе, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 26 юли, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
При секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия
ДИМИТРОВА КАН
дело № 277 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Вуелта
България“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, против Решение № 378 от 14.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1615/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-001837 от 16.07.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе, с което на дружеството в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Като касационни
основания се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилното приложение на материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество, чрез отмяна на
наказателното постановление или неговото изменение чрез намаляване на
наложената санкция към законоустановения минимум.
Прави се искане за
присъждане на направените и в двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността на
жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на разноските на оспорващата страна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РС - Русе е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на
обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно
установено, че с описаното в АУАН и НП деяние санкционираното дружество е
осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда и отхвърлил възраженията за маловажност на
нарушението.
РРС е установил надлежните за производството факти, а имено, че: налице е
протокол изх.№
ПР 2010847/12.03.2021г., за извършена проверка при ответника по касационната
жалба от органи при Д „ИТ“ Русе, в който за отстраняване на констатирани
нарушения на трудовото законодателство са дадени задължителни предписания на
работодателя, като съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ в т.1 от тези предписания
било указано, че в срок до 19.03.2021г. работодателят следва да изплати
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за заличаване на трудовото правоотношение с В.И.В.
Тези предписания,
обективирани в протокол изх.№ ПР
2010847/12.03.2021г. са били оспорени по
реда на АПК първо по адм.ред, а след това и пред АС-Русе, който ги отменил.
Междувременно независимо от обжалването на предписанията по административен и
съдебен ред, по повод на запитване от страна на пълномощника на В. е извършен
последващ контрол в периода 09.06.2021г.-18.06.2021г. При извършената
документална проверка е констатирано , че трудово възнаграждение за
отработените дни през м.март, 2020г. не било изплатено от работодателя на
посочения работник, както и че не били изпълнени и другите две предписания,
като за всяко неизпълнено такова е съставен АУАН и е издадено НП с налагане на
имуществена санкция в размер на по 2000лв. за административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, с аргумент предварителното по закон
изпълнение на предписанията, независимо от оспорването им по законоустановения
ред,без да е поискано спиране по реда на чл.166 АПК, като нарушението не е
отстранено и не е маловажно.
Пред РРС са представени
доказателства ,че постановеното
от АС-Русе решение № 30 /15.07.2021г по адм.д. 268/2021г на АС-Русе, с което са
отменени предписанията, е отменено с решение № 595/ 25.01.2022г. по а.д.
8530/2021г.на ВАС- 6 отделение
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението,
предмет на касационната проверка, като намира развитите касационни възражения
за неоснователни.
Касационната инстанция споделя извода на РС - Русе, че в хода на
развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
По безспорен и
категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно
нарушение.
Съдът е приел за установено, че е
извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Правилно и напълно
обосновано контролираната инстанция е посочила, че съгласно чл. 405, изр. 2 от КТ обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка –
дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ предписание, като не е налице произнасяне
на съда по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК и допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение не е било спряно с акт на съда.
Т.е. предписанието е
подлежало на изпълнение в определения от контролните органи срок.
От друга страна
законосъобразността на даденото предписание е предмет на различно производство,
с оглед разпоредбата на чл. 405 от КТ, доколкото същото представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.
Следователно всички
доводи, както във въззивната, така и в касационната жалба, касаещи
законосъобразност на предписанието, са неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство
Постановеното от АС-Русе решение № 30
/15.07.2021г по адм.д. 268/2021г на АС-Русе, с което са отменени предписанията,
е отменено с решение № 595/ 25.01.2022г. по а.д. 8530/2021г.на ВАС.Т.е спора за
тяхната правилност и законосъобразност вече е окончателно решен с влязло в сила
съдебно решение към момента на произнасяне по въззивната жалба. Това решение е
задължително за страните и реално окончателно решава спора относно твърдяната
от касатора непреодолима неяснота и неизпълняемост на дадените предписания.
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на първата съдебна инстанция за липсата на предпоставки в
настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда, както и на чл. 28 от ЗАНН.
Обосновано съдът е
приел, че наложеното за констатираното нарушение административно наказание е
било правилно индивидуализирано от страна на АНО.
С оглед гореизложеното решението на РС -
Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.
4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответника по касационната
жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Направените разноски следва да
бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378 от 14.04.2022 г., постановено
по АНД № 1615/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Вуелта България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, вх. 4, ет. 5, представлявано
от С.И.С., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.