№ 423
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500513 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №639 от 17.05.2024г., постановено
по гр.д.№1593/2024г.по описа на същия съд е признато за установено по
отношение на ответника „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***“№ ***,етаж ***,п. к.****, представлявано от
Я.Б.Я.,че ищцата Р. Д. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** не му дължи
следните суми: сумата от 100, 07 лв., представляваща главница, сумата от 17,
21 лв.,представляваща мораторна лихва върху неизплатената главница за
периода от 19.12.2015г. до 30. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането
и сумата от 125 лв.,представляваща направени деловодни разноски, които
суми са отразени в изпълнителен лист от 21. 11. 2017 г., издаден по ч. гр. дело
№ 6970/ 2017 г. по описа на Плевенски районен съд, предмет на изпълнение по
образуваното изп. дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н. с
район на действие Плевенски окръжен съд.
Със същото решение на ПРС „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***“ № ***, етаж ***, п. к. ****, представлявано
1
от Я.Б.Я. е осъдено да заплати на Р. Д. М. от гр. Плевен, ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 451, 85 лв
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от „***”АД, гр.София, представлявано от Я.Я. чрез юрисконсулт Е.И., с която
същото се обжалва като неправилно и необосновано.Твърди се,че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно
настъпила перемпция по изпълнителното производство, приемайки, че по
образуваното изп. дело № 2018***0400397 по описа на частен съдебен
изпълнител Ц.Н. с район на действие Плевенския окръжен съд последното
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността ,е бил
наложеният запор на 10.07.2018г.,който не е постигнал своите цели
,доколкото е установено,че възнаграждението представлява несеквестируем
доход по чл.446 ГПК. Въззивникът счита,че тези изводи на съда са неправилни
.Дори и след настъпване на основанието по чл.433 ал.1т.8 ГПК,действията на
съдебния изпълнител да са процесуално незаконосъобразни ,това не
опорочава само по себе си дължимостта на вземанията и води до прекъсване
на погасителната давност.Нарушаването на процесуалните правила е без
значение за съществуването на дължимостта на материалното право и може
да породи само дисциплинарна отговорност или отговорност за вреди на
съдебния изпълнител ,ако се установят такива като пряк резултат от
нарушението .По тези причини въззивникът счита,че правото на
принудително изпълнение не е погасено по давност,доколкото взискателят е
извършвал действия по изп.дело , прекъсващи давността .Изложени са
доводи,че изп.дело №397/2018г.по описа на ЧСИ Ц.Н. неоснователно е
прекратено на осн.чл.433 ал.1,т.8 ГПК,като не е взет предвид Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение ,обявено с
решение на НС от 13.03.2020г.и за преодоляване последиците/загл.доп.ДВ
бр.44/2020г.,в сила от 14.05.2020г./, съгласно който до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове ,с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.Посочено е решение на ПОС по въззивно гр.д.
№413/2020г.Въззивникт се позовава и на т.10 от ТР №2/2013г.на ОСГТК на
ВКС ,като в жалбата подробно е възпроизведен текста на ТР.Въззивното
дружество счита,че изводът на ПРС,че искането за налагане на запор от
10.07.2018г.не представлява действие,прекъсващо давността е неправилен .В
заключение моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС
№639/17.05.2024г.като неправилно,необосновано и незаконосъобразно,като
вместо него постанови друго,с което да бъде отхвърлен като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.439 ГПК.Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
За съдебното заседание на 25.09.2024г.не се е явил представител на
въззивника .Депозирана е молба от пълномощника-юрисконсулт Е.И. за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,в която са
2
изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.
Въззиваемата Р. Д. М. чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето
становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
ПРС е правилно и законосъобразно. Посочено е,че спорът по делото се свежда
до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение
на процесиите вземания. В съдебната практика е прието, че давностните
срокове се считат прекъснати с подаването на молба от страна на кредитора,
въз основа на която е образувано е образувано изпълнително дело и давността
се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение.Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на закона,
изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е
необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Без правно
значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще го направи, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право и правилно първоинстанционният съд е приел, че
поради липса на изпълнителни действия повече от две години,
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона - чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. По силата на т.10 от ТР 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС, новата
погасителна давност започва да тече, когато е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство
срещу въззиваемата,а такова, видно от приложените доказателства по делото е
извършено с искането за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение
на 17.05.2018г.Твърди се,че вземането е погасено по давност към момента на
образуване на изпълнително дело №****/2023г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с
район на действие Плевенски окръжен съд.В заключение моли съда да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
В съдебното заседание на 25.09.2024г.въззиваемата Р. М. чрез своя
пълномощник адвокат С. М. от ПАК поддържа изложените в отговора
съображения и моли съда да потвърди решението на ПРС.Подробни доводи в
тази насока са изложени и в депозираната от адвокат М. писмена защита.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Р.
Д. М. от гр.Плевен чрез пълномощника й адвокат С. М. от ПАК срещу
“***“АД гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, с искане да се
признае за установено,че вземането на ответника по изпълнителен лист,
предмет на изп.дело №****/2023г.по описа на ЧСИ Ц.Н. , рег.№*** и район на
действие ОС Плевен е погасено по давност.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд,че искът с правно
основание чл.439 ГПК е допустим.Ищцата като длъжник в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния
лист.В конкретния случай правният интерес произтича от твърдението,че след
издаване на изпълнителния лист срещу длъжника,с изтичане на давностния
срок,вземането на взискателя е погасено.Давността е факт,настъпил след
издаване на изпълнителния лист,което обуславя извода за допустимост на
предявения иск,съгласно чл.439 ал.2 ГПК.
Окръжният споделя съображенията на ПРС,с които искът на
посоченото основание е уважен и е прието,че вземането на взискателя е
погасено по давност,макар и по други съображения.
От приложеното ч.гр. дело № 6970/ 2017 г. по описа на Плевенски
Районен съд ,безспорно се установява,че по същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4577/ 08.09.2017 г.Със
същата е разпоредено ищцата в настоящото производство Р. Д. Станева да
заплати на „***“ ООД гр. София следните суми:сумата от 100, 07
лв.,представляваща главница, сумата от 17, 21 лв.,представляваща лихва за
забава за периода от 19. 12. 2015 г. до 30. 08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-07.09.2017г.
до окончателното изплащане на вземането,както и сумата 125 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв.
заплатено юрисконсулско възнаграждение. Р. Станева не е депозирала
възражение срещу така издадената заповед, същата е влязла в сила и въз
основа на нея за присъдените суми главница,лихви и разноски в полза на
„***“ ООД гр. София,на 21.11.2017г.е издаден изпълнителен лист.
Безспорно е с оглед приложеното заверено копие от изп..дело
№2018***0400397 ,с кратък номер №397/2018г. по описа на ЧСИ Ц.Н.,рег.
№*** и район на действие Окръжен съд Плевен,че същото е образувано на
4
09.03.2018г.по молба на взискателя „***“ООД гр.София и въз основа на
издадения от ПРС изпълнителен лист от 21. 11. 2017г.
Няма спор,че с постановление на ЧСИ Ц.Н. от 08. 11. 2023 г.е
прекратено изпълнителното производство по горепосоченото изп.дело
№397/2018г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,поради това,че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Безспорно е също така ,с оглед приложеното копие от изп.дело
№2023***040****,че по молба на„***“ АД гр. София и същия изпълнителен
лист, пред ЧСИ Ц.Н. на 22.11.2023г.е образувано второ изпълнително дело с
кратък №****/2023г.
Не се спори,че ответникът „***“ АД гр. София е универсален
правоприемник на „***“ ООД гр. София.
Спорен остава въпроса вземането по процесния изпълнителен лист,
погасено ли е по давност.
Вземането, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено,
се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок , съгласно чл. 117,ал. 2
ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед по
чл.410 ГПК,която се приравнява на влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.В мотивите на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ ,независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане
от взискателя,съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ,като примерно са изброени
същинските изпълнителни действия,прекъсващи давността по
чл.116,б.“в ЗЗД.Налагането на запор е именно такова изпълнително
действие.В т.10 от ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп.дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки и т.н.В мотивите към т.10 на ТР е
възприето становището ,че при изпълнителния процес давността се прекъсва
5
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие , изграждащо съответния
способ,независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ.Посочено е,че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение.
Издадената срещу ищцата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
влязла в сила на 10.11.2017 г.,когато е изтекъл двуседмичният срок за подаване
на възражение,съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.414
ал.2 ГПК .От тази дата вземането на кредитора е станало изискуемо и е
започнал да тече срока на погасителната давност. В конкретната хипотеза на
осн. чл.116 ,б.“в ЗЗД и горепосочените разяснения в т.10 от ТР и с оглед
данните от приложеното копие на изп.дело №397/2018г. се установява,че
давността относно процесното вземане е прекъсната първоначално на
05.04.2018г.с предприетите от ЧСИ същински изпълнителни действия-
наложени запори върху сметките на длъжника в “Инвестбанк“АД и в
„Търговска банка“АД,независимо,че в резултат на тези изп.действия не са
постъпвали суми. Впоследствие по изп.д.№397/2018г.давността е прекъсната
на 17.05.2018г.,когато ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника при работодателя *** ***. Последното същинско изпълнително
действие,прекъсващо давността ,съгласно чл.116 ,б.“в ЗЗД е наложения от
ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на длъжника при същия работодател
със запорно съобщение от 10.07.2018г., независимо,че това изпълнително
действие реално не е осъществено,доколкото трудовото възнаграждение на
длъжника представлява несеквестируем доход по чл.446 ал.2 ГПК.Съгласно
чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.От
10.07.2018г.започва да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на
10.07.2023г.За периода от 10.07.2018г.до 10.07.2023г.не са осъществявани
същински изпълнителни действия по изп.дело №397/2018г., прекъсващи
давността,съгласно чл.116 ,б.“в ЗЗД,а ЧСИ е извършвал само справки за
имущественото състояние на длъжника,които с оглед горепосоченото ТР не
представляват действия,прекъсващи давността.В този смисъл съдът приема,че
вземането на кредитора и взискател по изп.дело е погасено по давност към
дата 10.07.2023г.В конкретната хипотеза съдът съобрази и разпоредбата на
6
чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение,съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от 03.04.2020 г. на
Народното събрание срокът на извънредното положение е удължен до
13.05.2020 г. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е.
продължават да текат, считано от 21.05.2020 г.Следователно в конкретната
хипотеза давността за процесното вземане е спряла да тече през периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл.или за период от 2 месеца и 7 дни.Този
период на спиране на давностния срок следва да се добави към вече изтеклия
на 10.07.2023г.срок,като 5-годишният давностен срок окончателно се счита за
изтекъл на 17.09.2023г.От този момент вземането на кредитора „***“АД и
взискател по изп.дело е погасено по давност.
Настъпилата в един по-късен момент перемция на основание чл.433
ал1.т.8 ГПК ,обективирана в постановление на ЧСИ Ц.Н. от 08.11.2023г.няма
отношение към погасяването на вземането по изпълнителния лист по
давност,тъй като 5-годишният давностен срок е изтекъл преди това на
17.09.2023г.Перемцията и давността са два различни правни института,които
се осъществяват при настъпването на различни предпоставки. Последиците
при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер и не
следва да се смесват с материалноправните предпоставки за погасяване
вземането по давност.С прекратяване на изп.дело,поради настъпила перемция
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. В този смисъл
са и дадените разяснения в новото ТР №2/04.07.2024г.на ОСГТК на ВКС по
т.д.№.2/2023г.,постановено след изготвяне на ожалваното съдебно решение на
ПРС.Съгласно т.3 от ТР погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
7
перемпция.В мотивите на ТР е направено разграничение между двата
института на перемцията и на давността,като е прието,че прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се
иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни
способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран,
не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се
приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се
отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК.
По изложените съображения съдът приема,че към датата 22.11.2023г.,
когато е образувано второто изп.дело №****/2023г.по описа на ЧСИ Ц.Н.,въз
основа на същия изпълнителен лист ,вземането на кредитора „***“АД
гр.София вече е било погасено по давност,тъй като на 17.09.2023г.е изтекъл
петгодишния давностен срок.Установени и доказани са твърденията на
ищцата ,че не дължи сумите , съгласно изп.лист ,издаден от ПРС на
21.11.2017г.по ч.гр.д. №6970/2017г.и образуваното въз основа на него второ
изпълнително дело №****/2023г.по описа на ЧСИ Ц.Н. ,поради погасяване по
давност на вземането на взискателя.Искът с правно основание чл.439 ал.1
ГПК като основателен и доказан следва да бъде уважен.
След като е стигнал до същите правни изводи,макар и по други
съображения,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въвр.чл.38 ал.2
ЗА за осъщественото пред настоящата инстанция безплатно процесуално
представителство на въззиваемата Р. М. ,въззивникът следва да заплати на
адвокат С. М. от ПАК адвокатско възнаграждение в минимален размер от
400лв.за настоящата инстанция.При определяне размера на
адв.възнаграждение ,съдът съобрази,че делото не е с голяма правна и
фактическа сложност от една страна,а от друга,че пред въззивната инстанция
производството е приключило в едно съдебно заседание.
Цената на предявения иск е под 5000лв.и съгласно чл.280 ,ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,Окръжният съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,І-ви гр.с.№639 от 17.05.2024г.,постановено по гр.д.№1593/
2024г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.78 ал.3 ГПК „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***,
етаж ***, п. к. ****, представлявано от Я.Б.Я. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.
М. М. от АК Плевен,с адрес на кантората гр.Плевен, ул.“***“№***, ет.***,
офис *** адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.за осъщественото
безплатно процесуално представителство на Р. Д. М. пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9