№ 1020
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500305 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266745 от 29.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 5253/2016 год. по описа на
СГС, ГО, 18 състав е отхвърлен предявен от Е. Д. М. против Н. Ц. Г. с правно основание
чл.45 от ЗЗД за сумата от 25 100 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от набеждаване в извършване на престъпление – незаконно преминаване на границата с
Румъния, което се твърди, че е осъществено от ответника като свидетел по НЧД №
1599/2013г. на СпНС, 7 състав по ДП 375/2013г. на ГД НП, пр.пр.№ 431/2013г. на СпП,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.12.2013 г. до окончателното й
плащане.
Решението е обжалвано от ищеца ответника Е. Д. М., чрез назначения му от съда особен
представител с доводи за неправилност, като се оспорва изводите на съда досежно
наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че
твърдението на ответника, че М. е напуснал България с плуване представлява набеждаване в
извършване на престъпление, което осъществява деликтния състав. Моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск.
Въззиваемият Н. Ц. Г. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Установено е по делото, че на 18.12.2013 г. в качеството си на свидетел по ДП 375/2013 г. на
ГД „НП“, пр.пр.№431/2013 г. на СпП ответника Н.Г. е заявил при разпит пред съдия по НЧД
№ 1599/2013 г. по описа на СпНС, 7 състав: „… Лятото същата година Е.М. напусна
България като е минал Дунава с плуване….”.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на парична сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерни
действията на ответника. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира.
С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице действие или бездействие на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица да му са причинени неимуществени вреди в размер на исковата сума.
В настоящето производство ищеца не ангажира доказателства от които да се установи
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане. В константната съдебната
практика, а и правната доктрината, принципно се приема, че клеветническите твърдения
могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място, лице /явление от миналото и настоящето/. Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т.е. недостойно, от гледна точка на общоприетите
морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или да
представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва
обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Установи се, че в настоящия случай, че изказването на ответника не съдържа твърдение и не
разгласява никаква информация за конкретни обстоятелства, поради което обективно с него
не би могло да се припише престъпление. В този смисъл, изложените доводи от ищеца, че
ответникът е посочил директно името му и му е приписал престъпление по чл.279 от НК са
неоснователни, тъй като те не намират опора в конкретното им словесно съдържание. С
изявлението си, дадено по развитото наказателно производство ответникът не е приписал на
ищеца престъпление, нито е целял причиняване на вредоносни последици в
неимуществената му сфера.
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че предявения иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266745 от 29.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 5253/2016
год. по описа на СГС, ГО, 18 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3