Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 463 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 17-1006-005572 от 01.11.2018
г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП на Г.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Г.Г.М., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението. Твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа така подадената жалба и моли съда да
отмени постановлението. Представя и допълнителни доводи в писмени бележки.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представителНе взема становище.
Съдът, като съобрази доводите,
изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 15.11.2017 г. около 17:40 часа на път III-803, км.59+300 в посока село Д. жалбоподателят бил
дърпан от друг автомобил посредством въже. Жалбоподателят бил в лек автомобил „***“,
без рег. табели, собственост на Л.С., като бил спрян за проверка от полицейски
служители, между които и свидетелят И.А.. Пристигнал и екип на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, между които бил и свидетелят Б.Р.. Като
приел, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, Р. съставил АУАН на същата дата, получен и подписан от жалбоподателя без
възражения. На 06.06.2018 г. било образувано ДП, което с постановление на
прокурор при РП Пазарджик от 24.08.2018 г. било прекратено и материалите
изпратени на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. Въз основа на тях
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя Б.Р. и свидетеля по АУАН И.А. и писмените, събрани по
преписката. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни,
логични и категорични.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е основателна.
Съгласно чл.34, ал.3 ЗАНН: „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта“. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС сроковете по чл. 34 от Закона
за административните нарушения и наказания са давностни. „Давността е период от
време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. В наказателното право
давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане
на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в
сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за
изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи
своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено
му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо. По подобие с наказателното право,
с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да
бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир“.
Съгласно тълкувателно решение № 112/16.12.1982 година
по н. д. № 96/82 година на ОСНК на ВС, възбуждането на наказателно преследване
за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно
нарушение, прекъсва давността по чл.34 ЗАНН. Докато продължава предварителното
и съдебно производство за това деяние, давността по чл.34 ЗАНН се спира. В
подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.33 ЗАНН, която забранява на
административно-наказващите органи да образуват административнонаказателно
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това
означава, че започването или продължаването на административнонаказателното
производство зависи от завършването на предварителното или съдебното
производство. От посочените тълкувателни
постановки е видно, че срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН би спрял единствено ако Районна
прокуратура Пазарджик е започнала наказателно производство преди изтичането на
посочения шестмесечен срок. Доколкото, обаче, това не е сторено, а е възложено
само извършването на проверка (нямаща характер на наказателно производство),
наказващият орган е бил длъжен да следи служебно за изтичането на срока по чл.
34, ал.3 от ЗАНН, за да издаде НП при съблюдаване на тази норма. Така, при
установено нарушение на 15.11.2017 година (по АУАН), при липса на образувано
наказателно производство във връзка с подадения сигнал, срокът по чл. 34, ал.3
от ЗАНН е изтекъл на 15.05.2018 година. ДП е образувано след този срок – на
06.06.2018 г. и съответно впоследствие НП е издадено след този срок, поради
което последното е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание. То е достатъчно за отмяна на атакувано НП, поради което съдът счита,
че не следва да излага други доводи по същество на делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 17-1006-005572 от 01.11.2018 г. на Началник група при сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца на основание чл.175,
ал.3,пр.1 от ЗДвП на Г.Г.М. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: