Р Е Ш Е Н И Е
№ 556 11.02.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 3966 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Б.Г.Л. и е за установяване на дължимост на суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото не
постъпва отговор от ответника.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
дружеството и Л. са сключени Договор № ***/27.04.2016 г. (за краткост Договор
1) и Договор № ***/14.09.2015 г. (за краткост Договор 2). Тези договори са с
рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
и продукти.
Във
връзка с гореизложеното към Договор 2 е подписано приложение № 1/14.09.2015 г.,
с което е избран тарифен план за телефонен номер ***. Месечната абонаметна
такса за него е в размер на 30 лева, като е уговорена отстъпка в размер на 20
%. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца и изтича на 14.09.2017 г.
Към
Договор 2 е подписан договор за електронни съобщителни услуги от 07.07.2016 г.,
като с приложение № 1 към него е избран тарифен план за телефонен номер ***.
Месечната абонаментна такса за него е в размер на 33,99 лева, като е уговорена
отстъпка в размер на 75 % за период от 6 месеца. Срокът за ползване на услугата
е 24 месеца и изчита на 07.07.2018 г. Към този мобилен номер е сключен и
договор за продажба на изплащане от 07.07.2016 г. с предмет апарат марка „Ел
Джи“, модел „К8 4G Индиго Мат 35“, по силата на който дружеството прехвърля на Л.
собствеността върху апарата, а Л. се задължава да заплати цената на разсрочено
плащане за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 3,98 лева.
Към
Договор 2 е подписан договор за електронни съобщителни услуги от 16.08.2016 г.,
като с приложение № 1 е избран тарифен план за телефонен номер ***. Месечната
абонаментна такса за него е в размер на 33,99 лева, като е уговорена отстъпка в
размер на 25 % до изтичане на срока на договора. Срокът на услугата е 24 месеца
и изтича на 16.08.2018 г.
Към
този мобилен номер е сключен и договор за продажба на изплащане от 18.08.2016
г. с предмет апарат марка „Хуауей“, модел „Y5
II DS Gold Mat 35 23m“, по силата на който
дружеството прехвърля на Л. собствеността върху апарата, а Л. се задължава да
заплати цената на разсрочено плащане за срок от 23 месеца, като са уговорени
една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 4,98
лева.
Към
Договор 1 е подписано приложение, с което е избран тарифен план за телефонен
номер ***. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 33,99 лева със
срок за ползване 24 месеца.
Съгласно
т.26.4 от Общите условия на дружеството, то издава ежемесечни фактури за
предоставяните услуги и продукти на абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението да заплаща услугите. Според т.26.5 от
Общите условия сумата по фактурата следва да бъде платена в 15-дневен срок от
издаването й.
По
Договор 2 ответникът дължи за периода 25.08.2016 г. – 22.02.2017 г. сума в
размер на 595,55 лева, която включва такси за услуги и вноски за изплащане на
апарат. По Договор 1 ответникът дължи за периода 03.08.2016 г. – 03.01.2017 г. сума
от 192,45 лева, която включва само такси за услуги.
Според
разпоредбата на т.54.12 от Общите условия на оператора договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дни.
Дружеството
начислява неустойка за предсрочно прекратяване на договорите на основание чл.92
от ЗЗД и на основание чл.5.3.1 от приложение № 1 от 14.09.2015 г. и от
07.07.2016 г. към Договор 2 и приложение към Договор 1, както и на основание
чл.6.3.1 от приложение № 1 от 16.08.2016 г. към Договор 2.
По
делото са приети като доказателства фактурите, въз основа на които дружеството
обосновава дължимост на предявените суми и същите са връчени на ответника
като книжа по делото.
Длъжникът
не е платил процесните суми за услуги и неустойка.
На
08.11.2018 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б.Г.Л. за следните суми: 192,45 лева, незаплатени ползвани услуги по
договор за електронни съобщителни услуги № ***/27.04.2016 г. за периода
03.08.2016 г. – 03.01.2017 г.; 424,80 лева, неустойка за предсрочно
прекратяване; 595,55 лева, незаплатени ползвани услуги по договор за електронни
съобщителни услуги № ***/14.09.2015 г. за периода 25.08.2016 г. – 22.02.2017
г.; 662,08 лева, неустойка за предсрочно прекратяване; 154,37 лева, лихва за
забава върху главниците от 788 лева за периода 19.08.2016 г. – 07.11.2018 г.;
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до
окончателното им изплащане. По това заявление е образувано ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС, като на 09.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява установителни искове, по които е
образувано настоящото дело.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Претенциите
за сумата от 192,45 лева, незаплатени ползвани услуги по договор за електронни
съобщителни услуги № ***/27.04.2016 г. за периода 03.08.2016 г. – 03.01.2017
г., и за сумата от 595,55 лева, незаплатени ползвани услуги по договор за
електронни съобщителни услуги № ***/14.09.2015 г. за периода 25.08.2016 г. –
22.02.2017 г., са доказани по основание и размер. Предвид липсата на
доказателства за заплащането им в срок, ответникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва върху главниците за периода 19.08.2016 г. – 07.11.2018 г. Тя
е в размер 154,39 лева според заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, но следва да се присъди претендираната от
дружеството сума от 154,37 лева.
В
този смисъл претенциите за главница и за мораторна лихва следва да бъдат
уважени.
По исковете за присъждане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите:
Според
текста на чл.5.3.1 от приложение № 1 от 14.09.2015 г. към Договор 2 и
приложение към Договор 1, ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите
в приложението бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
до изтичане на определения срок за ползване.
Според
чл.5.3.1 от приложение № 1 от 07.07.2016 г. и чл.6.3.1 от приложение № 1 от
16.08.2016 г. към Договор 2 ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът
по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи
на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени
и/или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент.
С
доклада по делото съдът указа, че в тежест на ищеца е да докаже основанието за
едностранното прекратяване на договорите и момента, от който те се считат за
прекратени. В хода на производството не бе проведено
доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договорите, е уведомила другата
страна.
Следва
да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката -
оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на
получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне
на договорите, защото към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена
(чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на всички договори е изтекъл.
Предвид
изложеното кредиторът не се е възползвал от правото
си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На
следващо място, според задължителните
разяснения в ТР № 1
от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС решаващият съд служебно
следи за съответствието на неустоечната клауза с
добрите нрави и с принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, предвид действителността на договора и на отделните негови
клаузи.
В
процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Договорите
са сключени при предварително определени условия от
едната страна по правоотношението – доставчикът на далекосъобщителни мобилни
услуги. Те са бланкови и не са предмет на
предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Не се установи в процеса клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл.
146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП.
В
случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Неустоечната
клауза е нищожна, защото създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата. Потребителят
няма право да прекрати съответния договор и
да получи неустойка в негова полза. Самата клауза не урежда правила за
изчисляване на неустойката според вида
на неизпълнението и вида на задължението,
а винаги потребителят дължи „оставащите месечни такси“, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора и на практика „гарантира“ на оператора „печалба“ до края
на срока на договора.
По
отношение на договорите след 01.07.2016 г. се дължи част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване, без да е ясно на
потребителя на каква сума се равнява тази част.
Съпоставянето
на неустоечните
клаузи по договорите с останалите клаузи за правата на потребителя води до извод, че първите сe явяват
неравноправни, поради което са и нищожни. Ето
защо исковете за присъждане на неустойка следва да бъдат отхвърлени като
неоснователени.
По разноските:
С
оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът,
но последният не е направил искане за присъждането им.
Дружеството
има право на разноски в заповедното производство в размер на 18,85 лева, част
от заплатената държавна такса, съответна на уважената част от претенциите. То претендира
като разноски в исковото производство доплатената държавна такса и
възнаграждението за вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза –
аргумент от списък по чл.80 от ГПК – л.113 от делото. С оглед уважената част от
претенциите ответникът дължи сума за разноски от 180,90 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Б.Г.Л.,
ЕГН – **********, дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 192,45
лева (сто деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), незаплатени
ползвани услуги по договор за електронни съобщителни услуги № ***/27.04.2016 г.
за периода 03.08.2016 г. – 03.01.2017 г.; 595,55 лева (петстотин деветдесет и
пет лева и петдесет и пет стотинки), незаплатени ползвани услуги по договор за
електронни съобщителни услуги № ***/14.09.2015 г. за периода 25.08.2016 г. –
22.02.2017 г.; 154,37 лева (сто петдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки), лихва за забава върху главниците от 788 лева за периода 19.08.2016
г. – 07.11.2018 г.; законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението на 08.11.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, против Б.Г.Л.,
ЕГН – **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството
сумата от 662,08 лева (шестстотин шестдесет и два лева и осем стотинки),
представляваща сбор от дължими неустойки по договор за електронни съобщителни
услуги № ***/14.09.2015 г., и сумата от 424,80 лева (четиристотин двадесет и
четири лева и осемдесет стотинки), представляваща сбор от дължими неустойки по
договор за електронни съобщителни услуги № ***/27.04.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Б.Г.Л., ЕГН – **********, да заплати на „А 1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 18,85 лева (осемнадесет лева и осемдесет и
пет стотинки), представляваща направени разноски за заповедното производство по
ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 180,90 лева (сто и осемдесет лева и
деветдесет стотинки), представляваща направени разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ