Разпореждане по дело №18/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 538, във връзка с чл. 278, ал. 1 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба на Н. И. С., депозирана чрез мл. адв. П. М., срещу Решение № 137/18.05.2010 г. по гр. д. № 394/2010 г. по описа на РС – гр. С.. В нея е направено оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното решение. Посочено е, че районният съд погрешно е приел липсата на важни обстоятелства, налагащи промяна на бащиното и фамилно име на въззивника, а именно: грубото и унижаващо поведение от страна на неговия баща, както и обстоятелството, че новите имена не са произволно избрани, а са имената на прадядото на въззивника, с които е познат сред своите приятели и сред обществото – Н. В. С. На следващо място е наведен довод, че промяната на имената няма да доведе до заличаване на връзката между въззивника и неговия баща, тъй като ЕГН дава достатъчно информация досежно родителите на едно лице, а в случая този идентификационен признак остава непроменен. Изложени са аргументи, че с поисканата промяна на имената Н. С. не цели заобикаляне на закона, предвид събраните от МВР доказателства.

В предвидения от закона срок не е постъпил писмен отговор на О. – гр. С. и на Р. П. – гр. С.. Процесуалният представител на прокуратурата изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и становището на прокуратурата, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените копия на Удостоверение за раждане от 31.08.1999 г., издадено от общ. С. въз основа на Акт за раждане № 916/26.10.1978 г. и на лична карта № *********, издадена на 29.12.2008 г. от МВР – гр. С., молителят е записан с имената Н. И. С.. Същият не е осъждан и спрямо него няма наложена принудителна административна мярка по ЗБЛД.

От депозираното копие на Протокол за предупреждение се установява, че на 03.11.1997 г. лицето И. Н. С./който е посочен като баща в удостоверението за раждане/ е предупреден да не нанася побой над детето си Н. И. Сариев и да не тормози семейството си.

Разпитаният по делото свидетел Ш. сочи, че с молителя се познават още от деца и знае, че същият е имал проблеми с баща си, поради което не се представя с бащиното и фамилното си име, а с имената на своя прадядо – В. С. Свидетелят К.също обяснява за семейните проблеми на молителя и неговия баща, които са го мотивирали още преди навършване на пълнолетие да промени името си на Н. С. Д., като свидетелят уточнява, че погрешо е посочил името С. вместо В.

Районният съд е отхвърлил молбата за допускане на промяна на бащиното и фамилното име на молителя от И. на В. и от С. на С. с мотива, че те не са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемвливи, както и че няма важни обективни обстоятелства, които да налагат промяната. Посочено е, че желанието на молителя да се представя с други имена в тесен приятелски и семеен кръг, породени от влошените отношения с баща му, не обуславя законовите предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Правото на помяната на името представлява потестативно право, което може да бъде упражнено при точно определени от закона основания - когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо или когато важни обстоятелства налагат това. В случая не може да се приеме, че имената И. и С. са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи.

Преценката дали се касае за важни обстоятелства се прави от съда при всяка конкретна хипотеза. Аргументите на молителя за промяна на бащиното и фамилното име – семейните проблеми и негативните отношения с бащата, както и желанието му да носи имената на своя дядо, който е заслужил това признание не съставляват важни обстоятелства за промяна на имената. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 472/29.05.2009 г. по гр. д. № 1266/2008 г., I г. о., ГК. Субективните възприятия за близките и роднините, както и моралната укоримост досежно поведението на бащата са ирелевантни в настоящото производство. Освен това, доказателства за връзката между молителя и лицето В. С. /представен като негов дядо/ не са депозирани по делото. Също така, разпитаните свидетели установяват различия в начина, по който молителят се е представял – Н. В. Стийн и Н. С. Д. /уточнено като погрешо посочено С. вместо В./.

Съставянето на имената на българските граждани се определят със закон, като промяната се допуска по изключение, каквото в случая не е налице. След направената въззивна проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/18.05.2010 г. по гр. д. № 394/2010 г. по описа на РС – гр. С..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: