Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Сливница, 12 март 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия:
Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 543 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
„Ф.Т.” ООД, ЕИК :**, със седалище и адрес на
управление с**********, обжалва наказателно постановление № 23-003036, издадено на 27.08.2019г.
от директора на Д„ИТ-СО”, с което на основание чл.55 ЗЗБУТ, във
вр. чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда му е
наложена «имуществена санкция» в размер 3 000 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 275, ал.1 КТ, вр. С т.5 от приложение №1 към чл.7, ал.1 от
Наредба №10 от 07.12.2014г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при работа с електрокари и мотокари /Наредбата/.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, като са изложени доводи относно
обстоятелството, че не е извършил нарушението, за което му е издадено
процесното НП. Твърди се, че в АУАН липсва конкретна квалификация на
нарушението, което счита че води до неговата незаконосъобразност, който порок
не може да бъде отстранен с НП. Твърди че липсва идентичност и единство между
АУАН и НП. Не на последно място, твърди че процесното НП е недоказано и не
отговаря на фактическата обстановка. Моли процесното наказателно постановление
да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят не се
явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган Д”ИТ”-София,
редовно уведомен се представлява от юрискнсулт Петров, с представено надлежно
пълномощно по делото. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата,
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
След постъпил в ДОИТ София област сигнал за
настъпила трудово злополука във фабрика за паркет, находяща се в с.******“ на
05.07.2019г., на място да извършат проверка отиват свидетелката Ц.И.К.и
колегата й И.Г.И.. Установили, че на 05.07.2019г., Красимир Георгиев –
мотокарист, при извършване на товаро-разтоварни дейности , около 10,00ч.,
поради това, че виличните рогове на мотокара блокират в горно положение с товарвърху
тях, решава да издигне товара на по-високо и да освободи товара. След кооето,
изтегля мотокара назад и застава пред мотокара , опитвайки се да отстрани
повредата с гаечни ключове и други инструменти. В този момент, виличните рогове
падат , при което той получил черепно-мозъчна травма и счупване на ръката. След
извършването на проверката, е връчена
призовка за довършване на проверката в ДОИТ София област на 12.07.2019г.
и на 22.07.2019г., управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за
продължаване на проверката. По време на
проверката е представен протокол №0044789 от 15.03.2019г. за техническо
обслужване на мотокар „Hercu“, модел „Albatros 35D“, издаден
от фирма „Апекс сервиз“ ООД, според който е неправена оферта за ролки на
количката на мачтата и два цилиндъра за наклона. До приключването на проверката
не са представени от дружеството, жалбодател, документи, доказващи извършен
ремонт на повдигателната система на мотокара. За констатираното на жалбодателя
в качеството му „работодател ” по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени бил съставен АУАН № 23-003036 от 22.07.2019г., който бил връчен срещу
подпис на управителя на „Ф.Т.” ООД, ЕИК
:** на същата дата. Видно от представеният АУАН, А.А. , управител на
дружеството жалбодател е изложил саморъчни обяснения, че не е уведомен от
„Апекс сервиз“ ООД, че мотокара не може да бъде използван.
Констатациите от извършените проверки били
отразени и в протокол, който е приложен по делото.
Снети са и обяснения от присъствалите на инцидента
работници.
В срок, дружеството , жалбодател е представил
възражения срещу АУАН, излагайки доводите си, че „А.с. ООД не е дал изрични
предписания за неупотреба на мотокара. Посочил е, че не е взето предвид
субективното действия на работника, както и че не е изговена техническа
експертиза на мотокора.
Въз основа на съставен АУАН
№ 23-003036 от 22.07.2019г., директорът на дирекция „Инспекция по труда” -
Софийска област издава наказателно постановление № 23-003036, издадено на 27.08.2019г.
от директора на Д„ИТ-СО”, с което на основание чл.55 ЗЗБУТ, във
вр. чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда му е
наложена «имуществена санкция» в размер 3 000 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 275, ал.1 КТ, вр. с т.5 от приложение №1 към чл.7, ал.1 от
Наредба №10 от 07.12.2014г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при работа с електрокари и мотокари /Наредбата/.
Изложената фактическа
обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по
делото свидетели и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства,
приложени в административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.09.2019г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на
19.09.2019г. видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.
59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на административното
нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към
един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице,
за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити
на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед
на използуваното словосъчетание в разпоредбата: "Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай
съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно
нарушение № 23-003036 от 22.07.2019г. намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е
една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно
производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във
връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните
изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката
в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият
орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В
конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” -
Софийска област наказателно постановление № 23-003036, издадено на 27.08.2019г.
се явява законосъобразно от
формална страна. Съдът констатира че при посочване на Наредбата, в процесното
НП е посочено, че е Наредбата е издадена на 07.12.2014г., вместо на посочената
дата, но през 2004г., което, обаче е очевидна техническа грешка и не се
отразява на законосъобразността на процесното НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че
правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Според нормата на чл. 275,
ал. 1 КТ работодателят е длъжен да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за
живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени
или намалени. Съгласно т.5 от
приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
/Наредбата/, не се допуска експлоатация на неизправен кар.
Съотнасянето на така
цитираните законови и подзаконови норми към конкретиката на настоящия казус
налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като
нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното
нарушение. В конкретния случай работодателят, макар и длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, е допуснал експлоатация на неизправен кар. Работодателят е разчитал на извършената
диагностика и сервизно обслужване на мотокара и се позовава, че въпреки
представената оферта от поддържащата сервиза на мотокара фирма, същата не е
спряла от движение мотокара, нито е дала такава препоръка. Настоящият състав не
може да се съгласи с възражението на жалбодателя в тази насока, защото въпреки
че е знаел че е необходимо да се подменят части от мотокара допускайки работата
с него, дружеството-жалбоподател не само е поставило в опасност живота и
здравето на работниците, но и в следствие на това се е стигнало до инцидент,
при който един работник е претърпял злополука. Без значение е обстоятелството
трябвало ли е или не този работник сам да отстранява повредата, провеждан ли му
е инструктаж и колко квалифициран е в областта на безопастността на труда.
Работодателят трябва да понесе своята за това, че условията за работа, които е
предоставил, са създали предпоставки да се стигне до този инцидент, който
очевидно е можел да бъде предотвратен.
Всичко гореизложено води до
категоричния извод, че работодателят не е изпълнил едно от най-важните си
задължения, а именно: да осигури здравословни и безопасни условия на труд.
Работодателят е този, който носи отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и не случайно КТ в нормата на чл. 413, ал. 2 КТ
санкционира именно работодателя за неизпълнението на тези задължения.
Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. В случая е наложена санкция в размер от 3 000 лева,
който съдът намира за съобразен от една страна с тежестта на нарушението, което
е с висока обществена опасност предвид настъпилата злополука, а от друга - с
обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за предходни налагани
санкции по отношение на дружеството-жалбоподател за други или за същото
административно нарушение. Предвид това съдът счете, че така определеният
размер – малко над законовия минимален размер, се явява съответен на
извършеното нарушение и настъпилите вредни последици от него и е съобразен с
всички обстоятелства по делото.
В случая не се констатираха
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете, че
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид, тъй като не само не са били осигурени условията,
осигуряващи безопасното извършване на работа при конкретните условия на труд, а
и в следствие на неизпълнение на това задължение е настъпила злополука с
работник.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-003036, издадено на 27.08.2019г. от директора на Д„ИТ-СО”, с което на „Ф.Т.” ООД,
ЕИК :**, със седалище и адрес на управление с**********, в качеството на
работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, на основание чл.55 ЗЗБУТ, във вр. чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда му е наложена «имуществена
санкция» в размер на 3 000 лв., за нарушение на разпоредбата на чл. 275,
ал.1 КТ, вр. С т.5 от приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредба №10 от
07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: