Определение по дело №69879/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110169879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4067
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110169879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №355008/08.12.2023 г. и молба вх. № 358827/13.12.2023 г. с
идентично съдържание на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която се навеждат
оплаквания за неправилно определяне на възнаграждението му по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
с довод, че пресъдено в по-нисък размер, който не съответства на предявените искове.
Поддържа, че на процесуалния представител следва бъдат присъдени такива за адвокатско
възнаграждение срещу предоставената от него безплатна правна помощ в хода на исковото
производство в размер на допълнителни 1200 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не взима становище.
С цитираното решение съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която, когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лева, поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 480 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
приложимия закон, намира следното:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото се претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв.
в размер на общо 1680 лв. Своевременно релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е преценил за основателно и е приел, че когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният
1
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т.
о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 480 лв. с ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените искове
(под 1000 лева), свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на процесуални
представители на страните, настоящият съдебен състав приема, че в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. Съдът приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния
интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
С оглед изложеното молбите за изменение следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №355008/08.12.2023 г. и молба вх. №
358827/13.12.2023 г. с идентично съдържание на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
с правно основание чл. 248 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2