Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1698 20.07.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На
осми юли две хиляди и двайсета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна
Кирякова
Секретар: Илияна Гальова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия Кирякова
гражданско
дело номер 10112 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Бургаският
районен съд е сезиран с искова молба от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област С, община С гр. С, район „“, бул. „“ № , тел.: 02/9651525, факс:
02/9651526, електронна поща: ******@*******.**,
представлявано в конкретния случай заедно от двамата изпълнителни директори и
членове на съвета на директорите Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б, чрез адвокат Т.С.Г. ***, ЕИК *********, адрес гр.
Бургас 8000, ул. Александровска 26, представлявана от кмета Д. Н. Н, с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 740.33 лева, от която 567.36
лева-главница, представляваща регрес на застраховател, за изплатено обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“, за настъпило застрахователно събитие на
11.07.2014 г. в гр. Б,-попадане на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. №
СА1349РХ, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД, управляван от С.Ж.И., в
необезопасена неравност-вдлъбнатина на пътното платно, от което по автомобила
са настъпили щети и 172.97 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/лихва/, за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба- 07.08.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по
делото разноски и адвокатски хонорар. Ангажира доказателства.
В
хода на делото, с определение на съда от
03.01.2020 год., на осн. чл. 219, ал. 1 и 3 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, е конституирано като трето лице-помагач на ответника по делото „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр.
Бургас 8000, ул. „Транспортна“ № 7, ет. 3, тел.: **********, факс: 056/840492,
електронна поща: *******@***.**, представлявано от управителя Калин Николов
Янков и е приет за разглеждане обратния иск на Община Бургас против третото лице-помагач, за заплащане на сумата
от 740.33 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********
на „Застрахователно дружество Евроинс” АД и лихвата за забава, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на обратния иск-15.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Община Бургас, своевременно
с отговора на исковата, навежда доводи за неоснователност на главния иск, като
твърди, че е неясна причината за настъпването на произшествието, неясен е
механизмът на настъпване на транспортното произшествие, липсва яснота за
обстоятелствата при които е настъпило. На второ место, прави възражения, че по
делото не се установява какви са били размерите и местоположението на пътното
препятствие спрямо неподвижните ориентири. На трето место, прави възражение, че
не е доказана причинно-следствената връзка между обезщетените вреди и
противоправното виновно поведение на Община Бургас. Оспорва редовността на
застрахователното правоотношение и редовното плащане на застрахователните
вноски. Твърди, че задължението си за поддържане в изправност на пътната
настилка на процесната зона е изпълнил чрез възлагането на ремонтните дейности
на фирма-изпълнител, която е поела законовото му задължение. В случай, че съдът
уважи иска, моли, да бъде уважен и обратния му иск срещу третото лице-помагач.
Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Третото
лице „ПЪТ 2004” ООД в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не представило по
делото отговор по исковата молба по обратния иск, който срок е изтекъл на
07.02.2020 г. Не ангажира доказателства.
Главният осъдителен иск
по делото е с правно основание § 22 от Кодекса за застраховането/КЗ/(обн. ДВ.
бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 213, ал. 1 от КЗ(отм.),
вр. чл. 49 и 50 от Закона за задълженията и договорите. Приложими са
материалноправните норми към момента на настъпването на застрахователното
събитие. Неоснователни са възраженията по редовността на исковата молба, защото
е достатъчно с нея да е заявено пред съда за защита материалното право и обстоятелствата
от които произхожда/застрахователното правоотношение и деликта/, което в случая
е редовно. Другите обстоятелства са свързани с оспорванията по делото и предмет
на доказване в процеса. Акцесорната претенция е с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. Обратният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 265, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД и също е процесуално допустим и надлежно предявен.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че предявените по делото първоначални осъдителни
искове са основателни, а обратният иск частично основателен, поради следното:
Във фазата по съществото на спора, не се спори по настъпването на
транспортното произшествие/чл. 153 от ГПК/. Спори се по причинно-следствената
връзка между състоянието на пътното платно и произлезлите вреди.
От събраните по делото свидетелски показания и заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза съдът
установява, че процесният лек автомобил, марка Opel Corsa, рег. № СА1349РХ, собственост
на „Евролийз Ауто“ ЕАД, на 11.07.2014 год. управляван от С. Ж. И. *** между
кръстовищата с ул. „” към това с ул. „”. Внезапно предната част
на автомобила е пропаднала в напречен на уличното платно изкоп, заемащ голяма
част от ширината му. Впоследствие водачът установил, че от пропадането на
предната част в уличната неравност картерът на двигателя е получил пробив,
влязъл в ударно съприкосновение с много твърд предмет в изкопа, най-вероятно
гранитно паве(уличното платно е павирано), по която причина е започнало изтичането
на двигателно масло, което видял. Увреждането не подлежи
на ремонт, налага се подмяна на картера. В този аспект не могат основателно да
се слушат по делото възраженията на ответника Община Бургас, че водачът е имал
фактическата обективна възможност да осуети преминаването през препятствието и
да предприеме някой от действията посочени в чл. 20 от ЗДв.П, но въпреки това
не го е сторил, като е считал, че няма такова препятствие, което да нанесе щети
по автомобила и заради това е преминал, защото не се подкрепя от
доказателствата по делото. Предположенията на вещото лице при изслушването на
експертизата не обвързват съда. Заключението съдът кредитира само в частта,
която се подкрепя от фактическите данни по делото и научните постановки. Неправомерни
и незаконосъобразни действие от страна на водача съдът не установява по делото. Мястото на произшествието
е посетено от длъжностни лица на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Бургас, за което е съставен представения по делото протокол
за ПТП № 1527893 от 11.07.2014 г., в който са описани видимите
материални щети, нанесени на автомобила. Произшествието следва да се постави в пряка
причинно-следствена връзка между състоянието на пътното платно и настъпилия
вредоносен резултат. Няма основание да се приеме, че водачът е допринесъл за
вредоносния резултат, за да се приложи чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД, в каквато
насока има искане по делото от пасивно легитимираната по делото страна. От
заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, извършена след
проверка в счетоводството на ищеца, съдът установява, че дължимите вноски по процесната
застрахователна полица № 00500100058225 от 09.01.2014 г. за застраховка „Каско
на МПС“, са изплатени от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД.
Процесната пътна неравност е на път, който е общинска собственост. Нормата
на чл. 31 от Закона за пътищата/ЗП/ предвижда, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. За неизпълненото
задължение по договора с третото лице-помагач общината е материалноправно
легитимирана да търси договорни вреди, каквито претендира по делото с обратния
иск, но не може да се освободи от ex lege вмененото задължение да поддържа в
безопасност общинския път. С нормата на чл. 50 от ЗЗД е предвидена
солидарна отговорност за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, за собственика
и лицето, под чийто надзор те се намират. По предвиждането на § 1, т. 1 от
Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по
пътищата от 17.01.2001 г., „стопанин
на пътя” като легално определение е собственикът или
администрацията, която управлява пътя. Следователно, общината отговаря за
всички вреди, произлезли от собствените й пътища, включително и за вредите от
необозначената и необезопасена неравност /т.нар. „дупка”/, в която е попаднал
застрахованият автомобил. Дори процесната улична неравност да е резултат на
особени непредвидени обстоятелства, собственикът е могъл да въведе временна
забрана, по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗП, за ползването на участъка.
Съществува задължението за общината по чл. 3, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, като лице което стопанисва местния път, да го поддържа в изправност,
с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.
Като не е изпълнил това си задължение Община Бургас е причинила вреда, за която
отговаря.
По предвиждането на чл. 211 от КЗ/отм./, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със
закон. В конкретния случай, тези факти и обстоятелства, предвидени като
законови изключения не са налице, поради което не могат основателно да се
слушат по делото доводи, че липсват доказателства за състоянието и
натовареността на пътното платно, за скоростта, с която се е движил автомобилът
и възможностите при управление със съобразена скорост и повишено внимание от
страна на водача на лекия автомобил да се предотврати транспортното
произшествие. Дали водачът е могъл да избегне препятствието е ирелевантно по
делото, защото покритият от застрахователя риск е при транспортно произшествие,
независимо от вината за причиняването му. Застрахована е вещта. Видно от чл. 3,
т. 11 от действалите към момента на настъпване на застрахователното събитие
общи условия на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, приети като
доказателство по делото, има покрит застрахователен риск при пътнотранспортно
произшествие/ПТП/, включително щети нанесени на паркирано МПС, вследствие на
ПТП. Изплащането на застрахователното обезщетение е новият юридически факт, с
който фактическият състав на суброгацията по чл. 213 от КЗ/отм/ се завършва. С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение
и разноските за неговото определяне. Ето защо, ищецът по делото „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е правоимащ да получи от собственика на пътя размера на
изплатеното застрахователно обезщетение от 567.36 лева/за извършения ремонт в
сервиз „Ауто Италия“ ЕАД на 21.08.2014 год., по банков път/, поради което главният
осъдителен иск против Община Бургас, като основателен и доказан, следва да бъде
уважен изцяло.
Основателността на главния иск повлича в конкретния случай и основателност
на акцесорната претенция за обезщетение за забавата на плащането, по реда на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Касае се за
неизпълнено парично задължение и в периода на забавата кредиторът неоснователно
е бил лишен от облагата да ползва парите си. Поканата за плащане от кредитора
по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е необходима и такава е приета като доказателство по
делото-регресна покана на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, изх. peг. №
РК-002-719/4/ от 03.09.2014 год., за доброволно възстановяване на изплатеното
обезщетение, получена по пощата от Община Бургас на 05.09.2014 год., видно от
обратната разписка на лист 34 от делото. Относно размер на законната лихва за
забава, за периода от 06.08.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба -
07.08.2018 г., върху сумата от 567.36 лева, изчислена на базата на основния
лихвен процент, определен от БНБ за страната плюс 10% на основание ПМС №72/94
г., съдът кредитира заключението на счетоводната експертиза по делото,
съобразно която той възлиза на 172.97 лева. Ето защо, акцесорният осъдителен
иск по делото, като основателен и доказан, също следва да бъде уважен изцяло.
По обратния иск, неоспорен, евентуален по определение, с приетия като
доказателство по делото договор № 93-00-779/149/9.5.2014 г. за обществена
поръчка Община Б, е възложила на третото лице-помагач по делото „ПЪТ 2004” ООД
гр. Бургас, да извършва текущ ремонт и поддържане на: улични, пътни и тротоарни
настилки на територията на ТД “Приморие”, Община Б, в обхвата на който попада
участъкът от пътното платно пред № 88 на ул. „“, гр. Б, където е настъпило
процесното транспортно произшествие. С клаузата на раздел V. т. 11 от договора
изпълнителят се е задължил сам и за своя сметка да осигурява изискванията за
безопасност на движението по време на строителство/в конкретния случай пътна
неравност, подлежаща на ремонт/, съгласно Наредба № 16/23.07.2001 г., за
временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт на
пътищата и улиците, като изготви необходимите проекти за временна организация
на движението до отстраняване на препятствието, довело до необходимостта от
ремонт за пълната безопасност за движение. Като
не е изпълнил това си задължение е допуснал виновно неизпълнение на договорно
задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за което отговаря. Императивната
норма на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всяка от страните по него трябва да
изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона. Ето защо, възложителят Община Бургас е правоимащ, по смисъла на чл. 265,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, да иска от изпълнителя заплащането на разходите,
необходими за поправката на възникналите щети от настъпилото ПТП, вследствие на
пътната неравност. Размерът на обратния иск е доказан по главния иск на Застрахователя-567.36
лева, за извършения ремонт в сервиз „Ауто Италия“ ЕАД на 21.08.2014 год. и до
този размер, като основателен и доказан обратният иск по делото на Община
Бургас следва да бъде уважен, а в останалата част, до размера от 740.33 лева,
отхвърлен. Разликата от 172.97 лева не представлява изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********, както се твърди в исковата молба по обратния
иск. Няма индивидуализирана и приета за разглеждане по делото акцесорна
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавеното
пращане на главницата/лихва/, не е внесена и отделна държавна такса по такава
претенция. В тази насока има и нарочни възражения по делото от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, след приемането за разглеждане на обратния иск, с
определението на съда по реда на чл. 140 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника Община Бургас следва да
бъде възложено заплащането на направените от Застрахователя разноски по делото,
съобразно събраните доказателства, в размер на 630 лева, от които 50.00
лв.-държавна такса за производството, 280.00 лв.-възнаграждение на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза, 260.00 лева-възнаграждение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза и 40.00 лева-разноски за свидетел, при
условията на призоваване. За претендираното адвокатско възнаграждение от 300.00
лева по делото не са представени доказателства по постигане на съгласие за
неговия размер и за изплащането му, по която причина няма основание за неговото
присъждане. Представено е само пълномощно на адвокат Т.С.Г. ***. На същото
основание, в тежест на ответника по обратния иск „ПСТ Груп” АД следва да бъде
възложено заплащането на направените от Община Б, разноски по делото, съобразно
събраните доказателства и уважената част от иска, в размер на 114.95 лева.
На основание чл. 77 от ГПК, в тежест на „Застрахователно дружество Евроинс“
АД следва да бъде възложено заплащането на държавната такса по акцесорния иск,
в размер на 50.00 лева. Той е редовно индивидуализиран и приет за разглеждане. Нормата
предвижда, че ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
определение за принудителното им събиране.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на Община Б, ЕИК *********, адрес гр. Б ул. , представлявана от кмета Д. Н. Н, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област С община С, гр. С, район „“, бул. „ № ,
сумата от 740.33 лева(седемстотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки), от която 567.36
лева-главница, представляваща регрес на застраховател, за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, за настъпило застрахователно събитие
на 11.07.2014 г. в гр. Бургас-попадане на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. №
СА1349РХ, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД, управляван от С.Ж.И., в
необезопасена неравност-вдлъбнатина на пътното платно, от което по автомобила
са настъпили щети и 172.97
лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/лихва/, за периода от
06.08.2015 г. до 06.08.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба-07.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Община
Б, ЕИК *********, адрес гр. Б ул. представлявана от кмета
Д. Н. Н, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област С, община С,
гр. С, район „“, бул. „“ № , направените по делото разноски, в размер на 630.00(шестстотни и тридесет) лева.
ОСЪЖДА „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Б, община Б, гр. Б ул. „“
№ , ет. , представлявано от управителя К. Н. Я, да заплати на Община Б
ЕИК *********, адрес гр. Б ул. , представлявана от кмета Д. Н. Н, сумата от 567.36 лева(петстотин шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), за неизпълнението по договор № 93-00-779/149/9.5.2014 г. за обществена
поръчка, представляваща разходите, необходими за поправката на възникналите
щети на 11.07.2014 г. в гр. Бургас от настъпилото транспортно произшествие,
вследствие на пътната неравност, през която преминал лек автомобил „Опел
Корса“, с рег. № СА1349РХ, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД, докато се движил
по ул. „”, между кръстовищата с ул. „” към това с ул. „”, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на обратния иск-15.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на Община Б, срещу „ПЪТ 2004” ООД от уважения размер 567.36
лева до претендирания размер от 740.33 лева, заедно със съответната законна
лихва от предявяването на иска-15.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА
„ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Б,
община Б, гр. Б ул. „“ № , ет. , да заплати на Община Бургас, ЕИК *********, адрес гр.
Б, ул. направените по делото разноски, за
уважената част от обратния иск, в размер на 114.95 лева(сто и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието на третото лице-помагач „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Б, община Б,
гр. Б, ул. „, ет., представлявано от управителя К. Н. Я.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.