№ 388
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900694 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.92 ал.1 от ЗЗД, евентуални по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ДИКОМА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, пк 4400, ул. „Цар Самуил“ № 14, със съдебен адрес
***, ***, иска осъждане на ответника „СТАБИЛ –ДИ“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ №
21А, ет. 2, ап.8, съдебен адрес ***, чрез ***, да плати сумата от 65 477.96лв.,
представляваща неустойка по чл.6.5 по Договор от 04.01.2010г., сключен
между страните, за доставка на горива, за забавено плащане на цена на
продадено гориво и масла по четиринадесет фактури, издадени в периода от
31.03.2023г. до 30.09.2023г. включително, ведно със законна лихва върху
главницата от сезиране на съда на 17.11.2023г. до изплащане на сумата.
Евентуално, при отхвърляне на иска, иска осъждане на ответника да
плати сумата от 5 809.29лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на цена от 165 981.80 лв. на продадено гориво в размер на законната
лихва от падежа на издадени за това четиринадесет фактури до датата на
погасяване на дълга по всяка фактура.
Твърди, че страните сключват писмено Договор за продажба на горива
на 04.01.2010г., безсрочен, по който ищецът продава на ответника горива и
1
масла. За всяка продажба се издава фактура с посочване на вид и количество
гориво, обща стойност, номер и дата на фискалните бонове с продадено
гориво. Цената е тази, обявена на колонка, намалена с търговска отстъпка от -
0.10 лв. на литър. Плаща се по банков път до 15 дена от датата на издаване на
фактурата. При забава е уговорено плащане на неустойка от 0.5 % за всеки
просрочен ден.
От 01.03.2023г. до 30.09.2023г. ищецът е продал на ответниак горива и
масла на обща стойност 165 981.80лв. по четиринадесете фактури, по които
падежите за плащане са 15.04.2023г., 15.05.2023г., 15.06.2023г., 15.07.2023г.,
15.08.2023г., 15.09.2023г. и 15.10.2023г. Ответникът е платил 10 000лв. на
21.08.2023г., 27 096.56лв. на 13.10.2023г., 22 376.76лв. на 16.10.2023г. и 117
173.82лв. на 13.11.2023г. Плащането е след 15 – я ден от падежа по всяка една
фактура, поради което има забавено изпълнение от 126 дена за две фактури,
издадени на 31.03.2023г. с падеж 16.04.2023г.; 52 дена за част от цената по
третата фактура от 31.03.2023г.; 149 дена за две фактури от 30.04.2023г. с
падеж 15.05.2023г.; 121 дена за две две фактури от 31.05.2023г. с падеж
15.06.2023г.; 93 дена за две фактури от 30.06.2023г. с падеж 15.07.2023г.; 62
дена за две фактури от 31.07.2023г. с падеж 15.08.2023г.; 31 дена за две
фактури от 31.08.2023г. с падеж 16.09.2023г. и един ден за две фактури от
30.09.2023г. с падеж 15.10.2023г. Начислената неустойка, която се претендира,
е 65 477.96лв.
Евентуално, ако искът за неустойка се отхвърли, търсеното обезщетение
е в размер на законната лихва от забавата до изплащане на сумата.
Позовава се на т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС относно
критериите, които следва да се съобразят, при преценка дали дадена
договорна клауза е нищожна, както и какви са трите функции на договорната
неустойка.
В процесния договор липсва уговаряне на друго обезпечение, освен
неустойката. Тя е процент от неизпълнението, а не глобална сума, и размерът
й зависи от продължителността на неизпълнение. При средна цена на
горивото за исковия период от 2.50лв. на литър, неустойката за забава на ден е
1.2 стотинки и този размер не може да обоснове нарушаване на добрите
нрави.
Ответникът е със срок за плащане от 15 дена от издаване на фактурата, а
2
не от получаване на доставката. Фактурата се издава в края на всеки месец и
включва всички закупени през месеца стоки като отделно е даден
допълнителен срок от 15 дена. При закупени в началото на месеца стоки,
плащането на цената е отложено с 45 дена спрямо доставката.
Размерът на неустойката е съобразен с размера на очакваната вреда от
неизпълнението. При търговията с горива има динамика на цената на валутен
пазар и липсва предвидимост за стойността за следващ период, поради което
се иска засилена обезпеченост срещу забавено плащане, което да компенсира
скока в цените. За исковите суми горивата са продавани в условия на
постоянно нарастващи цени. Неустойката за забава е нормален механизъм за
компенсиране на вредата от неизпълнение. Съпоставката между цената, на
която е продадено горивото по процесните фактури, и цената на горивото към
датата на плащане, сочи, че има ръст в цените на горивото, което е в различен
% по различните фактури – 7 %, 12.58 %, 12.51%, 20.40 %, 19 %, 20.39 %,
20.34 %, 19.33%, 20.69 %, 9.23 %, 10.25 %, 4.41 %, 4.79%. В резултат пряката
загуба на ищеца от забавеното плащане е 21 500лв. Той е лишен и от
възможността да ползва паричния ресурс, което налага привличане на нови
парични средства срещу лихва.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Възразява, че клаузата на чл.6.5 от
договора за неустойка за забава на купувача е нищожна поради накърняване
на добрите нрави и принципа за справедливост. Липсва уговорена неустойка
при неизпълнение на задълженията на продавача, с което е нарушен принципа
за справедливо развитие на облигационната връзка и равнопоставеност в
договорните отношения, защото страните изначално са поставени при
неравноправни условия. Клаузата лимитира вредите от неизпълнение на
купувача, поради което начислената и претендирана неустойка не съответства
на очаквания размер на вредите на кредитора. Договорена е в нарушение на
принципа на адекватно определяне спрямо очакваните вреди от
неизпълнението. Размерът й десетократно надвишава законната лихва за
забава, с чийто размер може да се обвържат вредите.
Страните са уговорили, че при забава на купувача след 5 – я ден се спира
3
доставката, което означава невъзможност да се начислява неустойка след 20 –
я ден, защото при спрени доставки няма какво да се плаща и купувачът не
може да изпадне в забава, респективно да възникнат вреди от това за ищеца.
Прилагане на ограничението не зависи от волята на продавача. По този начин
е въведен коректив и регулатор, за да не се превърне неустойката в средство за
несправедливо обогатяване. Тя ограничава обхвата на търпените вреди.
Начисляване на неустойка за всеки ден забава е в нарушение на принципа за
съответствие на възможните вреди. Ако ищецът бе преустановил доставките,
щеше да липсва забава.
Продължилата доставка на горива е само в интерес на кредитора за
реализиране на продажби, но с това купувачът е поставен в неизгодна позиция
и се нарушава принципа на справедливост.
Ищецът е нарушил чл.83 ал.2 ЗЗД, защото не е положил грижи за
ограничаване на вредите чрез изпълнение на чл.6.5. Клаузата въвежда
предварителен механизъм за ограничаване на вредите от евентуално
неизпълнение, но той целенасочено не е спазен, поради което неустоечната
клауза е нищожна – начисляването и продължителността й нарушават този
механизъм.
Има несъизмеримост между очакваните вреди, които са с лимит до
първа неплатена доставка.
Начинът на уговаряне на неустойката като процент на ден от забавената
сума и без краен момент стимулира кредитора да не преустановява
доставките, да не ограничава вредите, защото размерът на неустойката е
десетократно по – висок от очакваните вреди и това финансово е по – изгодно
за него.
Начинът на уговаряне на неустойката предпоставя нарушаване на
принципа на справедливост и законосъобразно развитие на отношенията, при
което и двете страни да имат изгода и да черпят положителни финансови
последици от облигационната връзка.
Не признава механизма за формиране на цената на горивото, посочен от
ищеца.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
4
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Страните са търговци по правно – организационна форма и се намират в
трайни търговски отношения повече от 14 години, съгласно представения
писмен Договор за доставка на горива от 04.01.2010г., с който ищецът като
продавач се е задължил да продава на ответника като купувач горива и масла
на колонките си на бензиностанциите си или до склад на купувача, с търговска
отстъпка -0.10лв. на литър бензин А95Н и дизел – гориво от цената на
колонката. Плащането е по банков път, разсрочено до 15 дена от датата на
фактурата.
С чл.6.5 от договора купувачът е поел задължението да спазва стриктно
предварително уговорения срок на разсрочено плащане като при забава дължи
на продавача неустойка за забава от 0.5 % за всеки просрочен ден. На петия
ден след срока на разсрочено плащане се прекратява зареждането. Според
чл.6.6 от договора, продавачът има право да прекрати доставките без
предизвестие, без да дължи неустойка, ако купувачът не заплати в уговорения
срок стойността на горивата.
Ищецът е издал на ответника 14 фактури за периода 31.01.2023г. –
30.09.2023г. Всяка фактура е с подпис на издател и получател, единична цена,
общо количество и цена гориво и изброяване на номерата и датите на
фискалните бонове, въз основа на които е издадена. Вижда се от нанесените
данни за тези фискални бонове, че е имало зареждане на гориво почти
ежедневно през всичките дни на месеца, за който е всяка фактура, което налага
извода, че фактурите са издавани в края на месеца за извършените през този
месец зареждания.
Издавани са фактури от обект в гр. Пазарджик и в гр. Септември, в
резултат на което в края на всеки месец има две фактури от една и съща дата
за зареденото количество горива от бензиностанциите от тези два града.
Фактурите са:
№ 52240003247 от 31.03.2023г. за 7 085.03лв. и № ********** от
31.03.2023г. за 13 334.58лв., двете със срок за плащане до 15.04.2023г.;
№ 52240003293 от 30.04.2023г. за 6 850.91лв. и № ********** от
5
30.04.2023г. за 9 715.03лв. със срок за плащане до 15.05.2023г.;
№ ********** от 31.05.2023г. за 10 496.43лв. и № ********** от
31.05.2023г. за 11 880.35лв. със срок за плащане до 15.06.2023г.;
№ ********** от 30.06.2023г. за 14 040.48лв. и № ********** от
30.06.2023г. за 12 614.24лв. със срок за плащане до 15.07.2023г.;
№ ********** от 31.07.2023г. за 13 744.83лв. и № ********** от
31.07.2023г. за 8 095.11лв. със срок за плащане до 15.08.2023г.;
№ ********** от 31.08.2023г. за 19 901.26лв. и № ********** от
31.08.2023г. за 9 907.06лв. със срок за плащане до 15.09.2023г.;
№ ********** от 30.09.2023г. за 17 903.30лв. и № ********** от
30.09.2023г. за 10 302.19лв. със срок за плащане до 15.10.2023г.
След падежната дата 15 – то число на следващия месец, купувачът
изпада в забава за цената по съответната фактура.
Между страните няма спор и от заключението на в.л. Б., дадено
обективно и компетентно, което съдът кредитира, се доказва, че ответникът е
погасил дълга по фактурите чрез четири плащания: 10 000лв. на 21.08.2023г.,
27 096.55лв. на 13.10.2023г., 22 376.78лв. на 16.10.2023г. и 117 173.82лв. на
13.11.2023г. Сумите са разнесени за погасяване първо на най – старите
задължения от 31.03.2023г. и след това в хронологична последователност
според датата на всяка следваща фактура и получената парична сума. Общият
размер на процесните фактури е 165 981.80лв., който е погасен с четирите
плащания.
В таблицата на Приложение 2 от заключението на в.л. Б. са дадени дните
забавено плащане на цената по всяка фактура, периода на забава и
изчислената по договора неустойка. Вижда се, че по първите две фактури от
31.03.2023г. забавата е 125 дена и още 53 дена за остатъка от 10 530.61лв. по
ф. **********; 150 дни е забавата по двете фактури от 30.04.2023г.; 122 дни е
забавата по фактурите от 31.05.2023г.; 93 дни е забавата по фактурите от
30.06.2023г.; 63 дни е забавата по фактурите от 31.07.2023г.; 30 дни е забавата
от фактурите от 31.08.2023г. и 2 дни е забавата по фактурите от 30.09.2023г.
Общият размер на неустойката е 65 723.83лв. Тя е договорена в размер
на 0.5% на ден за всеки ден забава. Това означава, че за последните две
фактури с 2 дена забава неустойката е 2% от стойността на фактурите; за
6
фактурите с 30 дена забава неустойката е 15 % от стойността им; за фактурите
с 63 дена забава неустойката е 33.5 % от стойността им; за 93 дни забава
неустойката е 46.5 % от стойността им; за 122 дни забава неустойката е 61 %
от стойността им; за 150 дни забава неустойката е 75 % от стойността им.
Изчислената законна лихва върху забавените плащания е 5 739.87лв.
според Приложение № 3 от същото заключение.
По искане на ищеца вещото лице Б. е сравнила цените, на които
ответникът е закупил горивата и ги е получил реално, със средните цени за
месец и за ден към момента на плащането им като данните е взела от НАП за
реално отчетени продажби, при което е констатирала, че към момента на
плащане средната месечна цена на продадените на ответника горива е по –
висока с 8 850.72лв., а средната дневна цена на същите горива е по – висока с
9 446.08лв. Тези стойности представляват загуба за ищеца поради
извършеното на практика кредитиране на ответника за периода на забавата:
ако ответникът трябваше да получи стока към датата на плащането, то тя би
била с по – висока цена. По данни на сайта, който следи ежедневно цената на
колонка гориво Fuelf.net и която информация, съгласно заключението на
вещото лице, предопределя продажната цена на ищеца, разликата в цените
между момента на получаване на стоката и момента на нейното плащане е от
20 881.66лв. в повече.
От заключението също така се установява, че в периода, в който ищецът
е продавал на ответника – от март до септември, е реализирал закупеното на
едро гориво с различен процент разлика, който е намалявал: през април
реализира 17 % положителна разлика, през май 9 % положителна разлика,
през юни 8 % положителна разлика, през юли е на загуба с 0.1 %, през август и
септември има 3 % положителна разлика. Причината да не се залага твърда
надценка за печалба със сторените разходи е, че дружеството изписва
закупените материали по метода на среднопретеглената стойност и че
продажните цени се определят по преценка на мениджмънта на дружеството
въз основа на ежедневни наблюдения на цените на преките конкуренти –
т.нар. цена – колонка, която диктува продажната цена за деня на колонките в
бензиностанциите на ищеца, а не въз основа на заложен разход и печалба,
според устните обяснения в съдебно заседание. Тези данни са в подкрепа на
тезата на ищеца, че пазарът на горива е динамичен, с ежедневно променящи се
7
цени, поради което често има скокове и разлики в стойността на закупеното и
продадено количество, а паричният ресурс за оборотни средства е необходим.
При тези данни следва да се извърши преценка за действителността на
договорната клауза на чл.6.5 от договора за претендираната неустойка, с оглед
защитните възражения на ответника, в което е концентриран правния спор по
делото.
Страните не спорят, с оглед т.3 на ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС и
цитираната от тях задължителна практика по чл.290 по ГПК на ВКС, че
преценката за действителността на уговорената неустойка се извършва към
момента на сключване на договора. Тогава, предвид начина на формулирането
й, се преценява дали тя цели да обезщети евентуални предвидими вреди
/претърпени загуби и пропуснати ползи/ от неизпълнението без те да се
доказват, да обезпечи точното и своевременно изпълнение чрез стимулиране
към това действие и да накаже страната, която виновно не е изпълнила
задълженията си. Само когато начинът на формулирането й сочи, че освен да
обезпечи, да обезщети без нужда от каквото и да е доказване и да
санкционира неизправната страна, договорената неустойка основно и най –
вече ще осигури на правоимащия една материална облага, която е
неоправдано да получи с оглед вида на предвиденото неизпълнение,
охранявания общ интерес в правоотношението и останалите обезпечения, и
обективно ще доведе до получаване на престация свръх необходимото от
гледна точка на справедливостта и еквивалентността и основно ще обогати
претендиращата неустойката страна, следва да се приеме, че клаузата
противоречи на морала и добрите нрави между търговците, поради което като
нищожна не е основание да се получи въз основна на нея плащане. Трайна е
практиката по чл.290 от ГПК на ВКС, че неустойка, уговорена като процент от
забавената сума, начислявана според периода на забавата, която няма краен
предел на начисляване, не е нищожна само поради прекомерния си размер, ако
тази прекомерност настъпва в резултат на продължаващото неизпълнение на
неизправната страна.
В случая спорната клауза е договорена на 04.01.2010г. за забавено
плащане на цена на горива след падежа им, който настъпва не в момента на
получаване на стоката, а при уговорено плащане до 15 дена след издаване на
фактура. Фактурата се издава в края на месеца за всички продажби през него.
8
Това включва както продажби от началото, така и от средата и края на месеца,
както основателно сочи ищеца, което води до увеличаването на времето от
получаване на стоката до падежа за плащане. Ответникът зарежда гориво на
колонки в две бензиностанции през целия месец без да го плаща, а дължи
цената до 15 дена от следващия месец и изпада в забава след 15 – я ден. Това е
отложено плащане, то е вид преференция за купувача, както и договорената
търговска отстъпка от -0.10 % от цената на колонка, и също така е форма на
кредитиране на купувача с тази стока.
Неустойката е 0.5 % на ден забава след падежа 15 – то число на
следващия месец, а не от датата на получаване на стоката. Неустойката е
мораторна - за забавено изпълнение, и достига 15 % от стойността на
забавената цена при забава от един месец, което е малко над законната лихва
по чл.86 от ЗЗД. При два месеца забава вече е 30 %. Увеличаването й
продължава с 0.5 % на ден, което е с 15 % на месец, според продължаващото
забавяне, но срещу предоставено преди това отсрочено плащане на цената от
15 дена.
Според договора, ответникът не е предоставил друго обезпечение за
срочното и своевременно изпълнение на задължението си да плати цената,
поради което това негово задължение е обезпечено и гарантирано само от
уговорената неустойка за забава и начина й на изчисляване чрез стъпаловидно
увеличаване на размера според увеличения период на забавата. Следва да се
отчете и вида продавана стока и начина на продажба – продажби на горива на
колонки на бензиностанции, при които има ежедневно зареждане на коли на
купувача на два обекта, в резултат на което се акумулират месечно продажби
на значителна стойност.
С оглед горното съдът приема, че договореният размер на неустойката
става прекомерен след втория месец забава, когато ще надхвърли 30 % от
стойността на забавената цена, но тази прекомерност е обусловена от
поведението на неизправния длъжник, тя е в резултат единствено и само на
неговата забава и настъпва поради неговото поведение. Липсва прекомерност
на неустойката при забава до втория месец – за първия ден тя е 0,5 %, за
втория 1 %, третия 1.5 %, четвъртия 2 % и това стъпаловидно увеличаване
кореспондира на заложената в договора цел да не се допуска от купувача
такава забава, а заредените горива да се плащат своевременно в уговорения
9
или в кратък срок след падежа.
Начинът на уговаряне на неустойката към момента на сключване на
договора, преценен в съвкупност с предоставените на купувача привилегии и
отстъпки, липсата на други гаранции и обезпечения за плащане на цената –
например даден предварително месечен депозит в лева или друг вид
обезпечение, както и вида и начина на продаване на горивата, налага извода,
че уговорената неустоична клауза изпълнява законово възложените й функции
и не води изначално до създаване на предпоставки за неоснователно
облагодетелстване на продавача по начин, че това да противоречи на морала и
добрите нрави между търговци, за да се определи като нищожна. Липсват
данни уговорената неустойка в първите дни и месеци на забавата да създава
основание за получаване на необосновано високо обезщетение и да преследва
цели, извън специфичните за неустойката. Става въпрос за неустойка, чийто
размер нараства прекомерно с увеличаване на периода на забава, а не чийто
размер изначално е несправедливо и противоморално дефиниран.
По силата на чл.309 от ТЗ търговци не могат да възразяват срещу
прекомерност на неустойката и тя да се намалява на това основание.
Прекомерността, която в случая се констатира да настъпва след втория месец
забава, не е основание за нищожност на неустойка по търговски договори.
Неустойката не е съезмерима само със законната лихва като
презюмирано от закона обезщетение при парични задължения, защото
обезщетяването е само една от трите й функции. Предвидимите от
неизпълнението вреди от претърпени загуби и пропуснати ползи на парично
задължение при различните търговци, с оглед дейността им, са различни. В
областта на търговията с горива паричният ресурс е необходим за оборотни
средства в големи размери, защото печалба се генерира основно в резултат на
големи обороти чрез своевременно зареждане и бързо продаване на дребно, и
лишаване на търговеца от този ресурс за продължителен период води до
необходимост от привличане на външни средства чрез кредитиране с лихви, за
да бъде осигурен намаления обеми закупена стока и оттук дневен оборот,
пропуснати печалби с оглед борсовата цена на едро на горивата и нейната
динамика, както сочи ищецът. Изтеглянето на значителен паричен ресурс чрез
задържането му от клиент и кредитирането на клиента по този начин
дебалансира продавача. Това обяснява ристриктивността на неустойка след
10
един определен период от време, което в случая явно не е дало желания
резултат при купувача с оглед поведението му.
Неоснователен е доводът на ответника за нищожност поради липса на
реципрочно уговорена неустойка при неизпълнение на задълженията на
продавача с оглед вида на договора и начина на изпълнение на задълженията
на продавача. При продажба на горива на колонка на бензиностанции се
извършва зареждане на място в бензиностанциите, т.е. купувачът посещава
обекта и след зареждане на съответната кола стоката е получена като
собствеността за нея е прехвърлена в този момент. Задължението на продавача
е да предаде родово определената вещ по уговореното в договора качество
/чл.4.1/ и да прехвърли собствеността й и той го изпълнява в момента, в който
купувачът извърши фактическо зареждане на горивото от колонката. При този
договор липсва логика от реципрочна клауза за неустойка към продавача,
която да обоснове нищожност на уговорената в полза на продавача неустойка,
тъй като купувачът е този, който не изпълнява веднага задължението си след
като вече е получил дължимата му престация.
Не се споделя довода, че определеният размер на неустойката не е
адекватен на очакваните от неизпълнението вреди, защото, както се посочи
вече, неустойката е със стъпаловидно нарастване съобразно периода на
неизпълнение и зависи изцяло от поведението на неизправния купувач.
Съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД липсата на парични средства не освобождава
длъжника от отговорност. Неустойка от 0.5 % на ден за първите дни и месец
неизпълнение е адекватна на вредите, очертани в чл.86 от ЗЗД при забавено
изпълнение на парично задължение. Нарастването й над този размер
кореспондира на обезпечителната, санкционна функция, размерът на вероятни
пропуснати ползи и настъпили вреди, от чието доказване изправният
кредитор е освободен. Каскадното нарастване води до прекомерността на
неустойката след забава над два месеца и това кореспондира на желанието на
продавача по тези договори да не се стига до злоупотреба от клиента и той да
бъде на практика субсидиран за търговската си дейност за сметка на
доставчика на гориво.
Липсва законово изискване размерът на неустойката при забавено
изпълнение на парично задължение да съответства на еднократния или
двукратния размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД и да се съизмерява с
11
нея, защото това не отчита обезпечителната и санкционна функция на
неустойката като доводът се концентрира само върху обезщетителната.
Страните по делото се намират в трайни търговски отношения от
години. Прекратяване на доставките поради неплащане в срок е
правоизменящо право по договора, чието упражняване зависи от волята на
ищеца и не е скрепено със задължение. Упражняването на правата, които са по
целесъобразност, или неполагане на грижата от кредитора по смисъла на чл.83
ал.2 от ЗЗД, не могат да обосноват нищожност на неустоична клауза.
Основателно ищецът възразява, че ответникът като неизправен длъжник не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което да
прехвърля в отговорност на кредитора си. Фактът е, че ответникът не е платил
на уговорения падеж и е бил в забава. Предмет на преценка е неговото
неизпълнение. Не разполага със законово признато възражение да оспорва
последиците от забавата си поради неупражнени от кредитора права, които са
по целесъобразност. Неупражняването на тези права не поставят кредитора в
забава, не освобождават длъжника от отговорността от неговата забава по
смисъла на чл.96 ал.1 от ЗЗД и не обосновава нищожност на клаузата за
неустойка в договора. Спирането на доставката също е вид санкция към
купувача, както и неустойката. Коя санкция ще избере да приложи зависи от
лицето, в чиято полза е уговорена.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказаните разноски за
исковото производство от 9 419,12 лв. и 3 473.68 лв. за обезпечителното
производство, общо в размер на 12 892,80 лв. Договореният и платен хонорар
в обезпечителното производство от 9 036лв. е за бъдещи искове на стойност
171 986.43лв., от които 106 508.47лв. главница и 65 477.96лв. неустойка.
Предмет на настоящото дело е само неустойката от 65 477.96лв., която е 38 %
от 171 986.43лв., поради което на ищеца за обезпечителното производство се
длъжат разноски от 38 % от 9 036лв., което е 3 433.68лв., и 40 лв. държавна
такса, която е твърда сума и не зависи от цената на обезпечения бъдещ иск. С
оглед казаното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТАБИЛ –ДИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 21А, ет. 2, ап.8, съдебен
12
адрес ***, чрез ***, да плати на „ДИКОМА“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, пк 4400, ул. „Цар Самуил“ №
14, със съдебен адрес ***, ***, сумата от 65 477.96лв. /шейсет и пет хиляди
четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка по чл.6.5 по Договор от 04.01.2010г., сключен
между страните, за доставка на горива, за забавено плащане на цена на
продадено гориво и масла по четеринадесет фактури, издадени в периода от
31.03.2023г. до 30.09.2023г. включително, както следва: № 52240003247 от
31.03.2023г. за 7 085.03лв. и № ********** от 31.03.2023г. за 13 334.58лв.,
двете със срок за плащане до 15.04.2023г.; № 52240003293 от 30.04.2023г. за
6 850.91лв. и № ********** от 30.04.2023г. за 9 715.03лв. със срок за плащане
до 15.05.2023г.; № ********** от 31.05.2023г. за 10 496.43лв. и № **********
от 31.05.2023г. за 11 880.35лв. със срок за плащане до 15.06.2023г.; №
********** от 30.06.2023г. за 14 040.48лв. и № ********** от 30.06.2023г. за
12 614.24лв. със срок за плащане до 15.07.2023г.; № ********** от
31.07.2023г. за 13 744.83лв. и № ********** от 31.07.2023г. за 8 095.11лв. със
срок за плащане до 15.08.2023г.; № ********** от 31.08.2023г. за 19 901.26лв.
и № ********** от 31.08.2023г. за 9 907.06лв. със срок за плащане до
15.09.2023г.; № ********** от 30.09.2023г. за 17 903.30лв. и № ********** от
30.09.2023г. за 10 302.19лв. със срок за плащане до 15.10.2023г., ведно със
законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 17.11.2023г. до
изплащане на сумата и направените по делото разноски от 12 892.80 лв.
/дванадесет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и осемдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловди с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13