Присъда по дело №2223/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 59
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630202223
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 59
гр. Шумен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Г.а
СъдебниДобромир Н. Добрев

заседатели:Виолета Г. Стойнева
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора Л. М. Г.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Г.а Наказателно дело от общ
характер № 20213630202223 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН**********, родена на
******************, български гражданин, с начално образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че в периода от неустановена дата през м.април 2015 год.
до 29.02.2016 год. включително в Република Азербайджан и в Република Турция в
условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Ф. Х. Х.
/помагач/ и Г. Ф. Х. /съизвършител и помагач/ с цел да набави за себе си и за съучастниците
си имотна облага възбудила и поддържала у Н. В. оглу И. заблуждение относно възрастта,
социалния, семейния статус и имотното състояние на лицето Х. Х. Х. /Х., относно
намерението на същата да напусне Република България и да заживее в Република
Азербайджан и относно самоличността и професионалните занимания на Ф.В., като се
представила пред Н. И. с две самоличности /на Х. Х. и на Ф.В./, които били напълно
различни от нейната действителна самоличност и при осъществените многобройни контакти
с него го убедила, че Х. Х. Х. желае да отпътува за Република Азербайджан и желае да
предостави на Н. И. възможност да управлява и да се разпорежда с цялото й движимо и
недвижимо имущество, но предприемането на действия за осъществяването на нейните
намерения е препятствано от последователното възникване на множество пречки от
административен, икономически, социален, съдебен и медицински характер, за
отстраняването на които е необходимо Н. И. да изпраща парични средства на различни лица
в Република България, Република Гърция и Република Румъния чрез бързи парични
преводи, и с това причинила на Н. В. оглу И. имотна вреда в размер на 201 515.38 лева, като
извършителката се е представила за длъжностно лице - митническия служител Ф.В., макар
че нямала такова качество и причинената щета е в големи размери, поради което и на
1
основание чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а от НК я осъжда на три години
“лишаване от свобода”.
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН**********, родена на
******************, български гражданин, с начално образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 04.05.2016 год. в село Венец в съучастие като
съизвършител с Г. Ф. Х., затаила истина в писмено заявление декларация
№ЗСПД/DHB/1117/04.05.2016 год. като съзнателно не посочила в нея, че в периода от месец
май 2015 год. до месец април 2016 год. включително двамата с Г. Х. са получили лично на
територията на Република Гърция и Република Румъния доход, облагаем на основание чл.6
и чл.35, т.6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица и тази декларация е
подадена по силата на закон - чл.10, ал.1 от Закон за семейните помощи за деца пред орган
на властта - Директора на дирекция „Социално подпомагане” с.Венец за удостоверяване
истинността на посочените в декларацията обстоятелства, включително и на получения през
периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год. брутен облагаем доход на
съжителстващите лица Р. С. и Г. Х., поради което и на основание чл.313, ал.1 от НК, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а от НК я осъжда на една година “лишаване от свобода”.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимата Р. Р. С., с
ЕГН********** измежду наложените й с настоящата присъда две наказания в размер на
най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
На основание разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определя
общо наказание на подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН********** измежду наложените й наказания
по настоящата присъда и по Присъда №53/01.11.2022 год. по НОХД №1860/2022 год. по
описа на ШРС, влязла в сила на 17.11.2022 год. в размер на най-тежкото от определените
наказания, а именно “лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на
така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ф. Х., с ЕГН**********, роден на 20.03.1987 год. в
гр.Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, за
ВИНОВЕН в това, че на 24.07.2015 год. и на 24.08.2015 год. в Република Румъния в
условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с Р. Р. С. /извършител/
с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага умишлено улеснил
извършването на измама по отношение на Н. В. оглу И., като се съгласил да получи лично и
получил парични суми, които били адресирани до него в следствие на възбудено и
поддържано у пострадалия заблуждение от извършителката Р. Р. С., че предаването на всяка
конкретна сума е необходимо за преодоляване на възникнала административна или съдебна
пречка, която препятства лицето Х. Х. Х. да отпътува за Република Азербайджан и да
предостави на Н. И. възможност да управлява и да се разпорежда с цялото й движимото и
недвижимо имущество и предал част от получените суми на съучастницата си и в периода
от м. септември 2015 год. до м. октомври 2015 год. включително в Република
Азерабаджан в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с
Р. Р. С. с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна облага поддържал у Н. В.
оглу И. заблуждение, което било възбудено от Р. С. относно възрастта, социалния,
2
професионалния, семейния статус и имотното състояние на лицето Х. Х. Х. /Х., относно
самоличността и професионалните занимания на Ф.В. и относно собствената си личност и
отношения с Х. Х. Х. и Ф.В., като потвърждавал при осъществените с пострадалия
телефонни контакти всички изявления на съучастницата си, описващи самоличността и
действията на Х. Х. Х. и Ф.В. и последователното възникване пред Х. Х. Х. на множество
административни, икономически, социални и съдебни пречки, за отстраняването на които е
необходимо Н. И. да изпраща парични средства на него и на съучастницата му Р. С. в
Република Румъния и Република Гърция чрез бързи парични преводи и в резултат от
съучастническата дейност била нанесена имотна вреда в размер на 29 585.29 лева на Н. В.
оглу И., като съизвършителката на деянието се е представила за длъжностно лице -
митническия служител Ф.В., макар че нямала такова качество и причинената щета е в
големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, предл. първо и т.5 от НК,
във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от
НК и чл.58а от НК го осъжда на три години „лишаване от свобода“
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ф. Х., с ЕГН**********, роден на 20.03.1987 год. в
гр.Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.05.2016 год. в с.Венец в съучастие като съизвършител с Р. Р. С.
затаил истина в писмено заявление декларация №ЗСПД/DHB/1117/04.05.2016 год. като
съзнателно не посочил в нея, че в периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год.
включително двамата с Р. Р. С. са получили лично на територията на Република Гърция и
Република Румъния доход, облагаем на основание чл.6 и чл.35, т.6 от Закон за данъците
върху доходите на физическите лица и тази декларация е подадена по силата на закон -
чл.10, ал.1 от Закон за семейните помощи за деца пред орган на властта - Директора на
дирекция „Социално подпомагане” с.Венец за удостоверяване истинността на посочените в
декларацията обстоятелства, включително и на получения през периода от месец май 2015
год. до месец април 2016 год. брутен облагаем доход на съжителстващите лица Р. С. и Г. Х.,
поради което и на основание чл.313, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а от
НК го осъжда на една година “лишаване от свобода“.
На основание разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на
подсъдимия Г. Ф. Х., с ЕГН********** измежду наложените му с настоящата присъда две
наказания в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три
години.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. Х. Х., с ЕГН**********, роден на 01.11.1967 год. в
с.Изгрев, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 07.05.2015 год. до 29.02.2016 год. в с.Изгрев, в
гр.Исперих, в гр.Нови пазар в условията на продължавано престъпление в съучастие като
помагач с Р. Р. С. /извършител/ с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна
облага умишлено улеснил извършването на измама по отношение на Н. В. оглу И., като се
съгласил да получи лично и получил парична сума, която била адресирана до него и
предоставил част от сумата на съучастницата си, мотивирал лицата Г.Р.М. Н.Ю.М., Р.П.С.,
Б.В.В. и Д.П.Д. да му предадат за ползване документите си за самоличност, които
предоставил на съучастницата си за получаване на парични суми, адресирани до Г. М., Н.
М., Р. С., Б. В. и Д. Д. мотивирал свидетелите М.М.М. К.В. С.а, М.С.И. и А.В.С. да получат
лично парични суми, адресирани до тях и да предадат тези суми на него и съучастницата му,
като всички парични нареждания, в които той и другите лица били посочени като
получатели, били направени в следствие на възбудено и поддържано от извършителката Р.
Р. С. заблуждение у пострадалия, пред когото извършителката Р. С. се представила с две
самоличности /на Х. Х. и на Ф.В./, напълно различни от нейната действителна самоличност,
и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че Х. Х. Х. желае да
отпътува за Република Азербайджан и да предостави на Н. И. възможност да управлява и да
се разпорежда с цялото й движимо и недвижимо имущество, но предприемането на
3
действия за осъществяването на нейните намерения е препятствано от последователното
възникване на множество пречки от административен, икономически, социален, съдебен и
медицински характер, за отстраняването на които е необходимо Н. И. да изпраща парични
средства на различни лица в Република България, Република Гърция и Република Румъния
чрез бързи парични преводи и в резултат от съучастническата дейност била нанесена имотна
вреда в размер на 110 250.08 лева на Н. В. оглу И., като съизвършителката на деянието се е
представила за длъжностно лице - митническия служител Ф.В., макар че нямала такова
качество и причинената щета е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1,
т.1, предл. първо и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.4 от НК и чл.58 от НК го осъжда на три години „лишаване от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок
от пет години.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН********** да заплати на Н. В. оглу И. сумата
от 61 680.01 лева /шестдесет и една хиляди шестстотин и осемдесет лева и една стотинки/,
представляваща причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.210,
ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото
физическо лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на довършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска в останлата му част за разликата над 61 608.01 лева до пълния предявен
размер от 201 515.38 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимите Р. Р. С., с ЕГН********** и Г. Ф. Х., с ЕГН********** да
заплатят солидарно на Н. В. оглу И. сумата от 29 585.29 лева /двадесет и девет хиляди
петстотин осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК,
във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от НК, като
уважен граждански иск, предявен от пострадалото физическо лице в хода на съдебното
производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимите Р. Р. С., с ЕГН********** и Ф. Х. Х., с ЕГН********** да
заплатят солидарно на Н. В. оглу И. сумата от 110 250.08 лева /сто и десет хиляди двеста и
петдесет лева и осем стотинки/, представляваща причинени имуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във
вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от НК, като уважен граждански иск, предявен
от пострадалото физическо лице в хода на съдебното производство, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на довършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 609.71 лева
/шестстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 609.71 лева следва да бъде заплатена
по сметка на ОСО при ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на ШРС.
4
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Г. Ф. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 609.71 лева
/шестстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 609.71 лева следва да бъде заплатена
по сметка на ОСО при ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на ШРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Ф. Х. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 609.71 лева
/шестстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 609.71 лева следва да бъде заплатена
по сметка на ОСО при ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите Р. Р. С., с
ЕГН**********, Г. Ф. Х., с ЕГН********** и Ф. Х. Х., с ЕГН********** да заплатят на
гражданския ищец и частен обвинител Н. В. оглу И. сумата от 1460 лева /хиляда
четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 5263.91 лева /пет хиляди двеста шестдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимия Г. Ф. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 591.71 лева /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и
една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимия Ф. Х. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 2205.00 лева /две хиляди двеста и пет лева/, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените разноски за преводач,
както в хода на досъдебното прозиводство, така също и в съдебното такова остават за сметка
на органа, който ги е направил.
На основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
веществените доказателства по делото – 2 бр. дискове с идентично съдържание, съдържащи
комуникация между пострадалия и обвиняемата, приобщени чрез изземване от пострадалия
/том.4, л.220/; 1 бр. квитанция за получен паричен превод № 663 - 736- 5243 с изпращач Н.
И., документи от Теленор, 1 бр. документ /допълнително споразумение с приложения към
5
договор с Теленор/, следва да бъдат оставени по делото.
На основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.1 от НПК
веществените доказателства – мобилен телефон „Нокия“, модел 200, type RM - 761, IMEI
351944/05/653362/7 и IMEI 351944/05/653362/5 - без батерия и заден капак; мобилен телефон
„Самсунг“, модел ,,GT- Е10- 50“ с IMEI 352583/05/882108/2 , без капак с поставена в него
СИМ карта на „М -тел“ с номер 8935901990845399139; 7 бр. Сим карти, 2 бр. тефтери; 3 бр.
преносими компютри – лаптопи, от които 1 бр. марка „Тошиба“, модел 10- 554, сериен №
93846304G с тъмносин капак, 1 бр. марка „Тошиба“ модел „Сателит L50 - L - 1 - M3“, сериен
№ 6Е131173С, с червен деформиран капак, 1 бр. марка „Асер“, модел „Aspire 5541“, черен
на цвят; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия RM 470“, модел „6700 С“, с IMEI
351525/04/610270/4, метално сребрист на цвят, с поставена в него Сим карта с №
8940011809496507575, 2 бр. пластики от Сим карти на Глобул, ведно с книжни опаковки, 1
бр. пластика от Сим карта на Виваком, 1 бр. тетрадка и 3 листа ръкописен текст, мобилен
телефон „Самсунг“, модел „GT - N7409“, с IMEI 356261/05/604956/0 , без батерия с
деформиран сив капак; 6 бр. Сим карти; 1 бр. таблет „Acer“ модел „А500“ със светлосив
корпус, с деформация на дисплея, мобилен телефон „Самсунг DUOS“ модел „SMJ415
FN/DS“, с IMEI № 352816/10/089777/9 и с IMEI № 352817/10/089777/7 със силиконов гръб и
червеникав цвят и 2 броя сим карти на „Теленор“; 1 брой преносим компютър „НР“ модел
„Pavilion dv 6700“, сериен № CNF82207DS; 10 бр. пластики от сим карти на български
мобилни оператори и 4 бр. Сим карти; 2 бр. пластики от сим карти на Глобул /едната
счупена/, 1 опаковка на Глобул /разпечатана/ и 1 лист с ръкописен текст; червен паспорт -
български образец, издаден на Х. Х. Х. на 08.11.2001 г., валиден до 08.11.2006 г. със
зачертаване на оригинален текст и добавяне на ръкописна дума; 1 бр. тетрадка с изписани
страници с ръкописен текст, 1 бр. тефтер с изписани страници с ръкописен текст, 1 бр. карта
на Тексимбанк; 1 бр. копие от личната карта на Х.В.Р. 1 бр. тефтер, 1 бр. копие от лична
карта на Е.Р.С, 10 бр. сим карти на Теленор, 1 бр. парче от разписка за получаване на
парични средства, изпратени от Я.Б. и 1 бр. сим карта на Теленор, увита в парче хартия
следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД №2223 по описа за 2021 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №9/2016 год. по описа на ОСО при ШОП, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Р. Р. С., с ЕГН**********, родена на *******,
български гражданин, с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана за
извършени от нея престъпления по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК, срещу ГЬ. Ф. Х., с ЕГН**********, роден на *************
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан за извършени
от него престъпления по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК и срещу Ф. Х. Х., с ЕГН**********, роден на ******** български гражданин,
със средно образование, женен, работещ, неосъждан за извършени от него престъпление по
чл.210, ал.1, т.1, предл. първо и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
-подсъдимата Р. Р. С., с ЕГН********** в периода от неустановена дата през м.април
2015 год. до 29.02.2016 год. включително в Република Азербайджан и в Република Турция
в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Ф. Х. Х.
/помагач/ и Г. Ф.Х. / съизвършител и помагач/ с цел да набави за себе си и за съучастниците
си имотна облага възбудила и поддържала у Н.В.о.И. заблуждение относно възрастта,
социалния, семейния статус и имотното състояние на лицето Х. Х. Х. /Х./, относно
намерението на същата да напусне Република България и да заживее в Република
Азербайджан и относно самоличността и професионалните занимания на Ф.В. като се
представила пред Н.И. с две самоличности /на Х. Х. и на Ф.В./, които били напълно
различни от нейната действителна самоличност и при осъществените многобройни контакти
с него го убедила, че Х. Х. Х. желае да отпътува за Република Азербайджан и желае да
предостави на Н.И. възможност да управлява и да се разпорежда с цялото й движимо и
недвижимо имущество, но предприемането на действия за осъществяването на нейните
намерения е препятствано от последователното възникване на множество пречки от
административен, икономически, социален, съдебен и медицински характер, за
отстраняването на които е необходимо Н.И. да изпраща парични средства на различни лица
в Република България, Република Гърция и Република Румъния чрез бързи парични
преводи, и с това причинила на Н.В.о.И. имотна вреда в размер на 201 515.38 лева, като
извършителката се е представила за длъжностно лице - митническия служител Ф.В. макар че
нямала такова качество и причинената щета е в големи размери, както и че на 04.05.2016
год. в село Венец в съучастие като съизвършител с ГЬ. Ф. Х., затаила истина в писмено
заявление декларация №ЗСПД/DHB/1117/04.05.2016 год. като съзнателно не посочила в нея,
че в периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год. включително двамата с Г.Х. са
получили лично на територията на Република Гърция и Република Румъния доход, облагаем
на основание чл.6 и чл.35, т.6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица и
тази декларация е подадена по силата на закон - чл.10, ал.1 от Закон за семейните помощи за
деца пред орган на властта - Директора на дирекция „Социално подпомагане” с.Венец за
удостоверяване истинността на посочените в декларацията обстоятелства, включително и на
получения през периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год. брутен облагаем
доход на съжителстващите лица Р.С. и Г.Х.;
-подсъдимия ГЬ. Ф. Х., с ЕГН********** на 24.07.2015 год. и на 24.08.2015 год. в
Република Румъния в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач
с Р. Р. С. /извършител/ с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага
1
умишлено улеснил извършването на измама по отношение на Н.В.о.И., като се съгласил да
получи лично и получил парични суми, които били адресирани до него в следствие на
възбудено и поддържано у пострадалия заблуждение от извършителката Р. Р. С., че
предаването на всяка конкретна сума е необходимо за преодоляване на възникнала
административна или съдебна пречка, която препятства лицето Х. Х. Х. да отпътува за
Република Азербайджан и да предостави на Н.И. възможност да управлява и да се
разпорежда с цялото й движимото и недвижимо имущество и предал част от получените
суми на съучастницата си и в периода от м. септември 2015 год. до м. октомври 2015 год.
включително в Република Азерабаджан в условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършител с Р. Р. С. с цел да набави за себе си и за съучастницата си
имотна облага поддържал у Н.В.о.И. заблуждение, което било възбудено от Р.С. относно
възрастта, социалния, професионалния, семейния статус и имотното състояние на лицето Х.
Х. Х. /Х./, относно самоличността и професионалните занимания на Ф.В. и относно
собствената си личност и отношения с Х. Х. Х. и Ф.В. като потвърждавал при
осъществените с пострадалия телефонни контакти всички изявления на съучастницата си,
описващи самоличността и действията на Х. Х. Х. и Ф.В. и последователното възникване
пред Х. Х. Х. на множество административни, икономически, социални и съдебни пречки, за
отстраняването на които е необходимо Н.И. да изпраща парични средства на него и на
съучастницата му Р.С. в Република Румъния и Република Гърция чрез бързи парични
преводи и в резултат от съучастническата дейност била нанесена имотна вреда в размер на
29 585.29 лева на Н.В.о.И., като съизвършителката на деянието се е представила за
длъжностно лице - митническия служител Ф.В. макар че нямала такова качество и
причинената щета е в големи размери, както и че на 04.05.2016 год. в с.Венец в съучастие
като съизвършител с Р. Р. С. затаил истина в писмено заявление декларация
№ЗСПД/DHB/1117/04.05.2016 год. като съзнателно не посочил в нея, че в периода от месец
май 2015 год. до месец април 2016 год. включително двамата с Р. Р. С. са получили лично на
територията на Република Гърция и Република Румъния доход, облагаем на основание чл.6
и чл.35, т.6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица и тази декларация е
подадена по силата на закон - чл.10, ал.1 от Закон за семейните помощи за деца пред орган
на властта - Директора на дирекция „Социално подпомагане” с.Венец за удостоверяване
истинността на посочените в декларацията обстоятелства, включително и на получения през
периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год. брутен облагаем доход на
съжителстващите лица Р.С. и Г.Х.;
-подсъдимия Ф. Х. Х., с ЕГН********** в периода от 07.05.2015 год. до 29.02.2016
год. в с.Изгрев, в гр.Исперих, в гр.Нови пазар в условията на продължавано престъпление в
съучастие като помагач с Р. Р. С. /извършител/ с цел да набави за себе си и за съучастницата
си имотна облага умишлено улеснил извършването на измама по отношение на Н.В.о.И.,
като се съгласил да получи лично и получил парична сума, която била адресирана до него и
предоставил част от сумата на съучастницата си, мотивирал лицата Г.Р.М., Н.Ю.М. Р.П.С.,
Б.В.В. и Д.П.Д. да му предадат за ползване документите си за самоличност, които
предоставил на съучастницата си за получаване на парични суми, адресирани до Г. М., Н.
М., Р. С., Б. В. и Д. Д.; мотивирал свидетелите М.М.М., К.В. С.а, М.С.И. и А.В.С. да получат
лично парични суми, адресирани до тях и да предадат тези суми на него и съучастницата му,
като всички парични нареждания, в които той и другите лица били посочени като
получатели, били направени в следствие на възбудено и поддържано от извършителката Р.
Р. С. заблуждение у пострадалия, пред когото извършителката Р.С. се представила с две
самоличности /на Х. Х. и на Ф.В./, напълно различни от нейната действителна самоличност,
и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че Х. Х. Х. желае да
отпътува за Република Азербайджан и да предостави на Н.И. възможност да управлява и да
се разпорежда с цялото й движимо и недвижимо имущество, но предприемането на
действия за осъществяването на нейните намерения е препятствано от последователното
2
възникване на множество пречки от административен, икономически, социален, съдебен и
медицински характер, за отстраняването на които е необходимо Н.И. да изпраща парични
средства на различни лица в Република България, Република Гърция и Република Румъния
чрез бързи парични преводи и в резултат от съучастническата дейност била нанесена имотна
вреда в размер на 110 250.08 лева на Н.В.о.И., като съизвършителката на деянието се е
представила за длъжностно лице - митническия служител Ф.В. макар че нямала такова
качество и причинената щета е в големи размери.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото лице
предявява граждански искове срещу тримата подсъдими, както следва: срещу подсъдимата
Р. Р. С. – за сумата от 201515.38 лева, представлява причинени имуществени вреди в
резултата на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, предл. първо и т.5 от НК, във вр. с чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, смитано от датата на довършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата, солидарно срещу Р. Р. С. и ГЬ. Ф. Х. за сумата от 29 585.29 лева, представляваща
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и
т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от
НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на деянието
до окончателното изплащане на сумата и солидарно срещу Р. Р. С. и Ф. Х. Х. за сумата от
110250.08 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на довършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Исковете са приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство, а пострадалото физическо лице е конституирано като граждански ищец и
частен обвинител по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението, като предлага
на съда да определи на всеки от подсъдимите наказание “лишаване от свобода” в размер на
3 година за деянието по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от НК, както и в размер на 1 година за
деянието по чл.313, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като изпълнението на
наложените наказания да бъде отложено за срок от пет години. В пледоарията си излага
конкретни мотиви в подкрепа на обвинението.
Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител в съдебно заседание
поддържа гражданските искове, като моли същите да бъдат уважени изцяло. В предоариите
си излага конкретни мотиви, обосноваващи искането.
В хода на разпоредително заседание и впоследствие в хода на съдебното следствие
подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени, признават се за виновни в
извършването на посочените в обвинителния акт деяния, заявяват, че са наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. Изказват
съжаление за постъпката си. Защитникът на подсъдимите моли съда с оглед наличието на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид усложненото семейно и
здравословно положение на подсъдимия Х. да им бъдат определени наказания при
приложение разпоредбата на чл.54 от НК. По отношение на подсъдимата С. моли да бъде
извършено групиране на наказанията, наложени и с настоящата присъда и наказанието,
наложено й по НОХД №1860/2022 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 17.11.2022 год.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
В периода 2015 год. - 2016 год. подсъдимата Р.С. живеела със съпруга си –
3
подсъдимия ГЬ. Ф. Х. и трите им малолетни деца в с.Изгрев в имот, в който живеели и
родителите на Г.Х. – подсъдимият Ф. Х. Х. /баща на Г.Х./ и свидетелката Х. Х. Х. /майка на
обвиняемия Г.Х./.
По същото време пострадалият Н.В.о.И. живеел в гр.Х., Република Азербайджан,
заедно със съпругата си С.И. и малолетната си дъщеря. На неустановена дата през м.април
2015 год. С. осъществила контакт с пострадалия Н.И. чрез електронното приложение „Тор
face“. При регистрацията си в това приложение се представила с имената на майката на
съпруга си - Х. Х. Х., наричана галено Х.. Още към момента на регистрацията си
обвиняемата С. имала намерение да се запознае и осъществи контакт с лице, което да въведе
в заблуждение относно действителната си самоличност, семейно положение, социален
статус и имотно състояние и докато поддържа създаденото заблуждение у лицето, с което
контактува, да го мотивира да се разпореди с парични средства, които тя, съучастниците й и
мотивирани от тях лица да получат чрез системата за бързи парични разплащания „Уестърн
Юнион“. При първоначалния контакт с пострадалия подсъдимата използвала Сим карта на
български мобилен оператор с №**********, а пострадалият - Сим карта на азърбайджански
мобилен оператор с номер +994503009335. Скоро след първоначалния контакт двамата
започнали да комуникират чрез приложението „Вайбър“. При тази комуникация С., която
продължавала да поддържа у пострадалия заблуждението, че се казва Х. Х. Х. /Х./, му
разказала, че живее в гр.Роман, Република България на квартира, заедно със сестра си М. и
съпруга на сестра си, който е изпаднал в сериозни финансови затруднения. Обвиняемата
споделила на пострадалия Н.И., че е наследила значително количество антични златни
изделия, а също и земеделска земя в Република Турция, но съпругът на сестра й заявява
намерение да се разпореди с наследеното от Х. Х. движимо и недвижимо имущество, за да
заплати собствените си дългове. С., представяща се като Х. Х., твърдяла пред пострадалия,
че желае да напусне Република България, за да спаси от разпиляване и разграбване
имуществото си. Тя молела пострадалия да й даде житейски и правен съвет как да преодолее
възникналата сложна за нея житейска ситуация. В хода на разговорите между двамата,
подсъдимата, представяща се като Х. Х., споделила на пострадалия, че ако успее да напусне
Република България и да се засели в държава, където живеят мюсюлмани, спазващи
нормите, описани в Корана, тя ще повери движимото и недвижимото си имущество на
някого, който да го управлява съвестно и то да носи приход, от който да се издържат, както
тя и така и лицето, което се грижи за имуществото й. Пострадалият повярвал на всички
твърденията на С., която се представяла пред него като Х. Х. и заявил, че е съгласен да й
помогне да отпътува от Република България и да заживее в Република Азербайджан. Той
предложил, когато Х. Х. пристигне в Азербайджан, той лично да се заеме с управлението на
нейното движимо и недвижимо имущество. Р.С. изразила съгласие и благодарност за
предложената от пострадалия помощ. Пострадалият разказал на съпругата си - свидетелката
С.И. и на баща си - свидетеля В.И. за осъществената с Х. Х. комуникация и споделил
намеренията си да й помогне да пристигне и да заживее в Азербайджан. Уведомил ги също
и за намерението си да предприеме всички необходими действия за правилното управление
и разпореждане с имуществото й, така че то да започне да носи доходи както за Х. Х., така и
за пострадалия. Близките на пострадалия го подкрепили. Междувременно, за да поддържа
заблуждението на пострадалия в самоличността и намеренията на Х. Х., обвиняемата
изпратила на Н.И. електронна снимка на международния паспорт на майката на подсъдимия
Г.Х. - Х. Х. Х.. В документа, преди да бъде сниман, била направена ръкописна преправка, за
да съответства написаното в паспорта на твърдението на обвиняемата С., че адресът на Х.
Х. е в гр.Роман. Снимката на документа, изпратена от подсъдимата, била направена така, че
не се различавали детайлите на текста и фотографията в паспорта, но пострадалият повярвал
на твърденията на С., че не разполага с телефонен апарат, с който да направи по - хубава
снимка. Паспортът на Х. Х. с извършената в него преправка е намерен и иззет при
извършеното на 09.05.2019 год. претърсване в дома на Р.С. и Г.Х. в с.Изгр Освен чрез
4
телефонен номер ************ пострадалият междувременно започнал да провежда
разговори и да комуникира чрез „Вайбър“ с подсъдимата и чрез друг, ползван от него номер
на мобилен телефон, а именно****************** След разкриване на престъплението този
номер е намерен изписан заедно с името „N.I. в тефтер, иззет от дома на подсъдимите С. и
Г.Х., находящ се в с. *************
При продължаващата комуникация между подсъдимата, представяща се като Х. Х., и
пострадалия, тя го помолила да й изпрати парична сума, с която да заплати пътуването си от
Република България до Република Азербайджан, Той се съгласил, като на 27.04.2015 год. И.
изпратил чрез системата за парични преводи „Уестърн Юнион“ паричен превод в размер на
150 долара. Той посочил като получател на превода българската гражданка Х. Х. Х.. За
превода пострадалият направил разходи в размер на 22 долара. Пострадалият уведомил С. за
кода, необходим, за да бъде получен превода, а именно - 024-928-19-20. Подсъдимата не
получила превода нито лично, нито чрез лицето, което било посочено като получател. След
изтичане на срока за получаване на паричната сума, паричните средства били върнати в
Република Азербайджан, където били предадени на пострадалия. През това време С.,
представяща се като Х. Х., убедила пострадалия И., че изпратената от него парична сума не
е била получена от Х. Х. в Република България, т.к. срокът на валидност на документа за
самоличност на получателката бил изтекъл. В същото време обяснила на пострадалия, че
продължава да се нуждае от парични средства, за да организира пътуването си, но за да
може да получи и използва изпратената сума, следва като получател на паричния запис да
бъде посочена българската гражданка Ю.Б.Н С. представила на пострадалия свидетелката
Ю.Н. като близка приятелка на Х. Х.. Той повярвал на твърденията й и това го мотивирало
да изпрати на 04.05.15 год.. чрез „Уестърн юнион“ 200 долара на получателката Ю.Н.. При
изпращането пострадалият отново направил разходи в размер на 22 долара. След като
превел тази сума на лицето, посочено му от С., пострадалият й съобщил чрез приложението
Вайбър, кода, необходим за получаване на превода. Този код бил 786 - 600 - 2747.
Подсъдимата предоставила кода на свидетелката Ю.Н. и я помолила да посети офис на ЕТ
.А.А.“, действащ като представител на ФК „Кеш експрес сървис“. В офиса, който се намирал
в гр.Шумен на свидетелката била изплатена сумата от 173.25 евро. Получената парична сума
свидетелката Н. предала на подсъдимата. Свидетелката получила заплащане от последната
за извършената услуга. Междувременно С. продължавала да поддържа заблуждението на
пострадалия, че Х. Х. има намерение да отпътува от Република България и да заживее в
Република Азърбайджан. Това заблуждение поддържала като многократно изразявала по
време на продължителната комуникация с пострадалия нетърпението си да предприеме
пътуването и дори демонстрирала пред него желание да закупи подаръци, които да подари
на близките му, когато пристигане в Република Азербайджан.
На 06.05.2015 год. С., която продължавала да се представя като Х. Х. /Х./, убедила
пострадалия, че вече се придвижва с автобус към българо - турската граница и скоро ще
напусне Република България. На 07.05.2015 год. тя му изпратила съобщение, с което го
информирала, че от служители на гранично - пропусквателния пункт е узнала, че трябва да
разполага със сумата от 900 евро, за да получи разрешение да напусне територията на
Република България. Твърдяла, че тази сума й е необходима, защото за пръв път напуска
територията на държавата. В тази връзка информирала пострадалия Н.И., че Х. Х. разполага
само с малка част от необходимата й сума. Пострадалият повярвал на това твърдение и
заявил готовност да изпрати парични средства, които Х. Х. да декларира пред граничните
власти. В едно от съобщенията, изпратени от С. на пострадалия, тя го уверила, че не може да
получи лично изпратената парична сума и помолила като получател на превода да бъде
вписан българския гражданин Ф. Х. Х.. Подсъдимата описала пред пострадалия съучастника
си Ф.Х. като шофьор на автобуса, в който пътувала от Република България към Република
Турция. Пострадалият Н.И. незабавно изпратил 1000 долара чрез системата за бързи парични
преводи „Уестърн Юнион“ на получателя Ф.Х.. След това пострадалият изпратил
5
съобщение на С. /която той смятал за Х. Х./, в което я информирал за кода на паричния
превод, а именно - 423-133- 9452. При изпращането на паричната сума пострадалият
направил разходи в размер на 51 долара. Р.С. съобщила кода на съучастника си Ф.Х. и го
помолила да посети град Шумен, където да получи изпратените й от пострадалия Н.И.
парични средства. Подсъдимият Ф.Х. знаел, че съжителката на сина му Р.С. извършва
измами на лица, намиращи се в чужбина и по този начин ги мотивира да й изпращат
парични средства. Въпреки това той се съгласил да се придвижи до гр. Шумен и да получи
парите. Използвайки предоставения му код, Ф.Х. получил паричната сума в размер на 854.93
евро в същия офис на ЕТ .А.А.“, действащ като представител на ФК „Кеш експрес сървис“,
след което предоставил на С. част от сумата, а с друга част от получените парични средства
заплатил направените за пътуването си от с. Изгрев до гр. Шумен разходи. Получената от С.
сума била изразходвана за издръжка на семейството й - трите й деца, съжителя й Г.Х. и
неговите родители.
Междувременно С. продължила да поддържа вече създаденото от нея заблуждение у
пострадалия и да го заблуждава относно нови обстоятелства, за които го информирала чрез
осъществяваната комуникация в приложението „Вайбър“. На 07.05.2015 год. подсъдимата,
представяща се за Х. Х., уверила пострадалия, че за да допуснат властите тя да пренесе при
преминаването си през българо - турската граница наследените от нея златни изделия, които
се намирали в багажа й, граничните служители изискват от нея да заплати такса в размер на
3300 долара. Едновременно с това помолила съучастника си Ф.Х. да намери лице, което да
се съгласи да получи сумите, т.к. според правилата на системата за бързи разплащания
„Уестърн Юнион“, съществувал лимит на паричните суми , които едно лице можело да
получи или да изпрати за един ден. Ф.Х. се срещнал със свидетеля Р.П.С., който същият ден
бил дошъл по работа в с.Изгрев, като информирал свидетеля С., че се нуждае от лице, което
да получи парични средства от чужбина без да обяснява на С. какъв е произходът на тези
средства. Свидетелят се съгласил да бъде посочен като получател на средствата в
разписките за изпращане. След това С. предоставил на подсъдимия Х. личната си карта,
като последният я предал на съучастницата си Р.С., а тя изготвила копие на личната карта и
върнала документа за самоличност на съучастника си. Ф.Х. предал на свидетеля Р. С.
личната му карта и му заплатил малка парична сума за оказаната услуга. През това време
пострадалият, който напълно повярвал на разказа на С. за нуждата от парични средства,
която възникнала пред Х. Х., бил информиран, че следва да преведе паричните суми на
получателя Р.П.С.. Пострадалият незабавно помолил свои близки - С.А. и свидетелите В.К. и
В.М. да изпратят по 1000 долара всеки на получателя Р. С. в Република България.
Пострадалият предоставил на всеки от тримата необходимите за превода суми и след като те
извършили преводите незабавно изпратил съобщение на С., в което я информирал за
кодовете, с които сумите можели да бъдат получени. Свидетелят В.К. и С.А. изпратили
предоставените им от пострадалия суми на 07.05.2015 год. За изпращането на тези суми
пострадалият направил общ разход от 102 долара. Кодът, с който В.К. изпратил паричната
сума на свидетеля С. бил 159-575-64-57, а този, с който С.А. направил превода бил 241-766-
6533. Получаването на тези парични суми в Република България било организирано от С. ,
която помолила съучастника си Ф.Х. да посети същия офис в гр. Шумен, обслужван от ЕТ
„А.А.“ като представител на ФК „Кеш експрес сървис“. При получаването на парите
подсъдимият Х. ползвал копието от документа за самоличност на свидетеля Р. С.,
представено му от съучастницата му Р.С.. На 08.05.2015 год. и свидетелят В.М. изпратил
дадените му от пострадалия 1000 долара на получателя Р. С.. На същата дата съпругата на
пострадалия - свидетелката С.И., мотивирана от съпруга си, изпратила на свидетеля Р. С.
сумата от 385 долара. За двата превода пострадалият направил разходи в размер на 85
долара. Пострадалият Н.И. незабавно уведомил подсъдимата за двата кода, с които сумите
можели да бъдат получени, а именно - 866-671-9864 /за сумата, изпратена от В.М./ и 513-
782-1725 /за сумата, изпратена от С.И./. Получаването и на тези парични суми в Република
6
България било организирано от подсъдимата, която отново помолила съучастника си Ф.Х.
да посети същия офис на ЕТ „А.А.“, действащ като представител ФК „Кеш експрес сървис“
и като използва отново копието от документа за самоличност на свидетеля Р. С., да получи
парите. Всички суми, получени на 07.05.2015 год. и на 08.05.2015 год. подсъдимият Х.
предал на съучастницата си, след като приспаднал от тях разходите, които бил направил до
момента за заплащане на Р. С. и за придвижване до гр. Шумен. Паричните суми били
изразходвани от С. за издръжка на близките й.
Междувременно С. продължава да поддържа заблуждение у пострадалия, че Х. Х. се
намира на българо - турската граница, където пред нея на различни основания служители от
различни държавни служби правят искания за заплащане на мита и такси, за да разрешат
безпрепятственото й преминаване на територията на Република Турция. Представяща се
като Х. Х., твърдяла, че не разполага с необходимите за заплащането на исканите такси и
мита средства и молела пострадалия да изпрати още парични суми. Подсъдимата указала на
пострадалия при изпращането на паричната сума да посочи като получател лицето Б.Р. Н..
Заблуден от твърденията на С., представяща се като Х. Х., на 08.05.2015 год. пострадалият
И. лично изпратил сумата от 1000 долара на получателя Б.Р. Н.. Освен това пострадалият
Н.И. помолил свидетеля В.К. да изпрати още 1000 долара в Република България на същия
получател. И двете парични суми били собственост на пострадалия. За изпращането на
двете суми пострадалият направил разход в размер на 102 долара. Пострадалият изпратил
незабавно на подсъдимата двата кода, с които сумите можели да бъдат получени - 076-750-
6300 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 283-573-4722 /за сумата, изпратена от В.К./. Двете
суми, изпратени на името на Б. Н., били получени съответно - на 08.05.2015 год. и на
09.05.2015 год. в офис на „Д.М.****“ ООД в гр. Исперих от Б. Н. и били предадени на С..
На 09.05.2015 год. пострадалият изпратил сумата от 850 долара на получателя Р. С.,
т.к. бил убеден от С., че Х. Х. Х. /Х./ се нуждае от паричната сума за преодоляването на нова
пречка от административен характер. Това убеждение било създадено у него при
продължаващия контакт с С., представяща се като Х. Х.. При изпращането на тази сума
пострадалият направил разход в размер на 51 долара. Пострадалият уведомил подсъдимата
за кода за получаване на тази парична сума, който бил - 388-563-1589. Последната отново
организирала получаването на сумата като помолила съучастника си Ф.Х. да посети офис на
ЕТ „С. Х.“, находящ се в гр. Нови пазар, където да получи парите, като използва копието на
личната карта на свидетеля Р. С.. Х. се съгласил, като след като получил паричната сума, я
предал на съучастницата си, която я използвала за издръжка на себе си и близките си.
Междувременно комуникацията между пострадалия и подсъдимата продължавала. На
10.05.2015 год. С. уведомила Н.И., че ще предприеме преминаване на българо - турската
границата, но за да не бъде осуетено това начинание от граничните служители, е
необходимо да заплати 4800 долара. Пострадалият повярвал на това съобщение и заявил
готовност да набави и да изпрати сума в посочения размер на указани от С. получатели. Р.С.
уведомила съучастника си Ф.Х., че е необходимо да намери още лица, които да се съгласят
да получат изпратени от пострадалия суми и да ги предадат после на съучастниците. Ф.Х. се
срещнал със свидетеля М.М.М. и жената, с която той живеел на съпружески начала -
свидетелката К.В. С.а. Двамата свидетели по това време живеели в с. Т. но често
посещавали с. Изгрев и горския масив в близост до селото. Х. успял да убеди двамата
свидетели да се съгласят да получават парични суми, изпратени от чужбина, които после да
му предават. За да ги мотивира, той им обещал заплащане за оказаната услуга. Двамата
свидетели се съгласили без да се интересуват от произхода на паричните суми, които щели
да бъдат изпращани от чужбина. Междувременно С., представяща се като Х. Х., разказала
на пострадалия, че получава съдействие от служителка на българската митница, която С.
представила с името Ф.В.. С. предоставила на Н.И. за връзка със служителката Ф.В.
телефонен номер +359 893 276 527 и успяла да го убеди, че тази жена ще съдейства за
успешно приключване на пътуването на Х. Х. Х.. Посоченият телефонен номер всъщност се
7
ползвал от самата С. въз основа на договор, сключен между нея и мобилния оператор.
Пострадалият повярвал на всички твърдения, като започнал да комуникира с подсъдимата
чрез приложението „Вайбър“ на телефонен номер ******** При тази комуникация той бил
убеден, че осъществява контакт със служител на митницата в Република България Ф.В. а
подсъдимата успешно поддържала това негово заблуждение.
Подсъдимата, представяща се като Ф.В. потвърдила пред пострадалия, че Х. Х. /Х./
трябва да заплати такса в размер на 4800 долара, за която той бил по - рано информиран при
комуникацията си с нея, представяща се като Х. Х.. Тази такса С., представяща се като
митнически служител, обяснила с изискване на имотния регистър на страната, за да бъде
издадено разрешение за пътуване на лице, желаещо да напусне територията на Република
България. Именно поради създаденото заблуждение за необходимостта Х. Х. /Х./ да заплати
голяма парична сума в имотния регистър на Република България, на 12.05.2015 год.
пострадалият лично превел чрез Уестърн Юнион 1000 долара на посочено му от С. лице -
свидетеля М.М. Едновременно с това пострадалият мотивирал всеки от своите близки - А.Х.,
Е.А. и свидетеля В.К. да преведат сума в размер на 1000 долара всеки, като сумите били
предоставени на всяко от трите лица - изпращачи от самия пострадал. А.Х. изпратил сумата
от 1000 долара на получателя М.М. Е.А. изпратил сумата от 1000 долара на получателя Б. Н.,
а В.К. изпратил сума в същия размер на свидетелката К. С.а. За извършването на четирите
парични превода пострадалият направил разходи в размер на 204 долара. Пострадалият
изпратил на подсъдимата кодовете за получаване на преводите - код 484 - 284 -3583 /за
сумата , изпратена от Н.И./, код 124 - 234 - 1745/ за сумата , изпратена от А.Х./, код 534- 329
- 6215 /за сумата, изпратена от Е.А./ и код 862- 469 - 8770 / за сумата , изпратена от В.К./.
Свидетелите К. С.а и М.М.посетили офиса на ЕТ .А.А.“ в гр. Шумен /представител на ФК
„Кеш Експрес сървис“, заедно с подсъдимия Ф.Х.. Всеки от двамата свидетели получил
изпратените на негово име парични средства и ги предал на Х.. С част от получената сума
последният заплатил на двамата свидетели за оказаната услуга, а останалата част от сумата
предал на съучастницата си С.. Б.т Н. също получил в офис на ООД „Д.М.****" в гр.
Исперих изпратената до него сума и я предал на С..
След 12.05.2015 год. подсъдимата започнала интензивно да комуникира с
пострадалия, използвайки две различни Сим карти, като при употребата на едната се
представяла за Х. Х. Х. /Х./ , а при употребата на другата - като Ф.В. Докато се представяла
със самоличността на едната от жените, тя въвеждала пострадалия в заблуждение относно
конкретни обстоятелства, които го мотивирали да прави следващи разпореждания със свои
парични средства в полза на указани от подсъдимата лица. След това тя се представяла със
самоличността на другата жена и при осъществената комуникация с пострадалия
поддържала вече създаденото у него заблуждение.
На 13.05.2015 год. пострадалият предоставил на своя познат Р.А. 800 долара, които
последният изпратил на получател ката К. С.а, т.к. Н.И. бил воден от заблуждението, че Х.
Х. /Х./ трябва да внесе в имотния регистър сума равна на 4800 долара, а предния ден той бил
изпратил сам и чрез свои близки лица само 4000 долара. Пострадалият уведомил
подсъдимата за кода на превода - 012-336-0446. Свидетелката К. С.а обаче не успяла да
получи превода на сумата от 800 долара и на 14.05.2015 год. тази сума била върната обратно
на изпращача Р.А. в Република Азърбайджан. Още на 13.05.2015 год. пострадалият изпратил
повторно лично сумата от 800 долара, като посочил свидетеля Р. С. като получател. При
този превод пострадалият направил разходи в размер на 51 долара за изпращането, след
което уведомил С. за кода на този паричен превод, а именно - 915-85254-87, а тя го предала
на съучастника си Ф.Х. и го помолила да получи сумата, използвайки копието от личната
карта на свидетеля Р. С.. Паричните средства били получени в гр. Шумен в офиса на ЕТ
„А.А.“, представител на ФК „Кеш експрес сървис“. Незабавно след като пострадалият
изпратил цялата сума, за която бил убеден, че е необходима, за да бъде заплатена таксата в
имотния регистър, подсъдимата, представяйки се като Х. Х. Х., го информирала, че отива в
8
институцията, за да заплати исканата такса в размер на 4 800 долара. Скоро след това С.
отново се свързала с пострадалия и го уведомила, че при посещението й в имотния регистър
е узнала, че действително дължимата сума е 14 800 долара, а не 4 800 долара. При
последвалите разговори между пострадалия и подсъдимата, която вече се представяла като
Ф.В. пред пострадалия била потвърдена достоверността на тази информация. Пострадалият
предприел действия, за да набави още парични средства, с които да допълни вече
изпратената сума до размера от 14 800 долара. През това време Р.С. и Ф.Х. започнали да
търсят български граждани, които да бъдат посочени от пострадалия като получатели на
паричните суми в платежните документи, които той трябвало да попълни при изпращането
на сумите. Двамата се намирали по това време в гр. Исперих. С. мотивирала неустановено
по делото лице да посети свидетелката К.М.В. в дома й в гр. Исперих и да я убеди да
предостави собствения си документ за самоличност като й документите за самоличност на
синовете си - свидетелите М. В. и Е. В., а също и документа за самоличност на лицето, с
което съжителствала на съпружески начала - Х.В.Р. за да бъдат същите използвани при
получаване на изпратени от чужбина парични суми. Свидетелката К.В. предоставила своята
лична карта и тези на близките си на лицето, което я посетило, а то ги предало на
подсъдимата, която изготвила копия на тези документи за самоличност. На свидетелката
К.В. била заплатена малка парична сума за оказаната услуга и били върнати документите за
самоличност, които тя предоставила за ползване. /След разкриване на престъплението, при
извършеното на 09.05.2019 год. претърсване и изземване в л.а. „Мерцедес“ с per. № Н 5061
АН, ползван и стопанисван от Ф.Х., е намерено копие от личната карта на Христо В. Радев./
Междувременно самият Х. се срещнал със свидетелката Б.В.В., която познавал от преди, и я
мотивирал да му предостави документа си за самоличност за ползване. Тя се съгласила, а Х.
й заплатил малка парична сума за оказаната услуга. Той предал личната карта на
съучастницата си Р.С., която изготвила копие на документа за самоличност на свидетелката.
Освен това в гр. Исперих Х. се срещнал и със свидетеля М.С.И.. Подсъдимият го убедил да
посети с него същия ден едно от бюрата в гр. Исперих, работещи като подагенти на
„Уестърн Юнион“ и да получи изпратена от чужбина парична сума, която да предаде после
на подсъдимия. Свидетелят М.И. се съгласил. През това време, докато комуникирала с
пострадалия, представяйки се като Ф.В. С. го уведомила за имената на лицата, които
трябвало да бъдат посочени като получатели на сумите, които пострадалият се готвел да
изпрати. На 15.05.2015 год. пострадалият лично изпратил 1000 долара на получателя М. В..
На същата дата пострадалият предоставил на свидетеля В.М. 1000 долара, които той
изпратил в Република България на получателя К.В.. Въпреки наличното копие на личната
карта на свидетелката К.В. у Х., получаването на тази сума не било успешно реализирано и
по - късно сумата била върната на изпращача, но за нейното изпращане пострадалият
направили разход в размер на 51 долара. След това пострадалият мотивирал още 9 лица,
които успешно изпратили на 15.05.2015 год. по 1000 долара, предоставени им от
пострадалия, на получатели в Република България. Така Ф.Х. изпратил 1000 долара на
свидетелката К. С. , А.Х. изпратил 1000 долара на свидетеля Е. В.; С.И. изпратила 1000
долара на М.С., А.Х. изпрател 1000 долара на свидетелката Б. В.; М.Х. изпратил 1000 долора
на свидетеля М.М. Т.И. изпратила 1000 долара на М.И. и В.И. изпратил 1000 долара на Б. Н.;
Д.О. изпратил 1000 долара на Х.Р. и В.К. изпрател 1000 долара на Р. С.. По този начин на
15.05.2015 год. от пострадалия лично или чрез трети лица били изпратени успешно в
Република България общо 10 000 долара. Всички изпратени парични суми били собственост
на пострадалия. За изпращането им той направил разходи общо в размер 510 долара.
Пострадалият уведомил подсъдимата за всички кодове, с които паричните средства можели
да бъдат получени, а именно - 646 - 644 - 1555 /за сумата , изпратена от Н.И./, 619 - 388 -
6090 /за сумата , изпратена от Ф.Х./, 279 - 036 - 3871 /за сумата, изпратена от А.Х. 736 - 587 -
7448 /за сумата , изпратена от С.И./, 347- 749 - 2349 /за сумата, изпратена от А.Х./, 586 - 325 -
3901 /от М.Х./, 814 - 985 - 9677 /за сумата , изпратена от Т.И./, 086 - 840-0334 / за сумата ,
9
изпратена от В.И./, 192 - 930- 3966 /за сумата , изпратена от Д.О./, 796 - 516 - 2190 /за сумата,
изпратена от В.К./. Седем от направените преводи били получени на 15.05.2015 год. в офис
на „Д.М.****“ ООД в гр. Исперих, а другите 3 - в офис на „И. Варна“ ООД , находящ се
също в гр. Исперих. Ф.Х. придружил свидетеля М.И. до офиса на „Д.М.****“ ООД в гр.
Исперих, за да получи последният изпратената до него сума. След това свидетелят
предоставил на подсъдимия получените финансови средства, а последният му заплатил
малка парична сума за извършената услуга. През това време в същия офис С. организирала
получаването на паричните суми, изпратени на получателите Е. В., М. В., Б. В. и Х.Р. като
използвала копията от личните карти на посочените лица, с които разполагала. В същия
офис били получени и сумите, изпратени на М.С. и Б. Н.. На същата дата /15.05.2015 год./
подсъдимият Х. отново се срещнал със свидетелите К. С.а и М.М.и ги придружил до офис
на „И. Варна“ ООД в гр. Исперих, където те също получили изпратените им суми и ги
предали на подсъдимия. При тази среща С. се възползвала от възможността да направи
копия на личните карти на двамата свидетели, за да може да ги ползва в бъдеще. В същия
офис С. организирала получаването на изпратената на получателя Р. С. парична сума, като
използвала копието на личната карата на същия свидетел, с което подсъдимите разполагали.
С част от получените парични средства били заплатени парични суми на лицата, които се
съгласили да услужат на Х. и съучастницата му с документите си за самоличност или лично
да придружат Х. до офисите за получаване на паричните суми. Останалата част от
получената сума Х. предал на съучастницата си Р.С., която ги използвала за задоволяване на
личните си нужди и тези на близките си.
Междувременно С. продължавала да поддържа у пострадалия убеждението, че след
направеното плащане на сумата в имотния регистър Х. Х. Х. ще влезе на територията на
Република Турция, от където ще отпътува за Република Азербайджан. Вярвайки на това
твърдение, пострадалият изразил готовност да замине за Република Турция, където да се
срещне с Х. Х. /Х./. На 16.05.2015 год. обаче подсъдимата информирала пострадалия, че
пред Х. Х. е възникнала нова пречка за напускането на Република България. По време на
осъществената помежду им комуникация Р. въвела пострадалия в заблуждение, че роднина
по сватовство на Х. Х. Х. /съпругът на сестра й М./ е депозирал жалба срещу Х. Х. пред
полицейските власти в Република България. Според твърденията на подсъдимата, в жалбата
си роднината обвинявал Х. Х., че е откраднала негови парични средства в голям размер.
Поддържайки създаденото у пострадалия заблуждение, че полицейските власти са
предприели наказателно преследване спрямо Х. Х., С. започнала да мотивира пострадалия
да изпраща парични суми на посочени от нея лица, за да бъдат заплатени разходите,
възникнали във връзка с наказателното производство срещу Х. Х.. Пострадалият отново
повярвал на твърденията й на 16.05.2015 год. той лично изпратил на получателя К. С.а
сумата от 1000 долара. Освен това той предоставил на В.М. 480 долара, които свидетелят
В.М. изпратил с превод, в които като получател бил посочен Р. С.. Едновременно с това
пострадалият предоставил на всяко от близките до него лица - А.Х., Е.Н., свидетеля В.К. и
свидетелката С.И. по 1000 долара, а на Ф.Х. -400 долара и всяко от тези лица ги изпратило
на указан от пострадалия получател в Република България, а именно : А.Х. - на свидетеля
М.М. свидетелят В.К. - на Б.Р. Н., Ф.Х. - на Х.Р., свидетелката С.И. - на М.С., Е.Н. - на
свидетеля Е. В.. Всички парични средства, които били изпратени, били собственост на
пострадалия. За тяхното изпращане той направил разходи в размер на 329 долара. Той
предоставил на подсъдимата необходимите за получаването на парите кодове като следва:
308 - 234 - 9133 /за сумата , изпратена от В.М./, 286 -339 - 4189 /за сумата, изпратена от
А.Х./, 455- 320 - 0928 за сумата, изпратена от Н.И./, 734 - 368 - 3561 /за сумата, изпратена от
В.К./, 283 - 139- 9503 /за сумата, изпратена от С.И./, 472 - 066 - 1679 /за сумата, изпратена от
Е.Н./ и 174 - 266 - 2368 /от Ф.Х./. Междувременно Р.С. се придвижила до гр. Исперих.
Всички парични средства били получени в гр. Исперих в офиси на „И. Варна“ ООД и
„Д.М.****“ ООД. Получаването на паричните средства, адресирани до свидетелите М.М. К.
10
С.а, Р. С., Х.Р. и Е. В. било организирано от С., която използвала копията от личните карти
на тези свидетели, с които разполагала. И тези парични средства Р.С. използвала за
издръжка на семейството.
Междувременно С. съобщила на пострадалия, че Х. Х. е била задържана в поделение
на МВР в Република България и за нейното освобождаване е упълномощен адвокат. Така,
представяща се като Ф.В. убедила пострадалия, че е необходимо да продължи да изпраща
още пари, за да бъде освободена от ареста Х. Х.. Пострадалият предоставил на В.М. сумата
от 500 долара и го помолил да я изпрати на получателя Р. С.. На 17.05.15г. В.М. изпълнил
молбата му. Сумата била получена с предоставения от пострадалия код - 826 - 259 - 2774.
Получаването й било организирано от С., която използвала копието от документа за
самоличност на Р. С., с което разполагала. Разходът, направен от пострадалия за
изпращането на тази сума бил в размер на 40 долара. Междувременно пострадалият
отпътувал от Република Азербайджан за Република Турция в очакване да се срещне там с Х.
Х. Х., след като тя бъде освободена и й бъде позволено от българските власти да пътува.
Мотивиран от продължаващата комуникация с подсъдимата, представяща се като Ф.В. на
18.05.2015 год. пострадалият помолил свои близки, намиращи се в Азърбайджан, между
които и свидетелката С.И., да продължат да изпращат парични средства за сметка на
пострадалия на посочени от него получатели на територията на Република България.
Помолените от пострадалия лица изпратили на 18.05.2015 год. указаните суми както следва :
свидетелката С.И. изпратила на Б.Р. сумата от 200 долара, А.Х. изпратил на свидетеля
М.М.сумата 1000 долара и И.А. - сумата от 500 долара на свидетелката К. С.а. Направените
разходи в размер на 113 долара общо били отново за сметка на пострадалия. Освен това на
същата дата пострадалият изпратил лично от Република Турция паричен превод в размер на
100 долара на получателя Б. В.. При извършването на този превод пострадалият направил
разход в размер на 15 долара. При осъществената с подсъдимата комуникация пострадалият
изпратил всички кодове за получаване на сумите, а именно -768 - 414 - 8843 / за сумата,
изпратено от С.И./, 075 - 653 - 6916 / за сумата, изпратена от А.Х. 229- 989 - 6105 /за сумата,
изпратена от ф И.А./ и 125 - 441 - 1523 /за сумата, изпратена от Н.И. от Република Турция/.
С. отново посетила гр. Исперих и организирала получаването на паричните суми, изпратени
до М.М. К. С.а и Б. В., използвайки копието на личната им карти. Получената от Б. Н. сума
също била предоставена на С.. На следващия ден, 19.05.2015 год., пострадалият отново
мотивирал съпругата си свидетелката С.И. да изпрати на свидетеля Р. С. сумата от 800
долара. Свидетелката изпълнила молбата на съпруга си, който продължавал да се намира в
заблуждение, че паричните средства са необходими, да за бъде осигурено отпътуването на
Х. Х. Х. от Република България и пристигането й в Република Турция. След като съпругата
на пострадалия му предоставила кода за получаване на сумата /652 - 517 - 6582/,
пострадалият Н.И. го изпратил на подсъдимата и кодът бил използван, за да бъде получена
сумата. Разходите, направени от съпругата на пострадалия за изпращането на тази сума,
били в размер на 51 долара. Те били отново за сметка на пострадалия. Р.С. организирала
получаването на тази сума в офис на ЕТ „А.А.“ /представител на ФК „Кеш експрес сървис“/
в гр. Шумен, използвайки копието от личната карата на Р. С., с което разполагала. След това
отново въвела в заблуждение пострадалия. Тя го уверила, че за да бъде реализирано
изпращането на златните накити, които Х. Х. имала намерение да транспортира от
Република България до Азербайджан, са необходими суми за заплащане на куриерската
услуга и мито и го помолила да изпрати парични средства за заплащането им. Пострадалият
незабавно се съгласил да организира изпращането на парични средства, с които Х. Х. да
заплати тези разходи. В изпълнение на тези свои намерения, на 20.05.2015 год. пострадалият
изпратил лично от Република Турция сумата от 3300 долара. Той посочил като получател
свидетеля Р. С.. Компанията за бързи парични преводи обаче ограничила занапред
възможността на Р. С. да получава парични средства и върнала на пострадалия Н.И.
изпратената сума. Въпреки това за изпращането на сумата пострадалият направил разходи в
11
размер на 143 долара. Това наложило пострадалият повторно да извърши тази транзакция.
Този път той посочил като получател свидетеля Х.Р.. Направените от пострадалия разходи
за изпращането и на този паричен превод били в размер на 143 долара. След това
пострадалият предоставил на Р.С. кода, необходим за получаването на паричните средства -
724 - 303 - 3113 и те били получени в офис на „Д.М.****" ООД в гр. Исперих. Получаването
на тази парична сума било организирано от С. чрез използването на копието на личната
карата на свидетеля Х.Р., с което тя вече разполагала. През това време подсъдимата отново
започнала да комуникира с пострадалия, представяйки се като Х. Х.. Тя му изпратила
снимка на млада жена и го убедила, че това е снимка на Х. Х.. Многократно изразявала
намерението си да напусне Република България и да пристигне в Република Турция, където
да се срещне с пострадалия. Той вярвал на заявените от нея намерения и продължавал да
пребивава в Република Турция в очакване Х. Х. /Х./ да пристигне от Република България.
Междувременно Р. изпратила на пострадалия съобщение, на което придала вид, че изхожда
от дружество, предоставящо международни куриерски услуги. От текста на това съобщение,
пострадалият узнал, че златните накити, изпратени от Х. Х., са пристигнали в гр. Баку и
следва да бъдат получени там от Н.И.. Пострадалият повярвал на това съобщение. Той
незабавно отпътувал от Република Турция, за да получи в гр. Баку пратката, съдържаща
златните накити. При последвалата комуникация между С., представяща се като Ф.В. и
пострадалия, подсъдимата информирала Н.И., че пратката, съдържаща златни антични
предмети, е била междувременно върната на изпращача в Република България, т. к. не била
потърсена в срок. След това С. убедила пострадалия, че за повторното изпращане на
пратката в гр. Баку, е необходимо да се заплати куриерска такса от 800 долара.
Пострадалият повярвал отново и се съгласил да изпрати исканата сума. На 24.05.2015 год.
пострадалият лично изпратил сумата от 800 долара на получателя Х.Р., При изпращането
пострадалият направил разходи в размер на 51 долара. След това И. предоставил на
подсъдимата кода, необходим за получаването на сумата - 884 - 745- 3555, а последната
организирала на 25.05.2015 год. получаване на сумата в офис на „Д.М.****“ ООД в гр.
Исперих с копието на личната карта на свидетеля Х.Р.. Получените парични средства били
използвани от С. за издръжка на близките й.
На 25.05.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. уверила пострадалия, че са
отпаднали всички пречки пред предстоящото пътуване на Х. Х. до Азербайджан. Уверила
го също, че Х. Х. /Х./ е отпътувала за Република Турция. По - късно съобщила на
пострадалия, че поради грешка Х. Х. се е качила в транспортно средство, което е пътувало
за Република Гърция. Според твърденията й, вместо да пристигне в Република Турция, Х. Х.
пристигнала в Република Гърция. Пострадалият за пореден път повярвал на тези твърдения.
Той започнал да дава съвети какви действия да предприеме Х. Х., за да преодолее трудното
положение, в което е изпаднала. Представяща се като Х. Х., отново поддържала вече
създаденото заблуждение у пострадалия, че се намира в Република Гърция. Междувременно
Р.С. действително се придвижила до Република Гърция. При по - нататъшната комуникация
между двамата С. започнала да убеждава пострадалия, че при пристигането на Х. Х. в
Република Гърция, гръцките власти са й наложили глоба в размер на 1300 долара, за
заплащането на която Х. Х. не разполага с необходимите средства. Пострадалият се
съгласил да изпрати необходимата за заплащането на глобата сума. През това време тя
информирала пострадалия, че българска гражданка с името Р.С. ще съдейства на Х. Х. на
територията Република Гърция при осъществяване на комуникацията с гръцките власти.
Пострадалият се съгласил да изпрати паричните средства, които смятал за необходими на Х.
Х., до получателя Р.С.. В изпълнение на тези намерения на 26.05.2015 год. той лично
наредил превод в размер на 1000 долара на получателката Р.С. в Република Гърция и освен
това предоставил на баща си - свидетеля В.И. сумата от 733.66 долара, за да ги преведе
последният на получателката Р.С. в Република Гърция. Пострадалият направил 96 долара
разходи за изпращането на двете суми. Той уведомил подсъдимата за двата кода за
12
получаване на паричните суми - 815 - 271 - 7413 /за сумата, изпратена от В.И./ и 654 - 250 -
8258 /за сумата, изпратена от Н.И./. На 26.05.2015 год. С. получила в Република Гърция от
В.И. 634.48 евро и от Н.И. - 865.52 евро. Докато се намирала на територията на Република
Гърция продължила да заблуждава пострадалия за измислени от нея събития, които тя
твърдяла, че се случват с Х. Х., за да го мотивира да изпраща още парични средства. За това
съобщила на пострадалия, че докато се намирала в Република Гърция Х. Х. е изгубила
дебитната си карта със значителна сума в нея. Той отново повярвал на това съобщение,
както и на твърдението й, че за да бъде осъществено транспортирането на златните изделия
от Република Гърция до Република Азербайджан е необходимо Х. Х. да внесе 3300 долара за
виза. Пострадалият набавил необходимите парични средства като взел на заем парични суми
от свои близки и познати и предприел тяхното изпращане от Азербайджан в Република
Гърция. На 27.05.2015 rод. пострадалият изпратил 1000 долара на получателя Р.С., а след
това представил на свидетеля В.К. 1000 долара, на В.М. - 350 долара и на съпругата си С.И. -
1000 долара, за да ги изпратят тримата на получателката Р.С.. Трите лица изпълнили
молбата на пострадалия. След това той уведомил подсъдимата за четирите кода, с които тя
можела да получи всяка от сумите - 420 - 208 - 6141 /за сумата, изпратена от В.К./, 745 - 489 -
5496 /за сумата, изпратена от В.М./, 649 - 195 - 1492 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 025 -
410 - 5119 /за сумата, изпратена от С.И./. Подсъдимата използвала изпратените й кодове и на
27.05.2015 год. получила лично на територията на Република Гърция всички парични суми в
евро. За да реализира четирите превода пострадалият направил общо 187 долара разходи.
Всички, получени от С. парични средства, тя изразходвала за задоволяване на собствените
си нужди и за тези на членовете на семейството си.
За да поддържа заблуждението на пострадалия, че българската гражданка Х. Х. е
положила всички усилия, за да се придвижи до Азербайджан, подсъдимата информирала
пострадалия, че на 28.05.2015 год. Х. Х. Х. е преодоляла пречките за отпътуването си от
Гърция и се е придвижила до гр. Истанбул в Република Турция. С. успяла да убеди
пострадалия, че по време на това пътуване по отношение на Х. Х. е наложена глоба от
българските власти в размер на 500 долара и го помолила да изпрати парични средства за
заплащането на тази глоба. Доверявайки се на така предоставената му информация, на
28.05.2015 год. пострадалият Н.И. изпратил в Република България сумата от 500 долара като
посочил за получател на тази сума Б. Х.ов, каквито били указанията на подсъдимата. При
изпращането на тази сума пострадалият направил разходи в размер на 40 долара. След като
пострадалият изпратил кода за получаване на тази парична сума, а именно - 896 - 145 - 2606,
паричните средства били получени в бюро на СД „Ара 91 - А.“ гр. Свиленград и били
предадени на С., която междувременно напуснала територията на Република Гърция и се
завърнала на територията на Република България. След това уведомила пострадалия, че
наложената на Х. Х. глоба не е в размер на 500 долара, а в размер на 1500 долара и тя се
нуждае от още средства, за да я заплати. Това мотивирало пострадалия на 29.05.2015 год. да
изпрати сумата от 1000 долара с получател К. С.а. Направените разходи за изпращането в
размер на 51 долара отново били за сметка на пострадалия Н.И.. Пострадалият уведомил С.
за кода, с който да бъдат получени паричните средства - 227 - 775 - 0591. Последната
организирала получаването на паричните средства в офис на ЕТ „А.А.“ /представител на ФК
„Кеш експрес сър вие“/ в гр. Шумен, като използвала копие от личната карта на
свидетелката К. С.а, с която междувременно се била снабдила. Получената сума била
използвана отново за задоволяване на нуждите на семейството й. Междувременно С.
преустановила комуникацията си с пострадалия както чрез телефония номер, който
ползвала, представяйки се като Х. Х., така и чрез телефонния номер, който ползвала , когато
се представяла като Ф.В.. Това много притеснило Н.И.. Той многократно и настойчиво
търсел връзка с подсъдимата. В края на м. май 2015 год. пострадалият дори изготвил жалба,
адресирана до турските власти, в която твърдял, че българската гражданка Х. Х. е изчезнала
на територията на Република Турция и следва да бъде обявена за издирване. Към жалбата си
13
той приложил снимка на млада жена, която по - рано бил получил от С., и за която смятал,
че е снимка на Х. Х.. Тази жалба пострадалият препратил на ползвания от С. телефонен
номер, от който тя комуникирала с него, представяйки се като Ф.В.. Пострадалият настоявал
жалбата му да бъде препратена до турските власти и да бъде предприето незабавно
издирване на Х. Х.. Това мотивирало подсъдимата да поднови комуникацията си с
пострадалия като тя използвала телефонния номер, при употребата на който се представяла
като митническия служител Ф. В.а. При подновяването на комуникацията с информирала
пострадалия, че Х. Х. е била настанена в болнично заведение в Република Турция и поради
това не е имал връзка с нея. Уверила го, че Х. Х. вече е транспортирана от Република
Турция до болнично заведение в Република България. След това продължила да въвежда в
заблуждение пострадалия с цел да го мотивира да изпрати следваща парична сума. Тя му
обяснила, че на Х. Х. й е необходима сумата от 300 долара, за да заплати болничния си
престой и да отпътува от гр. София. Пострадалият се доверил на предоставената му
информация. Той дал съвети и напътствия за предстоящото пътуване и изразил готовност да
изпрати исканата сума. На 03.06.2015 год. той изпратил на получателя К. С.а 380 долара.
При изпращането на тази сума пострадалият направил разходи в размер на 34 долара. След
това уведомил С. за кода - 536 - 745 - 4920. Последната организирала получаването на
паричната сума в офис на ЕТ „А.А.“ - представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр.
Шумен, използвайки копието на личната карта на свидетелката, с което вече разполагала.
След това подсъдимата продължила да предоставя невярна информация на
пострадалия, който й се доверявал напълно. Тя го уверила, че Х. Х. е предприела пътуване
от гр. София към Република Турция с автобус. В хода на комуникацията С. уведомила
пострадалия, че Х. Х. е била задържана на българо - турската граница, т. к. в багажа й са
били намерени наркотични вещества. По време на поддържаната между двамата
комуникация пострадалият бил убеден, че за да избегне наказателно преследване на
територията на Република България и Република Турция, на Х. Х. й се наложило да
отпътува отново за Република Гърция, където й е била наложена глоба от гръцките власти в
размер на 1200 долара, т.к. повторно влязла на територията на тази страна в сравнително
кратък период от време. Поради това поискала от пострадалия да изпрати на Р.С. /която по -
рано му била представена като българска гражданка, живуща в Гърция/, сумата, необходима
за заплащането на глобата. Пострадалият не се усъмнил в достоверността на твърденията на
С., която се представяла като Ф.В.. Той предприел действия, за да направи парични преводи
на получателката Р.С., т.к. бил убеден от нея, че С. ще използва паричните средства за
нуждите на Х. Х.. Междувременно С. отново влязла на територията на Република Гърция.
На 05.06.2015 год. пострадалият изпратил в Република Гърция лично 1000 долара на
получателката Р.С.. На същата дата и В.К., мотивиран от пострадалия, изпратил още 850
долара на получателката Р.С.. Паричните суми, изпратени с двата превода, били собственост
на пострадалия. За изпращането на средствата, той направил разходи в общ размер на 102
долара. Пострадалият уведомил подсъдимата за двата кода, необходими за получаването на
средствата - 994 - 750 - 7812 /за сумата, изпратена от В.К./ и 800 - 919 - 8568 /за сумата,
изпратена от Н.И./. На 05.06.2015 год. Р.С. получила лично от бюро на Уестърн Юнион в
Република Гърция 716.89 евро, изпратени от В.К. и 843.39 евро, изпратени лично от
пострадалия.
Скоро след като получила тези две суми информирала пострадалия, че Х. Х. /Х./ вече е
предприела полет със самолет от Република Гърция към Република Турция и скоро ще
пристигне в гр. Измир. В хода на последвалата помежду им комуникация С. поддържала у
пострадалия заблуждението, че Х. Х. е пристигнала и се е настанила в хотел в гр. Измир.
Пострадалият повярвал на това съобщение и изразил намерение да отпътува за гр. Измир,
където да се срещне с Х. Х. и двамата да се разпоредят с част от нейното имущество и след
това - да отпътуват заедно към Азербайджан. Подсъдимата изразявала съгласие с това
негово намерение, за да поддържа вече създаденото у Н. В.И. заблуждение. Едновременно с
14
това, за да предотврати възможността той да пристигне скоро в гр. Измир и да установи, че
е измамен, на 06.06.2015 год. внезапно съобщила на пострадалия, че след като Х. Х. е била
посетена от полицейски служители в хотелската си стая, в която била настанена, узнала от
служителите на полицията, че вместо в Република Турция поради грешка е пристигнала в
Република Румъния. След това продължила да поддържа заблуждението за
местонахождението на Х. Х.. Докато контактувала с пострадалия като се представяла като
Х. Х., Р. го уверила, че съпругът на сестрата на Х. Х. е депозирал иск в Република България
срещу нея за сумата от 10 000 долара и тя е била осъдена да му заплати тази парична сума.
Пострадалият повярвал на тези твърдения. Той се съгласил да изпрати сумата от 900 долара
на лице, указано му от нея. Пострадалият бил убеден от нея, че сумата ще се използва за
заплащане на куриерска услуга, която ще позволи Х. Х. да изпрати от Република Румъния в
Азербайджан златните изделия, с които разполагала, за да се разпореди пострадалият с тях и
да заплати след това с придобитите по този начин средства всички възникнали задължения
на Х. Х.. Подсъдимата, представяйки се като Ф.В. уведомила пострадалия, че лицето, което
ще получи сумата на територията на Румъния е свидетелят А.С. На 07.06.2015 год.
пострадалият лично изпратил 920 долара като в документа, съставен при изпращането
посочил А.С.като получател. Пострадалият изрично уведомил С., че сумата от 900 долара
следва да се ползва за заплащане на куриерската услуга за изпращането на златните изделия
в Азербайджан, а сумата от 20 долара - за задоволяване на непосредствените лични нужди
на Х. Х., за която бил уверен поради заблуждението си, че се намира в бедствено положение
в румънската столица Букурещ. За да изпрати тази сума, пострадалият направил разходи в
размер на 51 долара. По същото време свидетелят А.С. мотивиран от Ф.Х., се съгласил да
отпътува заедно с Р.С. за Република Румъния, където да получи паричните средства,
изпратени от пострадалия. Свидетелят не се интересувал от произхода на изпратените
парични суми и Х. не го информирал за техният произход. Подсъдимият Х. осъществил
контакт между свидетеля С. и съучастницата си Р.С.. Свидетелят С. и С. напуснали страната
на 08.06.2015 год. и отпътували за Република Румъния. Ф.Х. не заминал с тях. На 08.06.2015
год. свидетелят А.С.получил на територията на Република Румъния 818.83 евро, изпратени
от Н.И. след като последният уведомил С. за кода за получаване на паричната сума - 845 -
496 - 4401. Получените парични средства свидетелят предоставил на Р.С.. Същият ден
свидетелят С. и подсъдимата се завърнали в Република България. Междувременно
комуникацията между подсъдимата и пострадалия продължавала, като С. съобщила на
пострадалия, че Х. Х. желае да изготви, подпише и представи за нотариална заверка
пълномощно, с което да упълномощи пострадалия да се разпорежда с нейния недвижим
имот, находящ се в Република Турция. Тя го уверила, че за да бъде изготвено необходимото
пълномощно Х. Х. трябва да заплати сумата от 2200 долара, в която сума бил включен и
адвокатският хонорар за услугата. Доверявайки се на тези твърдения, пострадалият се
съгласил да набави и изпрати парични средства, с които да бъдат заплатени разходите за
изготвяне на пълномощното. На 09.06.2015 год. пострадалият лично изпратил 1000 долара
на получателя А.С. когото смятал за адвокат, т.к. Р.С. го представила по този начин. При
изпращането пострадалият направил разходи в размер на 51 долара. След като пострадалият
Н.И. информирал С. за кода за получаване на паричните средства - 995- 656 - 4719,
свидетелят А.С.и подсъдимата отново се придвижили до Република Румъния и свидетелят
получил в офис на „Уестърн юнион“ на територията на Република Румъния сумата от 876.07
евро. Той предал тази сума на С. и двамата отново се завърнали на територията на
Република България. След това на 11.06.2015 год. пострадалият отново лично изпратил част
от паричните средства, за които смятал, че са предназначени на разходи по изготвяне на
пълномощното. Сумата била в размер на 525 долара, а като получател отново бил посочен
свидетелят А.С. При изпращането на тази сума били направени разходи в размер на 45
долара. След това пострадалият изпратил кода за получаване на превода - MTCN 730 - 478 -
1105. На 12.06.2015 год. А.С.и подсъдимата отново влезли на територията Република
15
Румъния и свидетелят получил сумата от 458.64 евро в офис на „Уестърн Юнион“ и я
предал на С.. Същият ден двамата се завърнали в Република България. Няколко дни по -
късно, на 13.06.2015 год. С., представяйки се като Х. Х., отново информирала пострадалия
за измислени от нея нови събития, които създавали пречка пред Х. Х. да изпълни
очакванията на пострадалия и едновременно с това налагали той да изпрати още парични
средства, за да реши възникналите пред Х. Х. нови проблеми. Представяйки се като Х. Х.,
съобщила на пострадалия, че докато се намира в румънската столица - гр. Букурещ е
пострадала от извършена кражба. Твърдяла, че неизвестно лице е откраднало античните
златни изделия, които носела със себе си. След това започнала да комуникира с Н.И.,
представяйки се като Ф.В. и успяла да го убеди, че Х. Х. трябва да заведе дело и да поиска
да й бъде изплатено от румънските власти обезщетение за претърпяната кражба. Убеждавала
пострадалия да направи превод на 1800 долара като твърдяла, че това е сумата, необходима
за завеждане на делото. Пострадалият изразявал готовност и желание да преведе исканата
сума, но не разполагал в този момент с толкова парични средства, които да изпрати. Като
разбрала, че пострадалият е материално затруднен, С. започнала да го мотивира да изпрати
първоначално само част от сумата. Пострадалият се съгласил да изпрати 500 долара, като С.
информирала пострадалия, че паричната сума ще бъде получена на територията на
Република България, а не в Румъния. Съобщила на пострадалия, че трябва да изпрати
паричните средства на получателя М.М.в Република България, но не успяла да организира
тяхното получаване на територията на страната и на 19.06.2015 год. изпратените с превод №
041 - 521 -1122 парични средства били върнати обратно в Азербайджан. Междувременно С.
организирала получаването на паричните средства и помолила пострадалия да изпрати
повторно сумата на получателя М.М. Това станало още на същия ден, когато паричната сума
била върната в Азербайджан. Т.к. пострадалият не разполагал с други парични средства, той
заплатил с част от сумата разходите по повторното изпращане и изхарчил за това 40 долара.
Пострадалият изпратил останалата част от сумата - общо 420 долара на получателя М.М.
Пострадалият представил кода за получаване - 934 - 951 - 9566. През това подсъдимата
организирала получаването на сумата в гр. Шумен, в офис на ЕТ,А.А.“, представител на ФК
„Кеш експрес сървис“ като използвала копието от личната карта на свидетеля М.М.
Междувременно продължавала да общува с пострадалия, представяйки се като Ф.В.. По
време на тази комуникация тя го уверила , че в Република Румъния е било заведено съдебно
производство от адвокат, упълномощен от Х. Х. да я представлява пред румънските власти
във връзка с нейния иск да й бъде изплатено обезщетение в размер на 50 000 долара за това,
че е пострадала от кражба на територията на Република Румъния. Пострадалият й вярвал,
като давал съвети за развитието на производството и очаквал, че след изплащането на
обезщетението, Х. Х. ще разполага с достатъчно парични средства и ще изпрати част от тях
на него, за да погаси той заемите, които започнал да взема от свои роднини и познати, за да
й изпраща исканите парични суми.
През м. юли 2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. уверила пострадалия,
че румънските власти са задържали Х. Х. и ако я екстрадират в Република България, тя няма
да може да получи обезщетението си. Пострадалият повярвал и на тези твърдения и
започнал да обсъжда с нея различни варианти за действия, насочени към предотвратяване на
екстрадицията на Х. Х. в Република България. Всички предлагани от нея варианти обаче
включвали необходимостта пострадалият да изпрати още парични средства. На 09.07.2015
год. Н.И. превел лично сумата от 60 долара на получателя А.С.в Република Румъния. Той
изпратил на С. кода за получаване на сумата - 721 - 965 -1703. При изпращането на тази сума
пострадалият направил и 15 долара разходи. Подсъдимата преценила, че сумата е твърде
малка и изобщо не предприела пътуване заедно със свидетеля С. до Румъния, поради което
преведената сума не била получена и била върната на пострадалия в Азербайджан. За това
обвиняемата убедила пострадалия да изпрати паричните средства в Република България на
получателя Б. Н.. На 15.07.15 г. пострадалият превел лично сумата от 1000 долара на
16
получателя Б. Н. като направил и 51 долара разноски. Пострадалият изпратил на
обвиняемата кода за получаване на средствата - 851 - 196 - 3400. Паричните средства били
получени на територията на Република България, в офис на „Д.М.****“ ООД в гр. Исперих
и били предени на С..
През това време подсъдимата, представяща се като Ф.В. започнала да убеждава
пострадалия, че за Х. Х. са възникнали нови административни пречки на територията на
Република Румъния и той трябва да изпрати парични средства, за да бъдат разрешени тези
проблеми. Твърдяла, че на Х. Х. трябва да бъде издаден пасаван от румънските власти и
поискала от пострадалия да изпрати парична сума за заплащането на документа, за
заплащането на наложена на Х. Х. глоба в размер на 130 долара и за издръжка на Х. Х.. Към
този момент пострадалият вече изпитвал сериозни финансови затруднения. Той не
разполагал с достатъчно свои средства и убеждавал близки и приятели да му предоставят
парични суми в заем, които той обещавал да им възстанови. На 23.07.2015 год. пострадалият
уведомил подсъдимата, че е събрал необходимата сума и я попитал за имената на лицето,
което ще получи паричните средства. Подсъдимата, представяща се като Ф.В. указала на
пострадалия да посочи в преводното нареждане като получател имената на подсъдимия
Г.Х.. Тя му разказала, че Г.Х. е етнически турчин, който живее в Румъния и се е съгласил да
съдейства на Х. Х. за решаване на възникналите пред нея проблеми. Пострадалият отново
повярвал на разказите й на 24.07.2015 год. изпратил на получателя Г.Х. 572 долара, като я
информирал за кода - 488 - 971- 2176. Разходите, които пострадалият направил за
изпращането на тази парична сума били в размер на 45 долара. Междувременно двамата
подсъдими С. и Х. отново отпътували за Република Румъния, където на 24.07.2015 год. Г.
Х. лично получил изпратената сума в офис на „Уестърн Юнион“. На 27.07.2015 год., С.,
представяща се като Ф.В. информирала пострадалия за нови обстоятелства , измислени от
нея. Тя му разказала, че адвокатът, който защитавал интересите на Х. Х. в Република
Румъния постигнал издаването на решение за разсрочване на задължението в размер на 10
000 долара, за заплащането на което Х. Х. била осъдена в Република България заради
предявените претенции към нея от страна на съпруга на сестра й, който твърдял, че тя е
извършила кражба. Успяла да убеди пострадалия, че ако бъде заплатена първата вноска от
дължимата сума в размер на 2000 долара, Х. Х. ще може да получи дължимото й от
румънските власти обезщетение от 50 000 долара и незабавно да изпрати тази сума на Н.И..
Пострадалият отново повярвал. За да набави необходимите средства за заплащането на
сумата от 2000 долара, на 28.07.2015 год. той кандидатствал за кредит в банка в
Азербайджан. На 29.07.2015 год. пострадалият бил одобрен за кредит в размер на 2000
долара. С част от тази сума той заплатил свои стари задължения. На 29.07.2015 год.
пострадалият изпратил в Република България 1000 долара на получателя М.М. когото
подсъдимата му е посочила. За изпращането на тази сума пострадалият направил разходи в
размер на 51 долара, след което изпратил кода за получаване на паричната сума - 596 - 779 -
4692. Получаването на паричните средства било организирано от С., която вече се била
завърнала в Република България. При получаването на паричната сума било използвано
копието от личната карта на свидетеля М.. Парите били получени в офис на ЕТ ,А.А.“,
представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен. На 30.07.2015 год. пострадалият
набавил още 950 долара и ги изпратил на получателя А.И.указан му от подсъдимата/. След
това Н.И. й предоставил кода за получаване на средствата - 781 - 659 - 8350. Пострадалият
направил при изпращането им разход в размер на 51 долара. Паричните средства били
получени от посоченото лице А.И. в офис на ООД „Юнел“ в гр. Шумен , представител на
ФК „Кеш експрес сървис“ и предадени на С.. След тази транзакция подсъдимата,
представяща се за Ф.В. обяснила на пострадалия, че ще отпътува за Румъния, за да съдейства
на Х. Х. да реши по - бързо всички възникнали пред нея съдебни и административни
проблеми, а след тяхното решаване - ще изпрати изплатената на Х. Х. като обезщетение
сума по сметка на Н.И.. Той се съгласил и предоставил банковата си сметка, по
17
която да бъдат преведени сумите. С. продължила да манипулира пострадалия, съобщавайки
му нови измислени от нея събития. Тя информирала Н.И., че румънските власти са
насрочили за 01.08.2015 год. съдебно заседание , на което ще бъде взето решение дали и
кога да бъде преведено дължимото на Х. Х. обезщетение.
На 01.08.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. информирала пострадалия за
следващи измислени от нея събития, които налагали той да изпрати отново парични
средства. Уверила пострадалия, че румънският съд е разгледал искането на Х. Х. за
обезщетение и е решил, че то ще бъде изплатено едва след като Х. Х. плати глобата,
наложена й от румънските власти. На 03.08.2015 год., представяща се като Ф.В. продължила
да поддържа вече създаденото заблуждение като съобщила на пострадалия, че дължимата
глоба а е в размер от 2800 долара. Настоявала пострадалият да намери и изпрати тази сума,
за да бъде заплатена глобата. Пострадалият, който вече изпитвал много сериозни финансови
затруднения, но продължавал да вярва на С., я уверил, че не може да събере сума в такъв
размер, за да я изпрати. Тогава подновила комуникацията си с него, представяйки се като Х.
Х.. На 03.08.2015 год., комуникирайки с тази самоличност, тя успяла да го убеди, че е била
освободена от ареста в гр. Букурещ и е подложена на лишения и страдания, очаква помощ
само от пострадалия и е отчаяна. Пострадалият, който в началото на тази комуникация,
изразил съмнения относно достоверността на всички представени му до момента факти от
лицето, представящо се като Ф.В. в края на осъществения контакт вече бил убеден в
истинността на събитията, за които С. му разказва. За това Н.И. започнал да търси отново
средства, които да изпрати в Република Румъния. Още на 04.08.2015 год. той, мислейки, че
комуникира с Ф.В. уведомил подсъдимата, че ще изпрати сумата от 1000 долара, като първа
вноска от общо дължимите от Х. Х. за наложената й глоба 2800 долара. На 05.08.2015 год.
пострадалият изпратил лично 1000 долара на Д. Д. и предоставил на свидетеля В.М. още
1000 долара, за да бъдат изпратени те от М. на Б. Н.. Освен това пострадалият предоставил
на съпругата си С.И. сумата от 800 долара, които тя по негова молба изпратила на
подсъдимия Г. М.. Всички изпратени парични суми били собственост на пострадалия. За
тяхното изпращане той направил разходи в размера на 153 долара. Пострадалият уведомил
С. за трите кода, с които можели да бъдат получени паричните средства - 758- 092 - 2662 / за
сумата, изпратена от Н.И./, 375 - 017 - 3196 /за сумата, изпратена от С.И./ и 723 - 388 - 5348
/за сумата, изпратена от В.М./. През това време Ф.Х. мотивирал свидетелите Г.Р.М. и Д.П.Д.
от с. Лъвино да му предоставят личните си карти за ползване като ги информирал, че на
тяхно име ще бъдат изпратени парични средства от чужбина. Свидетелите се съгласили да
предоставят за ползване документите си за самоличност, за което подсъдимият им заплатил
малки парични суми. Предал личните карти на свидетелите на съучастницата си Р.С. и тя
направила копия на документите за самоличност на двамата свидетели. После подсъдимата
организирала получаването на изпратените на името на всеки от двамата свидетели суми в
офис на „Д.М.****“ ООД в гр. Исперих. В същия офис били получени и паричните
средства, изпратени на получателя Б. Н.. Той също предал получената сума на С., като
последната използвала всички получени парични средства за задоволяване на нуждите на
семейството. След извършването на тези преводи пострадалият отново започнал да очаква
превеждането на обезщетението от румънските власти на Х. Х. и след това - превеждането
на същата сума от Х. Х. по собствената си банковата сметка. Очакваните събития не се
случвали. Междувременно Р.С. преустановила комуникацията си с пострадалия чрез Сим
карата, която използвала, когато се представяла като Х. Х., но продължавала да комуникира
с него чрез телефонен номер ++359*********, за който той смятал, че се ползва от Ф.В.. По
време на комуникацията проведена в продължение на няколко дни подсъдимата,
представяща се като Ф.В. уверявала пострадалия, че очакваният превод на сумата, дължима
като обезщетение, ще бъде направен на следващия ден. С изтичането на няколко
последователни дни, през които пострадалият не получавал превод, той започнал да
проявява съмнение и да изразява опасенията си, че Ф.В. е измамила Х. Х. и е взела
18
обезщетението, което румънските власти са превели на последната. Положила усилия да
разубеди пострадалия, като продължавала да поддържа вече изложената пред него версия,
че компетентните органи в Република Румъния са постановили решение да бъде изплатено
обезщетение на Х. Х. и неговото изплащане е неминуемо и се бави поради дребни
административни спънки. Така на 09.08.2015 год. С., представяща се като Ф.В. за пореден
път съобщила на пострадалия, че на следващия ден Х. Х. ще получи дължимото
обезщетение. Същия ден информирала Н.И., че за да бъде извършен превод на
обезщетението от Румъния по сметката на пострадалия в Азербайджан, е необходимо да
бъде платена такса в размер на 1 500 долара. Пострадалият отново се доверил на
съобщението и се ангажирал да изпрати необходимите парични средства за заплащането на
тази такса. Още на 10.08.2015 год. той събрал необходимата сума и попитал С., представяща
се като Ф.В. на кои получатели да изпрати тази сума. След като получава указания от
подсъдимата, на 10.08.2015 год. пострадалият изпратил лично 1000 долара на получателя
М.М.и предоставил още 500 долара на Р.А., който също ги изпратил на получателя М.М. И
двете суми били собственост на пострадалия и за изпращането им той направил разходи в
размер на общо 91 долара. Пострадалият предоставил на С. двата кода за получаване на
изпратените суми - 506 - 811 - 7268 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 384 - 782 - 7353 /за
сумата, изпратена от Р.А./. Получаването на паричните средства било организирано от С.,
която разполагала с копие от личната карта на свидетеля М.М.и го използвала в офис на ЕТ
„А.А.“, представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен. Незабавно след това С.,
представяща се като Ф.В. информирала пострадалия, че току - що е узнала, че действително
дължимата такса за изпращането на обезщетението е в размер на 3000 долара , а не на 1500
долара, колкото той бил изпратил към момента. Пострадалият не се усъмнил в
достоверността на тази информация и обещал да набави още 1500 долара. На 11.08.2015 год.
пострадалият изпратил на получателя М.М.1000 долара и предоставил на свидетеля В.К. 500
долара, който също ги изпратил на М.М. Изпратените парични суми били собственост на
пострадалия и той направил общо 91 долара разходи за тяхното изпращане. Пострадалият
уведомил подсъдимата за двата кода - 594 - 769 - 7800 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 871 -
704 - 7848 /за сумата, изпратена от В.К./. Получаването на паричните средства отново било
организирано от С., която използвала копието от личната карта на свидетеля М.М. с което
разполагала. Парите били получени в офис на ЕТ „А.А.“, представител на ФК „Кеш експрес
сървис“ в гр. Шумен. Всички получени парични суми подсъдимата използвала за издръжка
на близките си. Още същия ден, 11.08.2015 год., продължила да въвежда пострадалия в
заблуждение като му съобщавала нови измислени от нея обстоятелства. Тя му казала, че
освен таксата от 3000 долара, трябва да бъде заплатена и лихва в размер на 500 долара.
Пострадалият незабавно предоставил на своя познат Е.А. сумата от 400 долара, които А.
изпратил в Република България на получателя М.М. Пострадалият заплатил разхода за тази
транзакция в размер на 34 долара. Н.И. информирал С., че не разполага с цялата необходима
сума в момента. Той й предоставил кода за получаването и на тази сума, която била
изпратена - 253 - 901 - 8213. Така изпратената сума обаче не могла да бъде получена от
името на свидетеля М.М. т. к. свидетелят М. вече бил надвишил лимита за получаване на
средства чрез системата за бързи кредити. Сумата била върната на пострадалия в
Азербайджан и той предприел повторното й изпращане в Република България като преди
това се осведомил на кого да я изпрати. След като узнал от С., представяща се като Ф.В. че
сумата може да бъде получена от лице на име Г. М., на 13.08.2015 год. пострадалият лично
изпратил същата сума в размер на 400 долара на Г. М., като направил при изпращането
разходи в размер на 34 долара. След това пострадалият предоставил кода - 521 - 212 - 5842, а
С. организирала получаването на сумата в офис на „Д.М.****“ ООД в гр. Исперих като
използвала копието на личната карта на свидетеля Г. М. ,с което разполагала. При
осъществената на 14.08.2015 год. комуникация на пострадалия с подсъдимата, която се
представя като Ф.В. тя уверила Н.И., че е необходимо да се заплатят 500 долара за банкови
19
такси в Република Румъния, за да бъде наредено изпращането на обезщетението от 50 000
долара от румънска банка към сметката на Н.И.Успяла да убеди пострадалия, че тези пари
трябва да бъдат изпратени на получателя Ю.Н. /която представяла в досегашната им
комуникация като близка приятелка на Х. Х./. Към този момент пострадалият вече изпитвал
сериозни финансови затруднения. Въпреки това той продължавал да дава вяра на
твърденията на С.. На 14.08.2015 год. Н.И. лично изпратил парична сума в размер на 340
долара на свидетелката Ю.Н. . На следващия ден - 15.08.2015 год. той изпратил на
получателя Ю.Н. още една парична сума - в размер на 380 долара. За да мотивира
пострадалия да предприеме изпращането но втората от двете суми, С., представяща се като
Ф.В. го уверила, че за да бъдат извършени очакваните от него банкови операции, с които ще
му бъде изплатено обезщетението в размер на 50 000 долара, е необходимо да бъде
подновен документът за самоличност на Х. Х., с който тя се легитимира пред румънските
власти - пасаван. Пострадалият повярвал и на тези твърдения. За изпращането на двете
парични суми И. направил разходи в размер на 68 долара. След като Н.И. й изпратил двата
кода , с които били направени преводите - 647 - 206 - 7167 /за сумата, изпратена на
14.08.2015 год./ и 208 - 269 - 1710 /за сумата, изпратена на 15.08.2015 год./, С. организирала
получаването на паричните средства от свидетелката Ю.Н. в гр. Шумен, в офис на ЕТ
„А.А.“ , представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен. След като паричната сума
била получена, тя била предадена на подсъдимата, която я използвала за задоволяване на
нуждите на семейството. След това последната, представяща се като Ф.В. продължила да
мотивира пострадалия да изпраща още парични средства. Уверила пострадалия, че
румънските власти са наложили на Х. Х. глоба в размер на 600 долара за това, че през
продължителен период от време документът й за самоличност /пасаван/ е бил с изтекъл срок
на валидност. Вярвайки на съобщението, пострадалият предприел изпращане на следваща
парична сума в размер на 570 долара, предназначени за заплащане на наложената на Х. Х.
глоба. Той посочил отново свидетелката Ю.Н. като получател на изпратената сума.
Пострадалият предоставил кода за получаването на сумата - 293 - 248 - 6698. Разходът,
направен от Н. И. за изпращането на сумата, бил в размер на 45 долара. Паричната сума
била получена в гр. Шумен, в офис на ЕТ „А.А.“ , представител на ФК „Кеш експрес
сървис“ от свидетелката Ю. Н. и била предадена на С.. След това последната, представяща
се като Ф.В. уведомила пострадалия, че след като Х. Х. заплатила глобата за това, че дълго
време е била с пасаван с изтекъл срок на годност, румънските власти са я информирали, че
за предприемането на финансови транзакции освен с пасаван, тя трябва да разполага и с
паспорт. С., представяйки се като Ф.В. предложила на пострадалия той да изпрати 300
долара, за да предприеме тя изготвянето на паспорт за Х. Х. при условията на спешна
поръчка. Пострадалият повярвал на твърденията, като на 18.08.2015 год. обещал да набави
300 долара и да ги изпрати на следващия ден на получателката Ю.Н.. Малко по - късно С.
решила да се възползва от вече създаденото заблуждение у пострадалия и го информирала,
че освен цената на паспорта от 300 долара трябва да бъдат платени и такси за изработването
му и изпращането му в Румъния в размер на още 100 долара. На 19.08.2015 год.
пострадалият изпратил 290 долара на получателя Ю.Н., за което направил разходи в размер
на 29 долара. След това той предал на С. кода за получаване на паричната сума - 741 - 495 -
3329 и парите били получени от свидетелката Ю.Н. в гр. Шумен, в офис на ЕТ .А.А.“ ,
представител на ФК „Кеш експрес сървис“ и предадени на Р.С..
И след тази транзакция С. продължавала да поддържа комуникацията си с
пострадалия. Тя за пореден път го въвела в заблуждение като го информирала, че
приятелката на Х. Х. - Ю.Н. е направила опит да премине българо - румънската граница, за
да се срещне с Х. Х. и да й занесе вече изготвения паспорт, но Ю.Н. била спряна от
граничните власти, т. к. не били плащани за определен период от време дължимите от нея
осигуровки. С тези твърдения, успяла да убеди пострадалия, че Ю.Н. не може да отнесе
паспорта на Х. Х. и за това е необходимо документът да бъде изпратен с куриерска услуга
20
от Република България до Република Румъния. Подсъдимата поискала пострадалият да
изпрати парична сума, с която да бъде заплатена куриерската услуга. Н.И. повярвал на
разказа й и на 20.08.2015 год. изпратил на получателката Ю.Н. 100 долара, като за
изпращането направил разходи в размер на 15 долара. Кодът за получаване на сумата бил
419- 736 - 9158. Паричната сума отново била получена от свидетелката Ю.Н. в гр. Шумен, в
офис на ЕТ „А.А.“ , представител на ФК „Кеш експрес сървис“ и предадена на Р..
Поради заблуждението, в което се намирал пострадалият продължавал да поддържа
комуникацията с подсъдимата. Той се интересувал интензивно от съдбата на лицето Х. Х.
/Х./, в чието съществуване не се бил усъмнил до момента. Това заблуждение позволило на
С. да продължи да измисля нови обстоятелства, които представяла пред пострадалия като
пречки пред очакваното от него превеждане на паричното обезщетение в размер на 50 000
долара първо по сметка на Х. Х., а от там - по сметката на пострадалия. За това съобщила на
Н.И., че след представянето на изготвения в Република България паспорт на името на Х. Х.
пред румънските власти, те установили, че Х. Х. била обявена за издирване на територията
на Република България, а това издирване било пречка за изплащането на очакваното
обезщетение. Пострадалият повярвал на това съобщение и изразил своето разочарование.
Подсъдимата се възползвала от създаденото доверие и настъпилото у пострадалия отчаяние
от получената информация. Тя, представяйки се като Ф.В. поискала пострадалият да изпрати
парични средства, като го уверила, че ще ги предаде на българската гражданка Р.С., която
според твърденията на подсъдимата живеела в Гърция, занимавала се с решаването на
проблеми от административно и друго естество и била готова да отпътува за Република
Румъния, където да окаже помощ на Х. Х.. Пострадалият си спомнил, че няколко месеца по -
рано, когато Х. Х. пристигнала поради грешка в Гърция, именно българска гражданка с
името Р.С. й съдействала за преодоляването на различни проблеми и за пореден път й
повярвал. Той изразил готовност да набави парични средства, макар че вече бил
изключително сериозно затруднен финансово. С. продължила да използва заблудата му и го
информирала, че след разговор с българската гражданка Р.С. е била уведомена, че в
Румъния следва да бъде заведено съдебно дело, за да бъде получено по - бързо чаканото
обезщетение. Представяйки се като Ф.В. поискала от пострадалия той да приведе общо
сумата от 3000 долара, необходими за заплащане на таксата за завеждане на делото.
Пострадалият първоначално отказал да изпрати исканата сума поради липса на финансови
средства. Той изразил недоверие към твърденията на подсъдимата, но тя успяла да го убеди,
че всички нейни твърдения са истина. На 24.08.2015 год. пострадалият набавил част от
сумата и предоставил на свидетеля В.М. 1000 долара, които М. изпратил на подсъдимия Г.Х.
в Румъния. На същата дата пострадалият лично изпратил още 800 долара като посочил като
получател Р.С.. И двете парични суми били собственост на пострадалия и за тяхното
изпращане той направил разходи в размер на 102 долара. Междувременно двамата
подсъдими Р.С. и съжителят й Г.Х. се придвижили от Република България до Република
Румъния. След това пострадалият предоставил кодовете за получаване на паричните суми -
073 - 225- 9162 /за изпратената от В.М./ и 505 - 471 - 9029 /за изпратената от Н.И./. Всеки от
двамата подсъдими получил на 24.08.2015 год. изпратената до него сума в офис на Уестърн
Юнион в Република Румъния. Още същия ден /24.08.2015 год./ след като паричните средства
били получени от двамата подсъдими, Р.С., представяща се като Ф.В. съобщила на
пострадалия, че обезщетението е преведено на Х. Х. /Х./ и на следващия ден тя ще извърши
превод на паричната сума по сметка на Н.И.. Освен това подсъдимата, представяща се като
Ф.В. уверила пострадалия, че тя лично е пристигнала в Румъния, за да съдейства всички
предстоящи банкови операции да бъдат изпълнени прецизно, така че Н.И. да получи
очакваната сума. На следващата сутрин /25.08.2015 год./ С. изпратила на пострадалия
няколко съобщения, в които твърдяла, че всички, които са били ангажирани с изпращането
на паричната сума се явили в уречения час в банката, освен Х. Х.. Подсъдимата уверявала
пострадалия, че никой не знае къде е Х. Х. и изразявала притеснение. На 26.08.2015 год.,
21
продължавайки да се представя като Ф.В. съобщила на пострадалия, че Х. Х. е изчезнала и
полицията я издирва. Последвали множество нови съобщения, с които С. успяла да убеди
пострадалия, че през следващите няколко дни полицията е издирила Х. Х. и сега адвокатът й
планира да изготви пълномощно, с което Х. Х. ще упълномощи Н.И. да изтегли паричните
средства от обезщетението от нейната сметка. За да затвърди заблуждението на пострадалия,
С. настоявала той да изпише имената си така както трябвало да бъдат вписани в
пълномощното. Пострадалият повярвал на всички съобщения и изпълнил точно дадените му
указания. На 27.08.2015 год. подсъдимата уверила пострадалия, че българската гражданка
Р.С. ще предприеме събиране на документите, необходими за издаване на такова
пълномощно, с което Н.И. да може да получи цялото движимо и недвижимо имущество на
Х. Х.. За това, когато на 27.08.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. уведомила
пострадалия, че е необходимо той да изпрати парични средства в Република Румъния, за да
бъде изготвено и нотариално заверено това пълномощно, той повярвал. На 30.08.2015 год.
Н.И. информирал С., че все още не разполага с исканите парични суми, но ще ги осигури
съвсем скоро и е готов да ги изпрати на указани от нея лица. Подсъдимата указала на
пострадалия да изпрати средствата в Румъния на българските граждани Г.Х. и Р.С.. Към
този момент подсъдимата била описала Г.Х. пред пострадалия като български турчин,
живеещ в Република Румъния, който съчувствал на Х. Х. и съдействал безвъзмездно за
разрешаването на нейните проблеми. Пострадалият изразявал доверие и благодарност към
Г.Х. и това убедило подсъдимата, че заблуждението, създадено у Н.И. относно всички
съобщени му до момента твърдения досежно самоличността и живота на Х. Х., ще бъде
лесно поддържано и занапред, ако съучастникът й Г.Х. осъществи с пострадалия лична
комуникация. Тя информирала за намеренията си Х. и той се съгласил да започне да
осъществява контакти по телефона и със съобщения с пострадалия, за да поддържа
създаденото у него заблуждение. През м. септември 2015 год. Г.Х. общувал периодично с
пострадалия чрез телефона, който съучастницата му ползвала, когато се представяла като
Ф.В.. Тези кратки контакти били достатъчни, за да поддържат у пострадалия създаденото от
подсъдимата заблуждение. Междувременно на 01.09.2015 год. Н.И. успял да набави
необходимите средства. След това той предал 1000 долара на своя познат Т.Н., който ги
изпратил на получателя Г.Х.. На същата дата пострадалият предоставил и на свидетеля В.К.
1000 долара, за да ги изпрати К. на получателката Р.С.. К. изпратил предоставената му сума.
Самият пострадал също изпратил на 01.09.2015 год. сумата от 1000 долара на Г.Х.. За
изпращането на трите суми пострадалият направил разходи в размер на 153 долара. След
това пострадалият предоставил на С. кодовете за получаване на поръчките - 541 - 965-9459
/за сумата, изпратена от Т.Н./, 728 - 853 - 1591 /за сумата, изпратена от В.К./ и 481 - 944 -
4629 /за сумата, изпратена от Н.И./. Паричните суми били получени от двамата подсъдими
Г.Х. и Р.С. на територията на Република Румъния.
На 02.09.2015 год. подсъдимата продължавала да комуникира с пострадалия,
представяйки се като Ф.В.. Тя го информирала, че очакваното от него пълномощно не може
да бъде изготвено, т.к. отново е изтекъл срокът, за който е издаден пасаванът на Х. Х..
Според твърдението й документът бил валиден само за 15 дни и сега трябвало да бъде
подновен, за да бъде предприето изготвянето на пълномощното. Уведомила пострадалия, че
услугата по подновяването на пасавана на Х. Х. ще струва общо 400 долара. Подсъдимата,
представяща се като Ф.В. настоявала Н.И. да намери и изпрати 400 долара за заплащането на
пасавана и още 170 долара за разходи. Тя го съветвала паричните суми да бъдат изпращани в
Република Румъния на получателя Г.Х.. Междувременно Х. потвърждавал изявленията на
подсъдимата, когато се включвал в разговорите й с пострадалия. Н.И. продължавал да вярва
на всичко, което С. му съобщавала. Той набавил и изпратил лично сумата от 570 долара на
получателя Г.Х.. За изпращането на тази сума Н.И. направил разходи в размер на 45 долара.
Той изпратил кода за получаване на паричните средства - 950 - 247-1242 на С., след което
Г.Х. получил парите в Република Румъния. По - късно същия ден пострадалият предоставил
22
на свидетеля В.М. сумата от 500 долара, за да ги прати той на българската гражданка Р.С.. За
реализирането на този превод били направени разходи в размер на 40 долара. Пострадалият
изпратил тази сума, т. к. бил убеден от подсъдимата, че междувременно румънските власти
са наложили глоба в такъв размер на Х. Х. за това, че пасаванът й бил с изтекъл срок на
годност. След като получила кода - 806- 420-8959 Р.С. получила изпратената сума на
територията на Република Румъния.
На 03.09.2015 год. подсъдимата започнала да уверява пострадалия, че пълномощното,
издадено от Х. Х., е вече изготвено и нотариално заверено, но то не може да послужи в
момента за изпращането на парични суми от сметката на Х. Х. в тази на пострадалия, т.к.
поради грешка на адвоката в пълномощното било записано като упълномощено лице Н.
В.И., поради което това пълномощно не можело да бъде използвано от никого в Румъния, за
да бъде наредено изпращане на суми от сметка на Х. Х. по сметката на пострадалия.
Пострадалият изразил възмущението си и отчаянието си от случилото се, но продължил да
комуникира с подсъдимата. Това й позволило на 04.09.2015 год. да увери Н.И., че Х. Х. ще
упълномощи с ново пълномощно някое от лицата, които се намирали в Република Румъния
и били готови да съдействат на Х. Х.. Подсъдимата, представяща се като Ф.В. уверила
пострадалия, че с новото пълномощно ще бъдат изпратени незабавно паричните средства от
сметката на Х. Х. в сметката на Н.И.. Пострадалият, който бил започнал да проявява вече
съмнение към твърденията на подсъдимата, която се представяла като Ф.В. изразил
несъгласие с направеното предложение. Той заявил, че лично ще отпътува за Румъния, за да
получи там вече изготвеното в негова полза пълномощно и да го използва лично. С.,
опасявайки се, че при евентуално пътуване на пострадалия до Румъния, ще бъде разкрита
извършената от нея измама, започнала да убеждава пострадалия, че той като чужд
гражданин не би могъл да извършва сделки в Румъния преди да изминат три месеца от
влизането му на територията на страната. Напълно произволно измислила това времево
ограничение за извършване на сделки от чужденци на територията на Румъния, но
пострадалият й повярвал отново и започнал да предлага други варианти за изход от
създалата се ситуация. Настоявал да се свърже с консула на Азербайджан в Букурещ и да
поиска съдействие от него. Молел подсъдимата, която той смятал за служителката от
българската митница Ф.В. да изиска от Р.С. да му изпрати снимка на съдебното решение и
на пълномощното чрез профил в някоя от социалните мрежи или чрез електронна поща. С.
незабавно го информирала, че Р.С. няма профил в никоя от социалните мрежи и не ползва
такива. Пострадалият изпратил адреса на електронната си поща и настоял там да
му бъдат изпратени снимки на всички интересуващи го документи. Пострадалият започнала
да отправя въпроси за името на нотариуса, който заверил пълномощното, за адреса на
районното управление на полицията, в което според подадената му от подсъдимата
информация е била задържана Х. Х.. Той поставил условие адвокатът на Х. Х. и Р.С. да
посетят консулството на Азербайджан в Букурещ, да разговарят с консула и да му
представят всички документи, които били събрани и изготвени до момента. Пострадалият
твърдял, че ако не бъдат изпълнени условията, които поставял, няма да заплати повече
никаква парична сума. Подсъдимата, която водела комуникацията с пострадалия от името на
Ф.В. многократно измисляла пречки за изпълнението на всяко от исканията на пострадалия.
Тя оправдавала отказа на адвоката и на Р.С. да посетят консулството на Азербайджан в
Румъния с неговата отдалеченост от мястото, където двете лица се намирали. С. отхвърляла
възможността да изпрати снимки на очакваните от пострадалия документи с оправданието,
че всички документи са предадени на полицейските власти и адвокатът не разполага с
копия. След продължителна и интензивна кореспонденция пострадалият настоял да бъде
уведомен за името на адвоката. Подсъдимата го информирала, че той се казва В.С..
Пострадалият продължил да проявява недоверие към твърденията на С., но постепенно тя
успяла да го убеди, че исканите от него действия не могат да бъдат предприети. Убедила го
също, че е необходимо Н.И. да изпрати следваща парична сума, за да бъде използвана тя за
23
изготвяне на пълномощно, с което Х. Х. ще упълномощи Р.С. да извършва разпореждания с
паричните средства, находящи се по сметката на Х. Х.. Периодично в провежданите между
подсъдимата и пострадалия разговори се включвал и подсъдимия Г.Х., който потвърждавал
изявленията на съучастницата си. Постепенно пострадалият започнал отново да проявява
доверие към твърденията на С. и да обсъжда с нея съдържанието на пълномощното, което тя
твърдяла, че ще бъде изготвено, и реда за неговото издаване. Подсъдимата, представяща се
като Ф.В. уверявала Н.И., че тя лично ще осъществи контрол при изготвянето на
пълномощното. Това обещание окончателно убедило пострадалия, че пълномощното ще
бъде изготвено и той се съгласил да изпрати парични средства, за да бъдат заплатени
разходите по изготвянето му. На 08.09.2015 год. пострадалият лично изпратил на
получателя Г.Х. сумата от 1000 долара и предоставил на свидетеля В.М. още 1000 долара,
който ги изпратил на същия получател. Освен това пострадалият дал на Е.А. 200 долара,
които А. изпратил на получателката Р.С.. Всички изпратени суми били собственост на
пострадалия, който направил общо 124 долара разходи за тяхното изпращане. След това
пострадалият предоставил на подсъдимата кодовете за получаване на паричните суми - 266-
483 -4354 /за сумата, изпратена от В.М./, 649-194-4040 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 723-
853-2069 /за сумата, изпратена от Е.А./. Двамата подсъдими Г. Х. и Р. С. получили на
територията на Румъния изпратените средства. Вярвайки, че пълномощното предстои да
бъде изготвено, на 09.09.2015 год. пострадалият многократно обяснил на подсъдимата,
която той възприемал като Ф.В. какво да бъде съдържането на документа. Той изпратил
няколко пъти и номера на банковата си сметка. Дал и различни други практически и
юридически съвети. Подсъдимата поддържала вече създаденото у пострадалия заблуждение,
че предстои изготвяне на пълномощно, като го уверявала, че изпълнява всички дадени от
него указания. Едно от указанията на пострадалия било да бъде посетена банковата
институция, в която се намира сметката на Х. Х. и да бъде проведен разговор със служител
на тази институция като му бъде представено съдържанието на вече изписаното
пълномощно още преди то да бъде заверено нотариално, за да прецени служителят дали това
пълномощно съдържа всички реквизити, необходими за извършване на паричния трансфер.
С. незабавно се възползвала от заблуждението на Н.И. и го информирала, че в изпълнение
на даденото от него указание Р.С. е посетила банковата институция в гр. Букурещ, от където
са я уведомили, че е необходимо да бъде заплатена лихва в размер на 2500 долара в случай,
че бъде предприето извършване на паричен превод с пълномощно. Подсъдимата,
представяйки се като Ф.В. настоявала, че тя не разполага с никакви средства и молела Н.И.
да набави и изпрати исканата сума. Пострадалият категорично възразил. Той заявил, че не
разполага с толкова финансови средства. След като се убедила, че пострадалият е затруднен
финансово и няма да изпрати 2500 долара, С. започнала да намалява под различни предлози
исканата сума. Най - после тя му казала, че сумата, необходима за заплащането на лихва е
била намалена на 450 долара. Докато си разменяли съобщения с пострадалия на 10.09.2015
год., подсъдимата успяла да го убеди, че тя е набавила 50 долара и го моли да намери поне
400 долара, които да изпрати в Република България на приятелката на Х. Х. - свидетелката
Ю.Н.. Пострадалият отново се доверил. На 10.09.2015 год. той лично изпратил на Ю.Н. в
България сумата от 400 долара, като направил разходи в размер на 34 долара. След това
уведомил подсъдимата за кода за получаване на паричната сума - 240- 729- 6044. Паричната
сума била получена от свидетелката Ю.Н., която я предала на С., като последната
междувременно се била завърнала в Република България, заедно със съучастника си Г.Х..
На 12.09.2015 год. и на 13.09.2015 год. , които били събота и неделя, подсъдимата
успяла да убеди пострадалия, че очакваният от него превод ще бъде направен в първия
работен ден - понеделник. Пострадалият повярвал и търпеливо изчакал да настъпи първият
работен ден -14.09.2015 год. На тази дата подсъдимата съобщила на пострадалия, че за да се
случи транзакцията от сметката на Х. Х. към неговата сметка, е необходимо паричните
средства първо да бъдат преведени в сметка на Р. С., а от там - в сметката на Н.И..
24
Подсъдимата, представяща се като Ф.В. твърдяла , че С. няма банкова сметка в Румъния. За
да й бъде открита такава сметка трябвало да плати 100 долара, а сметката трябвало да бъде
захранена със сума от най - малко 300 долара. Настояла пострадалият да изпрати общо 500
долара на получателката Ю.Н. в България. Пострадалият отново повярвал започнал да
събира необходимите парични средства. Успял да набави сумата от 430 долара и ги изпратил
на получателката Ю.Н., като за изпращането на сумата пострадалият направил разходи в
размер на 40 долара. Той предоставил кода за получаване на парите - 164- 958 - 5703, като
паричните средства били получени от свидетелката Ю.Н. в Република България в гр.
Шумен, в офис на ЕТ ,А.А." - представител на ФК „Кеш експрес сървис“. Получените от
Ю.Н. парични средства били предадени на подсъдимата.
На 16.09.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. започнала да уверява
пострадалия, че нотариусът е определил срок от 15 дни, в който да бъде изготвено
пълномощното. Пострадалият настоявал пълномощното да бъде изготвено и заверено по -
рано. Той предложил на Ф.В. тя да внесе сумата от 200 долара, за да бъде ускорено
изготвянето му като обещал, че той ще й възстанови направения разход след като получи
очакваната парична сума от сметката на Х. Х.. Подсъдимата го уверила, че нотариусът е
отказал да ускори издаването на документа. На 17.09.2015 год. пострадалият отново
започнал да настоява процедурата да бъде ускорена. Тогава подсъдимата се възползвала от
заблуждението на пострадалия и му съобщила, че след като Р.С. е разговаряла с нотариуса,
той я уведомил, че ако заплати такса в размер 250 долара пълномощното ще бъде изготвено
и заверено в по- кратък срок. Пострадалият предприел действия, за да набави тази сума. На
17.09.2015 год. той изпратил 200 долара на получателката Ю.Н.. За изпращането
пострадалият направил разходи в размер на 22 долара, като съобщил кода за получаване на
паричната сума на подсъдимата - 303 - 325- 5771. С. отново организирала получаването на
паричните средства от свидетелката Ю.Н. в Република България в гр. Шумен , в офис на ЕТ
„А.А.“, действащ като представител на ФК „Кеш експрес сървис“, която й предела
получената сума. След извършването на този превод подсъдимата, представяща се като Ф.В.
уведомила пострадалия, че нотариусът е определил дата за нотариална заверка на
пълномощното, с което продължила да поддържа неговото заблуждение за събитията, които
се случвали в Румъния и в България. На 22.09.2015 год. пострадалият подновил
интензивната кореспонденция с подсъдимата. Поради заблуждението, в което бил въведен
до момента от С., пострадалият смятал, че общува с митническата служителка Ф.В.. Н.И.
молел Ф.В. да отпътува отново за Румъния и да съдейства на Х. Х. за изготвянето на
пълномощното и превеждането на чаканата от него парична сума. Подсъдимата,
представяща се като Ф.В. - отказала да пътува до Румъния. На 23.09.2015 год. С. съобщила
на пострадалия, че и Р.С. не може да продължи да съдейства на Х. Х. в Румъния, т.к. няма
никакви финансови средства, за да организира престоя си в тази държава. Твърдяла, че Р.С.
се нуждае от 900 долара, за да заплати за издаването на документ, с който престоят й в
Румъния би бил обезпечен. Пострадалият настоявал, че вече няма финансова възможност да
изпраща парични средства, молел подсъдимата да набави нужната сума, за да обезпечи
престоя на С. в Румъния. Подсъдимата отказвала и продължавала да поддържа
заблуждението му за събитията, в които той смятал, че участва. Така подсъдимата успяла да
го мотивира да събере и изпрати исканата от нея сумата. На 28.09.2015 год. пострадалият
изпратил 900 долара на получателката, посочена от обвиняемата - Ю.Н.. За изпращането
направил разходи в размер на 51 долара и предоставил кода за получаване на сумата - 561-
715 - 9992. Свидетелката Ю.Н. получила сумата в Република България в офис на ЕТ ,А.А.“-
представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен, след което я предала на
подсъдимата.
Междувременно на 29.09.2015 год. подсъдимата подновила комуникацията си с
пострадалия, представяйки се като Х. Х.. Тя твърдяла, че продължава да се намира в
помещение за арестанти в Румъния, но й било позволено да осъществи телефонна връзка с
25
пострадалия. По време на комуникацията между двамата успяла да убеди пострадалия, че
лицето, което имало финансови претенции към Х. Х. в Република България /съпругът на
сестра й/, продължавало да настоява тя да му заплати сумата от 5000 долара, като
заплашвало, че иначе ще наложи запор върху цялата сума, преведена по сметката на Х. Х. от
румънската държава. Пострадалият повярвал на всичките й твърдения. Той започнал да
изпраща съобщения на телефония номер, който смятал, че се ползва от Ф.В. и да я моли за
съдействие, за да бъде избегнато налагането на запор по банковата сметка на Х. Х.. Поради
заблуждението си той продължавал да вярва, че Х. Х. има сестра М., чийто съпруг заплашва,
че ще предприеме действия за налагане на запор на сметката на Х. Х. в Република Румъния.
Пострадалият настоявал да бъдат водени разговори с близките на Х. Х., за да се избегне
налагането на запора. Възползвайки се от заблуждението му, подсъдимата, представяща се
като Ф.В. го информирала, че е разговаряла със сестрата на Х. Х., но при този разговор
останала с убеждението, че Х. Х. задължително трябва да заплати сумата от 5 000 долара,
иначе сметката й ще бъде запорирана. След като узнал това пострадалият започнал да
изразява недоверие към лицето, с което общувал и което възприемал като Ф.В..
Подсъдимата обаче продължила да комуникира с него, като го убеждавала, че всичко, което
му било съобщено до момента е напълно достоверно. Тя многократно му повторила, че ако
не бъдат заплатени исканите от съпруга на сестрата на Х. Х. 5000 долара, Х. Х. ще бъде
осъдена и ще изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, а всички пари в сметката й - ще
бъдат запорирани. Освен това, представяйки се като Ф.В. налагала и нови твърдения, които
да убедят пострадалия, че всички събития, за които е уведомен до момента - са се случили
наистина. Съобщила му, че е узнала от адвоката на Х. Х., че ако исканата сума от 5000
долара бъде платена, обвиненията срещу Х. Х., предявени от съпруга на сестра й, ще бъдат
оттеглени. Пострадалият продължавал да проявява недоверие към твърденията на
подсъдимата, която смятал за Ф.В.. Той поискал тя да му представи служебен документ, от
който да е видно, че работи в митницата. Поискал също да му съобщи адреса на районното
управление на румънската полиция, където е задържана Х. Х., а също и адреса на
нотариалната кантора, където трябвало да бъде нотариално заверено пълномощното.
Подсъдимата, представяща се като Ф.В. предоставила на пострадалия напълно измислен
адрес на полицейското управление в гр. Букурещ - „Вапцаров Трето Основно“. Измислен
бил и адресът, на който тя твърдяла, че се намира нотариалната кантора в гр. Букурещ -
„Булевард 5, улица Богданци“. Едновременно с това подсъдимата не спирала да напомня на
пострадалия, че съпругът на сестрата на Х. Х. е поставил кратък срок, за да бъде платена
сумата от 5000 долара. Разменените съобщения между пострадалия и подсъдимата успели за
пореден път да накарат Н.И. да вярва, че твърденията на жената , която смятал за Ф.В. , са
истина. Той предприел действия, за да набави паричната сума от 5000 долара.
Междувременно подсъдимата му съобщила, че паспорта на Х. Х. отново е изтекъл и за да
бъде издаден нов тя трябва да плати още 300 долара за такса и 100 долара за глоба. Към този
момент пострадалият не разполагал вече с достатъчно свои средства, които да изпрати на
посочени от С. лица. Близките му се съмнявали в изложената от него версия и отказвали да
му предоставят парични средства в заем. Те настоявали той да им покаже доказателства за
съществуването на Х. Х. и за това, че тя притежава златни изделия, а също и недвижим
имот в Турция. За това пострадалият уведомил подсъдимата, която се представяла като Ф.В.
че иска да изпрати свой познат в районното управление в гр. Букурещ, където се намирала
Х. Х.. Пострадалият обещал, че след като изпратеното от него лице се срещне с Х. Х. и се
увери във всички изложени до момента от нея твърдения, близките му незабавно ще му
предоставят цялата необходима сума и той ще я преведе на посочените от подсъдимата
лица. По време на поддържаната комуникация, подсъдимата, която се представяла като Ф.В.
отклонява настойчиви подканяния на пострадалия да представи доказателства за
действителността на твърденията си. На 02.10.2015 год. подсъдимата съобщила на Н.И., че е
изготвен новият паспорт на Х. Х., но е необходимо за него да бъде заплатена сума, равна на
26
250 долара. Първоначално пострадалият заявил, че не може да осигури тази сума. По- късно
обаче той превел 150 долара на получателката Ю.Н. и изпратил кода - 764 - 272 - 1676. За
изпращането на парите пострадалият направил разход в размер на 22 долара. Сумата била
получена от свидетелката Н. в гр. Шумен, в офис на ЕТ .А.А.“ - представител на ФК „Кеш
експрес сървис“, след което била предадена на С..
Междувременно подсъдимата съобщила на пострадалия, че съпругът на сестрата на
Х. Х. е склонил да получи незабавно половината от претендиралата първоначално сума /т.е 2
500 долара/ и обещал, че ако това се случи, ще заяви на 05.10.15 год. пред съда по време на
предстоящото съдебно заседание, че е получил цялата първоначално претендирана сума и
няма да има повече претенции. Тази комуникация мотивирала Н.И. да набави сума в размер
на 2400 долара и да я изпрати в Румъния на лица, които му били указани от подсъдимата.
Р.С. и съучастникат й Г.Х. отново отпътували за Румъния. На 05.10.2015 год. пострадалият
превел на Г.Х. сумата от 1000 долара и предоставил на свидетеля В.К. сумата от 400 долара,
а на свидетеля В.М. - сумата от 1000 долара, като всеки от двамата свидетели превел
предоставената му сума на получателката Р.С.. За превеждането на трите суми пострадалият
направил разход и в размер на общо 136 долара. Той уведомил подсъдимата за трите кода -
627 - 530- 9370 /за сумата, изпратена от Н.И./, 385- 426- 8478 /за сумата, изпратена от В.К./ и
307 - 217 - 8469 /за сумата, изпратена от В.М./. Двамата подсъдими получили в Румъния
изпратените суми, като на същата дата С., представяща се като Х. Х., подновила контакта си
с пострадалия и му съобщила, че съпругът на сестра й не е изпълнил обещанието си и е
обявил в съда, че е получил само половината от сумата и настоява да получи незабавно и
другата половина иначе ще предприеме налагане на запор върху сметката на Х. Х..
Пострадалият бил притеснен и разтревожен от това съобщение. Той незабавно започнал да
търси парични средства от свои близки, роднини и познати, за да заеме необходимата му
сума и да я изпрати на указани от подсъдимата лица. На 07.10.2015 год. пострадалият лично
изпратил 1000 долара на Г.Х. и предоставил на свидетеля В.К. още 1000 долара, на
свидетеля В.М. - 100 долара, за да ги изпратят двамата на Г.Х.. За трите превода той
направил разходи в размер на 117 долара. Пострадалият изпратил на подсъдимата трите
кода за получаване на паричните суми - 756 - 574- 6447 /за сумата, изпратена от Васиф ф К./,
871 - 604 - 4372 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 493 - 140- 1768 /за сумата, изпратена от
В.М./. Подсъдимият Г.Х. получил паричните суми в офис на „Уестърн Юнион“ в Република
Румъния. Незабавно след това подсъдимата съобщила на пострадалия, че е възникнала
нужда да бъде направен следващ неочакван финансов разход. Тя го информирала, че Х. Х.
дължи сумата от 280 долара като лихва за забава. На 09.10.2015 год. пострадалият изпратил
сумата от 270 долара на получателката Ю.Н.. Представил на С. и кода за получаване на
сумата - 196 - 524 - 8742. За изпращането на тази сума пострадалият направил разход в
размер на 29 долара. Междувременно тази сума била получена от свидетелката Н. в офис на
ЕТ „А.А.“ представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен и по - късно била
предадена на С..
Към този момент пострадалият бил убеден от подсъдимата, че Х. Х. се намира в
помещение за арестанти в румънската столица Букурещ и ще бъде освободена незабавно
щом бъде изплатена сумата от общо 5000 долара, последната част от които той изпратил на
получателя Г.Х. на 07.10.2015 год. За да се увери, че твърденията на жената, която
пострадалият смятал за Ф.В. са достоверни, пострадалият пожелал подсъдимата да му
предостави телефон, чрез който пострадалият да осъществи личен контакт с Г.Х. в
Република Румъния. Подсъдимата му предоставила ползвания от съучастника й телефонен
номер - **********. Тя обяснила на съучастника си Г.Х. какви твърдения да поддържа той в
хода на разговорите с пострадалия, за да потвърди вече създадените от нея впечатления за
последните събития от живота на Х. Х.. Подсъдимият Г.Х. се съгласил. Той провел няколко
директни разговора с пострадалия, по време на които декларирал, че безкористно желае да
помогне на Х. Х.. Докато разговарял с пострадалия, Г.Х. потвърдил всички разказани от
27
съучастницата му Р.С. събития, случили се в периода м. септември - м. октомври 2015 год.
Тези разговори успокоили пострадалия и създали у него увереност , че не е жертва на
измама. Скоро след това при комуникацията, осъществена между пострадалия и
подсъдимата, която се представяла като Х. Х., тя го информирала, че преди да напусне
Република България е станала поръчител по договор за кредит, сключен между съпруга на
сестра й и банкова институция. Подсъдимата твърдяла, че поради несвоевременното
плащане на погасителните вноски от длъжника, сега банковата институция е насочила
претенциите си към Х. Х. и тя трябва да плати сумата от 3800 долара, иначе банката ще
поиска налагане на запор на сметката, по която румънската държава е превела на Х. Х.а
сумата за обезщетението. Пострадалият, който вече бил напълно убеден, че Х. Х.
действително притежава банкова сметка, в която е преведено обезщетение от румънската
държава, повярвал на твърдението за възникналата нова опасност да бъде наложен запор
върху тези средства. Той бил притеснен от тази възможност, защото се надявал скоро
паричните средства от сметката на Х. Х. да бъдат преведени в негова банкова сметка.
Заблуден от всички твърдения на С. и Х., които бил чул до момента, пострадалият отново
започнал да търси парични средства, които да изпрати на посочени от подсъдимата лица.
През следващите няколко дни, подсъдимата, представяща се като Ф.В. продължавала да
комуникира с него. Тя го убеждавала, че занапред всички действия по разплащане за
задължения на Х. Х., а също и по продажба на нейното движимо и недвижимо имущество
следва да бъдат предприемани от Република Гърция. Подсъдимата сочела различни
измислени причини за това. В действителност причината за тези нейни твърдения била, че
към същия момент тя и съучастникът й Г.Х. отпътували за Гърция. На 14.10.2015 год.
пострадалият попитал подсъдимата, къде и на кого да изпрати 3800 долара, за които бил
убеден по - рано, че са необходими за заплащане на задължение на Х. Х. в качеството й на
поръчител по договор за банков кредит. Подсъдимата веднага го информирала, че тези
парични средства следва да бъдат изпратени на Р.С. и Г.Х. в Република Гърция. На същата
дата пострадалият изпратил лично сумата от 900 долара на получателя Г.Х.. Едновременно с
това пострадалият предоставил на свидетеля В.М. и на свидетеля В.К. по 1000 долара и те
ги превели съответно - на Р.С. и на Г.Х.. Пострадалият предоставил и 900 долара на Е.А.,
който също ги превел на Р.С.. Общо разходите, които пострадалият направил за четирите
превода били в размер на 204 долара. Пострадалият предоставил на подсъдимата кодовете за
получаване на паричните преводи како следва - 912 - 662-9930 /за сумата, изпратена от
Н.И./; 102 - 898 - 3637 /за сумата, изпратена от В.М./; 351 - 827 - 9783 /за сумата, изпратена
от В.К./ и 324 - 565 - 3955 /за сумата, изпратена от Е.А./. Преведените парични суми били
получени на 16.10.2015 год. от подсъдимите Г. Х. и Р.С. в офис на „Уестърн Юнион“ в
Република Гърция. На 16.10.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. и ползваща
телефонен номер ++359*********, уведомила пострадалия, че след изплащането на дълга на
Х. Х. с получените 3800 долара, Р.С. и Г. Х. незабавно ще преведат на пострадалия цялата
сума, която била налична в банковата сметка на Х. Х.. Малко по - късно обаче подсъдимата
пак се свързала с пострадалия и му съобщила, че за да му бъдат преведени паричните
средства от сметката на Х. Х. е необходимо да бъде заплатена лихва в размер на 340 долара.
Междувременно тя помолила съучастника си Ф.Х. да осигури лице, което може да получи
сумата. Подсъдимият Ф.Х. се срещнал със свидетеля А.С.и го мотивирал да го придружи до
офис на дружеството за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ в гр. Шумен и да получи там
изпратена сума, която после да предаде на Ф.Х.. Свидетелят се съгласил. Подсъдимата
указала на пострадалия да преведе сумата на получателя А.С.в Република България.
Пострадалият незабавно изпратил исканата сума от 340 долара. За изпращането й той
направил разход в размер на 34 долара. Пострадалият предоставил на подсъдимата кода 845
- 524 - 2490 и парите били получени от свидетеля А.С.в гр. Шумен , в офис на ЕТ .А.А.“ -
представител на ФК „Кеш експрес сървис“. При посещението си в офиса свидетелят С. бил
придружен от подсъдимия Ф. Х. Х.. След като получил сумата свидетелят С. я предал на
28
Ф.Х., който заплатил малка парична сума на свидетеля за извършената от него услуга. След
това Х. предал сумата на обвиняемата Р.С.. Междувременно подсъдимият Ф.Х. се
възползвал от възможността да изготви копие на личната карата на свидетеля С. и също го
предел на съучастницата си, за да го ползва тя в бъдеще. През това време подсъдимата
отново уведомила пострадалия, че чаканата от него транзакция на сумата, находяща се в
банковата сметка на Х. Х., не може да бъде извършена, т. к. пасаванът на Х. Х. отново е с
изтекъл срок на валидност. За да бъде подновен поискала пострадалият да изпрати сумата
от 430 долара. На 20.10.2015 год. пострадалият Н.И. лично изпратил на свидетеля
А.С.исканата сума и съобщил на подсъдимата кода - 106 - 911 - 2950. Пострадалият
направил 40 долара разходи, за да изпрати тази сума. С. организирала получаването на тази
сума в гр. Шумен в офис на ЕТ „А.А.“ - представител на ФК „Кеш експрес сър вие“,
използвайки личната карта на свидетеля С.. След този превод подсъдимата, представяща се
като Ф.В. заявила на пострадалия, че властите поставят условие за изработването и
предоставянето на новия пасаван на Х. Х., а именно - тя да заплати 8000 долара , които
представлявали остатъкът от дължимата от Х. Х. сума от 10 000 долара, плащането на които
било разсрочено няколко месеца по - рано, след като тя платила първата вноска от 2000
долара. Пострадалият обаче заявил категорично, че не разполага със сума в размер на 8000
долара. Тогава подсъдимата, представяща се като Ф.В. започнала да го убеждава, че е
провела преговори с властите и те са склонни да разсрочат отново остатъкът от
задължението, но само в случай, че бъде платена поне една вноска от него в размер на 2500
долара. На 22.10.2015 год. пострадалият, който продължавал да вярва на подсъдимата,
лично превел сумата от 1000 долара на получателя А.С.и предоставил на свидетеля В.М.
още 1000 долара, а на свидетеля В.К. -150 долара, за да ги преведат и те двамата на А.С. За
трите парични превода пострадалият направил разходи в размер на 124 долара.
Пострадалият предоставил кодовете за получаване на сумите на подсъдимата – 157-231-1330
/за сумата, изпратена от В.М./, 032 - 469- 8971 /за сумата, изпратена от Н.И./ и 548 - 919 -
5680 /за сумата, изпратена от В.К./. Тя организирала получаването на паричните суми в
офиса на ЕТ „А.А.“ представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен, използвайки
копието от личната карта на свидетеля. На следващия ден - 23.10.2015 год. пострадалият
превел отново на свидетеля А.С.сумата от 295 долара. При превода той направил разход в
размер на 29 долара. Пострадалият изпратил кода - 727-375-6758 на подсъдимата, след което
парите били получени по същия начин и на същото място както сумата предния ден. С.
изразходвала сумите за издръжка и грижи за семейството си.
След изпращането на тази сума пострадалият, който продължавал да се намира в
заблуждение относно самоличността на Х. Х. и нейната житейска история, многократно
молил подсъдимата, която се представяла като Ф.В. бързо да предприеме всички
необходими действия, за да му бъдат изпратени някакви парични средства, с които той да
започне да изплаща вече натрупаните дългове към приятели и роднини, включително към
баща си - свидетеля В.И., който му бил предоставил голяма парична сума, която бил
получил по - рано като обезщетение за отчужден недвижим имот. Междувременно
подсъдимата, представяща се като Ф.В. съобщила на пострадалия, че златните изделия на Х.
Х., откраднати в Румъния по - рано , са били намерени и върнати на Х. Х.. Това съобщение
допринесло за поддържането на заблудата на пострадалия. Той започнал да настоява отново
златните изделия да му бъдат изпратени в Азербайджан. През това време подсъдимата,
представяща се като Ф.В., продължавала да измисля причини, поради които да иска от
пострадалия парични средства като едновременно го убеждавала, че са настъпили нови
събития, които препятстват възможността за изпращане на златните изделия в Азербайджан
и за превишаване на парични суми от сметката на Х. Х.. Така подсъдимата, представяща се
като Ф.В. информирала пострадалия, че Х. Х., която вече била освободена от ареста в
Румъния и се била завърнала на територията на Република България, отново е била
задържана под стража, т.к. българските власти не били получили информация от
29
румънските такива, че на територията на Република Румъния са прекратени всички дела,
водени по отношение на Х. Х.. Подсъдимата убеждавала пострадалия, че за отмяната на
наложеното задържане е необходимо Х. Х. да заплати гаранция в размер на 2700 долара, от
които подсъдимата обещала лично да намери 2000 долара. Тя молела пострадалия да
изпрати сумата от 700 долара. Пострадалият започнал да изразява отчаяние, декларирал
намерение да сезира полицията в Република България, но все пак не преставал да общува с
подсъдимата и да й се доверява. За това на 27.10.2015 год.. пострадалият изпратил сумата от
700 долара на получателя А.С. като направил разходи в размер на 45 долара за изпращането
на парите. След като пострадалият предоставил на подсъдимата кода за получаване на
сумата - 211-896-9649, последната организирала получаването в офиса на ЕТ „А.А.“ ,
представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен, използвайки копието от личната
карта на свидетеля С.. Незабавно след това подсъдимата, представяща се за Ф.В. отново се
свързала с пострадалия и му съобщила, че не е могла да осигури обещаните 2000 долара за
заплащането на гаранцията на Х. Х., набавила е само 1000 долара и моли пострадалия да
изпрати още 1000 долара. Той отново повярвал и се съгласил да изпрати исканата сума. На
29.10.2015 год. превел лично на получателя А.С.сумата от 1000 долара, като направил за
превода разходи в размер на 51 долара. След това изпратил кода - 707 - 061 - 0978.
Получаването на паричните средства било организирано от Р.С. на същото място и по
същия начин като при предния превод. На 31.10.2015 год. подсъдимата, представяща се като
Ф.В. съобщила на пострадалия Н.И., че всички документи, необходими за освобождаването
от ареста на Х. Х. са пристигнали от Република Румъния и предстои тя да бъде освободена,
след което незабавно ще извърши превод на парични средства от своята сметка в сметката
на Н.И.. Това съобщение целяло да поддържа заблуждението на пострадалия, който вече
започвал да изпитва сериозни колебания в достоверността на всички твърдения на
подсъдимата. След като до 02.11.2015 год. пострадалият не получил очакваните от него
средства, той започнал да проявява съмнение, че е измамен. Подсъдимата обаче не спирала
да поддържа комуникацията си с него. Тя го уверявала, че освобождаването на Х. Х. от
ареста се е забавило, но предстои да бъдат изпратени спешни запитвания до румънските
власти. Твърдяла, че тези запитвания ще бъдат изпратени по факс. С., представяща се като
Ф.В. поискала от пострадалия за пореден път да изпрати средства, за да бъдат заплатени
разходите за бързото набавяне на документите, необходими за освобождаването на Х. Х..
Пострадалият отново повярвал на твърденията й и на 02.11.2015 год. изпратил лично на
получателя А.С.сумата от 915 долара и предоставил на свидетеля В.М. още 240 долара,
които последният превел отново на А.С. За двата парични превода на сумите пострадалият
направил разходи общо в размер на 80 долара. След това пострадалият изпратил на
подсъдимата двата кода за получаване на сумите : 177 - 069- 9820 /за сумата, изпратена от
Н.И./ и 589 - 233 - 6162 /за сумата, изпратена от В.М./. Тя организирала получаването на
сумите с копието от личната карта на свидетеля С. от офиса на ЕТ .А.А." представител на
ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен.
На 04.11.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. съобщила на пострадалия,
че причината Х. Х. да не бъде освободена все още от ареста, е в това, че румънската държава
не е изпратила код, необходим на българските власти, за да предприемат освобождаването
й. Пострадалият повярвал. На същата дата - 04.11.2015 год. подсъдимата допълнила
лъжливата информация, дадена по - рано от нея на пострадалия, като го информирала, че
румънските власти са наложили глоба на Х. Х. в размер на 1500 долара и отказват да
изпратят чакания код, докато глобата не бъде платена. Пострадалият изразил възмущението
и отчаянието си. Подсъдимата, представяща се като Ф.В. незабавно го уверила, че тя лично е
поискала да бъде разсрочено плащането на тази глоба като първата вноска е в размер на 500
долара. Вярвайки на твърденията на подсъдимата, на 05.11.2015 год. пострадалият изпратил
лично две суми - първата в размер на 210 долара, а втората - в размер на 295 долара, а на
06.11.2015 год. - още една сума в размер на 290 долара. За изпращането на трите суми
30
пострадалият направил разходи в размер на 87 долара общо. Кодовете за получаването на
паричните средства : 320 - 315- 9449, 250- 577 - 7384 и 832 - 556 - 3434 били изпратени от
пострадалия на подсъдимата и тя организирала на 05.11.2015 год. и на 06.11.2015 год.,
използвайки копието от личната карта на свидетеля С., получаването на сумите в офиса на
ЕТ, А.А.“ - представител на ФК „Кеш експрес сър вие“ в гр. Шумен.
На 08.11.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. отново настояла
пострадалият да изпрати парична сума, която да послужи за изплащане на част от
наложената по отношение на Х. Х. от румънските власти глоба. На 09.11.2015 год.
пострадалият отново изпратил сума в размер на 299 долара на получателя А.С.
Пострадалият направил разходи в размер на 29 долара. Изпратеният от пострадалия на С.
код - 541 - 740-2277 бил използван от нея, заедно с копието на личната карата на свидетеля
С. и паричните средства били получени в същия офис, където и предходните суми.
Пострадалият не спирал да се интересува кога ще бъде освободена Х. Х. от ареста и кога ще
му бъдат изпратени обещаните парични средства. Той продължавал да вярва в твърденията
на подсъдимата, а тя не спирала да поддържа това негово заблуждение. Така на 10.11.2015
год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. информирала пострадалия, че Х. Х. е получила
рязко повишаване на кръвното налягане и е настанена в болнично заведение, а по - късно му
съобщила, че Х. Х. е прекарала инсулт и състоянието й налага да бъде оперирана.
Подсъдимата твърдяла, че за да не се забави повече изпращането на паричните средства на
пострадалия, в болницата при Х. Х. ще отиде нотариус, който ще завери пълномощно, с
което подсъдимата ще упълномощи Ф.В. да се разпореди в полза на Н.И. с цялото движимо
и недвижимо имущество на Х. Х.. Твърдяла, че за изготвянето на тава пълномощно е
необходимо да бъдат заплатени общо 2500 долара. Тя за пореден път настоявала Н.И. да
изпрати тази сума. Пострадалият обаче няколкократно заявявал, че не разполага с такава
сума и
не може да намери повече парични средства от свои роднини и приятели. Той помолил
подсъдимата, която смятал за Ф.В. да заплати необходимите суми като й обещал, че ще й ги
възстанови напълно. Подсъдимата не спирала да го уверява, че търси парични средства.
Едновременно с това тя го информирала за нови измислени от нея обстоятелства, които
допълнително поддържали заблуждението му и го мотивирали да набави парични суми, за
да ги изпрати на подсъдимата и съучастниците й. Така на 11.11.2015 год. подсъдимата
съобщила на пострадалия, че на следващия ден изтича срокът на валидност на пасавана на
Х. Х.. Тя поискала от него да изпрати парична сума, за да бъде подновен този документ за
самоличност. Пострадалият я уверявал, че не може да намери никакви финансови средства.
Въпреки това подсъдимата продължавала да настоява, че за да бъдат заплатени най -
спешните и неотложни разходи по подновяването на валидността на пасавана и заплащането
на нотариалната услуга пострадалият трябва да изпрати поне сума в размер на 1650 долара.
За да го подтикне към желаното от нея поведение, на 12.11.2015 год. подсъдимата,
представяща се като Ф.В. съобщила на пострадалия, че след операцията Х. Х. няма да е в
състояние да извършва никакви действия в продължение на 45 дни. На 13.11.2015 год.
подсъдимата уверила пострадалия, че лично е намерила 1000 долара и така е платила
частично дължимата на нотариуса сума. Тя продължавала да настоява Н.И. незабавно да
изпрати остатъка от средствата. Тогава той започнал за пореден път да събира пари на заем
от свои близки и приятели. На 17.11.2015 год. пострадалият изпратил на получателя А.С.920
долара. Направил разходи в размер на 51 долара. Пострадалият предоставил кода на превода
на подсъдимата - 631- 841-1866 и парите били получени в гр. Шумен, в офиса на ЕТ,А.А.“,
представител на ФК „Кеш експрес сървис“, като получаването им било организирано от
подсъдимата с копието от личната карата на свидетеля С..
Междувременно подсъдимата помолила съучастника си Ф.Х. да мотивира ново лице
да предостави документа си за самоличност, за да бъде ползван той за получаване на
парични средства от чужбина или да се съгласи лично да получава такива средства и да ги
31
предава на подсъдимите. Ф.Х. се срещнал със свидетелката Н. М., която познавал отпреди и
поискал личната й карата, за да бъде ползвана за получаване на парични суми, изпратени от
чужбина. Свидетелката се съгласила и му предала личната си карта за ползване, за което той
й заплатил малка парична сума. Подсъдимият изготвил копие на документа за самоличност
на свидетелката. След това предал копието от документа за самоличност на съучастницата
си. На 19.11.2015 год. пострадалият изпратил сумата от 600 долара на получателката Н. М..
За изпращането на сумата направил разход в размер на 45 долара. Той изпратил на
подсъдимата кода за получаване на паричната сума - 490 - 824 - 6408. След като тя била
уведомена за кода за изплащане на сумата, организирала получаването на паричните
средства в гр. Шумен, в офис на ЕТ „А.А.“ представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр.
Шумен, като използвала копието от личната карта на свидетелката Н. М.. На 20.11.2015 год.
пострадалият набавил и превел още 537 долара на получателката Н. М.. За превода той
направил разходи в размер на 45 долара, а кода отново изпратил на С. - 116- 391 - 6890.
Последната отново организирала получаването на сумата в същия офис с копието на
личната карта на свидетелката. Всички получени суми тя използва за издръжка на близките
си.
И след получаването на този паричен превод подсъдимата, представяща се като Ф.В.
продължила да комуникира с пострадалия. На 23.11.2015 год., представяйки се като Ф.В.
започнала да уверява пострадалия, че официалните власти в Румъния настояват да бъде
платена глоба в размер на 750 долара. Твърдяла, че е събрала едва 300 долара. Тя настоявала
Н.И. да й изпрати 450 долара. Н.И. незабавно предприел действия, за да набави исканата
сума, но успял да събере само 430 долара. На 23.11.2015 год. пострадалият лично превел
тази сума на получателката Н. М.. За превеждането той направил разход в размер на 40
долара. После пострадалият изпратил кода на подсъдимата - 756 - 978 - 3988. Получаването
на тази сума отново било организирано от С. с копие на личната карта на получателката Н.
М., сумата била получена в офис на ЕТ А.А.“ представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в
гр. Шумен.
След като изпратената от Н.И. сума от 430 долара била получена, подсъдимата, която
се представяла като Ф.В. съобщила на пострадалия, че е била неправилно информирана за
размера на глобата. Тя твърдяла, че е узнала по - късно, че дължимата глоба не била в
размер на 750 долара, а 1750 долара. Пострадалият уведомил подсъдимата, че е
изключително материално затруднен и не може да намери и изпрати 1000 долара. През
следващите няколко дни двамата разменяли съобщения, в които обсъждали размера на
направените до момента от Н.И. разходи и проблемите, които са създали тези негови
действия за семейството му. Въпреки изразеното от него разочарование, той продължавал да
се доверява на твърденията на Ф.В.. За това на 26.11.2015 год. пострадалият изпратил лично
на получателката Н. М. сума в размер на 500 долара. На 27.11.2015 год. той отново изпратил
лично сумата от 240 долара на същата получателка. За изпращането на двете суми
пострадалият направил разходи в размер на 69 долара. Уведомил С. за всеки от двата кода за
получаване на сумите - 131- 449- 7608 /за сумата от 500 долара/ и 584 - 804 - 9901 /за сумата
от 240 долара/. Всяка от изпратените суми била получена както и предходните, изпратени до
получателката Н. М. - с копието от личната карта на свидетелката в гр. Шумен, офис ЕТ
„А.А. - представител на “ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен. Получаването било
организирано от С..
На 30.11.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. съобщила на пострадалия,
че при посещението си в банката узнала, че за да извърши превода на паричните средства от
сметката на Х. Х. в сметката на пострадалия, трябва да заплати такса в размер на 2500
долара. Заявила, че не разполага с исканата сума. Пострадалият я уверил, че и той няма
толкова парични средства, за да й изпрати. Тогава той предложил тя да му изпрати в
Азербайджан златните изделия и дебитните карти на Х. Х.. Подсъдимата, представяща се
като Ф.В. незабавно го информирала, че за изпращането на исканите от него вещи, тя трябва
32
да заплати такса от 200 долара и данък в размер на 600 долара. В последвалата през
следващите дни кореспонденция между двамата, успяла да убеди пострадалия, че за да
получи очакваните парични суми по сметка, а също и пратката от златни изделия и дебитни
карти, той трябва задължително да набави парични средства, които да изпрати в Република
България. За това на 08.12.2015 год. пострадалият отново набавил парични средства и
предоставил на свидетеля В.М. сумата от 1000 долара, за да ги изпрати той на получателката
Н. М.. Пострадалият бил убеден от подсъдимата, че с тези парични средства ще бъдат
заплатени необходимите такси и данъци за изпращането в Азербайджан на златните изделия
и дебитните карти, собственост на Х. Х.. Разходите за извършването на този превод в размер
на 51 долара заплатил пострадалият. След това И. съобщил кода за получаване на сумата на
подсъдимата - 985- 331- 0488. Паричната сума отново била получена с копието от личната
карта на свидетелката Н. М. в гр. Шумен, офис ЕТ „А.А. - представител на “ФК „Кеш
експрес сървис“. Получаването било организирано от С..
На 10.12.2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. съобщила на пострадалия
нови измислени от нея обстоятелства, които представила като пречка той да получи
пратката, съдържаща златните изделия и дебитните карти, собственост на Х. Х.. Уверила
пострадалия, че лично е изпратила вещите, но при проверка на границата, пратката е била
задържана, т. к. според граничните власти не била платена цялата дължима сума за
изпращането й. Според твърденията на подсъдимата, за да отпътуват вещите от Република
България трябвало да бъдат доплатени още 300 долара. Въведен за пореден път в
заблуждение, на 10.12.2015 год. пострадалият лично изпратил 245 долара на получателката
Н. М., като за изпращането той направил разход в размер на 29 долара. После пострадалият
изпратил кода за получаване на паричната сума на подсъдимата - 593 - 877 - 2987.
Изпратените парични средства били получени по същия начин като и предходните,
изпратени до свидетелката Н. М.. През следващите дни пострадалият изпращал съобщения
на подсъдимата като се интересувал кога ще получи пратката. На 12.12.2015 год.
подсъдимата, представяща се като Ф.В. го информирала, че състоянието на Х. Х. се е
влошило и тя се намира при нея в болницата. Тази информация обаче не отклонила
пострадалия от въпросите, които задавал за изпращането на пратката, съдържаща златните
изделия и дебитните карти. Той настоявал да узнае името на куриерското дружество и на
куриера, на когото е възложено да предаде пратката в Азербайджан. На 13.12.2015 год.
подсъдимата, представяща се като Ф.В. уверила пострадалия, че куриерът се казва Айтен
Кахраман и му предоставила телефонни номера, за връзка с куриера. Пострадалият направил
опит да осъществи връзка с това лице чрез предоставените му от подсъдимата телефон за
връзка. Опитите на пострадалия да комуникира с куриера убедили подсъдимата, че Н.И.
продължава да се намира в заблуждение досежно действителните събития. Тя се възползвала
от това заблуждение и изпратила на телефона, ползван от Н.И. съобщение, на което придала
вид, че е изпратено от дружество за куриерски услуги „Еконт“. С това съобщение
пострадалият бил информиран, че за него има пратка на Аерогара София, но тази пратка не
може да получи разрешение да отпътува за Азербайджан, докато не бъдат заплатени 2300
долара за декларация. На 16.12.2015 год. пострадалият лично изпратил на получателката Н.
М. сумата от 270 долара. На 17.12.2015 год. той отново лично превел на получателката Н. М.
сумата от 460 долара. На 18.12.2015 год. пострадалият събрал и изпратил отново лично на
същия получател сумата 330 долара, а на 19.12.2015 год. - още 585 долара. За тези четири
превода на парични суми пострадалият направил общо разходи в размер на 148 долара. След
това пострадалият предоставил четирите кода на Р.С. - 663 - 736 - 5243 /за сумата от 270
долара/; 658- 454 - 9564 /за сумата от 460 долара/, 521 - 930 - 6844 /за сумата от 330 долара/ и
428 - 783 - 3311 /за сумата от 585 долара/. Всяка от сумите била получена с копието от
личната карта на свидетелката Н. М. в гр. Шумен, офис ЕТ „А.А. - представител на ФК
„Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен. Получаването било организирано от С..
След разкриване на престъплението, при проведеното на 09.05.2019 год. претърсване
33
в къщата, обитавана от семейството на обвиняемата Р.С. и нейния съжител подсъдимия
Г.Х., е намерена разписката за получаване на изпратената на 16.12.2015 год. от Н.И. сума в
размер на 270 долара, която е приобщена по делото.
В края на м. декември 2015 год. подсъдимата, представяща се като Ф.В. информирала
пострадалия, че за отпътуването на пратката е необходимо да бъде внесена глоба. Той
отново повярвал на нейните твърдения и на 29.12.2015 год. той лично изпратил на
получателката Н. М. сума в размер на 900 долара. На същата получателка пострадалият
изпратил отново сума в размер на 900 долара и на 01.01.2016 год. За превеждането на двете
суми той направил разход в размер на общо 102 долара. Пострадалият изпратил двата кода
на подсъдимата - 802 - 517 - 5125 и 292 - 432 - 9252. Всяка от изпратените суми била
получена на същото място и по същия начин както предходните, изпратени до
получателката Н. М..
През следващите няколко дни подсъдимата, представяща се като Ф.В. измисляла
нови неверни твърдения, за да обясни на пострадалия забавянето на доставката на
очакваната от него пратка. На 04.01.2016 год. уверила Н.И., че пратката се бави, т.к. е
изтекъл сертификатът на куриера. По - късно тя го информирала, че е изтекла и
застраховката на пратката, а болничните власти претендират Х. Х. да заплати направените
по лечението й болнични разходи. Тези твърдения не само целели да обяснят на
пострадалия забавянето на пратката, но и да го мотивират да преведе следващи парични
суми. На 11.01.2016 год. той изпратил паричен превод в размер на 263 долара. Разноските,
които направил пострадалият за този превод били в размер на 29 долара. Като получател
отново била посочена свидетелката Н. М.. Пострадалият изпратил кода за получаване на
сумата на подсъдимата - 100 - 030- 5892. На 15.01.2016 год. пострадалият направил лично
превод на парична сума в размер на 700 долара на получателката Н. М. и предоставил на
В.К. сумата от 1000 долара, за да я изпрати на същата получателка. И двете парични суми
били собственост на пострадалия. За извършването на двата превода той направил разходи в
размер на 96 долара. Пострадалият изпратил двата кода - 911 - 407 - 0588 /за сумата от 700
долара/ и 894 — 113 — 1213 /за сумата от 1000 долара/. На 16.01.2016 год. пострадалият
предоставил на Н. сумата от 1000 долара и му указал да я изпрати на получателката Н. М..
Освен това на същата дата пострадалият лично изпратил също сумата от 1000 долара на
същата получателка. За двете парични операции пострадалият направил разходи в размер на
102 долара, а двата кода пострадалият предоставил на подсъдимата - 895 - 071 - 5330 /за
сумата, изпратена от Н./ и 689 - 070 - 9226 /за сумата, изпратена от пострадалия Н.И./. Всяка
от изпратените в периода от 11.01.2016 год. до 16.01.16 год. суми била получена както и
предходните такива в гр. Шумен, в офиса на ЕТ „А.А.“, действащ като представител на ФК
„Кеш експрес сървис“ с копието от личната карта на свидетелката Н. М., като получаването
им отново било организирано от С..
Когато на 24.01.2016 год. пострадалият за поред път молел подсъдимата,
представяща се като Ф.В. да му изпрати копия на подготвените документи по факс, тя му
съобщила, че турските власти са наложили глоба за изпращането на пратката общо в размер
на 450 долара. Освен това му обяснила, че за да бъдат изпратени по факс чаканите от него
документи е необходимо да се заплати сума в размер на 650 долара. Пострадалият
продължавал да вярва на всички твърдения на С., като дори й изпратил телефонните номера
на съпругата си, на баща си и на свой познат, за да може да обезпечи постоянна връзка с
лицето, което смятал за митническата служителка Ф.В.. Освен това пострадалият набавил
сумата от 650 долара с намерение да я изпрати на указано от подсъдимата лице. На
29.01.2016 год. пострадалият изпратил лично сумата от 650 долара на получателката Н. М.,
като за изпращането направил разходи в размер на 45 долара. Той незабавно предоставил
кода на подсъдимата - 115 - 888 - 3710 и паричните средства били получени в същия офис и
по същия начин както и предходните, изпратени до получателката Н. М..
34
На 30.01.2016 год. пострадалият направил още един превод на сумата от 210 долара.
Той посочил като получател Фатме Х., която подсъдимата му указала. Разходът, направен за
превода, бил в размер на 29 долара, а пострадалият изпратил кода за получаване - 224 - 942 -
8569. Подсъдимата организирала получаването и на тази сума в гр. Шумен, в офиса на ЕТ
„А.А.“, представител на ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен.
Междувременно близките на пострадалия, които вече били уверени, че по отношение
на него се извършва измама, го убеждавали да престане да изпраща парични средства в
Република България. Пострадалият бил разколебан, но продължавал да общува с
подсъдимата, а тя представяйки се като митническата служителка Ф.В. и като Х. Х.
продължавала да поддържа заблуждението, в което той бил изпаднал. Така на 01.02.2016
год. подсъдимата успяла да убеди пострадалия, че служителите в митницата в Република
Турция искат тя да плати 1000 долара, за да изпрати очакваната пратка. С., представяща се
като Ф.В. твърдяла, че е набавила 500 долара и очаква от пострадалия да изпрати само 500
долара. Това мотивирало пострадалия на 02.02.2016 год. да изпрати сумата от 500 долара на
получателката Н. М.. Той уведомил подсъдимата за кода за получаване на сумата - 942 - 211
- 6070. При извършената транзакция пострадалият направил разходи в размера на 40 долара.
Получаването на сумата в Република България отново било извършено в същия офис и по
същия начин както предходните суми, изпратени до получателката Н. М.. След
получаването на тази сума, подсъдимата уведомила пострадалия, че незабавно трябва да
бъдат заплатени 530 долара за куриерска услуга, а по - късно и 1300 долара за всички
разходи по изпращане на пратката. Пострадалият започнал да изразява негодувание и
опасение, че твърденията на подсъдимата са лъжливи, но тя преодолявала неговите
съмнения и продължавала да поддържа заблуждението му като разширявала кръга на
лицата, които му представяла като служители на митническите служби и куриерското
дружество. Така успяла да го убеди да направи още няколко парични превода. На 09.02.2016
год. пострадалият превал сумата от 710 долара на получателя А.С. като за превода направил
разходи в размер на 45 долара. Той предоставил на подсъдимата кода за получаване на
сумата - 310- 707 - 9903. На 11.02.2016 год. пострадалият превел още 425 долара на същия
получател, за което направил още 40 долара разходи. Пострадалият отново предоставил кода
за получаване на сумата - 115 - 304 - 1327. На 15.02.2016 год. пострадалият отново лично
изпратил сумата от 300 долара на получателя А.С. което му струвало още 29 долара разходи.
Той отново предоставил на С. кода за получаване на паричната сума - 527 - 917 - 6476. И
трите суми били получени с копието на личната карта на свидетеля А.С.в гр. Шумен, в
офиса на ЕТ „А.А.“, представител на ФК „Кеш експрес сървис“. Получаването било
организирано от Р. Саранва.
На 19.02.2016 год. пострадалият направил още три превода на парични суми в
Република България. Първият от тях в размер на 1000 долара изпратил лично на получателя
Асен Садов, а за другите два предоставил суми на Е.А. и на В.К. и те ги превели на
указаните от обвиняемата лица както следва : Е.А. - 320 долара на получателя Н. М., а В.К. -
300 - на А.С. Общо за трите превода пострадалият направил разходи в размер на 114 долара.
После той изпратил на подсъдимата трите кода - 319- 487 - 2203 /за сумата, изпратена от
Н.И./; 032 - 515- 9258 /за сумата, изпратена от Е.А./ и 412 - 532-4689 /за сумата, изпратена от
В.К./. След получаване на кодовете подсъдимата организирала получаването на сумите в гр.
Шумен, като използвала копията на личните карти на двамата свидетели.
И след получаването на тези суми кореспонденцията между пострадалия и
обвиняемата не спряла. Тя продължавала да го убеждава и мотивира да изпраща следващи
суми и нейните твърдения успявали да го заблудят. На 23.02.2016 год. пострадалият
изпратил лично сумата от 600 долара, за което направил разходи в размер на 45 долара. На
25.02.2016 год. пострадалият отново лично изпратил 774 долара, за което направил разходи
в размер на 51 долара, а на 29.02.2016 год. той изпратил лично 200 долара, за което направил
разходи в размер на 22 долара. Като получател и на трите суми бил посочен свидетелят А.С.
35
Пострадалият предоставил на подсъдимата кодовете за всяка от трите суми - 650- 873 - 2433
/за сумата, изпратена на 23.02.2016 год./; 620- 752- 0010 /за паричната сума, изпратена на
25.02.2016 год./ и 537- 412 - 2077 /за паричната сума, изпратена на 29.02.2016 год./.
Подсъдимата организирала за пореден път получаването на трите суми, използвайки
копието от документа за самоличност на свидетеля С., набавено й от съучастника й Ф.Х..
Парите за пореден път били получени в гр. Шумен в офис на ЕТ „А.А.“ , представител на
ФК „Кеш експрес сървис“ в гр. Шумен.
След паричния превод, направен на 29.02.2016 год. пострадалият бил убеден от
своите близки, че подсъдимата го мами. Той престанал да вярва на твърденията й. С.
изпратила на пострадалия още няколко съобщения, представяйки се като Х. Х., но той вече
бил убеден, че всички нейни съобщения са лъжливи и отказвал да изпраща парични суми.
Постепенно кореспонденцията между тях престанала.
На 04.05.2016 год. подсъдимите Р.С. и Г.Х. попълнили заявление - декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование.
Когато попълвали и подписвали заявлението - декларация всеки от двамата Р.С. и Г.Х.
добре съзнавал, че в посочения в заявлението - декларация период лично е получил при
посещенията си в Република Румъния и Република Гърция парични средства, изпратени
лично до него, чрез системата за бързи парични преводи от податели в Азербайджан, като
получените средства били използвани за издръжка на семейството на двамата обвиняеми,
състоящо се от тях и техните деца. Освен това всеки от двамата подсъдими съзнавал, че
другият подсъдим и негов съжител в посочения в заявлението - декларация период също
лично е получавал при посещенията си в Република Румъния и Република Гърция
изпратените лично до него парични средства чрез системата за бързи парични преводи от
податели в Азербайджан, които средства също били използвани за издръжка на семейството
на двамата обвиняеми. И двамата подсъдими С. и Х. знаели, че тези получени от всеки от
тях и от другия подсъдим суми не са били облагани с данък нито по ЗДДФЛ, нито по ЗКПО
и представляват „доход“ по смисъла на §1, т. 2 от ПР на ЗСПД. Въпреки това в заявлението -
декларация двамата декларирали, че живеят на семейни начала, отглеждат в семейството
трите си малолетни деца и в периода от м. май 2015 год. до м. април 2016 год. включително
брутният доход на семейството им /състоящо се от двамата подсъдими и трите им
малолетни деца/, е равен на нула лева, включително брутният доход на семейството,
облагаем по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Подсъдимата Р.С. се
подписала в това заявление - декларация като декларатор №1 , а нейният съжител –
подсъдимият Г.Х. се подписал в същия документ като декларатор №2. Полагайки подпис
всеки от двамата потвърдил информацията, вписана в заявлението - декларация,
включително и това, че семейството им не е получило никакъв доход, облагаем на
основание чл.6 и чл.35, т.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Според чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в България и в чужбина, а според чл.35 т.6 от ЗДДФЛ в
облагаемия доход, който е брутната сума на всички облагаеми доходи, придобити през
данъчната година, се включват и доходите, придобити от всички други източници извън
изрично изброените в чл.35, т. 1 - 5 от ЗДДФЛ, които не са изрично посочени в цитирания
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на същия закон или на ЗКПО. След
като двамата подписали заявлението - декларация, те я подали до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ в гр. Венец, като основанието за попълването и подаването до
този орган била разпоредбата на чл.10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца.
Заявлението - декларация било заведено с вх. №ЗСПД/DHB/1117/104.05.2016 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимите С., Х. и Х., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
36
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
В хода на проведеното разследване е изготвена и изпратена молба за правна помощ
до властите в Република Азербайджан. В изпълнение на молбата са разпитани свидетели,
между които и пострадалият и са приобщени заверени копия от заявления за изпращане на
парични суми по „Уестърн Юнион“, с които са изпращани суми от Република Азербайджан
до Република България. С протокол за изземване са приобщени веществени доказателства -
дискове, съдържащи екранни снимки на екраните на електронните устройства, ползвани от
пострадалия при осъществената електронна комуникация между него и обвиняемата, а също
и записи на няколко разговора между тях. Възложени са и са извършени преводи на
български език на всички снимки и записи, отразяващи комуникацията между пострадалия и
обвиняемата. Преводите са приобщени по делото. И са предявени на страните по реда на
чл.284 от НПК.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно - счетоводна
експертиза /том II от делото/, на която е поставена задача да изчисли левовата
равностойност на всяка от сумите в щатски долари, изпратени в периода 27.04.2015 год. до
29.02.2016 год. включително от пострадалия чрез „Уестърн Юнион“ до лица в Република
България, Република Румъния и Република Турция /включително и сумите, които поради
неуспешно получаване са били върнати на изпратилите ги лица/, а също и левовата
равностойност на разходите, направени от пострадалия в щатски долари при изпращането
на всяка от паричните суми. Както е било посочено в обвинителния акт, при изготвяне на
експертизата и по-конкретно при отразяването на част от обстоятелствата в графите са
допуснати технически грешки, изразяващи се в следното: На л.6, ред 11, паричен превод
№012-336-0446 от 14.05.2015 год. в графа „сума изпращане“ е посочено 800 долара, а в
графата „сума превод“ - 0 долара. Това напълно кореспондира с приобщеното копие от
заявление за изпращане на пари по „Уестърн Юнион“ №012-336-0446 от 14.05.2015 год.
/том 4, л.79/. В следващата графа, която трябва да отразява сумата, получена от сбора на 800
и 0 долара е записано 1.75. Явно става дума за техническа грешка, за поправянето, на която
не са необходими специални знания. Ясно е, че сборът на 800 долара и 0 долара е равен на
800 долара. Към посочената дата щатският долар е бил с курс в Р България 1.71 лева /видно
от експертизата/. Поради което следва да се счита, че в графата „стойност лева“ следва да
бъде отразена стойността, получена при умножението на 800 долара по 1.71 лева, а именно -
сумата от 1368 лева. Тази сума е била съобразена при изготвяне на обвинението по делото.
В същото време на л.8, ред 12, паричен превод №845 -524 - 2490 от 16.10.2015 год. в графа
„сума превод“ е посочено 24 долара. Посоченото не кореспондира с приобщеното копие от
заявление за изпращане на пари по „Уестърн Юнион“ №845 -524 - 2490 от 16.10.2015 год., в
което отразената сума за разходи е 34 долара, /том 4, л.170/. Отново става дума за техническа
грешка, за поправянето на която не са необходими специални знания, поради което цифрата,
записана в тази графа следва да се чете „34“. Така цифрата в следващата графа, която трябва
да отразява сумата, получена от сбора на 340 и 34 долара и в която в експертизата е записано
„364“, следва да се чете „374“. Към посочената дата щатският долар е бил с курс в Р.
България 1.72 лева /видно от експертизата/. Поради което считам, че в графата „стойност
лева“ следва да бъде отразена стойността, получена при умножаването на 374 долара по 1.72
лева, а именно - сумата от 643.28 лева, а не тази, която поради допуснатата техническа
грешка е отразена към момента. Тази сума е била съобразена при изготвянето на
обвинението по делото.
В същото време при изготвянето на обвинението по настоящото дело не са
включвани последните четири парични превода, отразени в експертизата, т. к. същите са
неотносими към обвинението. С оглед на посочените по-горе технически грешки, допуснати
при пренасянето на информацията и пресмятането, а също и предвид невключването в
37
обвинението на част от паричните преводи, отразени в експертизата, посочената от
експертизата обща сума не следва да бъде съобразявана при изготвянето на обвинението, а
за определяне на размера на причинената с престъплението по чл.210 от НК имотна вреда е
извършено сумиране на стойностите на сумите, изчислени от експертизата, включително
коригираните такива, като за всеки от подсъдимите е отчетен неговият личен принос за
причинената с престъплението по чл.210 от НК имотна вреда.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство са били изготвени съдебно-компютърно-техническа експертиза, по която
вещото лице изследвайки предоставения за изследване обект е установил потребителска
активност за периода от инсталирането на операционната система – 25.03.2015 год. до края
на посочения период – 30.06.2016 год.; съдебно-телекомуникационна експертиза, по която
вещото лице е изследвало информацията, намираща се в предоставените за изследване
мобилни телефони, СИМ карти и др.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимата С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.
26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от
общ характер, наказуеми по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от
НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимия Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр.
с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради следното:
За да бъде налице наказателно-правна измама е необходимо деецът съзнателно да е
възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си или другиго
имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна вреда. По
отношение на всеки един от подсъдимите настоящият състав намира, че са налице както
субективните, а така също и обективните признаци на посоченото престъпление, поради
следните правни съображения:
На първо место, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че всеки един от тях в посочения в обвинителния акт период е въвел и поддържал у
свидетеля Н.В.о.И. заблуждение относно обстоятелствата, свързани с възрастта, социалния,
семейния статус и имотното състояние на лицето Х. Х. Х. /Х./, относно намерението на
същата да напусне Република България и да заживее в Република Азербайджан и относно
самоличността и професионалните занимания на Ф.В. като се представила пред Н.И. с две
самоличности /на Х. Х. и на Ф.В./, които били напълно различни от нейната действителна
самоличност и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че Х. Х. Х.
желае да отпътува за Република Азербайджан и желае да предостави на Н.И. възможност да
управлява и да се разпорежда с цялото й движимо и недвижимо имущество, но
предприемането на действия за осъществяването на нейните намерения е препятствано от
последователното възникване на множество пречки от административен, икономически,
социален, съдебен и медицински характер, за отстраняването на които е необходимо Н.И. да
изпраща парични средства на различни лица в Република България, Република Гърция и
Република Румъния чрез бързи парични преводи. Въвеждането на свидетеля в заблуждение
е започнало още при първоначалния контакт на подсъдимата С. с него и е било поддържано
38
по време на целия период на комуникация в периода от м.април 2015 год. до 29.02.2016 год.
За поддържане на заблуждението у пострадалия подсъдимата С. се е представила и за
длъжностно лице - митническия служител Ф.В. макар че нямала такова качество. Това
заблуждение е било поддържано у пострадалия и от подсъдимия ГЬ. Ф. Х., който също е
осъществявал различни телефонни разговори с И., представяйки се с различна самоличност
от своята собствена, поддържайки първоначално въведеното от С. заблуждение.
По делото се установява по безспорен начин, че самоличността, с която се е
представяла подсъдимата е различна от нейната собствена самоличност, както и че същата
не разполага със златни накити или недвижими имоти, които да може да предостави на
пострадалия.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че всеки един от тримата подсъдими
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление от общ характер, наказуемо
по чл.210, ал.1, т.1, предл.1 и т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от
НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи нормалните
условия за упражняване на правото на собственост и разпореждане с движимо или
недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението и не е било собственик на
придобитото имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразя във
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалото физическо лице И., че ще му бъде
предоставена възможност да управлява и да се разпорежда с цялото й движимо и недвижимо
имущество, но предприемането на действия за осъществяването на нейните намерения е
препятствано от последователното възникване на множество пречки от административен,
икономически, социален, съдебен и медицински характер, за отстраняването на които е
необходимо Н.И. да изпраща парични средства на различни лица в Република България,
Република Гърция и Република Румъния чрез бързи парични преводи, като подсъдимите са
действали с единствената цел - набавяне на имотна облага, като по този начин са причинили
пострадалото лице И. имотна вреда.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като всеки един от подсъдимите с пряко насочен умисъл е възбудил и поддържал
заблуждение у свидетеля И., като е съзнавал противообществения характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици. Всеки един от тях ясно е съзнавал,
че обстоятелствата, които твърди и поддържа пред свидетеля са неистина, че С. не е лицето,
за което се представя, че същата не разполага със соченото имущество, което да може да
предостави на свидетеля И., за да го управлява, но въпреки това са въвели и поддържали
заблуждение у свидетеля И. в тази насока.
При преценка квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че
подсъдимата С. се е представяла за длъжностно лице - митническия служител Ф.В. макар че
нямала такова качество, поради което се налага извода, че деянието като извършено от лице,
представящо се за длъжностно лице следва да бъде квалифицирано по основание чл.210,
ал.1, т.1, предл.1 от НК. В тази връзка съдът не кредитира възражението на защитата на
подсъдимите, че деянието е несъставомерно по посочения законов текст, тъй като не
съществува лице с подобна самоличност. За съставомерността на деянието по чл.210, ал.1,
т.1, предл.първо от НК е без значение дали длъжностното лице, за което подсъдимия се
представя пред пострадалия в действителност съществува в правния мир или не.
Достатъчно за обективния признак на деянието е пострадалият да е бил въведен в
заблуждение, че такова лице съществува и че в осъществяваните контакти води
39
комуникация именно с такова длъжностно лице – в случая митнически служител.
В същото време при определяне правната квалификация на деянието съдът установи,
че причинената на пострадалия имуществена вреда е в размер на 201 515.38 лева, което
значително надхвърля размера, равен на 140 пъти минималната работна заплата към
момента на довършване на деянието. Имайки предвид, че деянието е довършено на
29.02.2016, а съгласно ПМС №375/28.12.2015 год., към тази дата размерът на минималната
работна заплата за страната е бил 420 лева, то размерът на нанесената с деянието щета
надхвърля 6 пъти размера от 58 800 лева, представляващ 140 пъти МРЗ за страната. В тази
връзка съдът намира, че деянието на подсъдимите с оглед нанесената щета, която е в големи
размери следва да бъде квалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Въпреки, че стойността на
щетата отговаря на характеристиките на особено големи размери, доколкото по делото
липсват доказателства дали деянието представлява особено тежък случай, с оглед
последиците от същото и доколкото такова обвинение не е било повдигнато спрямо
подсъдимите, то същото следва да бъде квалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 от НК, а не по
чл.211 от НК.
В същото време деянието следва да бъде квалифицирано като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията
осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.210, ал.1,
т.1 и 5 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в периода от м.април
2015 год. – 29.02.2016 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл за всяко от деянията.
При преценка квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че
деянието е извършено от три лица, като всеки един от тях е участвал в изпълнението на
деянието, поради което престъплението следва да се квалифицира във вр. с чл.20, ал.2 от НК
по отношение на всеки един от тях, независимо от конкретно осъществените от всеки един
от тях действия и от степента на участието им в деянието.
В същото време съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че подсъдимите С. и Х. са осъществили от обективна и субективна страна и
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за деклариране на различни обстоятелства чрез саставяне и подписване на
декларация, която се изисква по силата на закон.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на закон - чл.10, ал.1 от Закон за семейните помощи за деца, като същата била подадена пред
орган на властта - Директора на дирекция „Социално подпомагане” с.Венец за
удостоверяване истинността на посочените в декларацията обстоятелства, включително и на
получения през периода от месец май 2015 год. до месец април 2016 год. брутен облагаем
доход на съжителстващите лица Р.С. и Г.Х.. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране
на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
При преценка квалификацията и на това деяние съдът съобрази обстоятелството, че
деянието е извършено от две лица, като всеки един от тях е участвал в изпълнението на
деянието, поради което престъплението следва да се квалифицира във вр. с чл.20, ал.2 от НК
по отношение на всеки един от тях, независимо от конкретно осъществените от всеки един
40
от тях действия и от степента на участието им в деянието.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост върху движимо имущество, както и несъобразяването с установените
изисквания за деклариране на изискуеми от закона обстоятелства.
При определяне на наказанието на подсъдимата Р. Р. С. за извършените от нея
престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретните деяния,
която преценява като висока - касае се за въвеждане и поддържане на заблуждение у
конкретно физическо лице и то в един продължителен период от време, като деянието е
осъществено чрез множество действия, които са били насочени към една единствена цел –
набавяне на имуществени облаги за подсъдимата и семейството й, както и деклариране на
неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон. Степента на
обществена опасност на подсъдимата, която съдът преценява като висока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същата макар и към момента на деянието да не е била
осъждана, впоследствие е осъдена за друго идентично деяние. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимата съдействие по време
на провеждане на досъдебното производство по делото. Съдът не отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да бъде отчетено изказаното от подсъдимата съжаление и разкаяние за постъпката й. Не
следва да бъдат възприемани като отегчаващи вината обстоятелства големите размери на
причинената щета, доколкото това обстоятелство е квалифициращ признак на деянието,
който е отчетен от законодателя именно с по-тежкото наказание, предвидено в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от НК, в сравнение с наказанието по чл.209, ал.1 от НК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата С., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимата деяние да й бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния,
предвиден в разпоредбата на чл.210, ал.1, т.1 и 5 от НК, а именно – четири години и шест
месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на три години “лишаване от свобода”.
По отношение на второто деяние съдът като съобрази посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, счете за
справедливо и съответно на извършеното на подсъдимата деяние да й бъде наложено
наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.313,
ал.1 от НК, а именно – една година и шест месеца “лишаване от свобода”. В същото време,
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3
и осъди подсъдимата да изтърпи наказание в размер на една година “лишаване от свобода”.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимата Р. Р.
41
С. измежду наложените й с настоящата присъда две наказания в размер на най-тежкото от
тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимата престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимата към датата на извършване на деянието не е била
осъждана, намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
не се налага неговото ефективно изтърпяване. С оглед на изложеното съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на така определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
В същото време съдът като съобрази осъжданията на лицето намери основание за
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо
наказание на подсъдимата Р. Р. С. измежду наложените й наказания по настоящата присъда
и по Присъда №53/01.11.2022 год. по НОХД №1860/2022 год. по описа на ШРС, влязла в
сила на 17.11.2022 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно
“лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК съдът поради изложените
вече съображения отложи изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет години.
При определяне на наказанието на подсъдимия ГЬ. Ф. Х. за извършените от него
престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретните деяния,
които преценява като висока - касае се за въвеждане и поддържане на заблуждение у
конкретно физическо лице и то в един продължителен период от време, като деянието е
осъществено чрез множество действия, които са били насочени към една единствена цел –
набавяне на имуществени облаги за подсъдимия и семейството му, както и деклариране на
неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е неосъждан. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие по време на провеждане
на досъдебното производство по делото. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото
време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката й. Не следва да
бъдат възприемани като отегчаващи вината обстоятелства големите размери на причинената
щета, доколкото това обстоятелство е квалифициращ признак на деянието, който е отчетен
от законодателя именно с по-тежкото наказание, предвидено в разпоредбата на чл.210, ал.1
от НК, в сравнение с наказанието по чл.209, ал.1 от НК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Х., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да й бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден в
42
разпоредбата на чл.210, ал.1, т.1 и 5 от НК, а именно – четири години и шест месеца
“лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на три години “лишаване от свобода”.
По отношение на второто деяние съдът като съобрази посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, счете за
справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено
наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.313,
ал.1 от НК, а именно – една година и шест месеца “лишаване от свобода”. В същото време,
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3
и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на една година “лишаване от свобода”.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия ГЬ. Ф.
Х. измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в размер на най-тежкото от
тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършените от подсъдимия престъпления, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимия е с чисто съдебно минало, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. С оглед на изложеното съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
отложи изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок
от пет години.
При определяне на наказанието на подсъдимия Ф. Х. Х. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние,
която преценява като висока - касае се за въвеждане и поддържане на заблуждение у
конкретно физическо лице и то в един продължителен период от време, като деянието е
осъществено чрез множество действия, които са били насочени към една единствена цел –
набавяне на имуществени облаги за подсъдимия и семейството му. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността
на дееца, които сочат, че същият е неосъждан. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие по време на провеждане
на досъдебното производство по делото. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото
време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката й. Не следва да
бъдат възприемани като отегчаващи вината обстоятелства големите размери на причинената
щета, доколкото това обстоятелство е квалифициращ признак на деянието, който е отчетен
от законодателя именно с по-тежкото наказание, предвидено в разпоредбата на чл.210, ал.1
от НК, в сравнение с наказанието по чл.209, ал.1 от НК. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което
се установява от представените в хода на съдебното производство доказателства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Х., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
43
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден
в разпоредбата на чл.210, ал.1, т.1 и 5 от НК, а именно – четири години и шест месеца
“лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на три години “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. С оглед на изложеното съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
отложи изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок
от пет години.
При преценка на отговорността на подсъдимите съдът съобрази и изискването на
чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е
довършено през 2016 год., а постановяването на настоящата присъда е в период от близо пет
години по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са извън
волята на самите подсъдими и не се дължат на недобросъвестно поведение от тяхна страна,
то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004
год., ІІІ н.о. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и обстоятелството, че
делото е било отлагано няколкократно, поради неявяване на един от подсъдимите и поради
влошено здравословно състояние на подсъдимия Х., но съдебната фаза на производството е
продължила в един сравнително кратък период с оглед продължителността на цялото
производство.
При определяне на наказанията на подсъдимите съдът съобрази и степента на
участие на всеки един от тях в самото изпълнително деяние. Макар, че всеки един от тях е
имал различно качество в престъплението – съизвършител или помагач степента на участие
на всеки един от подсъдимите е допринесла за въвеждане и поддържане на заблуждението у
пострадалото лице и е спомогнала за постигане на престъпния резултат.
Съдът не споделя твърдението на защитника на подсъдимите, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетен занижения контрол от страна на
фирмите, извършващи парични преводи. Действително от матиралите по делото се
установява по безспорен начин, че при изплащане на получените парични преводи от
подсъдимите, не са били спазени редица изисквания за финансов контрол на разплащанията
и проверка самоличността на лицата, получаващи преводите. В същото врем обаче, този
пропуск не може да бъде тълкуван като смекчаващо отговорността на подсъдимите
обстоятелство, доколкото същите са се възползвали именно от допусканите от страна на
посочените институции нарушения, за да извлекат за себе си дивиденти, използвайки копия
на чужди документи за самоличност.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздейства предупредително върху
всеки един от подсъдимите и ще окажат възпитателно и предупредително влияние и върху
другите членове на обществото и ще изпълнят целите на индивидуалната и генерална
превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимите съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбата на чл.210, ал.2 от НК предвижда възможност за налагане и на наказание
44
“конфискация до една втора от имуществото на виновния”. При преценка на това наказание
съдът взе предвид, че по делото липсват данни подсъдимите да притежават движимо или
недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на конфискация, а
доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК конфискация не се постановява, ако
виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това
наказание, то настоящия състав намира, че в настоящия случай това наказание не може да
бъде приложено спрямо подсъдимите.
При преценка на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове
от страна на пострадалото физическо лице, съдът счете същите за основателни и частично
доказани. Доколкото при присъждане на гражданските искове следва да бъде отчетен
приноса на всеки един от подсъдимите в нанесената на пострадалия щета, имайки предвид,
че в резултат на престъпническата дейност на подсъдимите Р.С. и Г.Х. на пострадалия е
била нанесена щета в размер на 29585.29 лева, а в резултата на престъпническата дейност на
подсъдимите Р.С. и Ф.Х. на пострадалия е била нанесена щета в размер на 110250.08 лева,
се налага извода, че разликата до пълния размер на причинената на пострадалото лице щета
от 201515.38 лева, а именно сумата от 61 680.01 лева следва да бъде поета от подсъдимата
Р.С.. В тази връзка, доколкото спрямо подсъдимата С. е бил предявен граждански иск за
цялата сума от 201515.38 лева, то за разликата над 61680.01 лева искът следва да бъде
отхвърлен. При преценка на гражданския иск съдът съобрази обстоятелството, че до
настоящия момент нанесената на пострадалото физическо лице щета не е била възстановена.
От друга страна при преценка на размера на гражданския иск, съдът взе в предвид
събраните в хода на съдебното производство доказателства в тази насока. Имайки в
предвид, че от материалите по делото и по-конкретно от изготвените експертизи се
установява по безспорен начин, че посочените суми са били превеждани от пострадалия или
от негови близки, то така предявените искове се явяват основателни и доказани за
посочените по-горе размери. А доколкото вредите от непозволено увреждане са изискуеми
към момента на деликта – престъплението и от този момент виновният им причинител
изпада в забава, като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
и законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданските искове следва да
бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
довършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати
в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на по 609.71 лева
/шестстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки/, както и по 5 лева /пет лева/
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови, че сумата от 609.71 лева
следва да бъде заплатена по сметка на ОСО при ШОП, а сумата от 5.00 лева – в полза на
ШРС.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Р. Р. С.,
с ЕГН**********, ГЬ. Ф. Х., с ЕГН********** и Ф. Х. Х., с ЕГН********** да заплатят
солидарно на гражданския ищец и частен обвинител Н.В.о.И. сумата от 1460 лева /хиляда
четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимата Р. Р. С., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 5263.91 лева /пет хиляди двеста шестдесет и три лева
и деветдесет и една стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, подсъдимия ГЬ. Ф. Х., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
45
591.71 лева /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/, както и 5 лева
/пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист, а подсъдимия Ф. Х. Х., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 2205.00 лева /две хиляди двеста и пет лева/, както и 5
лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
съдът постанови веществените доказателства по делото – 2 бр. дискове с идентично
съдържание, съдържащи комуникация между пострадалия и обвиняемата, приобщени чрез
изземване от пострадалия /том.4, л.220/; 1 бр. квитанция за получен паричен превод № 663 -
736- 5243 с изпращач Н.И., документи от Теленор, 1 бр. документ /допълнително
споразумение с приложения към договор с Теленор/, следва да бъдат оставени по делото, а
на основание, а на основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.1
от НПК веществените доказателства – мобилен телефон „Нокия“, модел 200, type RM - 761,
IMEI 351944/05/653362/7 и IMEI 351944/05/653362/5 - без батерия и заден капак; мобилен
телефон „Самсунг“, модел ,,GT- Е10- 50“ с IMEI 352583/05/882108/2 , без капак с поставена
в него СИМ карта на „М -тел“ с номер 8935901990845399139; 7 бр. Сим карти, 2 бр.
тефтери; 3 бр. преносими компютри – лаптопи, от които 1 бр. марка „Тошиба“, модел 10-
554, сериен № 93846304G с тъмносин капак, 1 бр. марка „Тошиба“ модел „Сателит L50 - L -
1 - M3“, сериен № 6Е131173С, с червен деформиран капак, 1 бр. марка „Асер“, модел „Aspire
5541“, черен на цвят; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия RM 470“, модел „6700 С“, с IMEI
351525/04/610270/4, метално сребрист на цвят, с поставена в него Сим карта с №
8940011809496507575, 2 бр. пластики от Сим карти на Глобул, ведно с книжни опаковки, 1
бр. пластика от Сим карта на Виваком, 1 бр. тетрадка и 3 листа ръкописен текст, мобилен
телефон „Самсунг“, модел „GT - N7409“, с IMEI 356261/05/604956/0 , без батерия с
деформиран сив капак; 6 бр. Сим карти; 1 бр. таблет „Acer“ модел „А500“ със светлосив
корпус, с деформация на дисплея, мобилен телефон „Самсунг DUOS“ модел „SMJ415
FN/DS“, с IMEI № 352816/10/089777/9 и с IMEI № 352817/10/089777/7 със силиконов гръб и
червеникав цвят и 2 броя сим карти на „Теленор“; 1 брой преносим компютър „НР“ модел
„Pavilion dv 6700“, сериен № CNF82207DS; 10 бр. пластики от сим карти на български
мобилни оператори и 4 бр. Сим карти; 2 бр. пластики от сим карти на Глобул /едната
счупена/, 1 опаковка на Глобул /разпечатана/ и 1 лист с ръкописен текст; червен паспорт -
български образец, издаден на Х. Х. Х. на 08.11.2001 г., валиден до 08.11.2006 г. със
зачертаване на оригинален текст и добавяне на ръкописна дума; 1 бр. тетрадка с изписани
страници с ръкописен текст, 1 бр. тефтер с изписани страници с ръкописен текст, 1 бр. карта
на Тексимбанк; 1 бр. копие от личната карта на Х.В.Р. 1 бр. тефтер, 1 бр. копие от лична
карта на Емине Ремзи Сапи, 10 бр. сим карти на Теленор, 1 бр. парче от разписка за
получаване на парични средства, изпратени от Якуб Байрямов и 1 бр. сим карта на Теленор,
увита в парче хартия да бъдат отнети в полза на държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
46
Съобщи за изтекли лични данни