РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  №…………./…………2021г.

 

                                   Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На шестнадесети март                                   Година две хиляди двадесети и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

     Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 612 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.С., гражданин на Словакия, родена на ***г. в Словакия, депозирана чрез процесуален представител- адв.Г.П. от ВАК, против Наказателно постановление  № 544255-F567411/27.10.2020г. на  директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което му е  наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.           

            С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, деянието за което е наложено административно се отличава със своята малозначителност. Били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като декларацията по чл.92 от ЗКПО била подадена само с два дни закъснение и то поради обективни причини.

           В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея аргументи. Моли се НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 22.07.2020г. в ТД на НАП-Варна била извършила проверка в регистъра на подадените данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО . При извършена проверка било установено, че „Дентонет“ ЕООД , с представляващ жалбоподателя М.С. не е подало данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за 2019г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството- ТД на НАП-Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, до 30.06.2020г., удължен съгласно параграф 25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Декларацията  била подадена на 02.07.2020г. с вх.№0300И0814788.

         За това нарушение, на 31.08.2020г.,св. В.Т. съставила  срещу жалбоподателя С. АУАН№ F567411 от 31.08.2020г. Същият му бил предявен и връчен чрез пълномощник на 30..09.2020г. Срещу АУАН, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са постъпили писмени възражения, съдържащи същите съображения като тези в жалбата, които наказващият орган е приел за неоснователни и е издал обжалваното наказателно постановление.

          На 27.10.2020 г. директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна издал НП № 544255-F567411/27.10.2020г.,  от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН и приел, че е осъществен състава на чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 вр.чл.92, ал.1 от ЗКПО, като посочил, че възраженията направени от въззивника се приемали за неоснователни. НП било връчено на 25.01.2021г. на жалбоподателя срещу обратна разписка.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, справка-декларация по чл.92 от ЗКПО,  покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви..

         Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.В.Т., депозирани в с.з.

          По искане на възз. бе разпитана и св.Т.Р.-А.- счетоводител на представляваното от възз. дружество.Същата посочи, че е допуснато закъснение с подаването на декларацията поради забавяне в подаването на справките в статистиката, от които зависело подаването на ГДД. Съдът кредитира показанията на същата, доколкото същите кореспондират с установените по делото факти.

 

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.01.2021г. / от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.

      АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

      Въпреки горното, в конкретния случай, при цялостна проверка на НП, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито възражения не са направени в жалбата на въззивника.

      На първо място, в обстоятелствената част на НП, а и в АУАН не се визират действия на жалбоподателят, в качеството му на представляващ на дружеството, а се сочи само, че той има такова качество. Посочено е, че „Дентонет „  ЕООД като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, удължен до 30.06.2020г.  

     Видно от АУАН и НП, следва да се предположи, че отговорността на жалбоподателят е ангажирана в качеството му на представляващ /макар в АУАН и НП да е вписано само представляващ, видно от справка в Търговския регистър общодостъпен за всички е видно, че С. е управител на дружеството/ на „Дентонет“ ЕООД за това, че дружеството не е подало ГДД в законоустановения срок, както и  че е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.

     Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, като този срок през 2020г. е бил удължен до 30.06.2020г. съгласно параграф 25 от ЗМДИП. Следователно задължението за подаване на ГДД е за данъчно задължени лица, като в случая данъчно задълженото лице, съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО  е  ЮЛ ”Дентонет” ЕООД.  Безспорно по делото е установено, че не е спазен срокът за подаване на декларация от чл.92, ал.2 от ЗКПО, т.е допуснато е визираното нарушение. Неизпълнението на задължението по чл. 92, ал.2 от ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения – по чл. 261, ал.1 от ЗКПО и по чл. 264, ал.1 от ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице – в случая това следва да е дружеството, а във втория случай, субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263. Тоест, разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, относими към състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО. В случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на дружеството. Такава препратка е направена в АУАН и НП, доколкото е посочена привръзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО. В самия АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова във вр. чл.92,ал.1 от ЗКПО, субект на което може да е само данъчно-задълженото лице. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, които да обосновават състава на чл. 264, ал.1 от ЗКПО. Вярно е че нарушителят се защитава срещу фактите, но посочените такива в АУАН и НП недвусмислено сочат на нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, а не по чл.264, ал.1 от ЗКПО. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма по чл.264, ал.1 от ЗКПО, което нарушение е било преценено от състави на Административен съд-Варна като съществено /в този смисъл Решение по КАНД№ 1350/ 20.07.2015г. , Решение по КАНД №541/2014г., Решение по КАНД №522/2015г., Решение по КАНД №3075/2015г., Решение по КАНД №950/2016г., КНАХД № 1755/16г., КНАХД №3359 /2017 г.,КНАХД № 1554/2018 г и др./ 

      Недопустимо е да е налице несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като горното съществено ограничава правото на защита на нарушителя, което е видно и от жалбата срещу НП. Недопустимо е факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите следва императивно да присъстват в НП. Нещо повече, самите наказващи органи не са наясно в какво качество е ангажирана отговорността на С.. В с.з. св.Т., която е съставила АУАН срещу възз. твърди, че именно той е данъчно задълженото лице. А по-нататък на въпроси на защитата отговаря, че не е изпълнил задължението си в качеството си на представляващ дружеството.

     Чл.264 от ЗКПО ангажира отговорността на представляващия  дружеството, като физическо лице, което води до необходимост от доказване на субективния елемент на нарушението, а именно, че същото е извършено виновно. Такива доказателства не са ангажирани от АНО, нито по преписката нито в с.з.

        На следващо място нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, задължителен реквизит на посочените два акта. Посочено е че ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде ГДД в законоуустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, удължен до 30.06.2020г. Не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата такава от която лицето е в забава /01.07.2020г./  или на 02.07.20г., когато е подадена ГДД или пък 22.07.20г. - посочена в НП като датата, на която е установено. Административно-наказателното производство е формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КНАХД № 2075 на АдмС-Варна за 2011г; Решение по КНАХД №3344 на АДмС-Варна по описа на съда за 2016г., Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

      С АУАН и НП се повдига и поддържа обвинението в административнонаказателното производство и в обстоятелствената и диспозитивната им част не трябва да остава съмнение за волята на наказващия орган досежно извършеното нарушение, кога е извършено, от кого и извършено и извършено ли е виновно то.

      По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

     Поради горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във връзка с наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния закон и относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. 

 

   С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

   Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

    В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство на въззиваемата страна –ТД на НАП-Варна. Същият е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

              

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

      

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 544255-F567411/27.10.2020г. на  директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на М.С., гражданин на Словакия, родена на ***г. в Словакия, е  наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.            .          

 

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: