Решение по дело №1668/2020 на Районен съд - Лом

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 14.07.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли,  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА,

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1668 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производство по чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

 

С Решение № 260065/13.05.2022 год., по гр.д. № 1668/2020 год., съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. София, с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, че К.Т.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен лист № 797/2008 год. от 11.07.2008 год., издаден по ч.гр.д. № 797/2008 год. и по Изпълнителен лист № 1117/2008 год. от 30.10.2008 год., издаден по ч.гр.д. № 1117/2008 год., двете на РС Лом, за събирането на които е образувано изп.д. № 20187480400968 на ЧСИ при ОС Монтана М.И., рег. № ***в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Със същото решение е ОСЪДИЛ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. София, с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, адвокат в АК – Монтана, адвокатско възнаграждение в размер на 579,95 лв., /петстотин седемдесет и девет лева, 95 ст./.

Решението е влязло в законна сила на 09.06.2022 год.

С молба от 10.06.2022 год. ищецът К.Т.И., чрез пълномощника си, адв. П.П., МАК е поискал, на осн. чл. 250, ал. 1 ГПК съдът да допълни решението си, като се произнесе по цялото искане, в смисъл, че ищецът не дължи на ответника освен присъдените главници по двата процесни изпълнителни листа, но също така и законната лихва върху главниците, заедно с неолихвяеми вземания, присъдени разноски, разноски по изпълнителното дело, такси по тарифата по ЗЧСИ, както и публични държавни вземания (с посочени конкретни размери за всяка от сумите) или общо търсените по изпълнителното дело 11 437,40 лв.

Със същата молба е направено искане, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК да „допълни“ решението в частта за разноските, като се съобрази с цялостната сума от 11 437,40 лв.

Решението е връчено на ищеца на 18.05.2022 год.

І. Относно искането по чл. 248 ГПК:

По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските, молбата, с правно основание чл. 248 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане на две самостоятелни основания: на първо място като просрочена, подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и след като решението е влязло в сила и на второ място – тъй като, в случая ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК.

Списъкът на разноските е регламентиран от процесуалния закон (чл. 80 ГПК) като предпоставка за допустимост на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, но не и като условие за уважаване на искането за присъждане на разноски, респ. за допълване на решението в частта за разноските (т. 8 и 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая съдът е присъдил разноски на страната, т. е. има произнасяне и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК.

ІІ. Относно искането по чл. 250 ГПК:

В частта относно искането по чл. 250 ГПК – за допълване на решението чрез изброяване в диспозитива на всички суми, предмет на изп. д. № 20187480400968 на ЧСИ при ОС - Монтана М.И., рег. № ***в КЧСИ, молбата е допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице – страна по делото, заинтересована от допускане на допълването, тъй като се излагат твърдения, че с решението си съдът не се е произнесъл по цялото искане – т. е., не е обхванал целия спорен предмет.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК ответникът не е изразил становище по молбата.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл.

В този смисъл предмет на производството е не молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.

В конкретния случай не е налице неразрешена от съда част от спорния предмет, т. е. непълнота на съдебното решение.

В исковата си молба ищецът е отправил до съда следното искане: да постанови решение, с което признае по отношение на ответника, „че не му дължа сумите по изп. д. № 968/2020 год. на ЧСИ М.И. – ЧСИ рег. № ***по описа на камарата на ЧСИ, с район на действие този на Монтански ОС, образувано въз основа на издадените изпълнителни листове на Ломския РС по ч. гр .д. № 797/2008 г. и 1117/2008 г. по описа на същия съд“.

С решението си съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца така, както е формулирано, поради което и не са налице предпоставки за допълването му.

Нещо повече, за пръв път с молбата си по чл. 250 от ГПК страната заявява искане за произнасяне по дължимостта на разноските по изпълнението и на публични държавни вземания в размер на 484 лв.

Разноските по изпълнението не са въведени изрично в предмета на делото от ищеца и по тяхната дължимост не се дължи произнасяне (съдът не е оправомощен да се самосезира, а се съобразява, с оглед диспозитивното начало, с въведения от ищците предмет на спора).

На следващо място, дори и бяха въведени в предмета на спора, както счита ищецът, следва да се подчертае, че отговорността за разноските в изпълнителното производство се разпределя от съдебния изпълнител с изрично постановление, което е обжалваемо от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, а взискателят може да защити правата си чрез обжалване по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК евентуалното прекратяване на изпълнителното производство (в случая на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК), ако счита, че не е събрана дължимата за разноски по изпълнението сума, или съдебния изпълнител отказва да предприеме действия по принудително събиране на суми за сторени от взискателя разноски.

Горните процесуални действия по повод разноските в съдебното изпълнение обаче са извън предмета на настоящия спор и подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на обжалване на действия на съдебния изпълнител.

По изложените съображения, молбата по чл. 250 от ГПК е неоснователна и подлежи на отхвърляне, поради което съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Т.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. П.П.,***, за ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 260065/13.05.2022 год. по гр. д. № 1668/2020 год. като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.Т.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. П.П.,***, за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 260065/13.05.2022 год. по гр. д. № 1668/2020 год. в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

Районен съдия: