О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
377 Година, 2018 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесет и седми април ……..….............…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 361 ....…. по описа за ………. 2017…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Пауерскрийн-България“ ЕООД със седалище град
София и адрес на управление ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет.2, ап.2, ЕИК
*********, представлявано от Данчо Гюров Гюров чрез процесуалния му пълномощник
със съдебен адрес *** против Н.Д.М., ЕГН **********,*** за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 49332.15 лева, от която сумата в размер на
37800.13 лева същият в качеството си на управител и подотчетно лице за периода
01.08.2012 година - 28.04.2014 година изтеглил на каса в клоновата мрежа на
„Уникредит Булбанк“ АД от сметката на дружеството и ползвал средства от
кредитна карта-собственост на дружеството за лични нужди, без да отчете същите
и сумата от 11532.02 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
за периода 01.07.2014 година - 30.06.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане.
Претендира се от ищцовата страна и присъждането на сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищецът бил
вписан във водения към онзи момент от Бургаския окръжен съд търговски регистър
по фирмено дело №3847/1998 година по описа на този съд. Съдружници в него били
лицата Данчо Гюров Гюров и Н.Д.М., които го представлявали.
На 10.12.2008 година било
проведено Общо събрание, на което било взето решение за приемане на Гюро Кралев
Кралев като нов съдружник и за представителство на дружеството занапред от
всеки един от тримата съдружника поотделно. Капиталът на дружеството се
притежавал от тях при следните квоти на собственост, а именно Данчо Гюров Гюров
- 55%, Н.Д.М. - 35% и Гюро Кралев Кралев -10%.
През периода от 2008 година
до 2013 година съдружникът и управител Данчо Гюров пребивавал извън територията
на страната. Като се върнал в края на 2013 година установил, че останалите
двама съдружници и управители учредили дружества със същата дейност като на дружеството-ищец.
Установил също така, че осъществявали сделки с клиенти на ищеца, теглили
парични средства от банковата му сметка, ползвали негови кредитни карти, като
средствата по тях били използвани за лични нужди, подписвали договори за заем
без негово съгласие, като средствата не били възстановени и други подобни.
Поради това той свикал извънредно Общо събрание на 27.01.2014 година, на което
по една от точките от дневния ред с обикновено мнозинство било гласувано и
прието решение за освобождаването на Н.Д.М. като управител на дружеството, без
освобождаването му от отговорност.
След направена справка в
счетоводството на дружеството, както и при изготвянето на ГФО за 2013 година се
установило, че в аналитични обороти на сметка 422 - Подотчетни лица за периода
01.01.2009 година - 30.04.2014 година ответникът следвало да възстанови сумата
от 85890 лева. Това били средства, теглени на каса от банковата сметка на
дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, използвани такива от кредитни карти за заплащане
на лични нужди и други подобни, без да бъдат отчетени на дружеството.
На 09.05.2014 година
ответникът бил поканен с лично връчена му нотариална покана в едномесечен срок
от нейното получаване да представи писмен отчет, с посоченото основание, придружен
с разходооправдателни документи за изтеглените в брой или с кредитна карта суми
или да върне обратно усвоените него парични средства. До настоящия момент в
дружеството не бил получен отчет, нито паричните средства били възстановени. На
проведеното на 20.07.2017 година общо събрание било взето решение за
предявяване на иск против бившия управител на дружество Н.Д.М. за усвоените от него
средства за лични нужди, неотчетени в дружеството в размер на претендираната
сума от 37800.13 лева за периода 01.08.2012 година - 28.04.2014 година, ведно
със законната лихва за забава.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия е изразено
на първо място становище за допустимост на предявените искове и в частност на
главния, който е квалифициран като такъв по чл.145 от Търговския закон поради
наличие на предпоставките на закона в тази насока. Същия е счетен за неоснователен,
като на първо място е направено възражение за изтекла погасителна давност. Сочи
се в тази връзка, че специалната имуществена отговорност на управителя по
чл.145 от Търговския закон произтичала от съществуващите между него и
дружеството два вида правоотношения - договорно и органно. Приложим за
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор за възлагане на управлението на
юридическо лице - търговец, заявени по реда на цитираната норма бил давностния
срок по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, който започвал да тече от датата на освобождаване
на управителя. Ответникът бил освободен като управител на дружеството с решение
на Общото събрание от 27.01.2014 година, като това решение било произвело
действие между него и дружеството от този момент. Същото било вписано в
търговския регистър на 05.02.2014 година, а исковата молба, въз основа на която
е образувано делото, била подадена на 31.07.2017 година, т.е. след изтичане на
давностния срок по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, дори и същият да бил изчислен от
по-късната дата, а именно тази на заличаването му като управител в търговския
регистър. Към датата на предявяване на исковата молба - 31.07.2017 година
правото на ищеца да търси искова защита по чл.145 от ЗЗД и да ангажира по
съдебен ред имуществената отговорност на ответника за времето, през което е бил
управител било погасено по давност, като на основание чл.119 от ЗЗД погасено по
давност било и акцесорното вземане за лихва.
Изтъква се на следващо
място, че за времето на управлението си ответникът бил изпълнявал точно
задълженията си на управител, не бил задържал или ползвал за лични нужди
дружествени средства, които да са останали неотчетени от него. В качеството му
на управител на дружеството през процесния период от време той действително бил
теглил от дружествените сметки суми, необходими за дейността му, както и
извършвал разплащания с предоставената му кредитна карта, но за нуждите на
дружеството и във връзка с изпълняваната от него работа, като всички тези парични
средства били своевременно отчетени и отношенията му с него във връзка с тях са
изцяло уредени.
За периода, в който
дружеството се представлявало и управлявало заедно и поотделно от тримата
управители, включително за процесния период, всеки един от управителите имал
достъп и за осигуряване нормалната дейност на дружеството можел да се
разпорежда свободно със средствата по дружествените сметки в „Уникредит
Булбанк“ АД. Изтеглените суми, до разходването им за нуждите на дружеството, се
предавали за съхранение и се държали в касите на дружеството - едната, находяща
се в офиса му в град Бургас, а другата в офиса му в град София. Достъп до
средствата в касата в град Бургас в същия този процесен период имала единствено
главната счетоводителка на дружеството Дора Павлова, а до тези в касата в град
София - достъп имали и тримата управители. За да се следи движението по касата,
всяка сума, ползвана от някой от управителите била надлежно отчитана, като
информация за това кой, кога и каква сума е ползвал и какво е движението на
средствата се подавала своевременно до счетоводителката на дружеството.
На 09.03.2012 година управителят
на ищеца и мажоритарен собственик Данчо Гюров сключил от негово името с
„Уникредит Булбанк“ АД договор за наем на сейф № 700/09.03.3012 година, в която
банкова касета се съхранявали по-големите суми, изтеглени от управителите от
сметки на дружеството. Достъп до сейфа имал единствено и само управителят Данчо
Гюров.
Всички теглени от
ответника от фирмената сметка на дружеството суми били за нуждите на
търговската дейност на същото, съответно били влагани и използвани само след
предварително съгласуване с останалите съдружници и управители на дружеството.
Съгласно възприетата и обичайна практика в него, след изтегляне на сумите
същите се внасяли в касата на дружеството, за което се изготвял опис от
счетоводителя Дора Павлова. Ползването на средства от кредитна карта се
извършвало изключително във връзка и при изпълнение на работата на ответника в
дружеството /обичайна за зареждане на гориво при служебни пътувания и срещи с
клиенти, включително такива, на които бил присъствал и съдружникът и управител
Данчо Гюров/. Тегленето на суми от самата каса на дружеството също се
извършвало срещу опис, в който се посочвало кога, кой и каква сума тегли, както
и за какви цели се взема сумата от касата.
Въз основа на
изготвяните от счетоводителя текущи справки, в края на календарната година
информацията за наличните във фирмените каси парични средства се описвали за
целите на счетоводното приключване и обобщената наличност от двете фирмени
каси, както и евентуално тази от фирмения сейф и се отразявала в годишния
финансов отчет на дружеството като салда по сметки 501 - каса в лева и 502 -
каса във валута. Отделно, за всички съдружници и служители на дружеството,
включително и за управителите, които боравели със служебни средства /било
такива в брой, било такива по кредитна карта/, се водел отчет пак от главната
счетоводителка, като всеки един служител имал така наречената подсметка към
счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“.
На база на салдата по
сметка 422 за всяко едно от подотчетните лица в годишните финансови отчети на
дружеството се отчитал общия размер на неотчетените средства от подотчетните
лица към края на съответната счетоводна година. Годишните финансови отчети за периода
2009 година - 2012 години, надлежно проверени и заверени от одитор, били
одобрени и приети от общото събрание на съдружниците с единодушие и съответно обявени
в търговския регистър по партида на дружеството. Нито един от тези отчети не
бил оспорен от съдружниците по установените в Търговския закон за това ред и
срокове и съдържащата се в тях информация била вярна и съответстваща на
действителното състояние на счетоводството за съответните периоди.
За разлика от тях,
годишният финансов отчет за 2013 година бил предмет на спорове между
съдружниците и видно от протокола за проведено общо събрание на съдружниците от
22.05.2014 година, приет единствено с гласовете на мажоритарния собственик
Данчо Гюров и въпреки противопоставянето на другия съдружник Гюро Кралев. Обявяването
на този отчет в търговския регистър било спряно предвид предявен от съдружника
Гюро Кралев иск против решението на Общото събрание за приемането му. След като
Данчо Гюров останал едноличен собственик на капитала на дружеството, той отново
самостоятелно приел опорочения ГФО за 2013 година, в който без основание били
преосчетоводени суми, с цел вменяване парични задължения на подотчетните лица
Гюро Кралев и Н.М..
Твърди се, че представените
от ищеца справки по сметка 422 и съдържащата се в тях информация била невярна и
в пълно противоречие с публикуваните в търговския регистър годишни финансови
отчети за същите периоди от 01.01.2009 година - 31.12.2009 година, 01.01.2010 година
до 31.12.2010 година, от 01.01.2011 година до 31.12.2011 година и от 01.01.2012
година до 31.12.2012 година. При сравнителен преглед и анализ на същите се
забелязвали големи несъответствия и разлики в салдата. Видно било, че според
последните, паричните средства във всички подотчетните лица към 31.12.2010 година
и към 31.12.2011 година били в пъти по-малки от тези, които се вменявали от
ищеца на ответника с последващо изготвената от него и представена към исковата
молба справка по сметка 422 за един и същи период. В годишния финансов отчет за
2013 година имало съществени противоречия със сравнителните данни от годишния
финансов отчет за 2012 година, а именно:
Видно било от
пояснителните приложения към публикувания в търговския регистър ГФО за 2012
година, че към 31.12.2012 година дружеството било отчело 242 хиляди лева
парични средства в каса и банки, 47 хиляди лева - парични средства в
чуждестранна валута в каса и банки, 23 хиляди лева - парични средства в
подотчетни лица и 312 хиляди - обща сума на паричните средства. Същите тези
цифри задължително следвало да фигурират като крайни салда към 31.12.2012 година
в отчета за 2013 година, но видно от пояснителните приложения към същия, към посочената
дата същите тези суми били, както следва: 164 хиляди лева - парични средства в
лева в каса и банки, 46 хиляди лева - парични средства в чуждестранна валута в
каса и банки, 102 хиляди лева - парични средства в подотчетни лица и 312 хиляди
- обща сума на паричните средства. От това можело да се заключи, че след
оставането му като единствен съдружник в дружеството, Данчо Гюров като управител
и едноличен собственик на капитала му извършил недопустимо преосчетоводяване за
минали периоди - 2012 година, 2011 година и 2010 година, като сумите,
осчетоводени като пари на каса /парични средства в лева/ за посочените години
били преосчетоводени като суми в подотчетни лица. Преосчетоводяването било извършено в нарушение
на основния счетоводен принцип за текущо счетоводно начисляване и било грубо
нарушение на счетоводното законодателство, като чрез него се целяло вменяването
на несъществуващи задължения в дълг на освободените управители и в частност на
ответника.
Всичко това сочело, че представената
от ищеца справка за състояние по сметка 422 - Подотчетни лица, подсметка Н.М.
не отговаряла на действителното фактическо положение, била изготвена за целите
на настоящото производство след напускането на ответника като съдружник и след
освобождаването му като управител и не отразявала действителните финансови
отношения между дружеството и ответника за процесния период. Същевременно, от
съставения ревизионен доклад № 1400891 от 15.05.2014 година от ТД на НАП Бургас
се потвърждавало обстоятелството, че счетоводството на дружеството за периода
до 31.12.2012 година било водено редовно.
Въпреки допуснатите
пропуски, противоречия и грешки в годишния финансов отчет за 2013 година и
неправилно извършените преосчетоводявания на суми за минали периоди, същия бил
подписан от управителя Данчо Гюров и заверен от новоизбраният от него одитор -
„Одитори и Ко“ ООД. За допуснатите от одитора пропуски при одитирането на ГФО
за 2013 година била сигнализирана Комисията за публичен надзор, която след
извършена проверка излязла със заключение, че специализираното одиторско
предприятие „Одитори и Ко“ ООД е допуснало редица пропуски и несъответствия
спрямо изискванията на Международните одиторски стандарти.
Ответникът е оспорил
твърдението на ищеца, че в периода 2008 - 2013 година Данчо Гюров не бил живял
в страната и не бил имал поглед върху дейността на дружеството, като едва след
справка през 2013 година установил наличието на неотчетени от ответника
средства. Твърди, че същия бил участвал лично във всяко едно общо събрание и бил
подписвал протоколите за приемане на всеки един от годишните финансови отчети.
Именно той през 2012 година бил сключил
договора за банкова касета с „Уникредит Булбанк“АД. През всички години от
създаването на дружеството до изключването на ответника като съдружник Данчо
Гюров имал постоянен контакт със счетоводството, постоянен поглед върху извършваните
финансови и счетоводни операции, а като мажоритарен собственик винаги имал и
пълен контрол върху движението на парични средства.
Съдът е изпратил препис
от отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в
двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която
да упражни предоставените и от нормата на чл.372 от ГПК права. В същия срок
ищецът чрез своя процесуален представител е депозирал такава, в която на първо
място е направил пояснения относно начина на формиране на претендираната от
него по делото парична сума. Въведени са на следващо място твърдения за
неоснователност на възражението за изтекла давност. Твърди, че установения в чл.
111, б.„б“ от ЗЗД срок се отнася за вземания, имащи обезщетителна функция, за
вреди и/или пропуснати ползи, както за неустойки и лихви при неизпълнение на
договор. Настоящата претенция е за възстановяване на собствени на дружеството
парични средства, взети /усвоени без основание/ от ответника в качеството му на
управител и съдружник /подотчетно лице/, без да направи отчет за тяхното
изразходване и/или възстановяване.
Във връзка с изтъкнатото
в отговора се сочи, че основно изискване към финансовите отчети било данните в
тях да бъдат верни и честно представени. Постигането му било възможно само, ако
при разработване и прилагане на счетоводната политика се спазват изискванията
на Закона за счетоводството и на приложимите счетоводни стандарти, съобразени с
особеностите на конкретните условия. В същото време, нормално било при работа в
каквато и да е област, в това число и в счетоводството да възникнат неточности
и несъответствия. В тази връзка не оспорва факта, че са били извършени корекции
в осчетоводяването за периода 2013 година, но тези корекции били предприети
поради установени грешки в счетоводната политика на дружеството. Установяването
на същите тези грешки в смисъл на
извършени неточни и неправилно извършени счетоводни операции, неправилно
отразени данни и т.н. станало от страна на мажоритарният собственик на капитал
към периода 2013 година, когато бил назначен на трудов договор на длъжност
„управител“ на дружеството, при осъществяването на текущ управленски контрол
върху дейността му.
Установени били няколко
неправилно отразени данни, а именно - неправилно отписани за счетоводни цели
финансови задължения на ищеца в общ в размер на 1859197.53 лева, преоценка на
стоки и отписване на вземания и задължения, преквалифициране на паричните
средства по сметка 501 „каса в лева“ и сметка 422 „Подотчетни лица“, което се
наложило, тъй като изтеглените от двамата бивши управители и бивши съдружници
средства Н.М. и Гюро Кралев не били отчетени и по-точно за тях не били
представени разходооправдателни документи-фактури. Извършената промяна се
наложила за по-подходящо представяне на събитията и/или сделките във
финансовите отчети на предприятието. Тя била констатирана от независимия одитор
и счетена от него за предприета при спазване на изискванията на МСС8 счетоводна
политика. Пояснява, че не било реално тези парични средства да се отнасят по
сметка, след като същите не били постъпвали в касата и не били изразходвани за
цели на дружеството. Икономически и правно обосновано, както и вярно отразено било
средствата да се отведат по сметка 422 „Поддотчетни лица“, където всеки един от
тях следвало да направи отчет за ползваните средства.
Препис от така
депозираното писмено становище е било изпратено на ответната страна с указания
за възможността да депозира допълнителен отговор и да упражни правата си по
чл.373 от ГПК. В указания от закона и съда срок същата е депозирала такъв. С
него е оспорено твърдението, че преквалификациите на суми от „Суми на каса“ в
„Суми в подотчетни лица“ се било наложило поради установени грешки в
счетоводната политика на дружеството. До посоченото преосчетоводяване се
стигнало едва след като ответникът прекратил участието си в дружеството,
съответно бил освободен като управител и било на база личен конфликт между
Данчо Гюров и останалите съдружници и управители на ищеца, възникнал по повод
раздялата им като съдружници.
Оспорени са твърденията,
че извършените корекции в осчетоводяването за периода 2013 година било въз
основа на установени грешки в осчетоводяването, открити от мажоритарния
собственик на капитала към периода 2013 година, когато бил назначен на трудов договор
на длъжност „управител“, при осъществяването на текущ управленски контрол върху
дейността на дружеството. Сочи се, че Данчо Гюров бил съдружник и управител на
дружеството от самото му учредяване през 1998 година, като това обстоятелство
не се е променяло през годините и до настоящия момент. Като управител той имал
свободен и неограничен достъп до счетоводството на дружеството, до неговите
банкови сметки, сам бил участвал в управлението му, теглил суми от банковите му
сметки и от кредитна карта на дружеството, разпореждал се със сумите по начин,
както намери за добре, съобразно нуждите на дружеството Това се правило и от
останалите управители, като действията на тримата били винаги координирани
помежду им и всеки знаел за какво се теглят сумите и как се разходват те. За
това своевременно била уведомявана и счетоводителката на дружеството.
В това си качество от
1998 година Данчо Гюров осъществявал постоянен контрол върху счетоводството и
финансовите дела на дружеството, като през годините между управителите и
съдружници никога не било имало пререкания и съмнения относно това как се
разходват средствата. Доказателство за това бил факта, че годишните финансови
отчети за 2009 година, 2010 година, 2011 година и 2012 година били надлежно
проверени и заверени от одитор, одобрени и приети от Общото събрание на
съдружниците с единодушие и обявени в търговския регистър по партида на
дружеството. Данчо Гюров бил участвал лично във всяко Общо събрание на
дружеството и гласувал за приемането на отчетите без резерви. Нито един от тези
отчети не бил оспорен от съдружниците и в частност от съдружника Данчо Гюров. Преди
приемането им всеки един от съдружниците в това си качество, а и в качеството
си на управител, включително управителят Данчо Гюров, имал пълен достъп до счетоводната
информация, въз основа на която били изготвени отчетите, което правило странно
твърдението, че неправилните счетоводни записвания били открити от него в
посочения доста по-късен момент.
По инициатива на Данчо
Гюров било проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „Пауерскрийн-България“
ООД на 29.03.2014 година /два дена преди датата на изготвяне и заверка на ГФО
на дружеството за 2013 година, която дата е 31.03.2014 година/. На това
събрание Данчо Гюров представил информация, че е нужно да се коригира
счетоводна грешка за неправилно отписани за счетоводни цели финансови
задължения на дружеството в общ размер на 1859197.53 лева. Съдружниците взели
решение да бъде коригирана въпросната счетоводна неточност. Абсолютно никакви
други грешки или неточности, обаче не били констатирани при изготвянето на ГФО
за 2013 година - нито твърдените преоценки на стоки, нито отписване на вземания
и задължения, а още по-малко пък преосчетоводяване на парични средства от
сметка 501 „Каса в лева“ по сметка 422 „Подотчетни лица“. Допълва, че не само не
са взети решения от общото събрание на съдружниците за извършване на каквито и
да било други корекции, но такива изобщо не били обсъждани.
За периода януари-март
2014 година съдружниците провели няколко извънредни общи събрания, като
последното от тях, проведено на 29.03.2014 година по инициатива на мажоритарния
Данчо Гюров било точно във връзка с изготвянето на ГФО на дружеството за 2013 година.
На нито едно от тях не бил повдиган въпрос за каквито и да било разминавания в
счетоводството на дружеството, нито по отношение на паричните средства в
касата, нито по отношение на счетоводната му политика през всичките години от
създаването му до края на 2013 година. Единствената причина за извършените
преосчетоводявания възникнала в момента, в който съдружниците Гюро Кралев и
ответникът Н.М. подали заявления за излизане от съдружието и уреждане на
имуществените отношения.
С допълнителния отговор
се поддържа от ответника изцяло направеното възражение за изтекла погасителна
давност, като възраженията на ищеца срещу него са счетени за неоснователни.
Тази неоснователност е извлечена от соченото от ответника правно основание на
предявените против него искове, като същевременно се заявява, че в тази насока
той поддържа изчерпателните си аргументи, посочени в отговора на исковата
молба.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Правното основание на същите
е чл.145 от Търговския закон и чл.86 от ЗЗД. На първо място в тази насока
следва да се посочи, че към исковата молба е приложено решение на общото
събрание на ищеца по чл.137 ал.1 т.8 от Търговския закон, което се явява
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на главния иск
/така и в решение № 234 от 31.01.2017 година на ВКС по търг. дело № 3150/2015 година,
II т. о./. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и
местно подсъден на настоящия съд. Поддържаните още с отговора на исковата молба
твърдения за нередовност на исковата молба към настоящия момент не могат да
бъдат споделени. В изпълнение на дадените му с нарочно разпореждане от страна
на съда указания ищецът е депозирал писмена молба, в която е пояснил начина на
формиране на търсената от него сума, както и съответно какво представлява тя;
към нея е представил и справка по чл.366 от ГПК, с което следва да се приеме,
че са дадени от него изисканите пояснения във връзка с претенцията му. При
липса на други пояснения в тази насока и съобразно начина на нейното заявяване
съдът намира, че акцесорната претенция за лихви е върху заявения размер
главница за посочения период от време. Това е напълно достатъчно, за да се
приеме, че е предявен надлежно иск за заплащане на мораторна лихва.
Съдът намира искането на ответника по
делото за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила
решение на производството по търговско дело №3405/2014 година по описа на СГС
за неоснователно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено без
уважение. Спирането на това основание предполага наличие на връзка на
преюдициалност между двете дела - настоящото и образуваното пред СГС. Такова,
обаче в случая не се наблюдава. Този извод се налага при съобразяване на предмета
на двете производства и в този смисъл и на това върху какво ще се разпростре
силата на пресъдено нещо. В исковото производство пред СГС ще се установи или
отрече законосъобразността на приетите от съдружниците на ищцовото дружество
решения, включително това за приемането на ГФО за 2013 година. В настоящия
процес на установяване подлежат други факти и обстоятелства, които очевидно не
са свързани с тези, наведени в процеса по чл.74 от Търговския закон. Може да се
каже, че дори и решението на върховния орган на ищеца да бъде отменено поради
неговата незаконосъобразност, то основанието за тази незаконосъобразност като
стоящо извън обхвата на силата на пресъдено нещо не може да бъде взето предвид
и съобразено в настоящото производство, а с това именно на практика е
мотивирано и самото искане.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Също като такива
следва да бъдат приети и депозираните от ответника с отговора му на исковата
молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени
доказателства, с изключение на заключението на вещите лица по допуснатата и
извършена тройна съдебно-икономическа експертиза по сочения като преюдициален
спор. Това е така, тъй като с оглед установения в процесуалния закон принцип на
непосредственост съдът не може да я цени като доказателство и основава изводите
си досежно правнорелевантните факти на нея - касае се за доказателство, което
не е събрано по определения за това в закона ред. Съдът намира за основателно
направеното от ответника с отговора на исковата молба искане за ангажиране на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на
посочените от него в същия фактически обстоятелства. Също основателно е и искането
на тази страна по делото да бъде допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която даде отговор на поставените от нея също с
отговора на исковата молба въпроси. На следващо място, предвид неговата
основателност, следва да бъде уважено и искането за задължаване на трето
неучастващо по делото лице да представи находящ се при него документ от
значение за делото - касае се за ГФО на ищцовото дружество за 2013 година. С
оглед вида и характеристиката на поставените въпроси на експерта по
съдебно-икономическата експертиза следва да бъде указано, че трябва да пристъпи
към нейното изготвяне след постъпване по делото на изискания от третото лице и
посочен по-горе документ. По искането да бъде задължен ищеца да представи в
оригинал ревизионен доклад №1400891 от 15.05.2014 година, издаден от ТД на НАП
в цялост съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след
даване на пояснения от страна на ответника досежно относимостта на това доказателствено
искане. На вещото лице по съдебно-икономическата експертиза следва да бъдат
поставени и въпросите на ищеца, формулирани от него в допълнителната му искова
молба, както и тези на ответника в допълнителния му отговор, посочени на две
места в същия, а именно на страница 10 и на страница 11 /листи №№210 и 211 от
кориците на делото/.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация, ищцовата
страна е длъжна да установи наличието на предпоставките за реализиране на
имуществената отговорност на ответника в качеството му на управител - конкретните
действия, съответно бездействия на управителя по повод и във връзка с управлението
на дружеството, довели до вреди за последното, техния вид и размер, както и причинна
връзка между деянието и вредата. В този смисъл същата следва да установи
твърдяното намаляване на патримониума си поради липса на парични средства,
настъпило вследствие управлението на ответника.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително тези за изтекла погасителна давност на вземането, предмет на
предявената и поддържано против него претенция за заплащане на имуществени вреди.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от „Пауерскрийн-България“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление
ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет.2, ап.2, ЕИК *********, представлявано от
Данчо Гюров Гюров чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против
Н.Д.М., ЕГН **********,*** искови претенции за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 49332.15 лева, от която сумата в размер на 37800.13 лева
същият в качеството си на управител и подотчетно лице за периода 01.08.2012
година - 28.04.2014 година изтеглил на каса в клоновата мрежа на „Уникредит
Булбанк“ АД от сметката на дружеството и ползвал средства от кредитна
карта-собственост на дружеството за лични нужди, без да отчете същите и сумата
от 11532.02 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
за периода 01.07.2014 година - 30.06.2017 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане, а също така и направените съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ без уважение
искането на Н.Д.М., ЕГН **********,*** да бъде спряно производството по настоящото
дело до приключване с влязло в сила решение на производството по търговско дело
№3405/2014 година по описа на СГС.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, депозираните
от ответника с отговора му на исковата молба и допълнителния отговор на
допълнителната искова молба писмени доказателства, с изключение на заключението
на вещите лица по допуснатата и извършена тройна съдебно-икономическа
експертиза по търговско дело №3405/2014 година по описа на СГС.
НЕ ПРИЕМА като
доказателство по заключението на вещите лица по допуснатата и извършена тройна
съдебно-икономическа експертиза по търговско дело №3405/2014 година по описа на
СГС.
ДОПУСКА до разпит при режим
на довеждане двама свидетели на ответната страна за установяване на изложените
от нея в отговора на исковата молба фактически обстоятелства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ответника с отговора на исковата молба въпроси, на въпросите на
ищеца, формулирани от него в допълнителната му искова молба, както и тези на
ответника в допълнителния му отговор, посочени на две места в същия, а именно
на страница 10 и на страница 11 /листи №№210 и 211 от кориците на делото/ след
внасяне на предварителен депозит от 500 лева по сметка на Бургаския окръжен съд,
от които 300 лева от ответната страна и 200 лева от ищцовата страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това и представяне на
документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Ели Пенчева Вълчева, на която да
бъде съобщено за възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ПОСТАНОВЯВА вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа да пристъпи към нейното изготвяне след
постъпване по делото изискания от третото неучастващо по делото лице писмен
документ.
ЗАДЪЛЖАВА третото
неучастващо лице Национален статистически институт да представи в заверен
препис находящ се при него документ от значение за делото, а именно ГФО на
„Пауерскрийн-България“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление ул.
„Академик Георги Бончев“ № 20, ет.2, ап.2, ЕИК *********, представлявано от
Данчо Гюров Гюров за 2013 година, подаден с вх.№8799882 от 26.03.2014 година, като
в тази връзка и за целта на същото бъде изпратен препис от нарочната писмена
молба за това, представена от ответника с отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА, че по направеното
от ответника с отговора на исковата молба искане да бъде задължен ищеца да представи
в оригинал ревизионен доклад №1400891 от 15.05.2014 година, издаден от ТД на
НАП в цялост ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2018 година - 14.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото; препис от постъпилото от ответника
по делото писмено становище да се изпрати на ищеца на посочения от него адрес
чрез процесуалния му представител.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: