Определение по дело №2/2020 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по присъда по НОХД №2/2020 година

по описа на ЛРС,

VІІІ – ми наказателен състав

 

            Срещу подсъдимият И.М.М., било предявено обвинение за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за това, че  на 07.09.2018 г. в гр. Угърчин, обл.Ловешка на ул. „Васил Левски" № 12, чрез удар с нож, противозаконно унищожил чужда движима вещ -1 бр. автомобилно стъкло на задна дясна врата и лайсна на лек автомобил марка „Ауди А8 „ с peг. №………, собственост на фирма ТД  „А”. АД - гр.София, всичко на обща стойност 721.00 лв.

            В с.з. подс. И.М.М., редовно призован, е доведен от органите на ОЗ Охрана Ловеч. На основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК съдът му е назначил за сл. защитник определената от ЛАК и назначена за така и в хода на ДП адв. Д. С. от ЛАК.

            Ощетеното юридическо лице ТД  „А”. АД - гр.София, редовно призовани не е изпратило представител в с.з.

            В с.з. защитникът на подсъдимият и самия подсъдим са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнания и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага, че поддържа обвинението на РП Ловеч. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало, че подс. М. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Излага, че същия се е признал за виновен, като изцяло е признал фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. С оглед на това моли съда да го признае за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК като му наложи наказание при условията на чл.58а от НК, а именно 12 месеца лишаване от свобода, което наказание да редуцира с 1/3 и на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи изпълнението му за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

            Подс. И.М.М., в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. С. е изложила, че подзащитният й признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му определи наказание към минимума определен в закона, което наказание да редуцира с 1/3 и отложи изпълнението на същото за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

            От направеното самопризнание на подсъдимият, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключението на в.л. на реализираната в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

            Подсъдимият И.М. ***. Бил роден на ***  г.,  неграмотен,   не     женен,  безработен,  реабилитиран /неосъждан/, ЕГН: **********.

            Св. П.Ш. към 07.09.2018 г. бил лизингоползвател на лек автомобил марка „Ауди А8" с peг. № ….. Договора за лизинг бил сключил в началото на 2017 год. с фирма „Соф Ам Лизинг" ООД. Автомобилът бил предоставен на св. Ш. за ползване от автокъща, като до края на септември месец 2018 год. редовно плащал лизинговите вноски. На 28.09.2018 г. със споразумение към договора за лизинг върнал автомобила на фирма „Соф Ам Лизинг" ООД, заедно с ключа, малкия талон и копие от големия талон.

            На 07.09.2018 г. /петък/ около 14:00 часа, св. Ш. отишъл с колата си до Газ - станцията в гр. Угърчин. Искал да си купи бензин от там. Бил с приятелката си св. Г. С., която се возила на предна дясна седалка. Свършил си работа и тръгнали да се прибират към дома на св. Ш.. Движили се по главната улица „Васил Левски" на гр. Угърчин. Като наближили павилиона на „ЧИНКА" срещу басейна в гр. Угърчин видели двама мъже, които се придвижвали към колата на св. Ш.. Първоначално Ш. не могъл да ги познае, но после ги разпознал. Това бил подс. И.М. и св. М. А.. Двамата били видимо пияни. Мъжете се затичали към колата му. Когато се изравнили с нея св. Ш. видял, че имали ножове. Подс. М. хвърлил ножа със засилка и счупил задния десен прозорец на колата. Св. Ш. продължил без да спира колата си и веднага отишъл в РУ на МВР - гр. Угърчин. Подал сигнал и показал на полицай К.В. счупеното стъкло на автомобила. Повредите по колата възстановил сам, като заплатил около 840 лева. Имал документи, който не могъл да представи в хода на разследването. Подс. М. заявил, че причината за стореното от него бил спомена от преди 20 год., когато Ш. го бил надупчил с нож в гърба. Другия инцидент бил на сбора на гр. Угърчин, когато при сбиване св. Ш. го ударил в гръб. Подсъдимия бил пиян и когато видял св. Ш. да върти демонстративно гуми пред тях се ядосал и си спомнил за предните случай. Решил да му го върне и когато се върнал с колата, подс. М. хвърлил ножа по колата.

            На 02.08.2019 год. било изпратено писмо до „Соф Ам Лизинг" ООД. В качеството на ощетено от престъплението лице собственика на автомобила в лицето на фирма ТД  „А”. АД, видно от Справка - Служебна регистрация на МПС/ били уведомени за правата си. Била изискана информация от застрахователя и лизинговата фирма, относно това дали щетите са възстановени или заплатени от застрахователя, фирмата на лизингодателя или собственика на колата, като писмото било връчено на 05.08.2019 год. с обратна разписка. На 09.08.2019 год. е получен отговор от фирма „Соф Ам Лизинг" ООД, от която става ясно, че няма изплатено обезщетение ат ЗД „Бул Инс" АД по заведената щета.

            Видно от заключението по назначената Съдебно автотехническа оценителна експертиза стойността на нанесената щета по автомобила марка „Ауди А8" от обв. М., собственост на фирма „Соф Ам Лизинг" ООД към момента на извършване на деянието - 07.09.2018 г. е 721.00 лева.

            Видно от свидетелството за съдимост на подс. М., същият е бил реабилитиран след наложеното му наказания за извършеното от него престъпление от общ характер през 1997 год. по НОХД  № 174/1997 год. на PC - гр. Ловеч.

            По предявеното срещу него обвинение в хода на ДП, обвиняемият М. признал вината си, изразил съжаление за случилото се, но се ползвал от правото си по чл.115, ал.4 от НПК, като отказал да дава обяснения за случилото се.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подс. И.М.М., е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като на 07.09.2018 г. в гр. Угърчин, обл. Ловешка на ул. „Васил Левски" № 12, чрез удар с нож, противозаконно унищожил чужда движима вещ -1 бр. автомобилно стъкло на задна дясна врата и лайсна на лек автомобил марка „Ауди А8 „ с peг. № …. собственост на фирма ТД  „А”. АД - гр.София, всичко на обща стойност 721.00 лв.

            От субективна страна обвиняемият е действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

            Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключението на в.л. по реализираната в хода на ДП експертиза, по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието по чл. 216, ал.1 от НК за което е предаден на съд.

            От обективна страна подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението за което е предаден на съд, чрез действие – противозаконно унищожил чужда движима вещ -1 бр. автомобилно стъкло на задна дясна врата и лайсна на лек автомобил марка „Ауди А8 „ с peг. № …., собственост на фирма ТД  „А”. АД - гр.София, всичко на обща стойност 721.00 лв. Т.е. в резултат на действията на подсъдимия са унищожени гореописаните вещи на съответната посочена стойност. Следователно са изпълнени всички елементи от обективната страна на престъплението, като съгласно трайно установената съдебна практика, както и правната теория, за наличието на съставомерно такова деяние е необходимо и достатъчно съществуването на изброените обстоятелства.

            Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице предпоставките за маловажен случай, тъй като М. нито в хода на ДП нито в хода на съдебното следствие е възстановил причинените от деянието си имуществени вреди. 

            Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК и го осъди.

            Причина за извършване на престъплението е нежеланието на обвиняемия М. за съобразяване с конституционно установената неприкосновеност на собствеността.

            Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. за престъплението по чл.216, ал.1 от НК настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, липсата на предходни осъждания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл. 216, ал.1 от НК на 12 /дванадесет/ месеца лишаване от свобода.

 На осн. чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 като присъди подсъдимия М. да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

            Предвид размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран/, настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от 8 /осем/ месеца да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

            Съдът наложи наказание “Лишаване от свобода“, в  посочения размер, вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. М. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            Съда не намери за необходимо да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, тъй като не намери нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М. *** сумата от сумата от 82.11 лв. представляваща разноски за  експертиза.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: