№ 278
гр. Габрово, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от В. Б. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител П. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. *********
№15, ет. 5, ап. 13, срещу Б. Т. Б., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150
СК - за увеличение на присъдената по гр. д. № 1080/2016 г. на Районен съд -
Димитровград, месечна издръжка от 105 лева на 400 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че от определяне на издръжката със
съдебна спогодба по гр.д. № 1080/2016 г. на Районен съд - Димитровград, е изминал
значителен период от време, през който нуждите на детето са се увеличили. Излага, че
нейната майка П. В. В. е в отпуск по майчинство, като понастоящем получава
обезщетение за майчинство от ДОО.
Ответникът, Б. Т. Б., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, признава иска до размера от 234 лева. Излага, че е безработен, като няма
възможност да заплаща издръжка в увеличен размер над предложената сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 14.05.2024 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че ищцата В. Б. Б., ЕГН
**********, е малолетно и е рождено дете на ответника Б. Т. Б., ЕГН **********, че
със съдебна спогодба от 21.11.2016 г. по гр. д. № 1080/2016 г. на Районен съд -
Димитровград, ответникът се е задължил да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 105 лева.
Съгласно представена регистрационна карта ответникът Б. Т. Б. е регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“ – Димитровград.
Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са
представени.
1
Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите
възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на
детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно
и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът –
детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да
докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3)
материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за
релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-
70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и
възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на
задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което
поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно
и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло,
вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”,
стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на
главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното
доказване на ищеца).
В конкретния случай, ищцата В. Б. Б., ЕГН **********, доказва, че към
приключване на съдебното дирене – 28.05.2024 г., е малолетна дъщеря на ответника Б.
Т. Б..
От друга страна, от определената ѝ със съдебна спогодба от 21.11.2016 г. по гр.д.
1080/2016 г. на РС-Димитровград, месечна издръжка в размер на 105 лева, до
приключването на съдебното дирене – 28.05.2024 г., е изминал значителен период от
време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с
увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности,
което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия
за неговото развитие. Тези изменения имат траен характер, от което може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите
му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и
др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо
и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение
за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
2
използват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на
едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем
233.25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.04.2024 г. минималната работна
заплата в страната е в размер на 933 лева).
Възрастта на ищцата (10 години и 1 месец) и посещаването на основно училище
предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на
такси за допълнителни дейности. В конкретния случай, нито се твърди, нито се
установява ищцата да има нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво
дете от същия пол и възраст.
Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през
основната част от време детето се намира в общинско училище, което значително
намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток,
вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на
исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищцата е в
размер на 440 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, учебни пособия и
материали, такси за допълнителни дейности, както и социално общуване /посещения на
театър, кино и др./. Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху
всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от
родителите, съобразно възможностите им.
Установи се, че за процесния период ответникът е регистриран в бюрото по
труда, като същият признава да получава доход в размер от 500-600 лева месечно,
съответно по делото не е доказано той да реализира по-висок месечен доход,
включително да получава допълнителни доходи, които да имат траен характер, за да се
вземат предвид при определяне на възможностите на ответника да заплаща издръжка.
Съдът не може да основава решението си на предположения, а на убедителни
доказателства. Посоченият размер на месечния доход на Б. Т. Б. е под размера на
минималната работна заплата за страната за 2024 г. /933 лева/, която съдът приема за
нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката, необходима за
задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът не
разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му екзистенциални
нужди, след задоволяването на които да може да предоставя издръжка на ищцата.
Налага се извод, че ответникът няма възможност да дава претендираната издръжка в
размер на 400 лева. При липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат на
възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер в
чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че искът следва да бъде уважен за размер от 234 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 400 лева, като неоснователен.
Разликата до пълния необходим размер за издръжка на детето (440 лева), следва да
бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото обгрижване на
детето и който към настоящия момент получава обезщетение за майчинство от ДОО.
Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е
09.04.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се
дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото
се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални
потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за
заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има
акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната
3
претенция.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена
част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата доказва действително
извършени разноски в размер на 600 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, от която сума има право на 262.37 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съобразно уважената част от иска. Ответникът доказва действително извършени
разноски в размер на 600 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от която
сума има право на 337.63 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Габрово
държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 185.76 лева,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Изпълнението на задължението за заплащане на текуща издръжка ще се вземе
предвид при евентуално принудително нейно събиране.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 234 лева, считано от 09.04.2024 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебна спогодба от 21.11.2016 г. по гр.д.
№ 1080/2016 г. на РС - Димитровград, в полза на В. Б. Б., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 105 (сто и пет) лева, на основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ул.
„**********“ № 24, да заплаща на малолетното си дете В. Б. Б., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител П. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
бул. ********* № 15, ет. 5, ап. 13, месечна издръжка в размер на 234 (двеста тридесет
и четири) лева, считано от 09.04.2024 г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 234 лева до пълния предявен размер от 400 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ул.
„**********“ № 24 да заплати на В. Б. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител П. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. *********
№15, ет. 5, ап. 13, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 262.37 лева (двеста шестдесет
и два лева и тридесет и седем стотинки) - разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
П. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. ********* № 15, ет. 5, ап. 13 да
заплати на Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ул. „**********“ №
24, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 337.63 лева (триста тридесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки) - разноски за производството.
4
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ул.
„**********“ № 24, да заплати по сметка на РС - Габрово сумата 185.76 лева (сто
осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) - държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от 04.06.2024 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от 04.06.2024 г..
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5