Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА Д.
при
секретаря Анна Д. и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2447 по описа на Административен
съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Кей Холидей“ЕООД против
Решение №1446/16.07.19г. по НАХД № 2406/2019г. на ВРС, ІІІ състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № **********-26/09.05.19г. на Директора на
РИОСВ-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1000лв. на основание чл.34и ал.24 ЗЧАВ. Касаторът твърди, че
решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
производствените правила. Твърди, че неправилни са изводите на ВРС, че НП
съдържа всички необходими реквизити, тъй като в същото липсват императивно
заложени реквизити по чл.57, т.5 и т.6 ЗАНН. Твърди, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при постановяване на решението на ВРС, а именно в частта, в която се
описва нарушението, тъй като към 15.02.18г. все още не е изтекъл периодът, за
който се сочи задължение за предоставяне на информация/отчет. Твърди, че в НП е
посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, ул.”Дръзки”, като подобно
оборудване не съществува и никога не е съществувало/монтирано или експлоатирано
на посочения от АНО адрес. Твърди, че дружеството е под
наем в този офис, поради което не може да му се вмени задължение за отчитане
пред РИОСВ Варна на показатели за находящото се на посочения адрес оборудване,
тъй като не е собственост на дружеството, а и не е стационарно климатично
оборудване, зависещо от над 3 кг. флуорсъдържащи парникови газове. Твърди, че
изводите на ВРС, че това климатично оборудване е експлоатирано от дружеството
са необосновани, тъй като такива доказателства не са посочен, като не са
конкретизирани вида, количеството и характеристиките на експлоатираното
оборудване, които го определят като такова, съдържащо 3 килограма или повече
флуорсъдържащи парникови газове. В НП не се съдържа информация относно с
притежанието/оперирането на какво точно оборудване е извършено нарушението,
което прегражда възможността на санкционираното лице да организира своята
защита и да разбере по какъв начин и поради оперирането с кое климатично
оборудване е трябвало да представи годишен отчет в РИОСВ Варна. В НП не са
описани обстоятелствата на проверката, както и доказателствата, на които се
основават изводите за извършено нарушение, а липсата на тези съществени
елементи опорочават административнонаказателното производство и съответно
законосъобразността на издаденото НП. Твърди, че не е изяснено и как и кога дружеството
е придобило качеството на оператор на стационарно климатично оборудване,
съдържащо над 3 кг. флуорсъдържащи парникови газове за офис за климатично
оборудване, като не е описан и начинът, по който е установено това
обстоятелство. Твърди, че нито мястото на нарушението, нито обстоятелствата или
доказателствата, съгласно изискванията на чл.57 т.5 ЗАНН, са налице или
коректно отразени в НП. За да възникне задължение за дружеството по чл.35, ал.
1 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за
реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване,
съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и
отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, то неговото
качество на оператор на такова оборудване трябва да е безспорно установено и да
се базира на събран и описан доказателствен материал, а такива доказателства не
са посочени в НП. Не става ясно в кой момент и как е установено, че „Кей
Холидей" ЕООД е оператор по смисъла на Наредба № 1/17.02.2017г., като пълното
описание на нарушението в НП е от изключително значение за законосъобразното
развитие на самия процес. Съществен елемент от описанието на нарушението в
случая е оборудването и неговото правилно индивидуализиране, а императивно
изискване е посочването на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. В НП е посочено, че дружеството е нарушило чл.34и, ал.24 от ЗЧАВ,
която разпоредба сочи санкцията на нарушението, а не неговата диспозиция -
правилото за поведение на правния субект. Направена е връзка с чл.35, ал.1 и
чл.36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г.,
в които са описани сроковете и задълженията за отчитане на информация за
флуорсъдържащите парникови газове от задължените лица, но не е конкретизирана
коя точка и предложение се има предвид. Дори и със самото описание на
нарушението не се изяснява коя законова норма е нарушена. Описанието на
нарушението не съвпада с конкретните законови хипотези, предвиденото дължимо
поведение - задължени са оператори на климатично оборудване, „съдържащо”
съответните количества флуорсъдържащи парникови газове, а не „зависещо от”
такива. Съставомерните признаци на деянието от обективна и субективна страна
следва да са коректно описани и посочени в НП. Фактите, относими към вмененото
нарушение следва да са посочени в НП, а не да се извличат от правната норма,
приета за нарушена, която същевременно и не е напълно конкретизирана. Нарушено е
правото на защита на санкционираното лице, а непосочване на съставомерните
белези на нарушението е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност
и отмяна на НП. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение на ВРС, както и
издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и
водите-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Костадинова, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалба е неоснователна и решението на ВРС
следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Кей Холидей“ЕООД против
наказателно постановление № **********-26/09.05.19г. на Директора на
РИОСВ-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1000лв. на основание чл.34и ал.24 ЗЧАВ. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.02.2019г.
свидетелката Драгнева, служител в РИОСВ-Варна, при проверка в регистъра на
инспекцията установила, че като краен потребител /оператор/ на оборудване,
заредено с флуоросъдържащ парников газ, фигурира въззивното дружество, а при
проверка в деловодната програма е установено, че то не е представило годишен
отчет за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за експлоатираното стационарно
климатично оборудване, зависещо от над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове до
15.02.2019г. След покана до дружеството негов представител да се яви в РИОСВ за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, на 22.04.2019г.
св. Драгнева съставила такъв с № 3633, в който били отразени горните
констатации, а нарушението е квалифицирано по чл.34и ал.24 вр. чл.17 ал.2 от
ЗЧАВ вр. чл.35 ал.1 от Наредба № 1/2017г. Въз основа АУАН е издадено обжалваното
НП. Съгласно информация подадена на 20.02.2017г. в РИОСВ от „Клима маркет Ефендулов“ ЕООД за оператори на
оборудване, заредено с флуоросъдържащ парников газ, е видно, че като такъв
краен потребител на 2 бр. стационарни топлинни помпи със заредено количество от по 3.30 кг. е посочен и касаторът.
Съгласно представените нотариален акт № 43/2002г. и договор за наем на
надвижим имот от 07.04.2010г. жалбоподателят е наемател на обект с
предназначение за офис в сграда на ул. „Дръзки“№8
в гр.Варна, което е и адресът му на управление. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съдържат изискуемите реквизити по
ЗАНН, описанието на нарушението в акта и НП е направено с достатъчна пълнота и
конкретика, при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. ВРС е приел за безспорно установено, че дружеството е оператор на 2 бр. оборудване, заредено с по 3.3 кг. флуорсъдържащ парников газ, тъй като е посочено в списък на операторите на стационарно климатично
оборудване от юридическо лице „дистрибутор“ по см. на §1
т.6 от ДР на Наредба № 1/2017г. в изпълнение на задължението му по чл.31
от Наредба № 1/2017г. Въззивният съд е
приел за безспорно, че в срок до 15.02.2018г., установен в чл.36 от
Наредба № 1/17.02.2017г., касаторът не е подал изискуемата
информация
за експлоатираното оборудване, като с поведението си е нарушил разпоредбите на чл.34и, ал.24,
вр. чл.17, ал.2 от
ЗЧАВ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, а размера на наложената санкция е в минималния, предвиден от закона,
като не са
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. ВРС е
обсъдил възраженията в жалбата и е приел същите за неоснователни.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна
и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
В хода на производството пред ВРС не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено на
касатора с НП, както правилно е приел районният съд. При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел, че
касаторът е извършил вмененото административно нарушение по чл.34и, ал.24,
вр. чл.17, ал.2 от
ЗЧАВ вр. чл.35
ал.1 и чл.36 от Наредба №1 от 17.02.2017г. Безспорно е установено, че
дружеството е оператор по смисъла на §1 т.10 ДР на Наредба №1 на 2 бр. оборудване, заредено с по 3.3 кг. флуорсъдържащ парников газ. ВРС е обсъдил подробно събраните по делото
доказателства и въз основа на тях обосновано е приел, че дружеството като
оператор на оборудване, съдържащо повече от 3 кг. флуорсъдържащ парников газ е
имало задължение до 15.02.19г. да представи информация за него за предходния
период 01.01.-31.12.18г., което не е сторил.
Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани
изводите на ВРС, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Установените в хода на административнонаказателното
производство факти, отразени в АУАН и наказателното постановление, са подведени
под хипотезата на приложимата в случая санкционна разпоредба, т.е. налице е
пълно единство между описанието на нарушението от фактическа и правна страна,
което обуславя извод, че по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на лицето при ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Правилно е определена и датата на нарушението, предвид това, че
срокът за изпълнение на вмененото му задължение изтича на 15.02.19г.-петък и
следват почивни дни. Нарушението е описано със съставомерните му признаци и е
доказано от събраните доказателства.
Настоящата
инстанция споделя изцяло и изводите на ВРС относно размера на наложеното
наказание, както и относно приложението на чл.28 ЗАНН.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба, а наказание, определено в предвидения от закона минимален
размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1446/16.07.19г.
по НАХД № 2406/2019г. на ВРС, ІІІ състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.