Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София , 27.06.
2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 19 състав, в отрито заседание на двадесет и седми юни,
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ : Петър Сантиров
Калина
Филипова
при
секретар Линка Чолеова, в присъствието на прокурор Ваклинова, разгледа докладваното от съдия Колева НЧД № 1769 по
описа за 2017 година, като въз
основа на доказателствата по делото и на основание , намери следното :
Производството е образувано по реда на
чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции – ЗПИИСРРПУНПМАС / закона/
Постъпило е удостоверение за признаване и изпълнение
на решение за пробация № 593 от 08 ноември 2016 г., влязло в сила на 14
декември 2016 г. постановено по дело № 1490/252/2016г. от Съд, гр. Л., обл. Т., Република Румъния, с
което на българския гражданин И.Г., роден на ***г. за извършено престъпление по
192 НК на Р Румъния /непредумишлено убийство, вследствие на неспазване на
правните разпоредби за упражняване на професия или занаят / му е
било наложено лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е било спряно за срок от 3 години и са му били
наложени пробационни мерки за срок от 3 години, изразяващи се в „Да се представя пред пробационната служба на
определена дата; да приеме посещение от страна на служител от пробационната
служба; да обяви предварително смяна на
жилището си и всяко пътуване, което надвишава пет дни и
връщането ; да уведоми за промяна на
работното си място; да предостави
информация и документи, които позволяват контрол над средствата му за
съществуване; да посещава програми за
реинтеграция; да предостави обществено полезен труд за период от осемдесет дни,
в полза на обществото.
В съдебно заседание представителят на
СГП изразява становище за признаване на решението на съдебните власти на
Румъния и приемане за изпълнение на определените пробационни мерки чрез
адаптирането им с оглед българския закон.
Защитникът на осъдения не оспорва наложените мерки, но
моли българския съд да съобрази при адаптирането, че подзащитният му е
международен шофьор и трудът който полага е такъв налагащ периоди на отсъствие
от Р България.
Осъдения Г. също е акцентирал
на обстоятелството, свързано с полагания от него труд.
Софийски градски съд, като разгледа постъпилото
удостоверение, допълнителната информация, изискана от органа на издаващата
държава, и като съобрази изискванията на закона, намери, следва да признае
изпратеното решението и допусне неговото
изпълнение .
Налице са
условията, установени в Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. и визирани в българския закон за това :
Представено е съдебно решение, т.е. окончателен акт на
съд на издаващата държава, с което се установено, че определено физическо лице,
е извършило престъпление и му се налага
наказание с „отложено изпълнение" – т.е.
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло, като наказанието е наложено с постановяване на
една или повече пробационни мерки.
Решението се отнася за деяние, което съставлява
престъпления и по българското законодателство – чл. 343, ал.1, б "в"
от НК на Р България като законът предвижда най-тежкото наказание от 2 до 6 години лишаване от свобода .
Не се констатират основания за отказ от признаване и
изпълнение .
Удостоверението е пълно и съответства на решението.
Осъденото от Р Румъния лице има местоживеене в Р България .
Изпратеното решение, принципно се отнася мерки, които са определени като
пробационни и не са изключени от българския законодател в специалния закон, като
такива, върху които не може да се
упражнява надзор.
Не се установяват данни за повторност на осъждането, нито настъпила
давност, а и престъплението е извършено на територията на Р Румъния; осъденото лице не се ползва с
имунитет, нито е наказателно неотговорно. Спазени са били стандартите за справедлив
процес, вкл. и чрез лично участие на осъдения в производството в Р Румъния. Наложените
мерки не са такива със срок по-малък от 6 месеца.
При адаптирането
на същите се съобразиха характера и продължителността на наложените такива в Р
Румъния и предвиденото в българското законодателство
Изхождайки от принципа, че специалния закон цели
утвърждаване на взаимното признаване на актове на държавите на ЕС на съдебни
решения за пробация, то настоящият състав счита, че следва да съобрази
наличието на пробационни мерки от съответния вид в българския наказателен закон – НК. При тези обстоятелства
се счете че мерките, които следва да се
допуснат за изпълнение в рамките на 3 годишния срок са : осъдения да посещава
програми за реинтеграция и да предостави
обществено полезен труд за период от осемдесет дни, в полза на обществото.
Що се отнася до останалите - осъдения
: 1. Да се представя пред пробационната служба на определена дата; 2. да
приеме посещение от страна на служител от пробационната служба; 3.да обяви предварително смяна на жилището
си и
всяко пътуване, което надвишава пет дни и връщането; 4. да уведоми за
промяна на работното си място; 5 да
предостави информация и документи, които позволяват контрол над средствата му
за съществуване не следва да допускат за изпълнение чрез налагане на мерките
по българския закон, които най – близко стоят по същността с наложените , а
именно задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител , т.к. в румънското решение и уведомление, а и впоследствие постъпилото
уведомление съда в Л. от 09.06.2017т. не е отразена периодичност на изпълнение
на същите в рамките на три годишния срок. За разликата от чуждото
законодателство,в българското – е известно, че съществува такава - в НК и ППЗИНЗС има фиксирани законови параметри – два пъти седмично
за едната и не по- малко от веднъж
месечно за другата. Тоест евентуалното им налагане ще доведе до по – тежко
санкциониране на лицето. Същественото е и това, че явяването пред пробационната
служба и посещението от/на пробационен
служител практически ще се изпълнят с началото на изпълнението на
пробация, след призоваването на осъденото лице, а най-вече чрез посещаването
на осъдения на програми за реинтеграция, респ. във връзка с полагането на безвъзмезден труд . А за мерките посочени от номер 3 до 5 – същите се прецени, че имат уведомителен характер и нямат аналог в НК, поради което и не следва да се адаптират.
Съдът счете, че не следва да бъде уважавано искането на защитника да се
наложи поправителен труд вместо безвъзмезден труд. Причината за това е, че така
наложената от съда в Р Румъния мярка е изцяло съвместима с предвидената в НК, а
и налагането на поправителен труд би се явило
по- строго санкциониране на лицето, каквото определено не е допустим
резултат.
Полагането на
неплатения труд в полза на обществото 80
дни или това са 640 часа следва да се извърши в рамките на три поредни години, а не както е постановено в Р Румъния за срок от 1 година. С
оглед на изложените фактически и правни изводи, съдът намира, че следва на
основание чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови
признаване и изпълнение на наказателната присъда на румънските съдебни власти с
посоченото адаптиране на пробационните мерки.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА наказателно Решение № 593
от 08 ноември 2016 г., влязло в сила на 14 декември 2016 г. постановено по дело
№ 1490/252/2016г. от Съд, гр. Л., обл. Т.,
Република Румъния, с което на българския гражданин И.П.Г., роден на ***г., ЕГН **********
било наложено лишаване от свобода за
срок от 2 години, чието изпълнение е
било спряно за срок от 3 години и са му наложени пробационни мерки за
срок от 3 години, изразяващи се в „Да се
представя пред пробационната служба на определена дата; да приеме посещение от
страна на служител от пробационната служба;
да обяви предварително смяна на жилището си и
всяко пътуване, което надвишава пет дни и връщането ; да уведоми за промяна на работното си
място; да предостави информация и
документи, които позволяват контрол над средствата му за съществуване; да посещава програми за реинтеграция; да
предостави обществено полезен труд за период от осемдесет дни, в полза на об ществото,
като
ДОПУСКА, след
адаптиране, изпълнение на следните
пробационни мерки:
ВКЛЮЧВАНЕ в ПРОГРАМИ за обществено въздействие за срок от три
години и
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото общо от
80 дни, търпими в рамките 3 поредни
години .
Решението
подлежи на обжалване и протест в 5 дневен срок пред Апелативен съд София.
ДА се уведомят съдът на издаващата държава
и Министерството на правосъдието на Република България след влизането на
решението в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.