Р Е Ш Е Н И Е № 226
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 10.07.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Златка Стойчева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №266 описа
на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се решение №37 от 17.01.2019 г.,
постановено по търг.дело №627/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение е уважен предявеният установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК от Р./Б./ ЕАД, че има вземане от А.Д.В., произтичащо
от договор за потребителски кредит от 20.11.2012 г., за сумите, както следва:
- главница в размер на 33 806,53 лв.,представляваща неизплатена просрочена главница,ведно с обезщетение за
забавено плащане от 02.02.2016 г. до окончателното плащане,
- изискуема редовна лихва за периода от 05.05.2015 г. до 29.11.2015 г. в размер на 1392,61 лв.
- изискуема
наказателна лихва за периода 05.05.2015 г. – 01.02.2016 г. в размер на 1123,95
лв.,
които суми са
предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 8/03.02.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16/2016 г. по описа на Районен съд – Чепеларе. Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят
А.Д.В., действащ чрез процесуалния си представител
адвокат Т.Л.Д., е останал недоволен
от така постановеното решение, като го счита за недопустимо,евентуално
неправилно.
Изложил е подробни съображения, че исковата
молба е разгледана недопустимо от Окръжен съд Пловдив вместо от Окръжен съд С.,
като се има предвид направеното от него възражение за местна подсъдност. В тази
връзка се позовава на чл.7,пар.1 от Директива 93/13/ЕИО и счита, че по
повдигнатият спор е следвало да се изследва наличието на неравноправни клаузи
от съда, но също така съдът е бил длъжен
да прилага националните правни норми относно подсъдността и възражението за
неподсъдност, в светлината на чл.7,пар.1 и останалите норми от директивата. В
случая разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК не съставлява подходяща и ефективна
мярка за предотвратяване на неравноправни клаузи, тъй като изисква от
потребителя , за който се приема, че е икономически по-слабата страна, но и не
толкова осведомената страна, да възрази срещу подсъдността с първото си действие в производството,
срокът за който е двуседмичен, вместо до приключване на съдебното дирене,
каквато възможност има предвидена в чл.119,ал.2 от ГПК. Счита, че
предоставянето на възможност на потребителя да възрази срещу местната
неподсъдност до приключване на съдебното дирене в съответствие с чл.119,ал.2 от ГПК съответства в по-голяма степен на изискването на посочената директива за ефективност на мярката за предотвратяване употребата на
неравноправни клаузи в потребителските договори, каквато мярка безспорно следва
да съставляват и процесуалните норми,
касаещи подсъдността при потребителски спорове.
На следващо място е
изложил аргументите си за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че е
заявил в отговора си възражения за
неравноправност на договорни клаузи, но първоинстанционният съд реално не се е
занимавал и не е обсъждал наличието на неравноправни клаузи, липсват
разсъждения на съда по изложените възражения и по допълнителната служебна
проверка за неравноправни клаузи. Счита, че на практита не е осъществена правораздавателна дейност по
повдигнат въпрос, няма изложени мотиви в постановения съдебен акт, всичко което
е съществено процесуално нарушение,обоснованащо отмяна на съдебния акт.
Няма направени
доказателствени искания.
Моли да се обезсили
обжалваното решение и делото да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд С. за
разглеждане на предявения иск. Ако не се приеме тази теза, моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът Р./Б./ ЕАД не е представил
отговор, както и не е ангажирал становище по въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства , намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 22.01.2019 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата на 04.02.2019 г. съгласно положения пощенски печат върху плика, с който
е изпратена, което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК.
Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и, като
първо се обсъдят оплакванията за
недопустимост на решението и при условие на евентуалност – оплакванията за
неправилност.
Оплакването за недопустимост е
свързано с възражение за местна неподсъдност на делото, а оттук и с
разглеждането на делото от недопустим съд.
В тази връзка от данните по
делото се установява, че исковата молба от Р./Б./ЕАД срещу ответника А.В. е подадена на 26.09.2016
г.пред Окръжен съд Пловдив, в резултат на което се е образувало търг.дело
№627/2016 г. С исковата молба е
предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.417,т.2 и чл.415 от ГПК, породен от търговска сделка,
съгласно чл.286 и чл.287 от ТЗ.
Видно от исковата молба,
посочен е адрес на ответника за призоваване –гр.Ч.,ул.М. №1А. Съдът е
разпоредил да се връчат преписи от исковата молба и приложенията към нея на
посочения адрес на ответника с разпореждане от
29.09.2016 г., с което е дадена възможност на ответника да представи
писмен отговор в двуседмичен срок и са указани правата, задълженията и
преклузиите във връзка с отговора.
На 06.10.2016 г. от ищеца е
постъпила молба, че е пропуснал да приложи справка по чл.366 от ГПК към
исковата молба. Към молбата е приложил и справка с препис за ответника. С
разпореждане от 07.10.2016 г. съдът е изпратил на ответника молбата за отговор
в двуседмичен срок, ведно с приложения препис към нея, като е посочил, че същата
е неразделна част от исковата молба.
Съобщенията, с които са
изпратени до ответника исковата молба и приложенията към нея, а впоследствие и
справката по чл.366 от ГПК не са връчени на ответника на посочения в исковата
молба адрес. Изготвена е служебна справка за постоянен и настоящ адрес на
ответника, от която се установява, че постоянният му адрес е този , посочен в
исковата молба. Настоящият му адрес е в гр.К., където са изпратени съобщения,
но и там не е намерен.
С разпореждане от 02.12.2016
г. съдът е разпоредил да се изпрати повторно съобщение до ответника, а на
09.12.2016 г. съобщението да се връчи на двата адреса чрез залепване.
Уведомление е залепено на постоянния адрес в гр.Ч. на 19.12.2016 г., в резултат
на което са получени исковата молба и допълнителната молба, ведно с
приложенията към тях, на 03.01.2017 г.
от адвокат Т.Д. /упълномощена/. Залепване по смисъла на чл.47,ал.1 от ГПК в
гр.К.е осъществено на 15.12.2017 г.,
като в двуседмичен срок няма данни да са се получили съдебните книжа. Това
обстоятелство и не е удостоверено от длъжностното лице.
С разпореждане от 31.01.2017
г. съдът е разпоредил на адвокат Д. с оглед обстоятелството, че е
упълномощена, да представи доказателства
за представителните и права по отношение на ответника в три дневен срок. Указал
и е, че при непредставяне на доказателства в указаната насока, ще се приеме, че
ответникът не е получил съдебните книжа и ще се пристъпи към процедура по
чл.47,ал.6 от ГПК. Съобщението за разпореждането е връчено на адвоката на 06.02.2017 г.
На 03.02.2017 г. е подаден по
пощата отговор, като в т.2 от отговора е
направено възражение за неспазена местна подсъдност. Към отговора е приложено
пълномощно от 19.02.2016 г. , с което ответникът упълномощава
адвокат Д. да го представлява , като
подаде възражение пред заповедния съд по повод издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№16/2016 г., както и пред който и да е
съд, като подава отговор срещу искова молба ,подадена по повод депозираното заявление,
както и да го представлява по образуваното дело до окончателното му свършване,
както и да го представлява по изпълнителните дела, образувани в резултат
на изпълнителния лист по заповедното
производство.
На 09.02.2017 г. е постъпила
молба, ведно с пълномощното от 19.02.2016 г.
Така несъмнено се установява,
че пълномощникът е имал надлежна представителна власт да подаде отговор, както
и да представлява ответника в образуваното производство по чл.422 от ГПК във
връзка с издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№16/2016 г. до окончателното му свършване, както към момента на
образуване на делото,така и към момента на получаване на съдебните
книжа/релевантният момент/. Същите са връчени и получени редовно и от датата на
която е станало това - 03.01.2017 г. е
започнал да тече двуседмичният срок,
посочен в съобщението и закона. В този двуседмичен срок не е подаден отговор.
Това е станало след изтичането му – на 03.02.2017 г.
Към този момент е действала
разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК, според която възражение за неподсъдност на делото може да
се прави само от ответника и най-късно в срока на отговор на исковата молба.
При действието на тази нормативна уредба и при положение, че отговорът е
подаден след изтичане на този срок възражението за местна неподсъдност се явява
просрочено.
В случая страните не спорят,
че възражението за местна подсъдност е просрочено, но жалбоподателят се
позовава на чл.7,пар.1 от Директива 93/13/ЕИО, като счита , че същата следва да намери приложение и при
процесуалните норми, касаещи подсъдността при потребителски спорове, като се
приложи по-благоприятният процесуален закон относно срокът за възражение за
местна неподсъдност. В случая това е разпоредбата на чл.119,ал.2.
Съгласно посочената разпоредба
от директивата, държавите-членки осигуряват, че в интерес на потребителите и
конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на
употребата на неравноправни клаузи в договори , сключени между потребители и продавачи
или доставчици.
Тази разпоредба, а и
директивата изобщо, защитават
потребителите, какъвто е настоящият случай. Те са в положение на
по-слабата страна спрямо продавача или доставчика, тъй като приемат
предварително установени условия от продавача или доставчика, без да
могат да повлияят върху съдържанието им. Следователно подлежат на защита.
Съгласно целите на директивата, необходима е външна намеса, като
съдилищата трябва да разполагат с
адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на
неравноправни клаузи в потребителски договори. Така съдът служебно е длъжен да
провери неравноправния характер на договорни клаузи, т.е. да прецени материално
правни норми. Това задължение е и за
въззивният съд, който при проверка на правилността на първоинстанционното
решение следва да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Възражението срещу местната
неподсъдност е с процесуален характер и е уредено в националния процесуален
закон. Директивата не предвижда специална регламентация относно местната
подсъдност. Възможността за по-дълъг срок на възражението за местна подсъдност,
както твърди жалбоподателят, не оказва влияние върху основната цел на
директивата - предотвратяване на
употребата на неравноправни клаузи в потребителските договори, тъй като всеки
съд е длъжен да провери неравноправния характер на договорни клаузи, независимо
дали има или няма направено възражение в тази връзка. Ето защо , по-дългият срок
на възражението по чл.119,ал.2 от ГПК не
съответства на целите на директивата и не се явява подходяща и ефективна мярка по смисъла на директивата. Оплакванията
в тази връзка се явяват неоснователни и не следва да се уважават. Постановеното
решение не е недопустимо, както твърди жалбоподателят, поради което не следва
да се обезсилва, а следва да се пристъпи към преценяване на правилността му.
Банката ищец твърди, че има
вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 20.11.2012 г., сключен с
ответника, за сумата 41 320 лв. Кредитът е усвоен, а крайният срок на погасяване на задължениета по него е 05.11.2022 г. - чрез 120
месечни погасителни вноски, дължими на 5-число на съответния месец,
платими от 05.12.2012 г. до 05.11.2022 г. Размерът на на анюитетната вноска, дължима за първите 12
месеца, е 501,33 лв., а след изтичане на този срок - 521,51 лв.
Твърди, че в договора е уговорено
възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит. Съгласно чл.4.1,
кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 8% на годишна
база, за първите 12 месеца от датата на усвояване на кредита. След изтичане на
този срок заплаща лихва в размер на 6-месечен Софибор плюс 6,366 пункта
надбавка, като стойността на 6-месечния Софибор е определена за 29.08.2013 г. Лихвата в частта 6-месечен Софибор се
преизчислява и променя от банката два пъти годишно - на 01.03. и на 01.09.
Преизчисляването се прави съгласно стойността, обявена на страницата на БНБ.
Твърди, че страните са уговорили и обезщетение
за забава при заплащането на дължими вноски по кредита-наказателна лихва в
размер наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху
забавената главница за времето от забавата до окончателното изплащане.
Твърди ,че е изпълнила своите договорни
задължения, както и че ответникът е изпаднал в забава по отношение заплащането
на погасителните вноски. Не са заплатени
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2015 г. до 05.11.2015
г./седем месечни вноски/, което представлява неизпълнение на договорни
задължения по чл.8.1. Съгласно разпоредбата, неплащането на която и да е вноска
или част от вноска по кредита за повече от 31 дни от съответната дата на
дължимо плащане, представлява неизпълнение. Позовава се на чл.9.2, съгласно
който при неизпълнение банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, както и на изпратено писмо до ответника с изх.№001-117244 за
обявяване на предсрочната изискуемост, получено на 30.11.2015 г. от
пълномощник-колега на длъжника. На тази дата е извършено осчетоводяване на
предсрочна изискуемост.
Твърди, че банката е предпиела действия
за събиране на вземането си по договора за потребителски кредит,като е подала
заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, в резултат на което е образувано
ч.гр.д.№16/2016 г. по описа на РС Чепеларе. Издадени са заповед за незабавно изпълнение №8 от
03.02.2016 г. и изпълнителен лист от
същата дата.Въз основа на тях е образувано изпълнително дело №115/2016 г. по
описа на ЧСИ Т. В..След получаване на
покана за доброволно изпълнение по делото е
депозирано възражение в законноустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. Така се е стигнало до образуване на
насотящото дело с правно основание по чл.422 от ГПК.
Ответникът
оспорва исковата молба, като счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
че процесният договор е недействителен по смисъла на чл.22 във вр. с чл.11,ал.1
от ЗПК, тъй като не е съставен на разбираем за кредитополучателя език, че
клаузата на чл.4.6 от договора, както и всички клаузи за наказателни надбавки,
противоречат на чл.33,ал.2 от ЗПК и са нищожни, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи, за наличието на
които и съдът служебно извършва проверка. Възразява,че кредиторът е изправна
страна по договорното правоотношение, тъй като в нарушение на чл.14,ал.1 и ал.2
от ЗПК не го е уведомявал за измененията на лихвените проценти. Счита, че не
дължи лихва в по-голям размер от фиксирания лихвен процент 8% и всички лихвени
проценти над 8% са недължими на ищеца.
В подкрепа
на становищата си страните са ангажирали доказателства. Представили са писмени
доказателства, както и е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Приложено е заповедното
производство.
По делото
е приложен договор за потребителски
кредит между страните,от който се потвърждават изложените факти в исковата
молба относно сключването му и клаузите за лихви, неизпълнение и предсрочна
изискуемост. Неразделна част от този договор
е погасителен план, в който са посочени ежемесечните погасителни вноски.
Представено е и писмо с изх.№001-117244 относно предсрочна изискуемост,
в което е посочено, че за периода 04.05.2015 г. - 26.11.2015 г. не са платени
дължимите месечни вноски по кредита. Тъй като това представлява случай на
неизпълнение, се обявява предсрочна изискуемост , като задълженията към
26.11.2015 г. са в размер на 35 115,14 лв., от които 33 806,53 лв. главница и 1308,91 лв.
лихва. Видно от известие за доставяне, приложено към писмото, писмото е
адресирано до ответника на адрес
гр.Ч.,ул.М.№1А. Същото е получено на 30.11.2015 г. от Д.Д.,колежка,
съобразно реквизитите на известието.
Приложено
от ищеца е извлечение от сметката на ответника по процесния договор за кредит.
Назначена
е съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации съдът възприема като
компетентно изготвени. От тях се установява как са отразени просрочените
задължения на длъжника в счетоводството на банката към 02.02.2016 г. и към
датата на изготвяне на заключението, каква част
от тях са с редовно настъпил падеж преди обявяване на предсрочната
изискуемост, как е изчислена наказателната лихва и какъв е броят на дните
просрочие, какви плащания са постъпили
след 02.02.2016 г., какъв е размерът на задълженията, ако се приеме, че предсрочната
изискуемост настъпва с датата на връчване на исковата молба на ответника. По
искане на ответника са изготвени и собствени изчисления на база чл.4 от
договора за определяне на размера на 6-месечния Софибор и изчисляване на
дължимата договорна лихва и общия и размер до датата на подаване на исковата
молба, за размера на наказателната лихва
, за задълженията по договора при положение, че се начислява договорна лихва в
размер на 8%.
По искане
на ответника е изготвено и допълнително заключение за това дали в
претендираната главница са включени и начислени лихви, начислявани ли са
едновременно наказателни и
възнаградителни лихви, както и да се просреди как са се формирали
претендираните суми от първата вноска и се посочи лихвеният процент, който се
прилага за всяка една вноска. Поискано е и да се направят изчисления във
варианти: да се изчисли размерът на дълга с лихвен процент 8% до настъпване на
предсрочната изискуемост и с наказателна лихва след този момент, както и да се посочи
какъв би бил размерът на дължимата лихва, ако след настъпване на
предсрочната изискуемост остатъкът от главницата би бил обложен със законната
лихва.
Въз основа
на така събраните доказателства следва да се прецени дали са налице
неравноправни клаузи в договора, тъй като са налице оплаквания във въззивната
жалба в тази връзка.
Несъмнено
между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, който
представлява търговска сделка, както е посочено по –горе в мотивите. Ответникът е физическо лице, има качеството
на кредитополучател. Съгласно чл.1 от договора, кредитът се сключва за
потребителски нужди. Ето защо, ответникът има и качеството на потребител, сключил е договора извън рамките на професионалната му и
търговска дейност по смисъла на чл.9,ал.3 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/ и пар.13, т.1 от
ДР на Закон за
защита на потребителите/ЗЗП/. Затова в отношенията между страните по договора следва да намерят приложение специалните закрилни норми за защита на лицето. Следва да се приложи и ЗЗП,доколкото в този закон е транспонирана Директива
№93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи.
Първото възражение на кредитополучателя е, че сключеният договор
е недействителен по смисъла на чл.22 във връзка с чл.11,ал.1
от ЗПК, тъй като не е съставен на
разбираем за него език. Несъмнено
договорът е сключен на български език, а от данните по делото се установява, че
кредитополучателят е с юридическо образование. Ето защо не може да се приеме
тази теза,че договорът е на неразбираем език за кредитополучателя. Що се касае
до съдържанието на сключения договор, следва да се приеме, че в него се
съдържат клаузи със задължителното
съдържание по чл.11,ал.1,т.7-12 от ЗПК, вкл. за
възнаградителни и наказателни лихви. Уговорките по тези лихви следва да
се преценят и в съответствие със ЗЗП .
Съгласно
общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в договор, сключен
с потребител, неравноправни са клаузите в негова вреда, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Клаузите следва да са уговорени неиндивидуално на основание чл.146 ЗЗП. В
разпоредбата са посочени и различни хипотези за тези клаузи.
Изключение
от горното правило, отнасящо се до договорите, с които се предоставят финансови
услуги, какъвто е процесният случай, се съдържа в чл.144 ал.2 ЗЗП. Съгласно чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени
без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги при условие,
че е поел задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в
7-дневен срок и другата страна по договора да има правото незабавно да прекрати
договора. Друго условие, което е приложимо само при безсрочните договори, е
поемането на задължение от търговецът в тридневен срок да информира потребителя
за промените и потребителят да има правото да прекрати договора - чл.144, ал.2
т.2 ЗЗП.
В
конкретния случай не е налице
изключението в закона при положение ,че не е уговорена между страните
възможността за прекратяване на договора при промяна на лихвените условия. Ето
защо, следва да се пристъпи към общия принцип и посочените хипотези за
неравноправност.
В чл.4
от сключения договор са уговорени лихви.
Така за ползвания кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва, както следва:
-по чл.4.1
за първите 12 месеца заплаща фиксирана годишна лихва в размер 8%,
-по чл.4.2
след изтичане на 12 месечния период заплаща годишна лихва в размер на 6-месечен Софибор + 6,366 пункта
надбавка, като стойността на
6-месечен Софибор е определна за 29.08.2013 г.-два работни дни преди
01.09.,
-по чл.4.2.1
лихвата в частта на 6-месечен Софибор се
преизчислява и променя от банката два пъти в годината-на 01.03. и на 01.09.,
преизчислението е на база
стойността на 6-месечен Софибор,
обявена на страницата на БНБ, два работни дни преди 01.03. и 01.09., лихвата се прилага за следващата
рпадежна дата,банката поддържа на интернет страницата си информация за прилаганите от нея стойности.
След
промяната на лихвата банката изготвя нов погасителен план за дължимите
анюитетни вноски, който се предоставя при поискване от кредитополучателя, както
и му предоставя информация за промените
в лихвения процент и размера на ползвания от него кредит след всяко
преизчисляване на лихвата.
Съгласно
чл.4.6, при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят
дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата.Към датата на сключване на договора лихвеният процент е в размер на 18%.
Първо, следва
да се прецени дали договорните клаузи за лихви са индивидуално договорени или
не. В чл.146,ал.2 ЗЗП е посочено , че неиндивидуално уговорените клаузи са
тези, които са изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Особено това се отнася до случаите на договор при Общи условия. Когато
търговецът счита , че определено условие е индивидуално уговорено , тежестта на
доказването му тежи върху него. В случая
е безспорно, че процесният договор е сключен при Общи условия. Съгласно
чл.12,т.1, с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е
получил Общите условия, както и че
същите се прилагат в отношенията между страните. Клаузите за лихви не са индивидуално
договорени.
На следващо
място, установява се, че уговорените
клаузи по чл.4.1,2 и 3, т.нар. редовни или възнаградителни лихви, могат да се
изменят едностранно от банката – в частта за 6 -
месечният Софибор, който е обективен пазарен индекс. Промяната става два пъти в
годината, като в договора са фиксирани моментите и начинът, по които става това. Т.е. установява се
автоматизъм на промяната. Има възможност в съответствие с посочения индекс
лихвите да могат да се намаляват или увеличават. Ето защо, тези клаузи не
поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие,
чието изпълнение зависи единствено от неговата воля – хипотезата на чл.143,т.3
ЗЗП, не дават възможност на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание - т.10 от посочената разпоредба , не позволяват на търговеца
едностранно да променя условията на
договора без основание – т.11 , не довежда
до увеличение на цената на договора, без
да има право кредитополучателят да се откаже от него – т.12.
Уговорената наказателна лихва за забава е наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 пункта. Тази лихва има
неустоичен и наказателен характер.
Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП ,
неравноправна е клауза ,която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е
индивидуално договорена.
Съгласно практиката на СЕС/решение от
14.03.2013 г. по дело с-415/2011-пар.74/ при преценка на прекомерността съдът следва да изследва националните правни
норми, които следва да се приложат за правоотношенията между страните при липса
на уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с
потребители договори от този вид , и от
друга страна , размера на определената
лихва за забава спрямо този на законната лихва , за да се провери дали с
определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея
в съответната държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за постигането
на тези цели. На тази база уговорената наказателна лихва при забава на плащанията -10 пункта е
съобразена с регламентираната в
подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични задължения по
смисъла на чл.86 от ЗЗД и чл.309а,ал.1 от ТЗ, възлизаща на 10 пункта над основния лихвен процент. Следователно не е прекомерно уговорена. В
съответствие е и с чл.33,ал.2 от ЗПК.
Ето защо , договорните клаузи за
възнаградителни и наказателни лихви не са неравноправни клаузи по съображенията,
изложени по-горе, респ.не са нищожни, като се имат предвид специалните закрилни
норми в ЗЗП и ЗПК.
Установява се, че длъжникът е в забава , считано от 05.05.2015 г. и от този
момент е спрял да погасява месечните си
вноски. Поради това банката е пристъпила
към обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита.
В чл.9.2 от договора е предвидена
възможност за обявяване на предсрочна изискуемост при неизпълнение, а в чл.8 са
уредени случаите на неизпълнение,включително при просрочие на която и да е
вноска по кредита повече от 31 дни от датата на съответното дължимо плащане.
При така установените просрочие и
договорни клаузи се установява
обективният елемент от фактическият състав на чл.60,ал.2 от Закон за кредитните
институции. Субективният елемент изисква писмено уведомяване на длъжника, че е упражнено
правото на предсрочна изискуемост при доказателствена тежест за ищеца в
производството по
чл.422 от ГПК. По делото е приложено писмо с изх.№001-117244, както и известие
за доставянето му. Писмото е изпратено до длъжника на постоянния му адрес. Този
адрес е посочен и в процесния договор за потребителски кредит, вкл. посочено е,
че това е и адрес за кореспонденция при изписване на страните по договора.
Съгласно чл.12.9, страните са уговорили,че всички уведомления и изявления във
връзка с договора ще се считат получени от кредитополучателя, ако достигнат до
адреса за кореспонденция в договора. Ето защо и с получаването на писмото от
колега на 30.11.2015 г. следва да се приеме, че се установява и субективният
елемент. Т.е. настъпила е твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Относно размера на задълженията по
кредита следва да се вземат предвид констатациите на съдебно счетоводната
експертиза, които са обективни и компетентно изготвени. От тях се установява,
че към 30.11.2015 г. просрочената
главница е в размер на 33 806,53 лв.,формирана от непогасени главници за периода 05.05.2015 г.-
05.11.2015 г. в размер на 1 723,05
лв. и остатъчен размер от 32 083,48 лв.
Същият размер е главницата и към 02.02.2016 г., към който момент са
изчислени задълженията по заповедното производство,образувано на 03.02.2016 г.
Изчислени са и договорните лихви, които към 02.02.2016 г. са 1 392,61 лв.,
както и наказателните лихви – 1 123,95
лв. Тези суми са предмет на заповедното производство. При положение, че е
настъпила предсрочна изискуемост и че същите не са погасени,те са дължими.
Затова и предявеният установителен иск
по чл.422 от ГПК следва да се уважи.
Въз основа на гореизложеното следва да
се посочи, че оплакванията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното
решение се явяват основателни. Преценявайки възраженията за неравноправни
клаузи и за нищожност, въззивният съд
достига до извод за основателност на предявения установителен иск, което
налага и потвърждаване на постановения диспозитив от първата инстанция.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен
съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №37 от 17.01.2019
г., постановено по търг.дело №627/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.