Решение по дело №2499/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от Н. К., гражданин на Украйна, с посочен настоящ адрес гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 1, като майка и законен представител на детето Л. К., подадена чрез адв. А., против заповед №ЗСПД/Д.В/27465/10.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във вр. чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-В/27465 от 01.10.2024г. е отказано на жалбоподателката отпускане на еднократна помощ за едно дете на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществени нарушения на административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят се позовава на ЗСПД, Конвенцията на ООН за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление със задължителни указания.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А. поддържа жалбата. По съществото на спора излага съображения за нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаване на заповедта. Счита, че неправилно административният орган е приел, че не е налице право на получаване на помощта в друг закон или международен акт, в който Република България е страна, т.к. от една страна в Закона за социалното подпомагане се посочва, че чужденците с временна закрила имат право на социално подпомагане, а съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето всички държави са длъжни да третират децата без каквато и да е дискриминация, включително правото им на жизнен стандарт застъпено в чл. 27. Тази Конвенция на ООН е ратифицирана с решение на Великото народно събрание на 11.04.1991г. В чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето гласи, че страните, подписали Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в нея на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато й да е дискриминация. Тези права включват и правото на жизнен стандарт. Тоест налице е международен договор, по който РБ е страна. В чл. 3 от Конвенцията са застъпени висшите интереси на децата без значение от пол, раса, гражданство, религия и т.н. В Закона за закрила на детето изрично се посочва, че държавата защитава и гарантира основните права на децата във всички сфери на обществения живот, на всички деца без значение на техния статут, страната и гражданството им. В чл. 14 от Конституцията на РБ се сочи, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Така, поради прякото приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето и противоречието на Закона за семейни помощи за деца с Конституцията и основни принципи по Закона за закрила на детето, Закона за социалното подпомагане, както и Закона за убежището и бежанците в чл. 39, ал. 1, т. 4, моли да се приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократната помощ на ученичката записана в първи клас. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" –Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че отказа е постановен при правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Административен съд - Варна, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено от жалбоподателят заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/27465 от 01.10.2024г. с искане като гражданин на Република Украйна, спрямо когото е предоставена временна закрила като бежанец на територията на Р България, да и бъде отпусната еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за малолетното й дете. Към заявлението е приложено удостоверение от ОУ "Цар Симеон І"- Варна, в което е посочено, че детето е записано като ученик в първи клас. Приложена е карта на чужденец с [ЛНЧ] с предоставена временна закрила на територията на Р България с посочено придружаващо я малолетно дете с посочен настоящ адрес гр.Варна, [улица], ет.2, ап.1. Със Заповед №ЗСПД/Д.В/27465/10.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В мотивите си административният орган е приел, че са налице обстоятелства, изключващи исканата помощ от заявителя, изразяващи се в липса на сключен между Република България с Република Украйна спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.10.2024 г., като е оспорена на 23.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата като подадена в законоустановения 14 дневен срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването е процесуално допустима

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и целта на закона, съдът приема, че е издадена при съществено противоречие с тях, което води до нейната незаконосъобразност.

Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателката е записано в първи клас на училище през учебната 2024/2025 г., не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателя няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Република Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, тъй като няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателя еднократна помощ. В чл. 47, ал. 1 от КРБ е прогласено задължението на държавата да подпомага децата до навършване на пълнолетието им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от КРБ гласи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Съгласно чл. 51, ал. 1 от КРБ че гражданите имат право на социално подпомагане, като разпоредбата не предвижда ограничение за чужденците, следователно се прилага и по отношение на тях. Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред други закони, които са в противоречие с нея. Страните по Конвенцията са длъжни да зачитат и осигуряват правата, предвидени в нея, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация по различни основания като раса, пол, религия и други. Конвенцията ясно поставя интересите на детето на първо място във всички действия, които ги засягат, независимо дали са от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата или други правителствени органи. Страните по Конвенцията са задължени да осигурят на децата необходимата закрила и грижи за тяхното благосъстояние, като вземат предвид и правата на техните родители или законни настойници. Едно от основните права, установени от Конвенцията, е правото на подходящ жизнен стандарт, включващ физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие на детето. Страните следва да предприемат необходимите мерки, включително предоставянето на материална помощ, за да гарантират това право на децата.

Съгласно Директивата 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите-членки по Директивата трябва да осигурят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Приложил е доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева, а съобразно приложения договор за правна защита и съдействие е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, за което дължимите разноски за него са в минимален размер 1000. 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност съдът приема за неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд- Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. К., гражданин на Украйна, с посочен настоящ адрес гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 1, подадена чрез адв. А., заповед №ЗСПД/Д.В/27465/10.10.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/27465 от 01.10.2024г. в 14 – дневен срок от получаване на решението, съобразно задължителните указания по приложението на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. Д. А. сумата от 1000 лв. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на Н. К., гражданин на Украйна, с посочен настоящ адрес гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 1 сумата в размер на 10. 00 (десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.