Номер 54529.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20204400500665 по описа за 2020 година
Въззивно обжалване.
С решение №292/ 18.06.2019г. по гр.д.№ 2408/ 2018г. Районен съд-
Ловеч отхвърля като неоснователен и недоказан предявеният от ЕТ „***“
срещу ЧСИ В.Л. П. с район на действие Окръжен съд-Ловеч ,иск с правно осн.
Чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане
на сумата 10600лв. –частичен иск от сумата 15 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи за периода от 19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 2013***0400388
по описа на ЧСИ В. П. ,изразяващи се в противозаконно отстраняване на
ищеца от владение на собственото му недвижимо имущество –две сгради
,находящи се в гр.Луковит.
Това решение е съобщено на ЕТ „***“ на 16.07.2019г.,откогато тече
двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 10.07.2019г. е подадена въззивна жалба от ЕТ „***“ срещу това
решение на РС-Ловеч . Впоследствие ,на 08.04.2020г. е подадено и
допълнение към въззивната жалба .
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения
в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното
1
решение и какво е искането, подписана е от жалбоподателя. Представен е бил
препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна - ЧСИ В.Л. П.,чрез пълномощника
му адв. Николай Я..Според него въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба,с допълнението към нея , а и с писмения отговор не
са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията
на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от
ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Ловеч е
постановил едно валидно и допустимо, а по съществото на спора като
краен резултат и правилно решение ,макар да се налага Плевенски
окръжен съд да изложи по –различни мотиви от тези на РС-Ловеч.
Настоящото исково производство е образувано на осн. чл. 74 ,ал.1 от ЗЧСИ
за ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ В.Л. Петков за вреди
,които се твърди че е причинил на ЕТ „ *** „ при изпълнение на своята
дейност по изп.дело № 2013***0400388 .Конкретните неправомерни действия
на ЧСИ които са посочени в исковата молба ,като намиращи се в пряка
причинна връзка с причинени на ищеца вреди са следните :
извършване на 19.11.2015г. на опис на сграда с идентификатор
№44327.502.9803.3 и на сграда с идентификатор №44327.502.9803.4
в който опис е посочено ,че поради неосигурен достъп са били
сменени ключалките с ключар , описаният имот е бил оставен за
управление на „Банка Пиреос България „ АД ,която е била
определена и за пазач на имота ,като се твърди ,че описът е бил
извършен след нередовно уведомяване на ЕТ „ *** „ за неговото
предстоящо извършване , а посочените по –горе действия по
назначаване на банката- взискател по изпълнителното дело за пазач
на имота били в нарушение на чл. 486, ал.1 от ГПК.
За да твърди ,че е налице нередовно уведомление за насрочения за
19.11.2015г. опис на имота , ищцата се позовава на влязлото в сила съдебно
решение № 134/ 25.06.2018г. на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ х565/ 2017г.
с което е било отменено Постановление за възлагане на гореспоменатите
сгради ,които са собственост на ЕТ „ *** „.
Плевенски окръжен съд констатира ,че действително по делото на РС-
Ловеч е приложено заверено копие от решение № 134/25.06.2018г. по гр.д.№
565/2017г. на ОС-Ловеч с което се отменят действията на ЧСИ В. П. с район
на действие ЛОС по изпълнително дело № 2013***0400388, обективирани в
2
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016г.
Вярно е и това ,че в мотивите на въпросното решение на Ловешки окръжен
съд е прието ,че един от пороците на действията на ЧСИ П. ,довели до
издаване на отмененото Постановление за възлагане е „ненадлежното
уведомяване на третата страна по изп.дело 2013***0400388 на ЕТ „ *** „ ,тъй
като същата в нарушение на процесуалния закон и задължителната съдебна
практика на ВКС не е търсена в рамките на един месец , а е била търсена в
рамките само на 17 дни от 14.10.2015г. до 31.10.2015г. „
По този повод , следва да се съобрази ,че съгласно чл. 297 от ГПК влязлото
в сила решение е задължително за всички съдилища в Република България ,но
за правилното зачитане на силата на присъдено нещо следва да се има
предвид и нормата на чл. 298 от ГПК ,която определя пределите на
действие на решението от която се налага извод, че силата на присъдено
нещо не се формира за мотивите на това решение , а само за неговия
диспозитив в който следва да намери отражение решението на съда по
съществото на правния спор с който е сезиран .В конкретния случай това по
което решението 134/25.06.2018г. по гр.д.№ 565/2017г. на ОС-Ловеч формира
сила на присъдено нещо ,която следва да бъде зачетена и от настоящия съд е
единствено по въпроса за законосъобразността на обжалваното
Постановление за възлагане от 01.09.2016г. С въпросното решение е
прието ,че това Постановление е незаконосъбразно и по тази причина то е
отменено и с това правно положение следва да се съобразят всички съдилища
, учреждения и общини в Република България . Не е формирана ,обаче, сила
на присъдено нещо по въпроса надлежно ли е било извършено
уведомяването на ЕТ „ *** за описа на имота ,насрочен за 19.11.2015г.
В това отношение Плевенски окръжен съд не е обвързан от приетото в
мотивите на соченото решение на Ловешки окръжен съд за нередовно
уведомяване на ЕТ „ *** и по –конкретно с извода на ЛОС ,че неправилно е
била приложена от ЧСИ нормата на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК.
Плевенски окръжен съд може , а и следва да извърши самостоятелна преценка
дали въпросното уведомяване е надлежно и законосъобразно или не .
По друг начин би стоял въпросът ,ако ищцата претендираше вреди по чл. 74
от ЗЧСИ ,твърдейки ,че те произтичат именно от незаконното Постановление
за възлагане на имота от 01.09.2016г.,но това не е така.
В т.вр. следва най-напред да се посочи ,че процесното действие по
уведомяване на ЕТ „ ***“ за предстоящия опис на недвижимия имот на
19.11.2015г. е извършено при действието на старата редакция на чл. 47 , ал.1
от ГПК / преди изменението с бр. 86 от 2017г. на ДВ/ в която стара
редакция не беше налице изричното изискване ответникът да бъде търсен на
посочения по делото адрес в продължение на един месец . Едва с
изменението на чл. 47, ал.1 от ГПК с бр. 86 от 2017г. на ДВ беше въведено
изричното изискване ответникът да бъде търсен в продължение на един месец
3
на посочения по делото адрес и само в случай ,че не бъде открит през този
месец ,тогава да се пристъпи към залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия , а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата
или на видно място около нея. Вярно е и това ,че дори преди въпросното
изменение с бр. 86 от 2017г. на ДВ на чл. 47, ал.1 от ГПК , беше създадена
съдебна практика на ВКС по приложението на този законов текст ,която
приемаше ,че следва връчителят на съобщението да направи най-малко три
посещения на адреса по различно време и в рамките на един месец ,но и тук
следва да се отбележи ,че тази практика се отнася само и единствено до
случаите в които се касае за ответник –физическо лице , а не и до
случаите при които ответник ,респ. длъжник или ипотекарен длъжник е
търговец . В настоящия случай следва да се отчете тази особеност ,че
ипотекарния длъжник има качеството на Едноличен търговец с фирма „ ***“
,поради което по отношение на него следва да намери приложение
специалният ред за връчване на съобщения на търговци и юридически
лица ,посочен в чл. 50 от ГПК.Когато се касае за търговец , който по силата
на закона има изрично вписан адрес на управление в търговския регистър ,не
е необходимо търсене на търговеца ,респ. на негов служител или работник в
продължение на един месец ,тъй като необходимостта от вписване на адрес на
управление на търговеца в търговския регистър произтича именно от нуждата
да се гарантира ефективна връзка на всички трети лица с търговеца,като
полагането на дължимата грижа за собствените работи от страна на търговеца
в отношенията му с трети лица , в т.ч. и с ЧСИ предполага на вписания адрес
на управление, през обичайното работно време, да има поне един работник
или служител ,ако не е там законният представител на търговеца, който да
приеме евентуални съобщения ,които се налага да бъдат връчени на този
търговец. В т.см. съдът съобрази и известната нему съдебна практика на
ВКС в която се приема ,че „няма законово изискване в този текст за
посещение на адреса на управление няколко пъти в продължение на около
месец и за допълнителен акт на съда с който да разпорежда залепване на
уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК „ . Така постановява напр. определение
№ 398 /03.07.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2823/2014г. ,което както се вижда е
постановено при старата редакция на чл. 47 , ал.1 от ГПК ,но пък в
редакцията на чл. 50 от ГПК, касаеща връчването на книжа на търговци и
юридически лица няма промяна в това отношение и тя винаги е била
тълкувана и прилагана по същия начин.
В конкретния случай от документите в изпълнителното дело става ясно,че
уведомяването на ЕТ „ ***“ за предстоящия на 19.11.2015г. описа на имота е
било възложено от ЧСИ В. П. на неговия колега в гр.София – ЧСИ М.Б. ,като
в изпълнение на това възлагане адреса на управление на ЕТ „ ***“ в
гр.София , ул.*** е бил посетен от служител на ЧСИ Б.- М.П. ,който е
посочил ,че при посещенията си на адреса не е открил служител на
фирмата ,който да получи документа- уведомлението за преобразувано
на делото и за опис на недвижимо имущество,поради което е залепил
уведомление на този адрес и е пуснал екземпляр от него в пощенската
кутия на ЕТ. В описанието на обстоятелствата при които е залепено
4
уведомлението са посочени четири посещения на адреса –на 30.09.2015 г.; на
14.10.2015г. ; на 25.10.2015г. и на 31.10.2015г. в различни часове на деня.
Както се вижда от писмото с което е възложено от ЧСИ П. на ЧСИ М.Б.
връчването на процесното уведомление,то е получено/ заведено в
канцеларията / от М.Б. едва на 01.10.2015г. с оглед на което действително
няма как да се приеме ,че връчителят е посетил адреса и на 30.09.20915г.
,както е посочил в обстоятелствата по връчване на уведомлението , но
останалите три посещения на адреса на ЕТ в никакъв случай не са
опровергани и съдът приема ,че те действително са били извършени от
връчителя на посочените от него дати и часове при което не е бил
намерен служител на фирмата на когото да бъдат връчени. Както се
посочи по -горе ,доколкото се касае за търговец ,то дори едно посещение на
адреса на управление на търговеца ,което да е надлежно удостоверено от
връчителя да е било извършено и при това да не е бил намерен служител или
работник ,който да получи уведомлението , то това пак би било напълно
достатъчно за да се приложи чл. 50, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК
и да се пристъпи към залепване на уведомление на адреса на управление и
пускането му в пощенската кутия на търговеца. В т.см. Плевенски окръжен
съд намира ,че връчването на процесното уведомление е било надлежно
извършено при спазване на нормата на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал.1
от ГПК ,т.е. това действие не е опорочено и правилно е счетено от ЧСИ В.
П. ,че ЕТ „*** „ е надлежно уведомена за предстоящия на 19.11.2015г.
опис на ипотекирания недвижи имот.
Оттук вече се променя и преценката на съда за законосъобразността на
извършения опис на 19.11.2015г. и извършената при него смяна на
ключалките и съпроводеното с това предаване на управлението на имота на
„Банка Пиреос България „ АД в резултат на което ипотекарният длъжник се е
оказал лишен от достъп до имота , от неговото ползване по предназначение,
заради което търси и имуществена отговорност от ЧСИ.
Между страните по делото,впрочем е безспорно ,че до тази дата -
19.11.2015г. процесният недвижим имот е бил във владение на
ипотекарния длъжник ЕТ „*** „ от което следва ,че именно
ипотекарния длъжник е бил пазач на имота ,като това положение е
продължавало още от времето когато е било висящо изпълнително дело
№ 102 / 2012г. по описа на СИС –Луковит и, а така също и значително
време след преобразуването му в изп.дело № № 2013***0400388 на ЧСИ
В. П..В т.см. очевидно е за съда ,че при движението на изпълнителното дело
,първоначално е била приложена нормата на чл. 486,ал.1 от ГПК ,която
въвежда принципното положение ,че когато се касае за започване на
изпълнение върху недвижим имот , имотът поначало се оставя във владение
на длъжника до извършване на проданта.
В конкретния случай такова е било положението с процесния недвижим
имот до 19.11.2015г. ,когато е променено и управлението на имота е било
предадено на „Банка Пиреос България „ АД. Тази промяна според съда, обаче
5
, е извършена именно в хипотезата на чл. 486,ал.2 от ГПК ,която предвижда
,че ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети
лица ,съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. От
приетото по-горе в мотивите на решението за това ,че е извършено надлежно
уведомяване на ипотекарния длъжник ЕТ „*** „ за датата на предстоящия
опис -19.11.2015г. и от отразеното в протокола за този опис ,че не се е явил
ипотекарния длъжник ,нито негов представител на описа на имота ,следва
извода ,че ипотекарния длъжник в чието владение се е намирал имота до
тази дата всъщност е създал пречки пред ЧСИ В. П. за извършване на
насрочените от него изпълнително действие ,като се е наложило да бъде
осигурен достъп до имота чрез ползване на ключар ,който да отвори
входа към имота за да стане възможно провеждането на описа и оценката
на този имот. При това положение действията на ЧСИ по промяна на пазача
на имота и предаване на управлението на лице ,различно от ипотекарния
длъжник се явяват правомерни според ПлОС.
Поради изложеното дотук ,Плевенски окръжен съд намира ,че не са налице
неправомерни действия на ЧСИ от които да са последвали претендираните от
ищцата вреди. Тя действително е била лишена от владението върху процесния
недвижим имот за сочения от нея период ,но това е било резултат от
правилното прилагане на нормата на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК
по отношение на уведомяването и за предстоящия опис на 19.11.2015г. ,както
и впоследствие на нормата на чл. 486,ал.2 от ГПК, даваща възможност за
предаване на управлението на имота на друго лице ,различно от длъжника в
случай ,че той не осигурява достъп до имота на ЧСИ и на трети лица при
насрочени изпълнителни действия срещу този имот.
При липсата на установени неправомерни действия на ЧСИ В. П. ,твърдени
в исковата молба , става безпредметно да се обсъжда и въпроса за това има
ли причинени вреди –дали те са под формата на damnum emergens или
lucrum cesans и в какъв размер са ,както и налице ли е причинна връзка с
такива неправомерни действия на ЧСИ.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че Ловешки
РС правилно е отхвърлил предявеният иск с правно осн. Чл. 45 от ЗЗД във вр.
с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 10600лв. –
частичен иск от сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от
19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № 2013***0400388 по описа на ЧСИ В.
П..
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за
тази инстанция ,които според представените доказателства за тяхното
извършване са в размер на 900лв.- адвокатско възнаграждение за адв.Н.Я..
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №292/ 18.06.2019г. по гр.д.№
2408/ 2018г. с което Районен съд-Ловеч отхвърля като неоснователен и
недоказан предявеният от ЕТ „***“ срещу ЧСИ В.Л. П. с район на действие
Окръжен съд-Ловеч ,иск с правно осн. Чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК
и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 10600лв. –частичен иск от
сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 19.11.2015г. до
19.06.2016г., причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело № 2013***0400388 по описа на ЧСИ В. П.
,изразяващи се в противозаконно отстраняване на ищеца от владение на
собственото му недвижимо имущество –две сгради ,находящи се в
гр.Луковит.
ОСЪЖДА ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр.София ,
ул.*** да заплати на ЧСИ В.Л. П. направените от него деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 900лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7