№ 291 / 3.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М., 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 684 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.М. е сезиран с жалба от Е.Г.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004816 издадено на 26.11.2018г. от Началник сектор ,,П. П." при ОДМВР - гр. М., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на по 50.00 лева за извършени нарушения по чл.104, ал.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда санкционираното лице оспорва изцяло вменените му нарушения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.Б., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и развива оплаквания в насока, свързана с незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,П. П." при ОДМВР - гр. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Районен съд - гр.М., при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 09.10.2018г., в 10:36ч. в гр.М., по ул.,,Гоцо Митов" се движел автомобил на жандармерията със специален режим на движение, който бил с включени светлинни сигнали и превозвал опасен товар. Зад него се движел автомобил на сектор ,,П. П." при ОДМВР - гр. М.. В него се намирали свидетелите В.В. и К.Д.. Непосредствено зад тях се приближил жалбоподателя Е.Б., управлявайки лек автомобил Ф. Г. с рег.№ XXXX . След като доближил колоната от автомобили, Б. направил опит да я изпревари. По време на маневрата, служител на жандармерията в изпреварвания автомобил направил жест с ръка да спре. Жалбоподателят обаче продължил маневрата си. Впоследствие поведение му било възприето от свидетелите В.В. и К.Д., които му подали светлинен и звуков сигнал. След като жалбоподателят успял да изпревари колоната, двамата свидетели го последвали и спрели. При извършената проверка било констатирано, че Б. е без поставен обезопасителен колан и неправомерно не е дал предимство на служителите от жандармерията.
Във връзка с констатираните нарушения младши автоконтрольор В. В. съставил на лицето АУАН, който му бил връчен лично на желбоподателя. Последният обаче отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля Алексанъдр Д.. Впоследствие жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу акта, което обаче не било уважено от административно наказващият орган, който издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото частично е било издадено при неправилно приложен материален закон.
Видно от показанията на разпитаните свидетели В.В., А.Д. и К.Д. е, че на въпросната дата и място, жалбоподателят Е.Б. е управлявал лек автомобил, движейки се зад колона от МПС със специален режим. При неправомерно предприета маневра ,,изпреварване" от същия, служител на жандармерията е подал сигнал с ръка, който не е бил възприет и това наложило служителите в сектор ,,П. П." при ОДМВР - гр.М. да последват и спрат Показанията и на тримата свидетели са напълно еднопосочни и непротиворечиви относно дейстивята на жалбоподателя по време и след извършената маневра. В подкрепа на техните твърдения са и обясненията на самия жалбоподател дадени в съдебно заседание и изложени в депозираното възражение срещу съставения АУАН. След неговото спиране обаче и по време на управлението на лекия автомобил обаче и тримата са възприели, че той е без поставен обезопасителен колан.
При така извършената преценка на събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че в частта, относно вменоното административно нарушение почл.104, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон. Правната норма, под която е бил подведен жалбоподателя, въвежда поведение, което се намира в съществен разрез с действително извършеното от дееца. Същата регламентира действие на водач на МПС при приближаване на такова със специален режим на движение, което се изразява в освобождаване на достатъчно място на пътното платно и спиране по необходимост. В случая фактическата обстановка, отразена в обжалваното наказателно постановление, не предполага такова местоположение на двете МПС - та, тъй като жалбоподателят се е движел зад колоната от автомобили със специален режим на движение. Доколкото е имало неправомерно поведение, то същото е следвало да бъде преценено на плоскостта на чл.104, ал.2 от ЗДвП, която забранява движение на автомобили зад такива превозни средства. В случая не е налице приближаване на МПС със специален режим на движение спрямо жалбоподателя, тъй като с извършване на маневра ,,изпреварване" и последваща сигнализация с ръка от служител на жандармерията, същият очевидно се е намирал зад колоната. По принцип състава на посоченото административно нарушение е приложим само при насрещно движещи се моторни превозни средства, едно от които е със специален режим или при приближаване на такъв автомобил зад други такива, участващи в движението. Сами при тези случаи и при приближаване на такъв автомобил останалите участници в движението са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат и осигурят достатъчно разстояние за преминаването на такъв автомобил (в този смисъл е и Решение № 92 от 03.10.2008г. по канд № 595/2007г. по описа на Административен съд София - Област).
Ето защо вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.104, ал.1 от ЗДвП се явява несъставомерно и в тази част наказателното постановелние подлежи на отмяна.
В другата си част обаче, досежно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП бяха събрани категорични гласни доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомвобил без поставен обезопасителен колан.
Свидетелите са очевидци и с категоричност заявяват, че са възприели непоставянето на поставен колан от страна на жалбоподателя.
Предвид личната заинтересованост на жалбоподателя от депозираните обяснения както и факта, че по собствените му признания е излязъл от управлявания автомобил, изложеното твърдение, че към момента на деянието е бил с поставен обезопасителен колан, се явява единствено и само негова защитна позиция, оборена от останалата доказателствена съвкупност. Видно от изисканата справка за предходни нарушения на водач е, че деецът е бил санкциониран с влезли в сила предходни наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и конкретният случая не може да бъде преценен като маловажен. Ето защо по отношение на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът намира, че административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл. 183, ал.4 т.7 от ЗДвП и е наложил строго регламентираното наказание глоба в размер на 50.00 лева. Тъй като същото е изрично определено, то и не подлежи на последваща редукция.
При извършената слжебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът не констратира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи цялостната му отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004816 издадено на 26.11.2018г. от Началник сектор ,,П. П." при ОДМВР - гр. М. в частта, с която, на основание чл.179, ал.1 т.6 от ЗДвП, на Е.Г.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл.104, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: