Р Е Ш Е Н И Е № 289
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 20.12.2019г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл.
с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 458 по
описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 775/31.07.2019 год., постановено по гр.д. № 854/2019 г. по описа на РС Шумен, съдът е
осъдил В.Д.Д. да заплаща на пълнолетната си дъщеря Б.Д.Й. издръжка
в размер на 170 лева месечно, считано от 20.03.2019г. до 31.05.2019г., както и
180 лева месечно, считано от 01.06.2019г. до настъпване на причини изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за който се отнася, като
искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 200 лева.
Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.149, вр. чл.144 от СК за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 150,00 лева,
представляваща издръжка за минало време, равняваща се на разликата между
присъдените 170,00 лева и претендираните
200,00 лв. месечно за периода от 01.10.2018г. до 20.03.2019г. Ответницата е осъдена да заплати сторените съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба рег. № 15842 от 04.09.2019 год., депозирана от
ответника по първоинстанционното производство В.Д.Д.. Жалбоподателката излага,
че не е доволна от решението на съда, като сочи доводи за неправилност на акта
по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Поддържа въззивната
жалба. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 и ал. 2 от ГПК въззиваемата страна Б.Д.Й.,
действаща чрез процесуалния си представител адв. В.П.,***, е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, представляващ същевременно и насрещна въззивна
жалба против Решение № 775/31.07.2019 год., постановено по гр.д. № 854/2019 г. по описа на РС Шумен. Сочи, че
не е доволна от атакуваното съдебно решение в частта, в която съдът е отхвърлил
предявените искове с правно основание чл. 144 от СК за разликата от 180 лева до
първоначално предявения размер от 200 лева, както и в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция с правно основание ч. 149, вр. чл. 144 от СК за
разликата от 170 лева до първоначално предявения размер от 200 лева. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да
бъде уважена в цялост. Претендират се сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателката редовно призована не се явява. За нея се явява процесуалният
й представител адв. В.П.,***, който поддържа насрещната въззивна жалба. Няма
доказателствени искания и не сочи нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.Д.Д. е депозирала
писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в която оборва доводите на
жалбоподателката Б.Д.Й.. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по
действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен
въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За да се произнесе настоящият
състав взе предвид следното:
Шуменски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.144 от СК от Б.Д.Й.
против майка й В.Д.Д. – за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба (20.03.2019 год.) до завършване
на обучението й в средно учебно заведение . Предявена е и искова претенция по
чл. 149, вр. чл. 144 от СК за осъждане на В.Д.Д. да заплати на пълнолетната си
дъщеря общо сума в размер на 150,00 лева издръжка за минало време,
представяваща разликата между увеличения размер на същата в размер от 170,00
лева на по 200,00 лв. месечно за периода от 01.10.2018г. до 20.03.2019г.
Ищцата твърди, че с решение на Шуменски районен съд № 370 от 16.06.2017
год., постановено по гр. дело № 1466/2017год. по описа на ШРС, е прекратен
брака между родителите й Д.д.и В.Д.. Със
същото решение съдът е предоставил родителските права над нея и непълнолетната
й сестра на бащата като е определил в тежест на майката да заплаща издръжка в
размер на по 115 лева месечно за всяко от двете й деца. Сочи, че с Решение по
в.гр.д. № 171/ 2018 год. на ОС – Шумен размерът на полагащата й се издръжка е
увеличен на 170 лева. Ищцата сочи, че на 12 септември 2018 год. е навършила
пълнолетие и към датата на депозиране на исковата молба е била ученичка и живеела в дома на баща си в
с. Ц.Б.Навежда твърдение, че след завършване на средно си образование има
намерение да продължа обучението си в университет. Посочва, че е приета във **в
специалността **за учебната 2019-2020г., като е заплатила такса за редовна форма на обучение в размер на 370 лв. Споделя
за здравословни проблеми. Счита, че за майка й няма да има особени затруднения,
да плаща издръжка в размер на 200 лева, тъй като е в трудоспособна възраст,
реализира доходи и притежава недвижими имоти. Твърди, че този размер е
справедлив, съобразно нуждите й и възможностите на родителя. В писмена защита споделя, че действително
ответницата е заплащала издръжка в размер на 170 лв. месечно, колкото е бил
последно присъдения размер. За този период в страната обаче са настъпили редица
промени - развили са се инфлационни процеси, увеличена е MP3 с 10% (от 510 на
560лв.). Министерският съвет с приел нова линия на бедност за 2019г. в размер
па 348 лв. спрямо 321 лв. за 2018 г. (увеличен с 8,4%) и др. От друга страна са
нараснали и нуждите и потребностите на ищцата, която по нейни твърдения не притежава недвижимо имущество, не работи на трудов договор и не
разполага със средства, с които да се издържа в периода на обучението си.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на
исковата молба, като сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва
фактите изложени в исковата молба. Същата сочи, че плащала доброволно издръжка на дъщеря си и след навършване на
пълнолетие, до завършване на образованието й в средно учебно заведение, при
условията и в размера определен от съда с Решение № 123 / 21.06.2018г. по ВГД № 171 / 2018г. по описа на ШОС.
Посочва, че Б.Д. се е регистрирала като земеделски стопанин
и като самоосигуряващо се лице, с
осигурителен доход от 400 лева., както и е
закупила лек автомобил за сумата от 700 евро на 18.10.2018г. Посочва още, че доходите, които реализира са само от
трудова дейност по две трудови правоотношения, с общ брутен трудов доход от 1
260 лева. Не притежава имоти, от които да реализира допълнителни доходи.
В тази връзка, споделя, че Б.Д.Й. има имущество и извършва земеделска дейност, от която реализира
доходи, които и позволяват да се
издържа сама. Споделя, че в случай, че искът
бъде уважен, присъдената в нейна тежест издръжка ще бъде голямо затруднение
за ответницата, поради другите ежемесечни задължения, в т.ч. и издръжка за второто
й дете и за
наем на имота, в който живее.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ответницата е майка на ищцата. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че с решение № 370 от 16.06.2017г. на ШРС,
постановено по гр. дело № 1466 за 2017г. по описа на същия съд родителските
права над децата са предоставени за упражняване на бащата Д.Д.. Установено е
също така, че по силата на Решение № 123 / 21.06.2018г. по ВГД № 171 /
2018г. по описа на ШОС е определено ответницата да заплаща на ищцата издръжка в
размер на 170,00 лв. Безспорно ищцата на
12.09.2018 год. е навършила пълнолетие, но видно от събраните по делото
доказателства, майка й е продължила да заплаща дължимата издръжка до месец май
2019 год., т.е. докато ищцата е завършила средното си образование.
По делото е представено удостоверение изх. №830/18.09.2018 г. от **, от
което се установява, че ищцата е записана като ученичка, дневна форма на
обучение, в 12б клас през учебната 2018/2019 год. в това учебно заведение.
От платежно нареждане от 08.01.2019 год., операционна бележка от Банка
ДСК ЕАД от 19.06.2019 г. и талон за униформено облекло за Б.Й. са видни
разходите, които ищцата е направила във връзка със своето бъдещо обучение във **,
а именно заплатена сума от 370 лева с основание „Ранно записване, 1 етап“, 20
лева „такса записване“ и 135 лева – униформено облекло.
Приложена
е епикриза на Б.Й. *** АД от 17.10.2018 год., от която е видно, че ищцата е
била подложена на оперативна интервенция на 15.10.2018 год., като е постъпила в
болничното заведение на 14.10.2018 год. и е изписана на 17.10.2018 год. в добро
общо състояние.
Представено е съобщение до Д.д.от
ЧСИ **, с което е Д.д.е уведомен, че издръжката е дължима до месеца на
навършване на пълнолетие на ищцата включително.
От удостоверение изх. №636/14.03.2018
г. от Служба по вписванията – Шумен и справка по лице за В.Д. от Служба по
вписванията – Нови пазар към 06.03.2018 год. се установява притежаваното от
ответницата имущество.
По делото се представени 10 бр. фискални бонове, кредитно авизо с
наредител В.Д. от 01.11.2018 г., платежно нареждане от 03.10.2018 г. и вносна
бележка за заплатени от ответницата издръжки в полза на Б.Д.Й. за месеците
септември 2018 год. – април 2019 год.
Направени са справки в НАП за осигуряването на Д.Й.Д.и В.Д.Д., от които е
видно, че ответницата от месец април 2018 год. до месец март 2019 год.
реализира общи доходи в размер на приблизително 1472 лева месечно. Лицето Д.д.за
същия период реализира среден месечен доход в размер на 662,20 лева.
Със запорно съобщение РД –
29-2722/ 07.11.2018 год. е наложен запор в размер на 250 лева месечно върху
трудовото възнаграждение на Д.д.– баща на ищцата.
Представено е ксерокопие на годишна данъчна декларация на ищцата по ЗДДФЛ,
в която същата е посочила, че за данъчната 2018 год. е добила доход от друга
стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 220 лева като разходите за
дейността са в размер на 132 лева.
В справка изх. №02-270-1100/1644#1/21.05.2019 г. от ДФ „Земеделие“ ОД –
Ш.е посочено, че ищцата има регистрация в Интегрираната система за
администриране и контрол и е подала заявление за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания, Кампания 2019, което към момента се обработва.
Заявени са за подпомагане 2 парцела с обща площ от 1,28 ха. Това обстоятелство
се потвърждава от представеното Удостоверение изх. №РЗС-02-23-1/15.05.2019 г. от ОД Земеделие – Ш.От служебна бележка-удостоверение изх.
№24/17.05.2019 г. от „Топлофикация – Ш.“ ЕАД и удостоверение изх.
№56/15.05.2019 г. от „Пестицид“ ЕООД – гр. К.се установяват доходите на
ответницата за периода от октомври месец 2018 год. до март месец 2019 год.
Представени са Декларация по чл.54, ал.4 от ЗМДТ за притежаван л.а. вх. №ДК54007846/18.10.2018 г. от Община – Шумен,
договор за продажба на л.а. с купувач Б.Й. и свидетелство за регистрация Част I
на л.а. на името на Б.Й., видно от които на името на ищцата е регистриран л.а.
Фолксваген Голф, с рег. № .
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №24, том , рег. №, дело
№1000/2018 г. на нотариус , с район на действие ШРС, ответницата се е
разпоредила с посочените в акта свои недвижими имоти като ги е дарила на сестра
си С.Х..
С въззивната си жалба ищцата в първоинстанционното производство е
представила писмени доказателства, които настоящият състав е приел за
допустими, относими и необходими за правилното разрешаване на спора, поради
което ги е приел с определение № 737/ 20.11.2019 год. От приложените платежни
документи за внесени осигуровки на Б.Й. се установяват, платените от ищцата от
навършване на пълнолетие до 24.09.2019 год. осигурителни вноски.
Представено е платежно нареждане от 17.09.2019 год. от Б.Й. в полза на ***за сумата от 104 лева,
представляваща „наем за месец октомври“, както и вносна бележка от същата дата
за сумата от 144 лева – „депозит“.
Видно от Уверение № 614/ 27.11.2019 год., изд. от ***, Б.Д.Й. е записана
като студент редовна форма на обучение по специалност „***“.
Представени са 3 бр. удостоверения, изд. от Държавна психиатрична болница
***, от които е видно, че за м. септември, октомври и ноември 2019 год. Д.д.е
получил чиста заплата в размер под установения от закона минимум от 560 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Преди да осъществи въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, постановени от въззивната жалба,
настоящата инстанция следва да извърши служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК.
Съобразявайки изложените от ищцата обстоятелства (ищцата претендира да й
бъде определена издръжка в размер на 200 лева месечно, която да бъде заплащана
от нейната майка В.Д.Д. за периода от навършване на пълнолетие до завършване на
средното й образование), въззивната инстанция намира, че определяйки издръжка в
размер на 180 лева месечно, считано от 01.06.2019 год. до настъпване на
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, първоинстанционният съд
се е произнесъл по непредявен иск, в резултат на което е постановил недопустимо
решение, което следва да бъде обезсилено в тази част.
Искът е с правно основание чл. 144 от СК и е безспорно, че търсената издръжка не е
безусловна и за да бъде уважена претенцията следва да бъдат установени редица
предпоставки – детето да е навършило пълнолетие, да учи редовно в средно или
висше учебно заведение като издръжката се дължи за срока на обучението, до
навършване на 20-, респективно 25-годишна възраст, да не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да дават
издръжка без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението не е
налице – следва всички предпоставки да бъдат установени.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдения, че е
ученичка в 12-ти клас на ***. Действително тя навежда твърдения, че е одобрена
за прием като студент по програма за ранно записване на ***– гр. В.в
специалността **– редовно обучение за учебната 2019/2020 год. и представя
платежно нареждане от 08.01.2019 год. в подкрепа на твърдението си. Иск за
определяне на издръжка за периода, в който ищцата ще продължи обучението си във
висше учебно заведение, обаче, не е бил предявяван. Освен това такъв иск към
20.03.2019 год. би бил недопустим, тъй като моментът на записването във висше учебно заведение,
независимо дали това записване е ранно, не е
тъждествен с момента на започване на обучението, който е правнорелевантният момент за дължимост на издръжката по чл. 144 от СК. На съда
е служебно известно, че учебната 2019/2020 год. във **, гр. В.е открита с
тържествена церемония на 30.09.2019 год.
Следва да се отбележи, че
понастоящем за ищцата не съществува пречка да предяви искове с пр. осн. чл. 144
и чл. 149 от СК за периода, в който се обучава във ***– гр. В..
Въззивната инстанция намира, че предявеният иск с пр. осн. чл. 144 от СК
за периода от датата на депозиране на исковата молба до завършване на средното
образование на ищцата, е допустим и частично основателен.
Времевите граници на издръжката за пълнолетно лице са очертани чрез
комбиниране на два критерия: предвиденият срок за придобиване на съответната
образователна степен и установяване на пределна възраст на детето(20, респ. 25
години), с чието достигане, се погасява правото на пълнолетното дете да търси
издръжка, независимо, че по някаква причина процесът на обучението му не е
приключил.
Предвид обстоятелството, че ищцата е навършила пълнолетие на 12.09.2018
год. и е завършила средното си
образование на 31.05.2019 год., то именно до тази дата би била дължима и
претендираната издръжка, ако се установи наличието на останалите предпоставки,
предвидени в чл. 144 от СК.
По основателността на претенцията с правно основание чл. 144 от СК:
Безспорно се установи от представените пред районния съд доказателства,
че ищцата е дъщеря на ответницата, че към датата на подаване на исковата молба
(20.03.2019 год.) е навършила пълнолетие и е била записана като ученичка,
дневна форма на обучение, в 12б клас през учебната 2018/2019 год. в **.
От представените по делото фискални бонове и платежни нареждания се
установява, че ответницата е заплатила издръжки в размер на по 170 лева в полза
на Б.Д.Й. за месеците септември 2018 год. – април 2019 год., с което е
изпълнила своето морално задължение да подпомага финансово пълнолетното си дете,
при положение, че не е ангажирана пряко с необходимите грижи за него. За месец
май 2019 год. липсват доказателства ответницата да е заплатила някаква издръжка
на дъщеря си.
Ищцата не се издържа от използване на имуществото си като по делото нито
са наведени твърдения, нито са представени доказателства в такава насока.
От събраните по делото релевантни доказателства се установява, че ищцата
е регистрирана като земеделски стопанин към 17.09.2018 год., като за данъчната
2018 год. е декларирала облагаем доход от дейността в размер на 88 лева. Видно
от Справка на НАП на ищцата, а след февруари месец 2019 год. осигурителният й
доход е бил в размер на 400 лева. От представените пред настоящия съд платежни
нареждания се установява, че за процесния период ищцата е заплащала ежемесечно
дължимите осигуровки (за социално и здравно осигуряване), в резултат на което е
получавала доход в минимален размер.
Предвид изложеното и съобразявайки обстоятелството, че през месец май
2019 год. ищцата е завършила средното си образование и е имала допълнителни
разходи във връзка с организирания абитуриентски бал, съдът намира, че през
месец май 2019 год. ищцата не е могла сама да се издържа изцяло от доходите си
и издръжка е била необходима.
По въпроса за размера на издръжката, настоящият съдебен състав намира
следното:
В хода на делото се установи, че ответницата полага труд на две места и
получава месечно брутно възнаграждение в размер на 1480 лева (1332 лева нетно възнаграждение).
Не се оспорва обстоятелството, че страната има алиментно задължение към другата
си дъщеря за заплащане на издръжка в размер на 150 лева месечно (съгласно
Решение № 123/ 21.06.2018 год., постановено по в.гр.д. № 171 по описа за 2018
год. на ШОС). Няма данни ответницата да има здравословни проблеми, същата е в
трудоспособна възраст.
По отношение извършваните от нейна страна разходи за наем на жилище в
размер на 200 лева месечно не бяха ангажирани доказателства нито пред настоящия
съдебен състав, нито пред първоинстанционния съд. От представеното Решение №
325/ 11.04.2018 год., постановено по гр. дело № 353 по описа за 2018 год. на
ШРС, се установява, че ответницата е представила пред съда сключен между нея и
друго лице договор за наем от 18.01.2018 год., чиято автентичност е била
оспорена от насрещната страна, но оспорването е останало недоказано. В съдебно
заседание, проведено на 02.07.2019 год. ответницата се е отказала от искането
си за представяне на договор за наем, намиращ се в гр. д. № 353/2018 год. на
ШРС. Представеното съдебно решение доказва, че ответницата е сключила договор
за наем на посочената дата, но по никакъв начин не се установява нито размерът
на дължимата наемна вноска, нито дали тези този договор все още е в сила,
поради което съдът намира, че ответника не е доказал, че има ежемесечни наемни
разходи в размер на 200 лева.
Следва да се отбележи следното: за разлика от задължението за издръжка по
чл. 143 СК, което е безусловно, при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението
не е налице. За да прецени дали претендираната от пълнолетното дете издръжка
няма да създаде особени затруднения на майката, съдът следва да установи какво
е материалното й положение към настоящия момент, има ли други приоритетни
задължения, както и наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират
върху тези материални възможности.
Предвид събраните доказателства, въззивният съд намира, че е налице и
последната предпоставка - възможност на ответницата да даде без особено
затруднение издръжка за месец май 2019 год., а досежно размера споделя извода
на първоинстанционния съд.
За тази преценка съдът взе предвид размера на получаваното от ответницата
нетно възнаграждение от 1332 лева и наличието на алиментно задължение към
малолетната й дъщеря в размер на 150 лева. Уважаване на претенцията над определения
от районния съд размер от 170 лева би било неоснователно, доколкото в
производството безспорно се доказа, че ищцата има и допълнителна дейност, от
която реализира доходи.
По отношение на претенцията с
пр. осн. чл. 149 от СК за
заплащане на сумата от 150 лева издръжка за минало време, представляваща
разликата между присъдените 170 лева и претендираната сума от 200 лева месечно
за периода от 01.10.2018 год. до 20.03.2019 год., настоящият състав намира решаващите
изводи на първоинстанционния съд за правилни, поради което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното съдебно решение в тази част. Ищцата не
представи доказателства, от които да се установява, че за претендирания период
е имала по-големи финансови нужди, за задоволяването на които да е необходима
издръжка в по-голям размер от определената, поради което правилно районният съд
е отхвърлил исковата претенция.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в частта, в
която съдът е осъдил ответницата да заплаща на ищцата издръжка в размер на 180
лева от 01.06.2019 год. до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, решението е недопустимо и следва
да бъде обезсилено. Решението в частта, в която съдът е счел, че издръжката за
периода от 20.03.2019 год. до 30.04.2019 год., е дължима и я е определил в
размер на 170 лева, следва да бъде отменено като неправилно.Решението на РС
Шумен в частта, с която е отхвърлена исковата претенция по чл. 149 от СК, както
и в частта, с която съдът е определил размера на дължимата за периода от
30.04.2019 год. до 31.05.2019 год. издръжка в размер на 170 лева, е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора ответницата дължи
държавна такса по първоинстанционното производство в размер на 50 лева, поради
което решението, в частта, в която страната е осъдена да заплати държавна такса
за горницата над 50 лева до присъдените 259,20 лева, следва да бъде отменено.
Корекция ще претърпи и разпределението на разноските, сторени пред
първата инстанция. При този изход на спора на ищцата се дължат разноски в
размер на 114,47 лева, а на ответницата – в размер на 27, 84 лева.
Пред настоящата инстанция съобразно изхода от спора, на ищцата не се дължат
разноски.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК, Б.Д.Й. следва да заплати на В.Д.Д.
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 109,35 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 775/31.07.2019 год.,
постановено по гр.д. № 854/2019 г. по описа на РС Шумен, В ЧАСТТА, в която на
осн. чл. 144 от СК В.Д.Д. е осъдена да заплати на Б.Д.Й. издръжка в размер на
180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от 01.06.2019 год. до настъпване на причини, изменящи
или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима на 5-то число от месеца, за който се отнася.
ОТМЕНЯ Решение № 775/31.07.2019 год., постановено по гр.д. № 854/2019 г. по описа на РС Шумен в следните
части:
- В ЧАСТТА, в която съдът е осъдил В.Д.Д. да заплати на Б.Д.Й. издръжка в
размер на 170 (сто и седемдесет) лева месечно, считано от 20.03.2019 год. до 30.04.2019
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на 5-то
число от месеца, за който се отнася;
- В ЧАСТТА, в която В.Д.Д. е осъдена да заплати държавна такса за
горницата над 50 лева до присъдения размер от 259, 20 лева;
- В ЧАСТТА, в която В.Д.Д. е осъдена да заплати на Б.Д.Й. сторените пред
първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски за горницата над 114,47 (сто
и четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева до присъдения размер
от 250 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с пр. осн. чл. 144 от СК от Б.Д.Й., ЕГН: **********,
с адрес: *** против В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на
издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева месечно, считано от 20.03.2019
год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, платима на 5-то число от месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА Б.Д.Й. да доплати на В.Д.Д. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените
съдебно деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 9,84 (девет лева и осемдесет
и четири стотинки) лева.
ПРОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Б.Д.Й. да заплати на В.Д.Д. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените
в настоящото производство съдебно деловодни разноски в размер на 109,35 (сто и
девет лева и тридесет и пет стотинки) лева.
Решението е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.