Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично
заседание на девети юни……………………………………… през две хиляди двадесет и втора
година……….…………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. П.………………………………и в присъствието на
прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Здравкова……….…………………………….гр.дело
121 по описа за 2020г…………..…….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:
От Г.К.М.
е предявен иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника М.Н.С.
да заплати сумата от 1250 лева, частично от сумата от 20 000 лева.,
претърпени вреди от извършена незаконна сеч в собствения му недвижим имот.
Евентуално моли съда да уважи претенцията му на основание чл. 284 във връзка с чл.79 ЗЗД, тъй като ответникът не е
изпълнил задълженията си съгласно даденото му пълномощно от 27.03.2018г. да направи
отчетна сделка като упълномощено лице и не е заплатил на упълномощителя сумата
за добитата лично от него или трето лице дървесина от имота периода от месец
април до месец декември 2018г. Ищецът твърди, че е собственик на ПИ
с идентификатор 16119.79.14, находящ се в землището на с. Горна Бела речка,
общ. Вършец в местността Шиленовица с площ от 34 064 кв. метра-
широколистна гора. Имотът попада в два подотдела – 272 „ л” и 272 „1”. На 27.03.2018 година упълномощил М.С.
с права да сече от имота дърва за огрев, да отдава за сеч, да добива дървен
материал, както и да извършва всички необходими действия, свързани с горното.
През периода м.4 – м.12.2018 година в имота била извършена принудителна сеч по
издадено от РДГ Берковица предписание, която според ищеца е незаконна, тъй като
не са били налице причини за извършване на такава сеч. Освен това, от протокола
за освидетелстване на сечището (N0467458 от 20.01.2019 година) е видно, че
вместо разрешените 194.4 куб метра от сечището са добити 456.91 куб. метра
дърва. За действията си ответникът С. не
е уведомил ищеца и според последния е действал недобросъвестно в негова вреда.
Тези твърдения обосновават за него правен интерес да предяви настоящите искове.
Претендира посочената по – горе сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
М.Н.С. не взема становище по предявения иск. Със становище от 21.09.2021г. на
лист 81 от делото излага съображения относно недопустимост на производството и
твърди, че ищецът не е единствен собственик на имота.
С
Определение от 09.06.2022г. съдът е допуснал изменение на иска на основание чл.
214 от ГПК чрез неговото увеличение като искът се счита предявен вместо за
сумата от 1250 лева, частичен от 20 000 лева, да се счита предявен за сумата
от 24 900 лева, частичен от 48 606, 20 лева.
Съобразно чл. 12 и чл. 235
от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно
чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съставът на отговорността за непозволеното увреждане е такава за лични противоправни
и виновни действия или бездействия, осъществени от конкретно физическо лице. За
да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, от страна на ищеца следва да бъдат доказани
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. че в
процесния период ответникът е извършил противоправни действия – незаконна сеч в
собствения на ищеца имот; 2. че ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди
и техния размер; 3. че тези вреди са в причинна връзка с противоправни действия
на ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 255 от Закона за горите всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица вследствие
на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
Ищецът
Г.К.М. твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 16119.79.14 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1838/12.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в землището на с. Горна Бела речка, общ. Вършец, област Монтана, в
местността Шиленовица с площ от 34 064 кв. метра, трайно предназначение на
територията – горска, начин на трайно ползване - широколистна гора, номер по
предходен план 079014. В приложената към исковата молба Скица на поземлен имот
с идентификатор 16119.79.14 като собственик е
посочено лицето Мито Тошев Младенов въз основа на Решение по чл. 13, ал. 5 от
ЗВСГЗГД от 10.07.2000г., издаден от ОСЗГ – Вършец. Ответникът в становище от
28.01.2021г. оспорва активната легитимация на ищеца и посочва, че ищецът не е
единственият собственик на имота, тъй като видно от представеното Удостоверение
за наследници на лист 56 от делото лицето Мито Тошев Младенов има и други
наследници. Предвид становището на ответника и събраните писмени доказателства
/Удостоверение за наследници на лист 56 от делото и Скица на лист 5/ съдът
приема за безспорно между страните, че ищецът е съсобственик на процесния имот.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответникът посочва, че ищецът
не е единствен съсобственик т.е. безспорно той е един от собствениците на
имота. С оглед на това обстоятелство предявяването на исковете по настоящото
дело от един от съсобствениците представлява действие по обикновено управление
и е допустимо да бъде извършено само от един от съсобствениците, поради което
съдът намира активната процесуална легитимация на ищеца за доказана. В случай, че
ищецът не е единствен собственик на процесния имот, то за търсената сума биха възникнали
облигационни отношения между наследниците, които нямат отношение към настоящото
производство.
Не е спорно между страните също така, че на
27.03.2018 година ищецът с пълномощно с нотариална заверка на подписа с per. №
5144 от 37.03.2018 г., издадено от
нотариус Румяна Радева с район на действие РС София, е упълномощил ответника М.С.
с права да сече от имота дърва за огрев, да отдава за сеч, да добива дървен материал,
както и да извършва всички необходими действия, свързани с горното по отношение
на имот 079014.
Съгласно чл. 106 от Закона
за горите освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма,
собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на
поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено
предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната
лесозащитна станция. Сечта се провежда в срока, определен в предписанието. Сечите
се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от
компетентния орган, посочен в чл. 108 от Закона за горите. Разпоредбата на чл.
109 от Закона за горите посочва, че в срок до 30 дни след приключване на сечта
лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на
сечището. Протоколът се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното
за сеч.
От приетите
по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установява,
че на 12.04.2018 г. в РДГ Берковица е депозирана молба от М.С. с вх. № СЗГТ-56,
копие от която е приложена на лист 36 от делото. В молбата ответникът посочва,
че „вследствие на ледолом и ледовал в имот с кадастрален №
079014, землище Горна бела речка, общ. Вършец обл. Монтана има счупени,
повалени и изцяло повредени дървета.“. Моли да бъде извършена
проверка и да бъдат издадени необходимите документи за усвояване на дървесината.
На молбата в горната лява част е поставена резолюция – „за инж. Ал. Пенчев“. На същата дата 12.04.2018 г. с изх. №
СЗГТ-56 е издадено предписание на основание на чл. 106 от Закона за горите за
провеждане на принудителна сеч през 2018г., изготвено от инж. Емил Иванов - гл.
експерт и издадено от директора на РДГ Берковица. Разрешено е на площ от 1 дка в имота да се изведе принудителна сеч с
интензивност 60% и ползване 185 ст. маса с клони куб.м за срок на сечта до 30.12.2018г.
На 08.05.2018 г. е издадено позволително за сеч № 0431352, в което е посочено,
че дърветата за сеч са маркирани от И.П. с КГМ А 4452; сечището е с площ от l ха
(10 дка); очаквания разрешен добив е 194,4 пл.куб.м., срока за сеч и извоз е от
11.05.2018 г. до 31.12.2018 г. Съгласно изготвената сортиментна ведомост са
маркирани за сеч 250 бр. дървета, в т.ч. 74 бр. годни и 176 бр. негодни с
диаметри на гръдна височина от 22см до 36см, среден диаметър 30см и средна височина
22м. Изготвен е технологичен план за същото количество дървесина и площ както
по позволителното за сеч. Изготвен е и карнет-опис за същото количество дървесина
и площ както по позволителното за сеч. На 20.01.2019 г. е издаден протокол за
освидетелстване на сечището №0467458 за следното: сечта е изведена на площ от 10
дка; общо добитото количество дървесина е 456,91 куб.м., в т.ч. едра 6,99куб.м.
и дърва 449,92куб. За разликата между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и
фактически добито е записано следното обяснение - „Допълнително количество
пострадала дървесина при ледолом през есента на 2018 г. Съставен е констативен протокол.“.
Такъв констативен протокол обаче по делото не беше представен. На страница 2 в
протокола от съдебното заседание на
09.06.2022г. вещото лице разяснява, че дори да имаше такъв констативен протокол,
тежестта е на издадените превозни билети, защото те показват времето, когато е
отсечена и реализирана (извозена) дървесината. Тези превозни билети са налични
на общодостъпната електронна страница на Изпълнителна агенция по горите и са
ползвани от вещото лице при изготвяне на експертизата. Според вещото лице от
тях се установява, че сечта е извършена в периода от 07.07.2018г. до 02.10.2018г.
поради което в този период не е възможно да има пострадали дървета от ледолом
т.е. от лед. Според вещото лице дори да има такъв протокол то той не отразява
действителното фактическо състояние.
По делото са разпитани свидетелите И.
Найденов Георгиев и Димитрина Гълъбова Василева, чийто показания са еднопосочни
и непротиворечиви относно извършената в целия имот сеч от ответника. Свидетелят
Георгиев заявява, че познава ищеца М. и знае къде се намира неговата гора в
село Бяла речка, над гората на свидетеля. Посочва, че е била изсечена през лятото
и есента на 2018г., тъй като по това време е имал кози и е ходил там с тях. Уточнява,
че всичко от гората на Г. е изсечено. Според него по-голямата част е била
здрава и се е състояла от дебели букове. Твърди, че гората е изсечена от М.С. –
Менката, който е изкарвал трупи, дърва за огрев и големи дървета с камиона. Свидетелката
Василева също познава ищеца и знае къде се намира неговата гора. Посочва, че са
съседи от едно село, имала кози, които пасяла и с тях е минавала много пъти
през тази гора. Твърди, че гората е изсечена. Посочва, че била стара гора на
90/100 години на дядото на Г.. Разказва, че М.-Менката се занимава с изсичане
на дървета, рязал е в тази гора и сега продължава да реже в района.
Съгласно точка 5.1.2. от
заключението на вещото лице издаването на Предписанието още същия ден
след молбата от ответника, липсата на протокол от извършена проверка на терена
и съгласуване с РИОСВ Монтана съгласно изискванията на Наредба 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите води до съмнения
за това, че сечта е разрешена без оглед на терена и процента на ползването е
нереален. От предписанието не е ясно кога са настъпили повредите на дърветата в
имота.
На следващо място вещото лице
посочва, че данните за
извършената сеч в имота през 2018 г. се снемат от издадените превозни билети /които
са общо достъпни на електронния уебсайт на Изпълнителна агенция по горите и са
ползвани от вещото лице при изготвяне на експертизата/ и издадения Протокол за освидетелстване
на сечището. По данни от издадените превозни билети сечта в имота е извършена
през периода 07.07.2018 г. до 02.10.2018 г., което категорично показва, че по това
време в имота не е пострадала допълнително дървесина от ледолом, което да е наложило
нейното усвояване. По данните от издадения Протокол за освидетелстване на
сечището сечта е изведена на площ от 1,0ха и от тази площ не е възможно да се
добие това количество дървесина, макар и да се изсече на голо имота, поради
това, че на тази площ не е имало такова количество запас от дървесина. Съгласно
проверката на вещото лице няма данни и за допълнително маркиране съгласно
чл.53, ал.7 от Наредба 8 за сечите в горите, за което на лицето И.П. е съставен
и акт за установяване на административно нарушение на лист 55 от делото. Предвид
гореизложеното се прави извода, че извършената през 2018 г. сеч в имота не е
съобразена с действителните условия в имота. Вещото лице прави извод, че извършената
сеч през 2018 г. не е съобразена с издадените предписания и разрешения. Съгласно издаденото Предписание Изх.№ СЗГТ-56 от
12.04.2018 г. е разрешено на площ от 1,0ха да се изведе принудителна сеч с
интензивност 60% и допустим добив от 185 пл.куб.м. дървесина. Съгласно издаденото
позволително за сеч № 0431352 от 08.05.2018 г. е разрешено да се изведе
принудителна сеч на площ от 1,0ха с разрешен очакван добив от 194,4 пл.куб.м.
дървесина. Съгласно издадените превозни билети и протокол за
освидетелстване на сечището № 0467458 от 20.01.2019 г. сечта през 2018 г. е
изведена на площ от 1ха и са добити 456.91 пл.куб.м. дървесина. Обстоятелството,
че запаса на 1,0ха е по-малък от отсечената дървесина показва, че сечта е
изведена и върху другата останала част на имота, извън разрешените 1ха. Това
обстоятелство вещото лице изрично разяснява при изслушването си на страница 2
от протокола от съдебното заседание на 09.06.2022. като казва, че запаса на
тези 10 дка или 1 ха, както е записано в протокола за освидетелстване на
сечището, не е възможно да бъде толкова дървета, колкото е посочено, че са
отсечени т.е. отсечени са дървета на много по-голяма площ от разрешените и
декларирани 10 дка.
С оглед на изложеното, съдът приема за
доказано извършването на сеч в имота на ищеца през процесния период от месец
април до месец декември 2018г. Посоченото обстоятелство се установява от всички
събрани писмени доказателства, от свидетелските показания на двамата свидетели и
от неоспореното от страните заключение по съдебно-техническата експертиза. От
заключението на вещото лице се установява също така, че извършената в имота сеч
е била неправомерна, тъй като не е била съобразена с издаденото Позволително за
сеч, налице са множество неточности и разминавания в данните по документите,
като съобразно посоченото в Протокола за освиделствене на сечището е изсечено по-голямо
количество дървета от това, което е било разрешено с позволителното за сеч. Свидетелите
по делото категорично посочват, че цялата гора от около 40 дка е изсечена. Свидетелите
потвърждават, че действията по провеждане на сечта са извършени от ответника. Именно
по негова молба е издадено и позволителното за сеч. И двамата разпитани по
делото свидетели посочват, че в имота на ищеца ответникът е изсичал дърва и ги
е карал с камиона.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че в процесния период в имота
на ищеца са извършени неправомерни действия, изразяващи в проведена незаконосъобразна
принудителна сеч на дърветата в целия имот от ответника. Изведената сеч се
определя като незаконна, тъй като са налице непълноти и несъотвествия между разрешените
действия и извършената на място в имота сеч. Посочените обстоятелства се установяват
от писмените доказателства /молба от 12.04.2018г. от М.С., Предписание на лист
37, позволително за сеч, протокол за освидетелстване на сечище, технологичен
план, карнет-опис и сортиментна ведомост/ приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
изготвено. Налице е причинна-следствена връзка между неправомерната сеч в имота
и причинените на ищеца вреди, изразяващи се в неправомерно добитатата дървесина. Налице е
вина на ответника, която при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното, като такова доказване от страна на ответника не беше проведено в
настоящото производство. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за отговорността по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява
доказан по своето основание.
Размерът на вредите също се
установява от заключението на приетата и неоспорено от страните съдебно-техническа
експертиза. Съгласно точка 5.4.3.
от заключението общата стойност на дървесината включва сумата от стойността на
законосъобразно добитата дървесина по издаденото позволително за сеч и незаконосъобразно
добитата дървесина, представляваща разликата между добитата дървесина по
протокола за освидетелстване на сечището и по позволителното за сеч. Вещото
лице е установило, че законосъобразно добитата дървесина е в размер на
8061,20лв. и незаконосъобразно добитата дървесина е в размер на 40 545,00лв.
като общата стойност на добитата дървесина е 48 606,20лв. Цената на дървесината
е определена от вещото лице съгласно Наредба за определяне размера на обезщетенията
за щети върху гори и земи от горския фонд. С Определение от 09.06.2022г. съдът е допуснал изменение
на иска на основание чл. 214 от ГПК чрез неговото увеличение като искът се счита
предявен вместо за сумата от 1250 лева, частичен от 20 000 лева, да се счита
предявен за сумата от 24 900 лева, частичен от 48 606, 20 лева. Съдът
приема за доказан размера на вредите съобразно заключението на вещото лице, посочено
по-горе, поради което предявеният частичен иск от 24 900 лева следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед на обстоятелството,
че главният иск по чл. 45 от ЗЗД е уважен изцяло, не подлежи на разглеждане
евентуално заявения в исковата молба по чл. 284 във връзка с чл.79 ЗЗД за неизпълнение
на задълженията от ответника съгласно даденото му пълномощно от 27.03.2018г. да
направи отчетна сделка като упълномощено лице.
Съобразно
изхода на спора ищецът има право на разноски. Същият е освободен от заплащането
на такси и разноски за производството с Разпореждане от 17.06.2020г. на лист 28
от делото. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
направил искане да му бъде определено възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Съгласно точка 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1277 лева, за която ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По горните съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 24 900
лева /двадесет и четири хиляди и деветстотин лева/ - частичен иск от 48 606,
20 лева, представляващи претърпени имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД
от неправомерни действия на ответника М.Н.С., изразяващи се в незаконна сеч в собствения
на ищеца имот с идентификатор 16119.79.14,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И.Ц.
*** сумата от 1277 лева - представляваща адвокатско възнаграждение, определено при
условията на чл. 38 от ЗА
ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
Съд Берковица сумата от 996 лева – държавна такса за производството по
настоящото дело, и сумата от 300 лева – разноски за изготвената експертиза
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :