№ 12467
гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110146366 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Х. П. Д.
срещу З..
Ищецът Д. е предявил срещу ответника З. иск с правно основание чл. 432, вр. чл. 380
КЗ за заплащане на сумата от 167,40 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение на телесни
увреждания, в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2018г. в гр. С. между лек автомобил
„Ф.” с рег. № ., управлявано от М. З. Б. и мотоциклет „С.” с рег. № ., управляван от Х. П. Д.,
а именно: 150 лева – разходи за 5 броя медицински прегледи /всеки по 30 лева/ и 17,40 лева
– разходи за потребителска такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 26.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 11.06.2018г. около 12:00 часа, в гр. С. настъпило ПТП между
движещото се по бул. „Ч.”, в посока от ул. „О.” към ул. „С.”, МПС марка „Ф.“ с peг. № .,
управлявано от М. З. Б. и мотоциклет марка „С.“ с peг. № ., управляван от Х. П. Д.. Вина за
ПТП имал водачът на лек автомобил „Ф. .”, който в района на бул. „Ч.” № 154, при
извършване на маневра „ляв завой“, преминал разделителен остров, очертан с пътна
маркировка, преминал една пътна лента в срещуположната посока и във втората отнел
предимството на насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца. По случая бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 384/11.06.2018 г., по описа
на ОПП при СДВР и било образувано ДП № 11221/2018г., по описа на ОПП при СДВР, пр.
пр. № 28564/2018 г., по описа на СРП.
1
След ПТП пострадалият от него Х. Д. бил откаран в много тежко състояние, с
опасност за живота в УМБАЛСМ „Н. И. П. - гр. С.. След направени изследвания, лекарите
установили, че вследствие на ПТП, Х. Д. е получил следните травматични увреждания:
политравма, фрактура на лява предмишница, луксация на ляв лакът, травма на коляното,
контузия на гърди и корем и контузия на бял дроб. Лечението и възстановяването на
пострадалия продължавало и към момента. Във връзка с лечението си, в периода от
05.03.2019г. - 31.05.2019г. Х. Д. извършил имуществени разходи в размер на 167,40 лв. по
следните фактури: Фактура № **********/05.03.2019 г., издадена от „М., касаеща разход за
извършване на медицински преглед на стойност 30 лв.; Фактура № **********/18.03.2019 г.,
издадена от „М., касаеща разход за извършване на медицински преглед на стойност 30 лв.;
Фактура № **********/13.05.2019 г., за заплащане на медицински преглед, издадена от „М.,
на стойност 30 лв.; Фактура № **********/20.05.2019 г., за заплащане на медицински
преглед, издадена от „М., на стойност 30 лв.; Фактура № **********/30.05.2019 г., за
заплащане на потребителска такса, издадена от М., на стойност 17,40 лв. Фактура №
*********/31.05.2019 г., за заплащане на медицински преглед, издадена от „М., на стойност
30 лв.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
при ответното дружество. Въпреки отправената покана до ответника застраховател за
заплащане на претендираните суми, такова не последвало. Поради това ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми.
Ищецът твърди, че между същите страни е водено и друго дело за имуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие на процесното ПТП, във връзка с което са поставени
Решение № 51348/25.02.2020г., по гр.д. № 24540/2019г., CPC, 119 състав, поправено с
Решение № 20101694/15.04.2021г., влязло в сила на 29.05.2021 г. Ищецът се позовава на
задължителната сила между страните на влязлото в сила Решение по предходно воденото
производство по отношение на правопораждащите факти, а именно: настъпването на
процесното ПТП; противоправното и виновно поведението на М. З. Б.; липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; претърпените телесни
увреждания от ищеца вследствие на процесното ПТП; отговорността за причинените
увреждания от водача М. З. Б. е покрита от „З., по силата на застрахователна полица №
BG/02/117002862144/27.10.2017г., валидна от 29.10.2017 г. до 28.10.2018г. Ищецът
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Твърди, че
разходите за прегледи се поемат от здравната каса и не е следвало да бъдат заплащани от
ищеца. Оспорва - причина за ПТП да е виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Ф.” – М. Б.. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените телесни увреждания и разходи за лечение и процесното ПТП. Навежда доводи за
съпричиняване от страна на пострадалото лице, доколкото последното управлявало
мотоциклета с превишена скорост. Не оспорва наличие на сключена застраховка
2
„Гражданска отговорност” по отношение на виновния водач в З. към датата на ПТП. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
От представените по делото като писмени доказателства - два броя молби съответно
с вх. № ОК-229894 от 12.04.2019г. и вх. № ОК-348055/11.06.2019г. по описа на З. /л. 42-44
от делото/ се установява, че на 12.04.2019г. ищецът отправил към ответника-застраховател
писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за заплащане на имуществени вреди,
свързани с разходи, заплатени по процесните фактури, за част от които е депозирана втората
молба от 11.06.2019г.
Видно от писмо от З. изх. № НЩ-5080/01.07.2019г. - от страна на застрахователното
дружество били изискани допълнителни доказателства във връзка с щетата.
Получаването на поканата на 12.04.2019г. не се оспорва от ответната страна, като
видно от исковата молба, същата е депозирана на 26.08.202г. и към тази дата несъмнено е
изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен
рекламационен срок относно претърпените от ищеца имуществени вреди от проведено
допълнително лечение.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с претендираната сума, касаеща
лечение по процесните фактури. С оглед на това, за ищеца не е налице предвидената от
нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред.
Ето защо предявеният от него иск е допустим.
По съществото на иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за имуществените вреди:
Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ са: наличие на договор за
застраховка гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от
възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на лек
автомобил „Ф. .” с рег. № .; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск –
причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение;
отправена от ищеца писмена застрахователна претенция към ответника, ведно с
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от застрахователя; вид и размер на вредите. Доказателствената тежест за
установяване на горните групи факти е за ищеца.
3
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга, както и да обори презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, в частност да докаже
възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП
отговорността на водача на лек автомобил „Ф.” с рег. № . е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – Констативен
протокол № К 384, протокол за оглед на местопроизшествие от 11.06.2018г.; скица и
фотоалбум към него, както и от представените медицински документи, се установява, че на
11.06.2018г. в гр. С. между лек автомобил „Ф.” с рег. № ., управлявано от свидетеля М. З. Б.
и мотоциклет „С.” с рег. № ., управляван от Х. П. Д., настъпило ПТП, при което на ищеца
били причинени телесни увреждания.
Действително, протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно
механизма на причиняване на ПТП, но последният се установява от разпита на свидетеля М.
Б., който е участник в самото ПТП като водач на лек автомобил „Ф.” с рег. № .. Показанията
на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви, като същите намират подкрепа и в
приетата по делото комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно заключението на експертизата, която съдът кредитира като отговорила в
пълнота и обективно на поставените въпроси:
Механизмът на ПТП е следния: на 11.06.2018г. около 12,00ч. лек автомобил „Ф. Г.” с
рег. № . се движи по бул. „Ч.” с посока от „О.” към ул. „С.” и в района на № 154 водачът
предприема маневра ляв завой. В същото време в противоположната посока в дясната пътна
лента се движи мотоциклет „С.” с рег. № . със скорост около 70 км./ч. Видимостта и на
двамата водачи била ограничена от движещ се в лявото платно лек автомобил. Когато
мотоциклетът бил на 33,37 метра от мястото на удара, тогава се открила видимостта за
двамата водачи, но траекторията на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар
между тях.
От техническа гледна точка и от приложните по делото доказателства може да се
направи извод, че причините за настъпване на процесното ПТП са следните:
-поведението на водача на лек автомобил „Ф. .”, който е предприел маневра за завой
наляво, без да изчака преминаването на мотоцилета;
-поведението на водача на мотоциклета, който е управлявал превозното средство със
скорост 70 км./ч., при която не може да спре в рамките на опасната зона при внезапно
възникване на опасност.
Преди настъпване на ПТП и към момента на удара, мотоциклетът се е движел със
4
скорост 70 км./ч.
Водачът на лек автомобил „Ф. .” е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако е изчакал преминаването на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на удара, ако се е движел със скорост
по-ниска от 50 км./ч. и е задействал спирачната уредба, в момента, в който е имал видимост
към лекия автомобил.
От материалите по делото е видно, че при ПТП на 11.06.2018 г. пострадалия Х. П. Д.,
на 38г. е получил следните травматични увреждания:
-открита черепна травма: счупване на черепната основа в областта на предната
черепна ямка - челен синус и етмоидална кост, наличие на въздух в черепната кухина челно
субдурално (пневмоцефалия). Тази травма е причинила на пострадалия НАРАНЯВАНЕ
ПРОНИКВАЩО В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА;
-лицева травма: изкълчване на хрущялната част на носната преграда неразместено
счупване на носните кости и десният орбитален ръб. Тази травма е причинила на
пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
-гръдна травма: белодробна контузия в ляво, минимално натрупване на въздух в
дясната гръдна половина (пневмоторакс). Тази травма е причинила на пострадалия
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
-травма на левия горен крайник: разкъсване на ключично-лопатковата става на
лявото рамо; закрито счупване на лъчевата и лакътната кост на лявата предмишница. Тези
травми са причинила на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за период по-голям от 30 дни, за всяка една от травмите;
-травма на десния долен крайник: разкъсване на колатералния лигамент на дясното
коляно. Тази травма е причинила на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В
ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за период по-голям от 30 дни.
Налице са медицински основания да се приеме причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания.
На ищеца непосредствено след инцидента е проведено комплексно реанимационно и
хирургично лечение, като е извършено кръвно (оперативно) наместване на счупването на
двете кости на лявата предмишница и е извършено кръвно (оперативно) стабилизиране на
лявото рамо.
Проведено е оперативно отстраняване на вложените при наместването на счупените
кости остеосинтезни средства.
Наличните по делото документи, отразяващи направени разходи, са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП, като са били необходими за лечението, възстановяването и
диагностиката на пострадалия Д..
Разходите по приложените по делото фактури не се поемат от НЗОК, тъй като
представляват такси за ЛКК (Лекарска консултативна комисия) при издаване на болнични
5
листи и потребителска такса за преглед при лекар.
В съдебно заседание вещото лице Й. уточнява, че в момента, в който лекият
автомобил е бил навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, ударът не е бил
предотвратим при всякаква скорост на движение на мотоциклетиста, дори при 50 км./ч.
Именно уточнението, направено от вещото лице в зала, мотивира съда да приеме, че
вина за настъпване на ПТП има именно водача на лек автомобил „Ф.”, който е предприел
забранена маневра, като в тази насока съобрази и заявеното от самия водач – свидетеля М.
Б., който сочи, че е предприел маневра ляв завой, и че същият не е бил разрешен в тази
посока.
От своя страна, неправомерното поведение на другия водач – на мотоциклета,
представлява управление с предишен скорост. Това неправомерно поведение, обаче, не е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, доколкото, ако водачът на лекия
автомобил не е бил предприел маневра завой наляво, която не е била позволена в този
участък, е нямало изобщо на настъпи ПТП.
В тази връзка съдът ще припомни, че съобразно трайно установената практика на
ВКС, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (в този
смисъл решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, както и ТР
№ 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Относно виновното поведение на водача на лек автомобил „Ф.” съдът кредитира и
приобщените по делото Решение № 51348/25.02.2020г., по гр.д. № 24540/2019г., CPC, 119
състав, поправено с Решение № 20101694/15.04.2021г., влязло в сила на 29.05.2021 г. /л. 110-
113 от делото/, по което съдът се е произнесъл във връзка с предходно предявена претенция
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, но свързани с първоначално
направените разходи за лечение на пострадалия, като искът е уважен изцяло.
Видно от Епикриза КП № 229 консервативно лечение при заболявания в лицево-
челюстна област, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П. и Епикриза от У., и двете за Х. П. Д. /л.
27-30 от делото/; 5 броя болнични листове /л. 31-35 от делото/ и 6 броя фактури с приложени
към тях фискални бонове, в периода от 05.03.2019г. до 31.05.2019г. пострадалият от ПТП Х.
П. Д. е провел допълнително лечение във връзка с оперативно отстраняване на вложените
при наместването на счупените кости остеосинтезни средства, като в тази връзка е провел и
съответните прегледи. Общата сума за провеждане на прегледи, включително платени
болнични такси, съгласно приложените фактури, възлиза в размер на 167,40 лева, от които:
150 лева – разходи за 5 броя медицински прегледи /всеки по 30 лева/ и 17,40 лева – разходи
за потребителска такса.
Налице е и причинно-следствена връзка между причинените вреди /разходи за
6
лечение в периода от 05.03.2019г. до 31.05.2019г./, за които са издадени процесните фактури
и процесното ПТП. В тази насока съдът кредитира изцяло даденото от доктор Н.
заключение, според което: наличните по делото документи, отразяващи направени разходи,
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, като са били необходими за лечението,
възстановяването и диагностиката на пострадалия Д., както и, че разходите по приложените
по делото фактури не се поемат от НЗОК, тъй като представляват такси за ЛКК (Лекарска
консултативна комисия) при издаване на болнични листи и потребителска такса за преглед
при лекар.
Не се спори по делото, а и този факт беше приет за безспорен, че към датата на ПТП
отговорността на водача на лек автомобил „Ф.” с рег. № . е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З..
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на лек автомобил „Ф.” договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
В конкретния случай разходите за лечение в процесния период възлизат в размер на
167,40 лева, от които: 150 лева – разходи за 5 броя медицински прегледи /всеки по 30 лева/ и
17,40 лева – разходи за потребителска такса.
По делото, от страна на ответника не са представени доказателства за заплащане на
претендираните суми.
С оглед на това искът по чл. 432, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло, включително и за претендираната законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
7
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищеца.
Ищецът доказва сторени разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция, както следва: 50,00 лева – ДТ, 300,00 лева – депозит за комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 830 лева, които следва да
бъдат заплатени от ответника.
Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, тъй като уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е към минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. да заплати
на Х. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „З., на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380
КЗ сумата от 167,40 лева /сто шестдесет и седем лева и 40 стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца
разходи за лечение на телесни увреждания, в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2018г. в
гр. С. между лек автомобил „Ф.” с рег. № ., управлявано от М. З. Б. и мотоциклет „С.” с рег.
№ ., управляван от Х. П. Д., а именно: 150 лева – разходи за 5 броя медицински прегледи
/всеки по 30 лева по фактури, издадени от М.” №№: **********/05.03.2019г.,
**********/18.03.2019г., **********/13.05.2019г., **********/20.05.2019г.,
**********/31.05.2019г./ и 17,40 лева – разходи за потребителска такса /по фактура №
**********/30.05.2019г., издадена от М./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. с ЕИК . да заплати на Х. П. Д. ЕГН
********** сумата от 830,00 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8