Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

838/12.9.2019г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на девети септември 2019 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 888/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 3000 лева.

Ищецът сочи, че ответникът бил признат за виновен, с влязло в сила определение по НОХД № 310/2019г. на ШРС, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 2 от НК. Хулиганските му действия били насочени и засегнали ищеца, като служител на МВР. Считайки, че деянието на ответника му е причинило вреди, претендира осъждането му, да заплати сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху сумата от датата на причиняване на увреждането – 22.04.2018г., до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава. Счита го за допустим и неоснователен. Твърди, че деянието му не е причинило вреди на ищеца, а и той следвало да търпи подобни поради служебното си положение. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

От приложеното НОХД № 310/2019г. по описа на ШРС, е видно, че ответникът П.К.В., е признат, за виновен, в това, че „…на 22.04.2018г., при условията на продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, … като деянието му било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличавало с изключителна дързост – блъскал, ритал, държал се агресивно, псувал, заплашвал и обиждал полицейските служители от РУ – Шумен – Т. В. Р. и Н.Р.К.…и деянието е извършено повторно…“. Материалите по посоченото НОХД и разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание, да не даде вяра, независимо от явната им заинтересованост, сочат, че ищецът, е бил обиден и възмутен от ответното поведение при самия инцидент, а след него изпитвал страх за малолетните си деца и съпруга, към които били отправени закани, включително и за сексуално насилие. Наложило се да придружава малолетните до учебните им заведения. Това разстроило съня му, за не кратък период, станал по-напрегнат, в следствие преживения стрес. Споделял, че постоянно мисли за отправените закани към семейството му, което, не можел да защити докато е на работа. Приетите, неоспорени медицински документи сочат, че почти година след инцидента, все още е налице преживяна адаптационна реакция, отразила се на психичното му състояние. Този състав, приема, че последиците на преживения стрес, при инцидента с ответника, не са още отшумели, тъй като, при разпит на настоящия ищец, като свидетел по ГД № 857/2019г., по описа на ШРС, при описване на произшествието се наблюдава посоченото „емоционално преживяване на спомена…става напрегнат и тревожен“, споменато в коментирания амбулаторен лист от 27.02.2019г..   

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от отправените закани, обиди и грубо, цинично отношение, и съпротива срещу правоприлагащ орган. Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните неимуществени вреди.

Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 3000 лева, по-малко от съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителния период, през които са се проявявали. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 3000 лева, както е поискано, въпреки, че този размер е по-малко от съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани у служител на МВР, от дори само необходимостта да сведе реакцията си до настоящата /предявяване на иск/, при подобно демонстративно, брутално и цинично отношение към него, при изпълнение на служебни задължения. Достатъчни, също по отделно, са и преживения срам от отправените обиди, последиците на изпитвания страх за осъществяване на закани за посегателства към малолетни деца. В съвкупност, посочените негативни преживявания на ищеца обосновават претендирания размер на обезщетение от една страна, а от друга изключват основателност на ответното възражение за липса на елемент от фактическия състав на отговорността – претърпяна вреда.

 Заради ответното твърдение, че професии като ищцовата изискват от упражняващите ги „по високо ниво на търпимост“, следва да се отбележи липсата на законово, обичайно, етично и въобще каквото и да е задължение на правоохранителните, правоприлагащите, правораздавателните и които и да било органи на държавна власт, да търпят грубо, обидно и цинично отношение към тях и то по време на изпълнение на служебни задължения. Затова посоченото, въпреки, че само подчертава отношението на ответника към правилата в обществената организация, в която живее, се приеме като възражение, то е неоснователно.

Изложеното налага уважаване на предявения иск.

На основание чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Тя, е в размер на 280,83 лева, за периода от увреждането, до предявяване на иска и този иск, следва да се уважи в заявения размер.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът, следва да заплати на ищеца сумата от 450 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 170 лева държавна такса.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3000 лева(три хиляди лева), сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва, върху главницата от 3000 лева, считано от 25.03.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 280,83 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение от 3000 лева, в размер на законната лихва, за периода 22.04.2018г. – 24.03.2019г.

 

ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 170 лева – държавна такса в производството.

 

ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 450 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: