РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 909 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е жалба от С.М.М., чрез пълномощник, срещу отказа на
ЧСИ, обективирано в писмо изх.№ 14334/10.10.2019 г., с което е отказано да се
прекрати изпълнителното производство по ИД № 20147560400765.Излагат се доводи,
че обжалваният отказ на ЧСИ е незаконосъобразен.Прави се искане да се отмени
отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по ИД № *** по
искането на длъжника С.М. от 07.10.2019 г. като незаконосъобразен.
За
ответника по жалбата – „***“ООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е
депозирано становище да се остави без уважение жалбата на длъжника с искане
делото да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност, тъй като тя не е
настъпила.
Депозирано
е становище от ЧСИ Ц.Н., като се излагат
доводи, че жалбата е неоснователна.
Жалбата
е депозирана в преклузивния срок,
от надлежно легитимирана страна.Според чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът
може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
Предмет на обжалване е отказа на ЧСИ,
обективирано в писмо изх.№ 14334/10.10.2019 г., с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д.№ *** г., тъй като по делото има преводи
от трети задължени лица, които прекъсват давността, съгласно т.10 от ТР №
2/2013 г. на ВКС, с оглед депозираната молба от длъжника С.М. от 07.10.2019 г.
Производството по делото е образувано на
07.08.2014 г. по молба на взискателя „***“ООД със седалище гр.София въз основа
на изпълнителен лист от 09.07.2014 г.
Със запорно съобщение от 29.08.2014 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.М..
В резултат на преводите от работодателя от ЧСИ са
превеждани месечно суми в периода от
29.10.2014 г. до 02.07.2019 г. включително.
В спорния период - 29.08.2014 г. - 30.09.2016 г. не са
искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ изпълнителни действия, но ЧСИ
е извършил общо 10 плащания на взискателя въз основа на постъпилите плащания от
третото задължено лице, като последното такова е на 06.11.2015 г., а през 2016
г. - на 02.12.2016 г.
Неоснователен е първият довод на
жалбоподателя, че в периода от 29.08.2014 г., когато е издадено запорно
съобщение изх.№ 10317, до 10.10.2016 г., когато взискателят е проявил
процесуална активност, чрез искането си за нови изпълнителни действия - налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, е изтекъл предвидения в
чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен срок, т.е. изпълнителното производство по
изп.д.№ 2*** е прекратено по силата на закона на 30.09.2016 г.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е направил искане да се наложат запори на
банкови сметки на длъжника с образуване на изпълнителното дело, като има и
възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
В периода от 29.08.2014 г. до
13.10.2016 г., когато е получена от съдебния изпълнител молбата на взискателя, както
се посочи, ЧСИ е извършвал плащания в съответните размери на 8.12.2014 г.,
23.12.2014 г., 04.02.2015 г., 09.03.2015 г., 31.03.2015 г., 25.06.2015 г.,
03.09.2015 г., 2.10.2015 г., 6.11.2015 г., видно от отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист, поради което не може да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 30.09.2016 г.
На второ място, жалбоподателят счита, че
посочената мотивировка на ЧСИ за постановяване на отказа не кореспондира с
предмета на искането на длъжника, направено с молба с вх.№ 5088/7.10.2019 г.
Срокът
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е процесуален преклузивен, а не давностен и започва да
тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело.Изтичането на
този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство.Срокът, както се посочи, е процесуален преклузивен и
не се отразява на съществуването на самото материално право на вземане, а само
на упражненото по съответното дело сезиране въз основа на процесуалното право
на взискателя да иска изпълнение.Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие,
осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява
правото си.
Със запорното съобщение от 29.10.2014 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на основание чл.450,
ал.3, чл.507, чл.508, вр. чл.446 ГПК, след което по изпълнителното дело са превеждани суми от
работодателя в горепосочените периоди от време.
Постановлението
за прекратяване при условията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК има декларативен, а не
конститутивен характер (ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Последното
плащане за 2015 г. от третото задължено лице е извършено на 02.11.2015 г.,
а за 2016 г. плащанията са на 29.11.2016
г. и на 29.12.2016 г., видно от приложените от ЧСИ платежни нареждания.За този
почти едногодишен период, тъй като не са извършвани преводи от третото
задължено лице, взискателят е направил
искане на 13.10.2016 г. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от друг работодател - „***“АД.
След
като по предприетото изпълнително действие - налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника от „***“АД са постъпвали плащания като трето задължено
лице, които ЧСИ е превеждал на взискателя, то последният е получавал
частично удовлетворение от изпълнителен способ, който не е изчерпан.Поради това
не е било необходимо да прави и искания за извършване на нови действия по
изпълнителното дело.
От
последното плащане от „***“АД на 02.11.2015 г. до молбата на взискателя от
13.10.2016 г. не е изтекъл период от две години, за да са налице основанията за
приложение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на
обжалвания отказ на ЧСИ, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.М.М.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник, срещу отказа на ЧСИ Ц.Н., рег.№756, район
на действие - ОС Плевен, да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20147560400765/2014 г., обективиран в писмо изх.№
14334/10.10.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: