№ 861
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104396 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ”...” ЕООД–Русе твърдят, че на 24.06.20 г. между тях, в
качеството на продавач, и “...“ ЕООД-Русе, като купувач, бил сключен
договор за покупко-продажба на горива.Съгласно условията на контракта,
плащането на закупената стока се извършва в срок до 10 дни след датата на
фактуриране.
Твърдят, че на 31.07.2020 г. „...“ ЕООД издали на насрещната страна
фактура № 3792 за закупено гориво на обща стойност 102 679,73
лв.Ответникът извършил няколко частични плащания, като по тази сделка
останала непогасена цена от 20 000 лв.
На 31.08.2020 г. ищецът издал фактура № 3808 за закупено от „...“
ЕООД гориво на стойност от 66 819,53 лв.Твърдят, че сумата не е заплатена
от ответника до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл.9 ал.5 от договора, при забава в плащането на цената,
купувачът дължи неустойка в размер на 0,15 % на ден върху дължимата сума,
но не повече от 30 %.
Сочат, че изчислено върху стойността на ф-ра № 3808/ 31.08.2020 г. ,
1
акцесорното вземане от 0,15 % на ден възлиза на 100,22 лв. дневно или за
период 11.09.2020 г. (датата след падежа) до предявяване на иска-06.08.2021
г. (327 дни) възлиза в размер на 32 771,94 лв. Тази сума надхвърля
договореното ограничение на неустойката от 30% и следва да се редуцира до
20 045 лв.Искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът “...“ ЕООД-Русе оспорват иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 24.06.2020 г. между страните бил подписан договор, по силата на
който ищецът, в качеството на продавач, се съгласили да продават в
продължение на една година горива на „...“ ЕООД, за което ответникът
следвало да заплаща цена в срок до 10 дни след датата на фактуриране.В чл.2
е казано, че ако до един месец преди изтичане на уговореното време никоя от
страните не се противопостави писмено на продължаването, контрактът се
счита продължен при същите условия за още една година.Според чл.9 ал.5 от
договора, при допусната забава в плащането на цената, купувачът дължи
неустойка в размер на 0,15 % на ден върху дължимата сума, но не повече от
30 %.
На 31.07.2020 г. и на 31.08.2020 г. ищецът издал на насрещната страна
фактура № 3792 и фактура № 3808 за закупено дизелово гориво на стойности
съответно 102 679,73 лв. и 66 819,53 лв.По делото няма спор, че купувачът не
престирал дължимите цени в уговорения срок по чл.6 ал.1 от договора.
На 09.12.2020 г. между страните било подписано споразумение, в което
ответникът признавайки, че към нея дата дължи на продавача сумата от
100 000 лв. по първата фактура и изцяло цената по втората доставка, се
задължил да ги погаси на 8 равни месечни вноски от по 20 000 лв. и последна
изравнителна вноска от 6 819,53 лв., платими до 15-то число на текущия
месец, като поел и допълнителни ангажименти във връзка с изпълнението на
действащия договор от 24.06.2020 г., а ищецът се съгласил в уговореното
време да не предприема действия за събиране на двете вземания по съдебен
ред.
2
Ответникът твърди, че е плащал суми по споразумението. Назначена в
производството икономическа експертиза, след извършена проверка в
счетоводството на ищеца, е констатирала, че в периода на 23.12.2020 г.-
05.04.2021 г. ответникът е внесъл в полза на продавача общо сумата от
80 000 лв. с основание вноски по споразумение, с които по-старото
задължение било погасено до размер на 20 000 лв.Няма плащания по втората
фактура.Договорната неустойка за заявеното по исковата молба време от 327
дни, при съобразяван е ограничението по чл.9 ал.5 от контракта, е
определено на 20 045,86 лв.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че 24.06.2020 г. между страните бил
подписан договор, по силата на който ищецът се задължил периодично да
доставя на насрещния търговец горива, за което ответникът следвало да
заплаща цена в срок до 10 дни след издаване на фактура.Няма твърдения
контрактът да е прекратил действието си към датата на предявяване на иска,
поради което съдът приема, че се е сбъднало условието по чл.2 ал.2 относно
времето на действие на търговското правоотношение. Между страните липсва
разногласие по въпроса, че ответникът е бил неизправен съконтрахент и не е
заплатил в уговорения срок доставеното му гориво по фактура №
№ 3792/31.07.2020 г. и по фактура № 3808/31.08.2020 г. При това положение,
съгласно чл.9 ал.5 от договора, за продавача е възникнало правото да получи
от насрещния търговец неустойка за забавата до максимум 30 % от
дължимата сума.Действително на 09.12.2020 г. страните подписали
споразумение, според което на купувача била дадена възможност да погаси
вземанията по двете фактури на девет вноски в срок най-късно до 15.07.2021
г. Останалите клаузи от договора останали непроменени.
По делото безспорно се установява, че до 15.04.2021 г. ответникът
извършил шест плащания, с които било погасено по-старото и обременено
взимане до размер на 20 000 лв.Изцяло останала дължима сумата по
процесната фактура.Няма спор, че тя не е била погасена до датата на
предявяване на иска. Това ангажира договорната отговорност на купувача за
допуснатата забава до максимално възможния уговорен размер неустойка на
стойност 30 % от дълга, при уговорени 0,15 % на ден.Искът следва да се
уважи така, както е предявен.Сумата се дължи със законната лихва от датата
3
на подаване на исковата молба.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на акцесорната
претенция.Съдът не споделя това виждане.След като е налице паричен дълг,
макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече
възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение
под формата на законна лихва в рамките на допустимите от
законодателството предели.Неустойката е предвидена в самия договор,
поради което тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест
е вменена. Неизпълнението на задължението за плащане на неустойка
съставлява неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл.86 ал.1
от ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва.Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл.86 ал.1 от
ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл.86 ал.1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка / в този смисъл например Решение №
1418/03.10.2002 г. по гр.дело № 2313/2001 г., V г.о., ВКС, Решение №
597/06.06.2005 г. по т.д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 73/
29.06.2011 г. по т.д.№ 683/2010 г. , І т.о, ВКС/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за
настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Цар Освободител” № 155, представлявано от
управителя Е.Е.Ю., със съдебен адрес: гр.Русе, пл.”Отец Паисий” № 2, ет.7,
офис № 702, чрез адв.П.П. от АК-Русе, да заплатят на “...” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Мостова” № 11,
ет.5, ап.6, представлявано от управителя Х.Д.Д, чрез адв.С.М. от АК-София,
4
по банкова сметка в “Юробанк България” АД-IBAN: BG78 BPBI 7921 1046
2679 01, BIC: BPBIBGSF, на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД, сумата от 20 045
лв., представляваща неустойка по чл.9 ал.5 от договор за покупко-продажба
от 24.06.2020 г. за дължима цена на гориво от 66 819,53 лв. по фактура №
3808/ 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 06.08.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1 051,80 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5