Р Е Ш Е Н И Е
№168
гр. Хасково, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №876/2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Ц. С.“ №.. представлявано от Д.Г.А.
- управител, с посочен адрес за призоваване: гр.В., ул.“Ал. Д.“ №.., подадена
чрез адв. М.Р., срещу Решение към MRN 19ВG002002018867R0/04.11.2019 г., с рег.
№32-227881/05.08.2020 г., на директора на Териториална дирекция „Северна морска“
към Агенция „Митници“, потвърдено с Решение №Р-457/32-265945/11.09.2020 г. на
директора на Агенция „Митници“.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Същото било
необосновано и издадено при допуснати процесуални нарушения. Оспорват се
констатациите в решението и в документите дали основание за издаването му. В
него не били изложени конкретни фактически и правни съображения за извършване
на корекция на митническата декларация за определянето на нова митническа
стойност на внесените стоки, определянето на нов размер на ДДС и вземането му
под отчет. Счита се, че на практика не била извършена никаква повторна
проверка. Не била искана допълнителна информация или документи от вносителя във
връзка с определяне на митническата стойност на стоката, а представените не
били обсъдени от административния орган. В решението не се съдържали установявания
на фактите, които били от значение за решаване на спора. Не били посочени
конкретни съображения и доказателства в подкрепа на взетото решение, което било
лишено от мотиви. Сочи се, че изброяването на конкретни доказателства не
следвало да се приравнява на техния анализ. Механичното пресъздаване на
разпоредби от нормативната уредба не представлявало формиране на правни изводи.
Приема се, че решението не позволява да се извърши преценка как
административният орган достигнал до посочените правни изводи и какви били
конкретните съображения в тази насока. Актът бил основан на догатки и
предположения, а не на обективен доказателствен анализ. Счита се, че не били
налице законови предпоставки за промяна на митническата стойност на внесените
стоки, същата била определена неправилно, а оттам и новите по-високи вземания
не се дължали. Не били взети предвид доказателствата, представени при вноса на
стоките, както и допълнителните такива, които опровергавали изводите, изложени
в оспореното решение. Изводите за възникнали допълнителни държавни вземания
били необосновани и незаконосъобразни. На последно място се сочи, че в
законоустановения срок директорът на Агенция „Митници“ не се произнесъл по
жалбата на дружеството срещу решението на директора на ТД „Северна морска“,
като бил налице мълчалив отказ. Претендира се обжалваното решение да бъде
отменено.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на дружеството
жалбоподател, който изтъква, че в случая не е налице съмнение и основание за
неприемане достоверността на митническата стойност в митническата декларация.
Твърди, че не била спазена процедурата по увеличаване на митническата стойност
на стоките, обект на оспореното решение. Посочва, че дефиницията за
„справедливи цени” била въведена в законодателството от 01.01.2020 г. с § 1,
т.40 на Закон за митниците. До този момент такова понятие не съществувало в
правния мир, поради което и извършеният, през октомври 2019 г., внос нямало как
да се подчинява на такива „справедливи цени”, въведени след приключване на
митническите формалности и поставяне на стоката под режим, респективно нейното
освобождаване. „Справедливите цени” били статистически стойности, извлечени от
базата данни на ЕС, но същите не можело да бъдат вменени на който и да е вносител,
тъй като те не попадали в дефиницията, от там и в приложното поле на
митническата стойност, дадена в чл.70 и чл.74 от Митническия кодекс. Освен това, поради недостъпността на
системата „TESEUS”, не било ясно как била формирана цената на стоките за тарифните
номера, обхванати от решението. Сочи, че при определяне на митническата
стойност на стоките при вноса, вносителят използвал метод на договорената
стойност, като ангажирал съответни доказателства в тази посока. Изискването на
чл.140, параграф 1 от Регламент за прилагане на МК в конкретния случай не било
спазено. Изводите и констатациите, направени от органа във връзка с
определената нова митническа стойност на стоките по метода на така наречените
„сходни стоки” били необосновани и незаконосъобразни, тъй като от представените
многобройни митнически декларации за внос на стоки било видно, че митническият
орган не извършил какъвто и да е съпоставителен анализ, така както изисквал
законодателят, за да аргументира изводи, че именно стоките, на които се позовал
по митническите декларации, имали сходни характеристики с процесните по вноса.
Претендират се разноски по делото.
Допълнителни
аргументи в насока незаконосъобразност на атакуваното решение се излагат в
писмено становище.
Ответникът,
Директор на Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
в писмен вид и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Навежда подробни доводи
в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Допълнителни възражения по жалбата се правят в писмени бележки
– лист 422.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.11.2019
г. с митническа декларация MRN 19ВG002002018876R0 (л.144 и сл.) от
жалбоподателя „БЕНДИТА СПЕД“ ЕООД, чрез представителя „АТИБО СПЕД“ ООД, гр.В.,
са декларирани пред митническите органи и представени документи за поставяне на
стоки под митнически режим „Допускане за свободно обръщение“ – общ брой стоки –
45, колети – 831, държава на изпращане - Т. и държава на получаване - България,
на обща фактурна стойност 24 959.56 EUR (обменен курс 1.955830),
дължима сума вид B00 – 9783.34 лева, износител – „GULERCAN GIYIM PAZARLAMA
VE DIS TIC“, BAKIRKOY/ISTANBIL/TURKIY, и вносител „БЕНДИТА СПЕД“ - КЛОН
ВАРНА.
Част от
внесените стоки са декларирани както следва:
Стока №10
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „елек за мъже или момчета
трикотажен или плетен от синтетични влакна -115 бр.“.
Стока №13
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „мъжки боти с външни ходила от
каучук и горна част от ест. кожа - 184 чифта“.
Стока №17
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „палто за мъже и момчета,
различно от трикотажни или плетени от синтетични влакна – 173 бр.“.
Стока №18
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „дълъг панталон за жени и
момичета, различен от трикотажни или плетени от синтетични влакна – 382 бр.“.
Стока №27
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „мъжки ризи, различни от
трикотажни или плетени от синтетични влакна – 260 бр.“.
Стока №29
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „сако за мъже или момчета,
различно от трикотажни или плетени от синтетични материали – 405 бр.“.
Стока №30
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „спортен комплект /анцунг/ от две
части, горна и долна чат, трикотажен или плетен от синтетични или изкуствени
влакна – 72 бр.“.
Стока №35
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „мъжка фланела с дълъг ръкав,
трикотажна или плетена от синтетични влакна – 6462 бр.“.
Стока №36
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „халат за жени или момичета,
различен от трикотажни или плетени от синтетични влакна – 325 бр.“.
Стока №40
от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „домашни чехли с външни ходила от
пластмаса и горна част от текстилни материали – 2230 чифта“.
Стока №41 от МД с MRN 19ВG002002018876R0 е описана като „чорапогащи,
трикотажни или плетени от синтетични влакна“.
Всички
стоки са с посочени в декларацията брутно и нетно тегло; цена; митническа
стойност; статистическа стойност; метод за определяне на стойността; дестинация
на фактуриране; представени документи, сертификати и други данни; разходи за
транспорт; вид на опаковка; ставка върху статистическата стойност на стоката;
дължима сума.
Началникът
на МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ е изпратил до началника на сектор
„Митнически процедури“, ТД Северна морска, Служебна бележка рег.№
32-318551/05.11.2019 г. (л.138 и сл.), относно рисков профил 7465-12/07/2019 за
определяне на митническа стойност и тарифно класиране на стоки по митническа
декларация
MRN 19ВG002002018876R0 (грешно
изписана във всички документи по адм. преписка с MRN 19ВG002002018867R0), с получател „БЕНДИДА СПЕД“ ООД –
КЛОН ВАРНА, към която приложил копие на декларацията и описал стоките, декларирани
с нея, като обективирал молба за даване на компетентно становище относно
декларираната митническа стойност и тарифното класиране на стоките по
декларацията.
В Служебна
бележка рег.индекс №32-321378/07.11.2019 г. /без подпис, ел. или ф-ки/, (л.128
и сл.), адресирана до началника на МП „Пристанище Варна“, държавен инспектор в
отдел МД, сектор МП в ТД „Северна морска“ е посочил, че декларираната договорна
стойност на стоките №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41 по
митническата декларация е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени на сходни стоки, при положение, че не се оспорва
автентичността на фактурата. След направена справка в „Системата за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи – МИС-3А, за стоки с произход Т., продадени за ЕС и изнесени в същото
или приблизително същото време, на същото търговско равнище – на едро, се
установили декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“, предвид
разпоредбите на чл.71, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 за стоки №№
10, 13, 18, 27, 30, 35, 36, 40 и 41. За стоки №17,29 митническата стойност била
определена съгласно разпоредбите на чл.74, § 3 от МКС.
До „БЕНДИДА
СПЕД“ ООД – КОЛН ВАРНА е изпратено писмо изх.№32-323276/11.11.2019 г. (л.124) от
с. д. директор на ТД в Агенция „Митници“, ТД „Северна морска“, с което към
дружеството е отправена молба, за нуждите на допълнителната проверка на
горепосочената митническа декларация и съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията, в тридневен срок от връчване на писмото да
представи подробно изброени документи и информация.
Като
приложения към писмо вх. №32-328915 от 15.11.2019 г.(л.126), от дружеството
„БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х., са били представени част от исканите документи и
информация.
В Служебна
бележка рег. №32-331847/07.11.2019г. /без подпис ел. или ф-ки /, (л.108 и сл.) от държавен митнически инспектор в отдел
МД, сектор МП в ТД „Северна морска“, адресирана до началника на МП „Пристанище
Варна“, е установено тарифно класиране на част от стоките по митническа
декларация MRN 19ВG002002018876R0, различно от декларираното по отношение на
стоки №№ 5, 8, 9, 11, 17, 18, 27, 28, 29, 30, 31, 35, 36, 39, 41, и е
определена окончателна митническа стойност на стоки №№ 10, 13, 18, 27, 30, 35,
36, 40 и 41 на база „сходни стоки“. За стоки №17 и №29 е посочено, че
митническата им стойност е определена на основание чл.74, параграф 3 от МКС,
предвид, че не били открити идентични или сходни стоки с производител или
търговска марка, посочен на етикета.
С
приложение към писмо вх.№32-325706/12.11.20189г. (л.117) „БЕНДИДА СПЕД“ ООД е представило в ТД
„Северна морска“ допълнителни доказателства във връзка с митническата
декларация.
До
управителя на „БЕНДИДА СПЕД“ ООД – КЛОН ВАРНА е изпратено писмо рег.№32-341474/27.11.2019
г. (л.106 и сл.) от с. д. директор на ТД в Агенция „Митници“, ТД „Северна
морска“, с което, в съответствие с нормата на чл.22, параграф 6 от Регламент
(ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, е уведомен за мотивите, на които
ще се основава решението на митническия орган относно декларираната митническа
стойност на стоки с №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41 по МД с MRN
19ВG002002018876R0/04.11.2019 г. В писмото се сочи, че митническите органи не
приемат така декларираната митническа стойност на визираните стоки поради
съмнения за занижена митническа стойност. От представените износна митническа
декларация от Р. Т., платежен документ сюифт от 07.11.2019 г., външнотърговски
договор между продавача и купувача и 24 бр. фактури за продажба на краен
получател било преценено, че декларираната договорена стойност за стоки №№ 10,
13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41, предвид и определянето на точното
тарифно класиране, след разглеждане на представените мостри, е необичайно
ниска, в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при сходни
стоки, при положение, че не се оспорва автентичността на фактурата. Съгласно
писмото, на основание чл.74, параграф 2, буква „б“ и §3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, е определена нова митническа стойност за стоки №№ 10, 13,17, 18, 27, 29, 30,
35, 36, 40 и 41 в общ размер на 23 886.74 лева
С писмото
дружеството се уведомява на основание чл.26 ал.1 от АПК за започване на
административното производство, като му се предоставя възможност за изразяване
на становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на
писмото.
На
13.01.2021 г. директорът на ТД „Северна морска“ издал Решение №32-10848/13.01.2020
г. (л.28 и сл.), с което отказал да приеме митническата стойност на
декларираните стоки №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41 по МД с MRN
19ВG002002018876R0/04.11.2019 г. и определил нова митническа стойност на
посочените стоки, като установил за досъбиране от „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД,
гр.Хасково ДДС в размер на 2283.25 лева.
С Решение №
Р-155/32-52204/17.02.2020 г. (л.84 и сл.) на директора на Агенция „Митници“ е
отменено Решение №32-10848/13.01.2020 г. на с.д директор на ТД „Северна
морска“, с което на основание чл.77, §1, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013
и чл.54 от Закона за добавена стойност, „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД е било задължено да
доплати възникнали публични държавни вземания по митническа декларация MRN
19ВG002002018876R0/04.11.2019г., представляващи ДДС в размер на 2283.25 лева -
разлика между реално платеното и подлежащото на плащане ДДС, както и лихвата
върху сумата.
На
27.02.2020 г. до началника на МП „Пристанище Варна“ от държавен инспектор,
отдел „МД“, сектор „МП“ е адресирана Служебна бележка с рег. индекс №32-64434
(л.76 и сл.) във връзка с указанията за определяне на нова митническа стойност
на стоки с №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41. Предвид
справедливите цени, публикувани в информационната система THESEUS Joint
Research Centre (JSR) към ЕК, за същия вид стоки и произход, след
посочване на правна уредба, относима според длъжностното лице е определена
митническа стойност съгласно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 г. за визираните стоки.
След
издаване на отменително № Р-155/32-52204/17.02.2020 г., до управителя на
„БЕНДИДА СПЕД“ ООД, гр.Х., е изпратено писмо рег.№32-69442/04.03.2020 г. (л.67
и сл.) от директора на ТД „Северна морска“, с което, в съответствие с нормата
на чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегиран регламент
на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС)
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила
за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, с което е уведомен за
мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган по митническа
декларация MRN 19ВG002002018876R0/04.11.2019 г. относно повторното разглеждане
на тарифното класиране на стоки №№ 5, 8, 9, 11, 17, 28, 31 и 35 и определяне на
нова митническа стойност на стоки №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и
41. Посочено е установеното при повторното разглеждане на тарифното класиране
на визираните стоки и е определена нова митническа стойност на стоки №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35,
36, 40 и 41, съответно общо задължение за доплащане на ДДС в размер на
17 242.98 лева.
С писмото
дружеството се уведомява на основание чл.26 ал.1 от АПК за започване на
административното производство, като му се предоставя възможност за изразяване
на становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на
писмото.
С
процесното Решение с рег. №32-227881/05.08.2020 г. към MRN 19ВG002002018876R0/04.11.2019
г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5,
т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, параграф 1, буква „а“, вр.
чл.85, параграф 1, вр. чл.101, параграф 1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. с чл.54
ал.1, чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, е
отказано приемане на митническата стойност на декларираните стоки №№ 10, 13,
17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41 по МД с MRN 19ВG002002018876R0/04.11.2019
г. и е определена митническа стойност на тези стоки в размер на: 1040.75 лева
за стока №10, 6445.52 лева за стока №13, 12 244.94 лева за стока №17,
2143.02 лева за стока №18, 2459.60 лева за стока №27, 15 920.55 лева за
стока №29, 618.48 лева за стока №30, 46 203.30 лева за стока №35,
4 267.25 лева за стока №36, 3 679.50 лева за сока №40 и 1 887.00
лева за стока №41. Разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN
19ВG002002018876R0/04.11.2019 г. относно кода на стоки №5, №8, №9, №10 и
данните в поле „задължения за стоки №№ 10, 13,17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и
41. Посочен е новият размер на ДДС за стоките, поотделно. Направена е
рекапитулация за общ размер ДДС 26 671.23 лева. Разпоредено е още да се
вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания. Посочени
са начислените, взети под отчет и заплатени задължения за ДДС в размер на 9
783.34 и са определени дължими за доплащане
нови задължения за ДДС в размер на 16 887.89 лева от задължено лице
„БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х..
С писмо рег.№32-228401/06.08.2020
г. на директора на ТД „Северна морска“ (л.44), Решение №32-227881/05.08.2020 г.
е изпратено до „БЕДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х., видно от Известие за доставяне на
Български пощи (л.43), писмото е получено на 12.08.2020 г.
На
24.08.2020 г. в ТД „Северна морска“ е заведена жалба вх.№32-245840/24.08.2000
г. от „БЕДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х., против
Решение с рег. №32-227881/05.08.2020 г. към MRN 19ВG002002018876R0/04.11.2019
г.
С Решение
№Р-457/32-265945/11.09.2020 г. на директора на Агенция „Митници“ жалбата на
„БЕДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х. против Решение с рег.№32-227881/05.08.2020г. към MRN
19ВG002002018876R0/04.11.2019г. е отхвърлена. Решението е изпратено като
приложение към електронно писмо от 16.09.2020 г., подписано с ел. подпис от
директор на дирекция в Агенция „Митници“ (л.9).
Предвид
отхвърлителното Решение №Р-457/32-265945/11.09.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“, „БЕДИДА СПЕД“ ЕООД, гр.Х., подава жалба до Административен съд –
Хасково, чрез ТД „Северна морска“, регистрирана под вх.№32-273739 от 18.09.2020
г.
По искане
на оспорващото дружество по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице М.Л.Ц..
В
изпълнение на поставените задачи експертът заключва на първо място, че реално
платената от дружеството жалбоподател цена на процесните стоки е 24 959.56
евро, като плащането е било извършено на 07.11.2019 г. с банков превод към доставчика
от Т.. Нямало други подлежащи на плащане суми. Плащането на сумата по банков
път на посочената дата било осъществено от разплащателна сметка в евро в Първа
инвестиционна банка (копие от движението по сметката – л.262 до 268 от делото).
Закупуването на процесните стоки било осчетоводено в счетоводството на
дружеството.
Стоките били заведени по
артикули, брой, доставна стойност и единична цена в счетоводна сметка 304
„стоки“. Осчетоводена била и продажбата на стоките, по сметка 702 „приходи от
продажба на стока“. Декларираната по митническата декларация и платена с банков
превод сума била една и съща – имало пълно съответствие. Счетоводството на „БЕНДИТА СПЕД“ ЕООД
се водило двустранно от външна счетоводна фирма със собственик и управител С. К.,
с програмен продукт, разработен от „СОФТСИСТЕМ“, гр.С. З., като фактурирането
се извършвало от същия счетоводен софтуер. Счетоводството било водено редовно,
в съответствие с изискванията на нормативната уредба и отговаряло на изискванията
на Закона за счетоводството и сметките на Националния сметкоплан. Всички процесни стоки били фактурирани
и продадени на трети лица още на 08.11.2019 г., с изключение на един вид - стока
№44, посочена в таблицата,Приложение 2 към експертизата, а именно „шивашки
материали /ширит/, които по счетоводни данни до момента на експертизата не били
продадени и били в наличност в склада на дружеството. Реализираната обща
надценка от продажбата на стоките възлизала на 4 236.24 лева.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена при спазване на 14-дневния срок за
обжалване от датата, на която решението е получено от дружеството –
жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният
акт е издаден от директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5,
т. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение – 05.08.2020
г., същият спада към митническата администрация на Р. България, която отговаря
за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган,
оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени
митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм. ДВ
бр.98 от 2018г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по
прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
„Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия
член, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
С
оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с
последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател
и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение, то актът е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган.
Решението е
валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е
обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания
за издаването му.
Като
фактическо основание административният орган е посочил установеното от него
обстоятелство, че на 04.11.2019 г. с митническа декларация MRN 19ВG002002018876R0
от вносителят „БЕНДИТА СПЕД“ ЕООД, гр.Х., са декларирани под митнически режим
„Допускане за свободно обращение“ общ брой стоки – 45, общо опаковки колети –
831, държава на изпращане - Турция и държава на получаване - България, на обща
фактурна стойност 24 959.56 EUR, при обменен курс 1.955830 за 1 EUR, като за стока №10 декларираната митническа стойност е в
размер на 89.97 лева или 0.78 лв./бр. (2.03 лв./кг.), за стока №13
декларираната митническа стойност е в размер на 1115.61 лева или 6.06 лв./чифт
(6.14 лв./кг.), за стока за стока №17 декларираната митническа стойност е в
размер на 1522.61 лева или 8.80 лв./бр. (4.90 лв./кг.), за стока №18 декларираната митническа
стойност е в размер на 1083.33 лева или 2.84 лв./бр. (5.33 лв./кг.), за стока №27 декларираната митническа
стойност е в размер на 254.26 лева или 0.98 лв./бр. (3.60 лв./кг.), за стока №29 декларираната митническа
стойност е в размер на 2376.33 лева или 5.87 лв./бр. (7.05 лв./кг.), за стока №30 декларираната митническа
стойност е в размер на 84.49 лева или 1.17 лв./бр. (2.58 лв./кг.), за стока №35 декларираната митническа
стойност е в размер на 3791.57 лева или 0.59 лв./бр. (5.33 лв./кг.), за стока №36 декларираната митническа
стойност е в размер на 762.77 лева или 2.35 лв./бр. (2.14 лв./кг.), за стока №40 декларираната митническа
стойност е в размер на 1090.38 лева или 0.49 лв./чифт. (2.13 лв./кг.), за стока №41 декларираната митническа
стойност е в размер на 299.24 лева или 0.29 лв./чифт (4.42 лв./кг.).
В решението
е посочено, че след извършени проверки и допълнително проучване на база
сравнителен анализ след направена справка в „Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС-3А, за
идентични/сходни стоки, внос от Т., изнесени в същото или приблизително същото
време за Съюза, възникнали съмнения за занижена митническа стойност. Прието е
за установено, че след представените от дружеството допълнителни документи не
били представени достатъчно допълнителни сведения за установяване точността на
декларираната митническа стойност. Посочено е, че преди това митническите
органи не намерили аргументи защо декларираната стойност на процесните стоки е
по-ниска в сравнение с декларираните за допускане за свободно обращение стоки
от същия вид и оставали със съмненията, че декларираната от жалбоподателя митническа
стойност не била действителна и подлежаща на плащане цена, имало съмнение за
отхвърляне на декларираната митническа стойност. От изложеното, както и предвид
определянето на тарифното класиране след разглеждане на представени мостри,
било преценено, че декларираната стойност била необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при сходни стоки, при положение,
че не била оспорена автентичността на фактурите. Констатираната разлика в
цените била достатъчна, за да се обосноват съмненията относно точността на
митническата стойност на внесените стоки. Посочено е още, че когато истинността
на договорената стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за
остойностяване за определяне на митническата стройност, която отразявала в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки.
Прието е и, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност,
същата следвало да се сравнява със справедливата цена, извлечена от информационната
система THESEUS на Joint Research Centre (JSR) към ЕК. В тези случаи следвало
да бъде определена нова митническа стойност, чрез последващо прилагане на
методите, определени в чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013 г.
Във връзка
с горното митническите органи считат, че е налице достатъчно основание за
отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническа
стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, в
резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от
вторичните методи.
В мотивите
на решението е вписано, че когато митническата стойност на стоките не може да
се определи на основание чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя по
реда на чл.74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че при изследване на
метода, регламентиран в чл.74, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз
основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките не включва качество
на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н.,
което от своя страна не позволявало прилагането на метода за идентичност на
стоките по смисъла на определението по чл.1, § 2, т. 4 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447. Сочи се, че за да се приложи методът трябва безспорно
да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с
внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество,
авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в
която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обръщение в
същия момент или по същото време. В случая не била открита достатъчно
изчерпателна информация за тези показатели, поради което този метод не можело
да бъде използван.
При
прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност,
регламентиран в чл.74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа
на сходни стоки, след анализиране на информацията за стоки с приети договорни
стойности, били установени произведени в същата държава, които въпреки, че не
били еднакви във всяко отношение, имали подобни характеристики и подобни
съставни материали с декларираните стоки, което им давало възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение,
като били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време.
При
изследване на този метод е направен анализ в митническата база данни за
декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. Намерени са резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители. Посочено е, че
същите са декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС)
№952/2013, като съгласно чл.74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
стоки №№ 10, 13, 17, 18, 27, 29, 30, 35, 36, 40 и 41 по процесната МД MRN19BG002002018876R0/04.11.2019 г., митническа стойност е определена както следва:
за стока №10 - „елек за мъже или
момчета, трикотажен или плетен от синтетични влакна - 115 бр. – общо 1040.75
лева, 9.05 лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG005100092208R8/05.08.2019 г. (при декларирана митн. стойност – 0.78 лв./бр.; за стока №13 - „мъжки боти с външни
ходила от каучук и горна част от естествена кожа“ - 184 чифта – общо 6445.52
лева, 35.03 лв./чифт, база за митническа стойност MRN 19BG005803006907R1/12.08.2019
г. (при декларирана митн. стойност – 6.06 лв./чифт; за стока №17 - „палто за мъже и момчета, различно от трикотажни или
плетени от синтетични влакна“ – 173 бр. – общо 12 244.94 лева – 70.78
лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG002005017873R0/18.10.2019 г. (при
декларирана митн. стойност – 8.80 лв./бр.;
за стока №18 – „дълъг панталон за жени и момичета, различен от трикотажни
или плетени от синтетични влакна“ – 382 бр. – общо 2 143.02 лева, – 5.61
лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG005100122164R2/14.10.2019 г. (при
декларирана митн. стойност – 2.84 лв./бр.;
за стока №27 – „мъжки ризи, различни от трикотажни или плетени от
синтетични влакна“ – 260 бр. – общо 2 459.60 лева , 9.46 лв./бр., база за
митническа стойност MRN 19BG005100114571R4/26.09.2019 г. (при декларирана митн.
стойност – 0.98 лв./бр.; за стока №29
– „сако за мъже или момчета, различно от трикотажни или плетени от други
текстилни материали“ – 405 бр. – общо 15 920,55 лева, 39.31 лв./бр., база
за митническа стойност MRN 19BG003009035518R3/19.09.2019 г. (при декларирана
митн. стойност – 5.87 лв./бр.; за стока
№30 – „спортен комплект /анцунг/ от две части, горна и долна чат,
трикотажен или плетен от синтетични или изкуствени влакна“ – 72 бр. – общо
618.48 лева, 8.59 лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG005808011891R1/25.06.2019
г. (при декларирана митн. стойност – 1.17 лв./бр.; за стока №35 – „мъжка фланела с дълъг ръкав, трикотажна или
плетена от синтетични влакна“ – 6462 бр. – общо 46 203.30 лева, 7.15
лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG003009037632R2/04.10.2019 г. (при
декларирана митн. стойност – 0.59 лв./бр.;
за стока №36 – „халат за жени или момичета, различен от трикотажни или
плетени от синтетични влакна“ – 325 бр. – общо 4 267.25 лева, 13.13
лв./бр., база за митническа стойност MRN 19BG005700003863R1/25.07.2019 г. (при
декларирана митн. стойност – 2.35 лв./бр.;
за стока №40 – „домашни чехли с външни ходила от пластмаса и горна част от
текстил“ – 2230 чифта – общо 3 679.50 лева, 1.65 лв./чифт, база за
митническа стойност MRN 19BG003009039866R4/18.10.2019 г. (при декларирана митн.
стойност – 0.49 лв./чифт; за стока №41
– „чорапогащи, трикотажни или плетени от синтетични влакна“ – 1020 чифта – общо
1887.00 лева, 1.85 лв./чифт, база за митническа стойност MRN 19BG002005018580R0/29.10.2019
г. (при декларирана митн. стойност – 0.29 лв./чифт.
При така
изложената фактическа обстановка административният орган е счел, че
декларираната от вносителя митническа стойност за стоката не може да бъде
определена по метода на договорната стойност, а същата следва да се определи
съобразно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, като при
определения нов по-висок размер на митническата стойност на стоката за
дружеството възникват допълнителни задължения за ДДС.
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена
„Стойност на стоките за митнически цели“, с член 69 е предвидено, че
митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа
тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи
специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е
регламентиран метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в § 1 е предвидено, че „базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в § 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 са
регламентирани вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно
параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а)
до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките.
Правила
относно стойността на стоките за митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140
„Неприемане на декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член 70,
параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф
1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В
процесното решение, за да мотивира съмнение, че декларираната от дружеството жалбоподател
договорна стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият
орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело
C‑291/15. Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване,
отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 на
Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е
приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо
да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение.
Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07 Sopropé –
Organizações de Calçado Lda срещу Fazenda Pública.
Доколкото
производството по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е
специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа
на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място
„основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по
реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните
методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно
член 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническите органи са
длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да
му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него.
Съответно в
процедурата по член 140, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на
СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик.
При
регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в член
8, параграф 1, буква „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е
предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от
Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Такива
документи и информация не са посочени в отправеното до дружеството –
жалбоподател писмо изх.№32-323276/11.11.2019 г. (л.124), с което от
митническите органи му се изискват документи за нуждите на допълнителна
проверка по декларацията. В цитираното писмо е посочено само, че за нуждите на
допълнителната проверка по конкретна митническа декларация, следва да бъдат
представени изброени документи, сведения и данни, удостоверяващи стойността на
декларираните стоки, но не са посочени никакви документи и информация, въз
основа на които адресатът може да получи представа за обстоятелствата, на които
се основават съмненията на митническите органи.
Този
процесуален пропуск в случая не може да се счита преодолян с последващо
изпратените от Директора на ТД „Северна морска“ до управителя на „БЕНДИДА СПЕД“
ЕООД писма с рег.№32-341474/27.11.2019 г. (л.106 и сл.) и
рег.№32-69442/04.03.2020 г. (л.67 и сл.), с които административният орган на
основание член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 е съобщил на
дружеството мотивите, на които ще се основава бъдещото му решение и е
предоставил на същото срок за изразяване на становище. В тези писма са изложени
аргументи в насока, че „декларираната цена на стоките е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при сходни стоки, при
положение, че не се оспорва автентичността на фактурата“.
Твърдения
за по-висока митническа стойност на визираните внесени стоки са обективирани и
в процесното решение, като в същото за първи път в административното
производство са изложени и съображения в насока, че съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че
декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за тях в ЕС. В решението е посочено (л.49), че съмненията са възникнали
след извършени проверки и допълнително проучване на база сравнителен анализ
след направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи – МИС 3А“, за идентични/сходни стоки,
внос от Турция, с деклариран произход Турция, изнесени в същото или
приблизително същото време за Съюза. Посочено е, че при повторното произнасяне
компетентният митнически орган се е съобразил с Решение по дело С-291/15 от
2016 г. на Съда на Европейския съюз, което гласяло, че в случаите когато бъде
установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50% от
справедливата цена, то разликата в цените е достатьчна, за да обоснове
съмненията. Прието е, че при извършване на проверка на декларираната митническа
стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от
информационната система „TНESEUS“ на Joint Research Centre (JSR) към ЕК, като в
тези случаи следвало да бъде определена нова митническа стойност, чрез
последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Посочено е, че за стока №10
справедливата цена на ЕС е в размер на 37.10 лв./кг.; за стока №13 справедливата цена на ЕС е в размер на 55.43 лв./кг.; за стока №17 справедливата цена на ЕС
е в размер на 70.16 лв./кг.; за стока
№18 справедливата цена на ЕС е в размер на 15.29 лв./кг.; за стока №27 справедливата цена на ЕС
е в размер на 37.98 лв./кг.; за стока
№29 справедливата цена на ЕС е в размер на 39.31 лв./кг.; за стока №30 справедливата цена на ЕС
е в размер на 33.25 лв./кг.; за стока
№35 справедливата цена на ЕС е в размер на 40.72 лв./кг.; за стока №36 справедливата цена на ЕС
е в размер на 21.49 лв./кг.; за стока
№40 справедливата цена на ЕС е в размер на 13.85 лв./кг.; за стока №41 справедливата цена на ЕС
е в размер на 32.41 лв./кг.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател, което, макар да е
уведомено с писма с рег.№32-341474/27.11.2019 г. (л.106 и сл.) и
рег.№32-69442/04.03.2020 г. (л.67 и сл.) за предстоящото издаване на решение за
определяне на нов размер на данъчни и митнически задължения, не е било
информирано за цитираните по-горе обстоятелства, залегнали в обжалваното решение
като обосноваващи съмненията на административния орган в справедливостта на
декларираната от него митническа стойност на стоките. Съответно
административният орган не е изискал допълнителна информация от дружеството по
такъв начин, че на последното да стане ясно, че тя е пряко свързана с тези
съмнения. При уведомяването, на дружеството вносител му е посочено, че „декларираната
цена на стоките е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер
на покупните цени при сходни стоки, при положение, че не се оспорва
автентичността на фактурата“. Не са посочени обаче никакви документи и
информация, въз основа на които адресатът може да получи представа, на какъв
средностатистически размер на митническа стойност се позовава констатацията, по
отношение на кои стоки е този размер, и съответно имат ли те характеристиките
на сходни стоки.
Както вече
беше отбелязано, за пръв път цитираните в решението данни, са станали известни
на жалбоподателя след издаване на обжалвания административен акт.
Изложените от
административния орган мотиви не позволяват да бъде преценено по какъв точно
начин митническите органи са обосновали „съмнения“ относно декларираната
стойност на стоките, респективно дали надлежно са сторили това, съобразно разпоредбата
на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод
за неприемане на тази декларирана договорна стойност. Не е ясно точно с кои стойности са сравнявани
декларираните от жалбоподателя стойности на стоките, и защо например последната
е приета за изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки. При така изложените в решението
мотиви, неприемането от страна на митническите органи на декларираните
договорни стойности на стоката, се явява немотивирано и незаконосъобразно.
Посоченото
от административния орган, че при
повторното произнасяне се съобразил с Решение по дело С-291/15 от 2016 г. на
Съда на Европейския съюз, гласящо, че в случаите когато бъде установено, че
декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50% от справедливата
цена, то разликата в цените била достатъчна, за да обоснове съмненията, не се
споделя от настоящия съдебен състав, доколкото са налице нарушения в
хода на производството, които ако не бяха допуснати, би могло да се стигне до
извод за определяне на обща митническа стойност на процесните стоки, по ниска
от описаната в атакуваното решение. Оттам, евентуално не би се стигнало и до
приложението на възприетия извод в диспозитиви 38 и 39 от Решение по дело С-291/15
от 2016 г. на Съда на Европейския съюз.
В приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, изрично се посочва, че реално платената от дружеството жалбоподател
цена на процесните стоки е 24 959.56 евро, като плащането е било извършено
на 07.11.2019 г. с банков превод към доставчика от Турция. Закупуването на
процесните стоки било осчетоводено в счетоводството на дружеството. Стоките били заведени по артикули,
брой, доставна стойност и единична цена в счетоводна сметка 304 „стоки“.
Осчетоводена била и продажбата на стоките, по сметка 702 „приходи от продажба
на стока“. Счетоводството било водено редовно, в съответствие с изискванията на
нормативната уредба и отговаряло на изискванията на Закона за счетоводството и
сметките на Националния сметкоплан. Установено е и, че всички процесни стоки
били фактурирани и продадени на трети лица още на 08.11.2019 г., с изключение
на един стока №44. Реализираната обща надценка от продажбата на стоките
възлизала на 4 236.24 лева.
С това
заключение се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи,
че декларираната стойност на стоките не представлява тяхната действително
платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза.
Като
немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на
базата на договорната им стойност, административният орган е постановил
обжалваното решение и в нарушение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори да се приемат за
доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на
член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за
немотивираност на административния акт са относими и към тази част от
процесното решение, с която митническата стойност на стоките е определена
съгласно вторичния метод по член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013. Цитираната буква би намерила последователно приложение, с оглед
посочването в акта, че описанието на стоките в ЕАД не е достатъчно, за да може
да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки и след
допълнителен анализ не е открита достатъчно информация за показателите,
необходими за да се приложи методът на идентичните стоки.
За да бъде
определена обаче митническата стойност по буква „б“ – като „договорната
стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“, административният
орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки,
които са „сходни стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно
член 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне
на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2,
буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2, прави се
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено, че
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
В
обжалваното решение е посочено, че след извършени проверки и допълнително
проучване на база сравнителен анализ след направена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи – МИС ЗА“, за идентични/сходни стоки, внос от Турция, с деклариран
произход Турция, изнесени в същото или приблизително същото време за Съюза са
възникнали съмнения за занижена митническа стойност. В тази връзка новата
митническа стойност на стоките е определена въз основа на взета база за
митническа стойност от други конкретно посочени в решението митнически
декларации. Липсват обаче изложени конкретни
данни, от които да е възможно да се установи дали тези стоки имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, да се прецени качеството и
репутацията им, включително съществуването на търговска марка. Няма възможност
да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ на условията по
доставката по процесната декларация и тези по взетите предвид други митнически
декларации. При тези установени обстоятелства, решението се явява недостатъчно
мотивирано, тъй като не съдържа изложени достатъчно факти, от които да се
направи обосновано предположение, че посочените в него стоки са именно сходни
стоки, за да се приложи хипотезата на член 141, параграф 3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В тази връзка съдът приема, че обжалваното
решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е
приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент
№ 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на
изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност, тъй като, както вече бе посочено, препятства възможността
да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за
определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По този повод следва да бъде отбелязано и
това, че при определянето на новата митническа стойност не е спазен принципът
на прозрачност, установен в чл.12, ал.1 от АПК, доколкото в хода на производството
пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за
сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата, като
единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като
не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил
нова такава, директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват
деловодни разноски, платими от ответника. Направени са разноски от 50 лева –
внесена държавна такса, 460 лв. – възнаграждение за вещо лице и 2280 лева –
заплатено по фактура (л.426,428) възнаграждение за един адвокат. Последното, съобразно
своевременно направеното възражение на ответника, действителната правна и
фактическа сложност на делото, осъщественото процесуално представителство,
както и с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за
прекомерно, поради което го присъжда в размер на 1037 лева (830+207). Доколкото
въпросът за разноските, сторени в административното производство не е
нормативно уреден, такива не следва да се присъждат.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
към MRN 19ВG002002018867R0/04.11.2019 г., с рег. №32-227881/05.08.2020 г., на
директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Х., ул.“Ц. С.“ №.. представлявано от Д.Г.А. - управител,
направените по делото разноски в размер на 1547.00 (хиляда петстотин
четиридесет и седем) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: