Определение по в. т. дело №299/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1000
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193101000299
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      03.2019 год.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                ПЛАМЕН АТАНСОВ

като разгледа докладваното от съдия Павлова

в.т.д. № 299 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 82629/13.12.2018 год. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Ина Въндева, против Решение № 4643/16.11.2018 год., постановено по гр.д. № 5611/2018 год. по описа на ВРС.

            Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на производството, констатира че в постановеното по делото решение е допусната очевидна фактическа грешка.

  На стр. 18, абз. 2 от Решение № 4643/16.11.2018 год. /л. 157 гръб/, съдът е приел, за установено между страните, че ответникът Кристиян С.К., дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАДсумата от 44,71 лв. с ДДС, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от задължения по Договор за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочитан мобилен номер +359*********, според който ответникът дължи месечна абонаментна такса в размер на 20,82 лв. без ДДС, допълнителни услуги, други услуги, кратки текстови съобщения в размер на 16,44 лева без ДДС /след приспадане на отстъпката/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 73,37 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.“

 С посочената част от диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният съд е приел за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 44,71 лева, а в същото време е отхвърлил иска за разликата над 25,33 лева до пълно претендирания размер от 73,37 лева. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, видно и от мотивите на съдебния акт, с които е приета за основателна исковата претенция за сумата от 44,71 лева – сбор от задължения по договор за мобилни услуги  от 02.06.2015 год. с предпочитан мобилен номер ++359*********.

Поправката на очевидната фактическа грешка, допусната в обжалвания акт, има преюдициално значение за въззивното дело, поради което производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на Варненски районен съд за поправка на допуснатата в диспозитива на Решение № 4643/ 16.11.2018 год., постановено по гр. д. № 5611/2018 год. на ВРС очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

След поправката на решението, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд.

Мотивиран от изложеното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 299/2019 год., по описа на ВОС, ТО.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, 49-ти състав, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 4643/ 16.11.2018 год., съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

След поправянето на решението делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

    2.