Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2283 30.06.2016
година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на първи юни
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7260 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Г.Н.Х. и Т.Л.Т., против Л.Г.Х., Н.Н.Х. и ЕТ „Н. – Л.Х.“, ЕИК *********, с която са предявени
искове с правна квалификация по чл. 74 ЗЗД. В условията на евентуалност спрямо
първоначално предявените искове, са предявени от Г.Н.Х. против Л.Г.Х., Н.Н.Х. и ЕТ „Н. – Л.Х.“, ЕИК ********* искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
Банка „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София и тримата
ответници – първите двама – ***, а третият като солидарен длъжник с първите
двама, е сключен Договор за банков кредит № *** от 11.02.2010 г., по силата на
който Банката е отпуснала кредит в размер на сумата от 58 000 евро, при
договорени в същия договор условия за неговото погасяване от страна на длъжниците. Твърди се, че за обезпечаване на кредита,
двамата ищци като съпрузи и родители на първия ответник Л.Х., учредили в полза
на Банката договорна ипотека върху техния собствен недвижим имот, представляващ
жилище, в което живеят, а именно: самостоятелен обект в сграда с ИД №
***************** по кадастралната карта на П., находящо
се в гр. П., ул. „Г.И.“ № ** в сграда № * в ПИ № ********.***, представляващо
жилище – апартамент на едно ниво с площ от 79.92 кв.м., ведно с избено
помещение № 4, както и ведно със съответните припадащи се ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно описан в
***********. Излагат, че първоначално, през първите няколко години след
сключване на договора за кредит, същият е бил обслужван от ответниците. Няколко
месеца преди датата на исковата молба – 15.06.2015 г., обаче, установили, че
ответниците преустановили плащанията на погасителните вноски по отпуснатия им
кредит, който бил натрупал значително просрочие, въпреки че няколко пъти били
канени от Банката за изплащане на тези вноски. Сочат, че ищците като ипотекарни длъжници по кредита
получили от Банката официално известие, че по отпуснатия кредит е налице
просрочие, по който натрупаното от длъжника задължение към 08.05.2015 г. е в
размер от 3769.41 евро, като след направени справки и срещи с кредитни
инспектори в Банката, последните им обяснили, че при просрочване на три вноски
по кредита, Банката може да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да
предприемат принудителни действия по събирането на дълга, като насочи
изпълнението върху ипотекирания имот, който за двамата ищци представлява
единствено жилище, в което живеят. Свързали се с ответниците, но същите им
заявили, че на този етап, не могат да продължат да погасяват кредита. Твърдят,
че пред реалната заплаха, Банката да пристъпи към изпълнение върху единственото
им жилище, в което живеят и което са ипотекирали, били принудени, въпреки че не
разполагали със собствени средства да потърсят помощ от други лица, за да
погасят натрупаното до посочения момент задължение, като по този начин да
избегнат насочване на принудително изпълнение върху жилището им, т.е.
продажбата му. Сочат, че на два пъти извършили плащания по просрочените вноски
на длъжниците по кредита, като на 13.05.2015 г.
внесли сумата от 3774 евро с левова
равностойност от 7393.27 лева, а на 15.05.2015 г. внесли и останалата сума по просрочието, в размер на 690 евро с левова равностойност на
същата от ***1.71 лева, или общо са внесли 4464 евро с левова равностойност от
8745 лева, с което плащане засега са избегнали възможното насочване от страна
на Банката – кредитор на изпълнение към ипотекирания им имот.
Искането е да се осъдят ответниците
солидарно да им заплатят сумата от общо 8745 лева /левовата равностойност на
4464 евро/, представляваща погасената от тях сума по поетото от ответниците
солидарно задължение по сключения Договор за банков кредит от 11.02.2010 г. с
Банка „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
В условията на евентуалност спрямо
първоначално предявените искове, ищецът
Г.Н.Х. предявява против Л.Г.Х., Н.Н.Х. и ЕТ
„Н. – Л.Х.“, ЕИК *********, искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да
му заплатят сумата от общо 4 464 евро /с левова равностойност от 8745
лева/, с която ответниците са се обогатили чрез погасената от ищеца без
основание сума, дължима от тях като длъжници по
сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, Договор за кредит
от 11.02.2010 г. Ищецът Г.Х. основава евентуално съединените искове на същите
обстоятелства, които са заявени в подкрепа на първоначално предявените искове.
Промяната на основанието, на което се претендира същата сума се основава на
възражението на ответниците с оглед твърдяното обстоятелство, че при
учредяването на ипотека като обезпечение на кредита, ищците Г.Х. и Т.Т. не са имали сключен граждански брак. В тази връзка
ищецът Х. признава, че е прекратен бракът му с Т.Т.
още през 1978 г. със съдебно решение. Твърди още, че прекратяването на брака е
било формално с цел да се запази собствеността с оглед действащата към онзи
момент забрана по ЗСГ. Излага, че независимо, че бракът им бил прекратен,
продължили да живеят и понастоящем като семейство в едно общо домакинство в
процесното ипотекирано жилище, което е единствено за тях двамата. С оглед на
изложеното и макар след развода и извършената делба, собственик на жилището да
е ищцата Т.Т., то двамата общо са ипотекирали имота,
за да обезпечат поетия дълг към Банката от страна на ответниците. Поради тези
обстоятелства, ищецът сочи, че и за двамата е бил налице правен интерес да
погасят чуждия дълг. В случай, обаче, че съдът, предвид обстоятелствата по
делото приеме, че извършеното от ищците плащане е станало без наличен за тях
правен интерес, то ищецът счита, че в такъв случай извършеното от него плащане
на чуждия дълг е било лишено от основание. Предвид изложеното, искането му е,
при условията на евентуалност, ответниците солидарно да му заплатят сумата от
общо 8745 лева /левовата равностойност на 4464 евро/, представляваща погасената
от него сума без основание по поетото от ответниците солидарно задължение по
сключения Договор за банков кредит от 11.02.2010 г. с Банка „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2015
г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. *** ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответниците Л.Г.Х. и Н.Н.Х.,
двамата чрез адв. А.Б., и от ответника Л.Г.Х. в качеството му на ЕТ „Н. –
Л.Г.Х.“, ЕИК *********, чрез адв. Р.П., с който изразяват становище за
недопустимост на предявените искове, евентуално за тяхната неоснователност.
На първо място изразяват становище
за недопустимост на предявените искове за всеки от двамата ищци. В тази връзка
твърдят, че двамата ищци не са *** от 1978 г., а след извършената помежду им на
12.04.1984 г. доброволна делба, обективирана в
Протокол по гр.д. № 2206/1984 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., вписан в
нотариалните регистри на ПРС, не са съсобственици на придобития от тях с
********** недвижим имот – сега СОС с идентификатор ***************** по КККР
на гр. Пловдив, с административен адрес гр. П., ул. „Г.И.“ /бивша ул. „А.Х.“/ №
**, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, намиращ се в сграда 6, построена в ПИ №
********.***3, представляващ жилище – апартамент на едно ниво с площ от 79.92
кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 4 и съответните припадащи
му се ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, подробно описано в раздел І.3 от представения *********.
Възразяват, че с одобряване на гореописаната спогодба от 12.04.1984 г.
изключителен собственик на описаното жилище е само ищцата Т.Л.Т.. Прави се
възражение за прогласяване нищожност на учредяването на договорната ипотека
***********, като учредена от несобственик на имота – а именно: от ищеца
Г.Н.Х..
На следващо място изразяват становище
за недопустимост на предявения иск по отношение на ищеца Г.Х., тъй като считат,
че по отношение на него липсва правен интерес от изпълнение, чрез евентуалното
му отстраняване от имота след извършване на публична продан, доколкото същият
не е собственик на ипотекирания недвижим имот.
На следващо място изразяват
становище за недопустимост на предявения иск и от втората ищца Т.Л.Т., макар и като собственик
на ипотекирания имот, но възразяват, че същата не е изпълнила чуждо задължение,
поради което и считат, че не е налице изискването за кумулативна даденост на
двете законови предпоставки в чл. 74 ЗЗД.
На следващо място, в условията на
евентуалност, изразяват становище за неоснователност на предявените искове.
Възразяват, че ищецът Г.Х. няма правен интерес да плати чуждия дълг, защото не
е застрашено негово имущество, тъй като не е собственик на паричната сума –
исковата сума от 8745 лева /левовата равностойност на 4464 евро/, за която
твърди да е внесъл по сметката на кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД на два пъти – на 13.05.2015 г. и на 15.05.2015 г. Излагат, че по
изрично настояване на Г.Х. по разкрита лично от него и на негово име банкова
сметка ***.02.2015 г. синът на първия ответник – В.Л.Х., продавайки свой имот с
Договор за продажба, предмет на ********* г., се съгласил вместо да получи
изцяло продажната цена от 100 000 евро, купувачът по този договор И.Д.Д. да преведе на Г.Х. сумата от 16597 евро, изчислена от
Банката – кредитор към същата дата и представена от Г.Х. на **** по сделката, а
продавачът В.Х. получил по сметката си само сумата от 33403 евро, като
останалата част от 50000 евро, съобразно уговорките на НА получил в по-късен
момент 10.06.2015 г. от купувача Д.. Възразяват, че с тези не лично негови
средства не е изплатил изцяло остатъка от дълга по ипотечния договор – 16597
евро, а е заплатил с 3-месечно закъснение само сумата от 4464 евро на две
вноски, съответно на 13.05.2015 г. и на 15.05.2015 г., като се излагат
твърдения, че двете суми в общ размер 4464 евро са парични средства – собственост
на внука В.Х.. По отношение на втората ищца възразяват, че не е налице нито
една от двете изискуеми предпоставки на предявения иск. Претендират
разноски.
По отношение на предявените в
условията на евентуалност искове, ответникът ЕТ „Н. – Л.Г.Х.“, ЕИК *********,
изразява становище за недопустимост на предявения иск за неоснователно
обогатяване, тъй като твърди, че по отношение на този ответник не е налице една
от абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска –
процесуалната легитимация. Излага и, че нито с исковата молба по главния иск,
нито с молбата, с която се предявява евентуалния иск за неоснователно
обогатяване, се сочат твърдения и представят доказателства, че ЕТ „Н. – Л.Х.“
се е обогатил неоснователно с процесната сума. Искането е да се прекрати
производството по отношение на ЕТ „Н. – Л.Х.“.
По отношение на предявените в
условията на евентуалност искове ответниците Л.Г.Х. и Н.Н.Х.,
изразяват становище за неоснователност на предявения при условията на
евентуалност иск за неоснователно обогатяване. Изразяват становище, че
евентуалният иск също е неоснователен, като в тази връзка се излагат същите
възражения, с които се оспорват и главните искове, а именно: твърди се, че Г.Х.
не е собственик на паричната сума от 4 464 евро /с левова равностойност
8 745 лева/, за която се твърди, че е внесъл по сметка на кредитора по
ипотечния договор, а е преведена по негова сметка от сина на първия ответник –
В.Х., а именно за погасяване на задълженията по кредита. В тази връзка се твърди,
че с извършеното плащане на процесната сума, нито ищците са се обеднили, нито
ответниците са се обогатили, без основание. Молят да се отхвърли като
неоснователен и предявеният в условията на евентуалност от Г.Х. иск за
неоснователно обогатяване.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Между страните по делото не е
спорно, че на 11.02.2010 г. е сключен Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***/11.02.2010 г. между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, от една страна и от
ответниците Л.Г.Х. и Н.Н.Х., като кредитополучатели,
и ЕТ „Н. – Л.Х.“ като солидарен длъжник. По силата на сключения договор за
банков кредит, Банката е предоставила, а първите двама ответници, като
кредитополучатели са получили сумата от 58 000 евро, като договорът е
сключен за срок от 180 месеца, т.е. до 15.02.2025 г. Съгласно чл. 12.2 от
договора за кредит, кредитополучателите са поели задължение да издължават
кредита – главница и лихви по определен погасителен план. Договорът е обезпечен
с договорна ипотека, включително и върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ИД № *****************
по кадастралната карта на Пловдив, находящо се в гр.
П., ул. „Г.И.“ № ** в сграда № в ПИ №
********.***, представляващо жилище – апартамент на едно ниво с площ от 79.92
кв.м., ведно с избено помещение № 4, както и ведно със съответните припадащи се
ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж.
От изисканото в заверен препис
нотариално дело се установява, че е учредена договорна ипотека с
**************. в АВ – Пловдив, сключен между кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД, ответниците Л.Г.Х., Н.Н.Х. – като
кредитополучатели, ЕТ „Н. – Л.Х.“ – солидарен длъжник и ищците Г.Н.Х. и Т.Л.Т.
- като ипотекарни длъжници.
От същия нотариален акт се установява, че Г.Н.Х. и Т.Л.Т. учредяват договорна
ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София,
върху следния свой съсобствен недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, в гр. Пловдив,
с адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ № **, бл.***, вх. *, ет.*, с предназначение:
жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 79.92 кв.м., ведно с избено
помещение № 4, ведно с 1.32 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, който обект е идентичен с описания в *************,
апартамент № ** на четвъртия етаж, вход *, в блок ***, находящ се в гр. П.,
ж.к. Х.Б. – юг, с обща квадратура 79.92 кв.м.
От приетия по делото на л. 47 –
**********, се установява, че Г.Н.Х. и Т.Л.Т. са придобили собствеността върху
апартамент № ** на четвъртия етаж, вход Е, в блок ***, находящ се в гр. П, ж.к.
Х.Б. – юг, с обща квадратура 79.92 кв.м.
Видно от Решение от 04.05.1978 г.,
постановено по гр.д. № 60/1978 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е
прекратен сключеният на 08.03.***4 г. граждански брак между Т.Л.Т. и Г.Н.Х..
Установява се от Протоколно
определение от проведено открито съдебно заседание от 12.04.1984 г. по гр.д. №
2206/1984 г. по описа на Пловдивския районен съд, че е одобрена постигната
между страните Г.Н.Х. и Т.Л.Т. спогодба относно подялбата на общия недвижим
имот, придобит от същите по време на прекратения им поради развод брак, а
именно: апартамент № **, етаж, вх. *, от жилищен блок № **, находящ се в гр.
П., на ул. „А.Х.“ № **, състоящ се от три стаи, кухня, с обща застроена площ
79.92 кв.м., ведно с придаденото към него мазе № 4, както и с 1.32 % от общите
части на сградата и съответното право на строеж върху държавното дворно место,
отредено за жилищен комплекс „Х.Б. – юг“, който имот е описан в *****, и същият
се дава в дял и изключителна собственост на Т.Л.Т..
Страните по делото не спорят, а и
от приетите Удостоверения за раждане /л.48-49/ се установява, че ищците Г.Н.Х.
и Т.Л.Т. са родители на Л.Г.Х.. Установява се и, че родители на В.Л.Х., са
Л.Г.Х. и М.К. Х..
Между страните не е спорно, а и от
приетото по делото писмено доказателство – Напомнително
писмо до ипотекарен длъжник с изх. №
****-**-******/12.05.2015 г., изпратено от „УниКредит
Булбанк“ АД до Г.Х., се установява, че Банката – кредитор уведомява ипотекарния длъжник, че по кредита, предоставен на Л.Х. с
Договор за кредит № ***/11.02.2010 г., е допуснато просрочие. В писмото се
съдържа и покана да погаси просрочения дълг в размер към 08.05.2015 г. –
3769.41 евро, както и предупреждение, че при просрочване на три вноски по
главница или лихва по кредита, Банката може да предприеме действия по
принудителното събиране на вземанията си по предвидения в закона ред.
От приетата като писмено
доказателство по делото /л.44/ Нотариална покана, се установява, че Г.Н.Х. е
изпратил на 02.02.2015 г. до Л.Г.Х., покана по повод
учредената с **********. ипотека върху жилището, находящо
се в гр. П., ул. „Г. И.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, ведно с избено
помещение № 4, ведно с 1.32 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, за обезпечение на Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № ***/11.02.2010 г.. Уведомява го, че това е
единственото му жилище, както и че от Банката са му позвънили няколко пъти, че
поради неплащане на повече от две погасителни вноски, всяка от които на
стойност 1400 лева на месец, ще пристъпят към изнасяне на имота на публична
продан.
Безспорно по делото е също, че на
13.05.2015 г. ищецът Г.Х. е заплатил по ипотечен кредит на ответниците сумата
от 3774 евро с левова равностойност 7393.27 лева, както и на 15.05.2015 г.
сумата от 690 евро с левова равностойност ***1.71 лева.
По делото са приети като писмени
доказателства две банкови удостоверения, издадени от „УниКредит
Булбанк“ АД – /л.159 и л. ***/. От Банково удостоверение № ***-***-12.02.2016
г. се установява, че към 12.02.2016 г. общата сума, внесена от Г.Н.Х. за погасяване по ипотечен кредит на Л.Г.Х. е
14 353.08 лева, както и че към същата дата сумата за пълно погасяване на
кредита е в размер на 11 127.17 евро. От Банково удостоверение №
***-***-23.03.2016 г. се установява, че Л.Г.Х. е клиент на Банката и ползва
ипотечен кредит № ***/11.02.2010 г., като към 17.02.2015 г.сумата за пълно
погасяване на кредита е в размер на 16 584.02 евро. Посочено е, че
платените суми през 2015 г. са в размер на 14 353.08 лева, внесени от ипотекарен длъжник Г.Н.Х..
По делото като писмени
доказателства са приети /л.38-40/- ********* на АВ – Пловдив, ********
********** на АВ – Пловдив – от които се установява, че недвижим имот,
съставляващ: дворно място с площ от 1.500 дка, четвърта категория, с начин на
трайно ползване: др. селищна територия, находящо се в
землището на област П., гр. П. – Запад с ЕКАТТЕ ***66, местността „Т.“, с
административен адрес: гр. П., К.ш. № ***, съставляващо имот № ******, ведно с
едноетажна стопанска сграда, построена в него със РЗП 272.60 кв.м., е придобит
от Л.Г.Х., чрез покупко – продажба от 26.05.2004 г.
от Р.В.Ч.-Ш.. Същият имот, чрез покупко-продажба, е продаден от Л.Г.Х. и
съпругата му Н.Н.Х. на 19.12.2007 г. на Г.Н.Х..
Последният, на 19.12.2007 г. го дарява на внука си В.Л.Х., като дарителят
Г.Н.Х. си запазва правото на безвъзмездно ползване на целия имот, предмет на
дарението.
От изисканото в заверен препис -
************** на АВ – Пловдив, В.Л.Х. продава на И.Д.Д.,
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор **********.210 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с площ 1499 кв.м., с адрес: гр. П., ул. „К.ш.“
№ ***, местността „Т.“, с номер по предходен план: ****, ведно с построените в
имота сгради: сграда с идентификатор **********.210.1, с площ 155 кв.м.,
изградена един етаж, с предназначение „друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда“ и сграда с идентификатор **********.**, с площ от 303
кв.м., изградена един етаж, с предназначение „друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда“. Страните са договорили продажна цена на
имота в размер на 100 000 евро, която да се изплати от продавача по
следния начин: част от цената в размер на 16 597
евро е изплатена предварително по банков път, в тяхната левова
равностойност по сметка на Г.Н.Х., част в размер на 33 403 евро се изплащат от купувача на продавача в деня на
продажбата - на 19.02.2015 г. по банков път, а остатъкът от 50 000 евро – да се изплати от
купувача на продавача по банков път до 31.05.2015 г. От представените по
нотариалното дело платежни нареждания се установява, че на 17.02.2015 г. И.Д. е превел по банкова
сметка *** Г.Н.Х. сумата от 32 530 лева, с посочено основание за превод
„имот 537,210“, както и че на 19.02.2015 г. И.Д. е превел по банкова сметка ***
В.Л.Х. сумата от 65 469.88 лева с основание за превода „покупка имот
537,210“, както и че остатъкът от продажната цена е заплатена по банкова сметка
*** В.Х. от И.Д.. В нотариално дело е приложено и извлечение от УниКредит Булбанк на името на Л.Г.Х. по два договора за
кредит за задълженията му към 16.02.2015 г., като по договор за кредит № *** към
16.02.2015 г. е посочена просрочена главница в размер на 1580.61 евро,
просрочена лихва 444.31 евро, наказателна лихва, като общо лихва -541.51 евро,
а видно от отбелязване в горния край на документа е посочено сума за пълно
погасяване към 17/02/2015 г. – 16 596.96 евро.
От писмо с изх. №
*********/10.05.2016 г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“
/л.199/, се установява, че данъчната оценка на пожизнено право на ползване на
Г.Н.Х., по отношение на недвижим имот в гр. П., ул. „К.ш.“ № ***, местност
„Т.“, представляващ земя с площ 1500 кв.м. /в т.ч. застроена 272.60 кв.м./ и
построената в описания имот сграда с ЗП 272.60 кв.м. за срок, безсрочно,
считано от 2015 г. е 19 617 лева.
По делото е приет като писмено
доказателство и - **********. по описа на АВ – Пловдив, от който се установява,
че Г.Н.Х., като собственик на недвижим имот, представляващ Производствен терен,
с площ от 1.769 дка в местността „Т.“ е учредил безвъзмездно и безсрочно на ЕТ
„Н. – Л.Х.“ правото на строеж относно бъдеща сграда, на която последният ще
стане собственик след нейното построяване, а именно: сграда под № 2, със
застроена площ от 285 кв.м. и на три етажа, предназначена за шивашки цех,
тапицерски цех и цех за монтиране на мебели.
Видно от ***********, Г.Н.Х. е дарил
на сина си Л.Г.Х. недвижим имот: производствен терен, застроен и незастроен от
1 769 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „К.ш.“ № ***, съставляващо имот №
******, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради и всички
подобрения.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е
изслушан ищецът Г.Н.Х., който твърди, че е получил на 17.02.2015 г. сумата
16597 евро от внук си В.Х., за да се откаже от запазеното си право на ползване
по отношение на недвижимия имот, който е дарил на внук си В.Х.. Твърди, че му е
трябвала тази сума пари и затова я поискал в такъв размер, като сочи, че за
определянето на размера й, няма общо Банката. Излага, че парите, които е
получил от внук си, с банката кредитор, нямат нищо общо, тъй като е учредена
ипотека върху жилището им, с неговата съпруга, за обезпечаване на кредита на
сина му Л.Х..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – И.Д.Д. и Н.Г.Х. /по
искане на ищците/, както и на М.И.А.Ч и
В.Л.Х. /по искане на ответниците/.
От разпита на свидетеля И.Д., се установява, за последната му сделка със
семейство Х., че В.Х. му предложил да му продаде неговото място със сградите. Договорили
цената и пристъпили към нотариалния акт. Сделката я договарял с В.Х. и като
стигнали до разплащането, последният му казал, че една част от парите трябва да
даде на дядо си, тъй като нямало да се подпише при сделката. Обяснил му, че
трябва дядо му да получи 33 000 лева от продажбата на имота, тъй като
имота бил колкото негов, толкова и на дядо му, внукът не можел да продава
имота, докато дядо му е жив. св. сочи, че се съгласил и превел по банковата
сметка на дядото Х. парите, още преди сделката. Твърди, че при нотариуса Г.Х.
го е нямало, не е виждал документа, подписан от дядото, но В.Х. му е казал, че
всичко е уредено и дядо му се е подписал.
От разпита на свидетеля М.Ч. се установява, че работи във фирмата на Д.,
като ръководител на финансов отдел. Сочи, че Д. е направил няколко покупки на
имоти от Х. през 2014 г. и 2015 г., изкупувал поетапно имотите им, тъй като
били в съседство с неговия. Имотите се намирали на „К.ш.“, местност „Т.“. За
последната сделка, свидетелката твърди, че по банков път превеждали парите в
„лева“, тъй като сумите били големи. Преведени били по начина, описан в
договора, като една част от продажната цена по последната сделка, освен на
продавача В.Х., превели и на друго лице, което било посочено в договора.
По-голямата сума превели на В.Х., а друга по – малка, била пак за Х., но по
друга сметка. Сумите, които превели били описани в нотариалния акт.
св. Н.Г.Х. – син на ищеца Г.Х. и брат на ответника Л.Х., твърди, че
родителите му Г.Х. и Т.Х. винаги са живеели заедно. През 1976 г. за съвсем
кратко били разделени, след което отново се събрали. Сочи, че живеят в жилище
на ул. „Г. И., в което е отраснал и което било ипотекирано за кредит на брат му
към Банка във връзка с фирмени потребности. Твърди, че брат му изплатил
задълженията над имотите над брата на съпругата му Н.Х. и тези за апартамент на
майката на последната, като останали задълженията само за имота на родителите
му. Сочи, че поради непогасяване на въпросния кредит от брат му, Банката
призовала баща им, като ипотекарен длъжник да поеме
разходите. св. твърди още, че В.Х., който му е племенник, по принуда продал на
Д. къщата, в която живеел със семейството му.
св. В.Х. – син на ответника Л.Х. и внук на ищеца Г.Х. твърди, че продал
на Д. недвижимия си имот, който бил с учредено право на ползване на дядо му.
Твърди, че му била заплатена изцяло продажната цена, но една част от парите
превел на дядо му, тъй като не можел да продаде мястото, без дядо му да се
подпише, за да се откаже от запазеното му право на ползване. Поводът за
продажба била, че имал два месеца, за да се изнесе от къщата, в която живеел с
баща си Л.Х. и двете си деца, тъй като баща му съобщил, че къщата е капарирана
от Д. и трябвало да се изнасят. Тогава баща му казал, че трябва да си търси
квартира. св. сочи, че трябвало да си купи апартамент, в който да живее със
семейството си и затова решил да продаде имота си. Отишъл при дядо си, който
бил категорично против продажбата на имота, но след като св. му обяснил, че има
нужда да набави средства, за да си купи апартамент, дядо му се съгласил, при
условие, че му даде част от парите. Като му съобщил за колко пари го продава,
дядо му поискал сумата от 17 000 евро, които да му се преведат по банкова
сметка, ***. св. твърди също, че с баща си не са в добри отношения, откакто му
е съобщил, че трябва да напусне къщата и да си търси квартира. Сочи, че дядо му
Г.Х. ***, което жилище е ипотекирано за взет кредит от баща му. Твърди, че не
знае за размера на кредита и не е носил документ от банката във връзка с кредит
при продажбата на имота. Сочи, че дядо му, след като получил парите по
банковата си сметка, се отказал от правото на ползване върху имота и последният
бил продаден. Твърди, че знае, че дядо му има притеснения за жилището, в което
живее, тъй като баща му не си плащал кредита, а същото било ипотекирано. Сочи,
че не знае дали е имало връзка между сумата, която дядо му е поискал, за да се
откаже от правото на ползване и сумата по кредита на баща му. Твърди, че дядо
му е поискал тази сума, но не знае защо точно в такъв размер. св. излага и, че
баба му и дядо му са разведени, но с изключение на кратък период от време много
отдавна, живеят заедно в едно жилище и повече от 20 години са заедно.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С
оглед направените от ответниците възражения за недопустимост на производството по
предявените искове по чл. 74 ЗЗД, съдът намира същите за неоснователни, тъй
като ответниците основават възраженията си за недопустимост на същите
основания, на които основават и възраженията си за неоснователност на иска.
Съдът намира, че така направените възражения се отнасят до спора по същество, а
не до допустимостта.
Съдът намира
и за неоснователни възраженията на ответника ЕТ „Н. – Л.Х.“ за недопустимост на
производството по евентуалния иск по отношение на този ответник, поради
следното:
Ответникът
основава възражението си за недопустимост на обстоятелството, че липсват
твърдения, че същият се е обогатил неоснователно с процесната сума. Ищецът Г.Х.
основава и евентуалния иск на съдържащото се в исковата молба твърдение, че
заедно с ищцата е погасил парични задължения в размер на исковата сума,
произтичащи от договор за банков кредит, длъжник, по който е включително и
ответника ЕТ „Н. – Л.Х.“. Твърдението, на което се основава евентуалният иск е,
че изплащането на задължението на ответниците е без основание, поради което
същите са се обогатили за сметка на ищеца, обуславя правния интерес от
предявяването и на евентуалния иск.
Ето защо и съдът, намира, че предявените искове - главни и евентуални, са
допустими.
Относно тяхната основателност, намира следното:
За основателността на предявените искове по чл. 74 ЗЗД в тежест на ищците е
докажат в кумулативност следните предпоставки: че са
направили плащания на просрочени вноски на длъжниците
– ответници по кредита на Банката – кредитор – на 13.05.2015 г. – сумата от
3774 евро с левова равностойност от
7393.27 лева, а на 15.05.2015 г. - в размер на 690 евро с левова равностойност
на същата от ***1.71 лева; че са имали интерес да направят тези плащания– като
докажат, че са ипотекирали свой имот в полза на Банката – кредитор, по поето от
ответниците задължение в качеството им на солидарни длъжници
по Договор за банков кредит от 11.02.2010 г.
За основателността на евентуално предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е извършил плащане с лични вноски на
просрочени вноски на длъжниците – ответници, по
договора за банков кредит на Банката – кредитор, съответно на 13.05.2015 г. –
сумата от 3774 евро с левовата равностойност от 7393.27 лева, а на 15.05.2015
г. – сумата от 690 евро с левова равностойност от ***1.71 лева. По този иск не
следва ищецът да доказва отрицателния факт, че липсва основание за заплащане на сумата, тъй като на доказване
подлежат положителните факти, които изключват отрицателните и те трябва да
бъдат установени от ответниците. В тежест на ответниците е да докажат, че
получените от Банката процесни суми, с които е
погасено тяхно задължение към Банката – кредитор, са платени на валидно за
лицето, извършило плащането основание; че същите суми са собственост на В.Х. и
са били преведени по негово нареждане по сметка на ищеца Г.Х. с цел погасяване
на задължение на ответниците към Банката.
По исковете по чл. 74 ЗЗД,
предявени от Г.Н.Х. и Т.Л.Т. против Л.Г.Х., Н.Н.Х. и
ЕТ „Н. – Л.Х.“, съдът намира следното:
Съгласно чл. 74 ЗЗД, за да е налице суброгация,
фактическият състав трябва да се изпълни от два елемента - изпълнение и правен
интерес от изпълнение на чуждо задължение. При изпълнение на задължението на
длъжника и удовлетворяване вземането на кредитора, дългът на длъжника спрямо
кредитора ще се погаси, но същият този дълг, с всички негови обезпечения,
принадлежи на третото лице. Правен интерес от встъпване в правата на
удовлетворения кредитор има при наличие на заплаха от претърпяване на
имуществени вреди от страна на третото лице, с оглед на отношенията „длъжник –
кредитор“. Суброгацията дава право на директен иск,
наред с обратния (регресен иск), който третото лице
има срещу длъжника. Регресният иск на третото лице
има различно правно естество и суброгационният иск не
го изключва, а го обезпечава.
В
конкретния случай, анализирайки установените в подкрепа на главните субраготорни искове факти, съдът намира, че посочените
предпоставки по чл.74 ЗЗД не са налице,
поради следното:
Безспорно установено по делото е, че ищците са страна по учредената с
************* в АВ –
Пловдив, договорна ипотека, с която Банката – кредитор е обезпечила вземането
си по кредита с ответниците, както и че ипотекираният имот в гр. П., ул. „Г.
И.“ № **, бл.***, вх. *, ет.*, е жилище,
ведно с избено помещение № 4, ведно с 1.32 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, е индивидуална собственост на втората ищца Т.Л.Т..
Установено
е също, че след развода на ищците, през 1978 г. и постигнатата съдебна спогодба
през 1984 г. между тях, по силата на която имотът е бил възложен в изключителен
дял на Т.Т., двамата ищци са продължили да живеят във
фактическо съжителство и оттогава до настоящия момент обитават гореописания
апартамент.
По
делото е безспорно, че заради просрочени задължения по кредита на ответниците
към третото лице – кредитор „УниКредит Булбанк“ АД и
покана на Банката към ипотекарния длъжник – ищецът Г.Х., последният с две
плащания, извършени на 13.05.2015 г. и на 15.05.2015 г. е превел на Банката
сума в общ размер на 4464 евро, с левова равностойност на 8745 лева по Договор
за банков кредит № ***/11.02.2010 г. Установено е, че средствата за погасяване
на просрочените вноски, представляват част от получената от ищеца сума в размер
на 16 597 евро /с левова равностойност 32 530 лева/. Сумата
представлява част от продажната цена на имот, собственост на внука на ищеца – свид. В.Х. и е преведена по банкова сметка *** – свид. Д. по нареждане на В.Х.. Тъй като по делото е
безспорно установено, че към датата на превеждане на последната сума, ищците не
са съпрузи, въпреки, че живеят заедно, то съдът приема, че плащането на частта
от дълга на ответниците е било извършено с лични средства на първия ищец Г.Х..
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че втората ищца Т.Т. би имала правен интерес от погасяване дълга на
ответниците към третото лице „УниКредит Булбанк“ АД,
тъй като чрез ипотекиране на собствения й недвижим имот е осигурила реално
обезпечение на кредита. Ето защо, установеното неизпълнение от страна на
кредитополучателите на задължението за погасяване на вноските по кредита и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, би довело до удовлетворяване на
кредитора чрез реализиране на даденото обезпечение т.е. до публичната продан на
имота. Публичната продан на свой ред би довела до лишаване на ищцата от този
имот, както и до лишаване от възможността за получаване на неговата парична
равностойност или дори част от нея, доколкото продажната цена или поне
по-голямата част от нея е предназначена за погасяване вземането на банката към
ответниците. Тъкмо поради тази заплаха от претърпяване на имуществени вреди от
страна на третото лице, с оглед на отношенията между Банката – кредитор и
ответниците – длъжници, Т. би имала интерес да погаси
просроченото задължение на ответниците към Банката. Въпреки наличието на такъв
правен интерес, просроченото вземане е било погасено не от Т., а от другия
ищец - Г.Х.. Последният, както се посочи
по – горе, е погасил чуждото задължение със свои лични средства и също би могъл
да се суброгира в правата на третото лице – кредитор
към ответниците, в случай, че има интерес от това. В конкретния случай, съдът
намира, че такъв интерес за ищеца Х. не е налице, поради следното: Както се
посочи по - горе, евентуалните имуществени вреди /загуба на имот и парични
средства/ от публичната продан на ипотекирания имот, ще настъпят единствено за
собственика на такъв имот, какъвто ищецът Г.Х. се установи по делото, че не е.
Обстоятелството, че същият е само ползувател на имота
по силата на фактическото съжителство и със съгласието на собственика на имота
Т.Т., не обуславя извод, че за него е налице правен
интерес по смисъла на чл.74 ЗЗД за погасяването на чуждото задължение, доколкото евентуално претърпените от този
ищец битови, а дори и известни финансови неудобства, свързани с евентуалната
публична продан на ипотекирания имот, не могат да бъдат приравнени на
имуществените вреди, които би претърпял собственикът на същия имот.
Обстоятелството, че ищецът участва като страна по договора за учредяване на
договорна ипотека върху имота на Т., само по себе си, също не обуславя интерес
от погасяване на чуждия дълг. Дори да се приеме, че договорът за ипотека,
сключен с лице, което не е собственик на ипотекирания имот е действителен, то
такъв договор е непротивопоставим на собственика на имота, поради което и не би
могъл да засегне имуществени му права. В още по-голяма степен това важи и за
мнимия ипотекарен длъжник, какъвто в случая се явява
ищецът Х., ипотекирал чужда собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че платилият чуждия дълг ищец Г.Н.Х.
не е имал правен интерес да стори това, а от друга страна, разполагащата с
такъв интерес ищца Т.Т. няма участие в изплащането на
дълга. Следователно ищците не са установили наличието на предвидените в
разпоредбата на чл. 74 ЗЗД предпоставки, обуславящи правото им да встъпят в
правата на удовлетворения кредитор против ответниците, съответно правото си на суброгаторен иск.
Нещо повече, съдът намира, че правният интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД
за ипотекарния длъжник да погаси задължението на
длъжника, обезпечено с имуществото му, би бил налице, само в случай на пълно
погасяване на кредита, а не на частични просрочени вноски по него, както е в
конкретния случай. Този извод се налага, поради обстоятелството, че макар и с
частичното погасяване на кредита – на просрочените вноски по същия, да се
осуети временно принудителното изпълнение спрямо ипотекирания имот, доколкото
ипотеката обезпечава целия дълг – частичното плащане не би довело до погасяване
на ипотечното право, съответно до придобиването му от частично встъпилият в
правата на кредитора.
Ето
защо и, изводът е, че предявените искове с правно основание чл.74 ЗЗД са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да се разгледат
предявените в условията на евентуалност искове от Г.Н.Х. против Л.Г.Х., Н.Н.Х. и
ЕТ „Н. – Л.Х.“.
Предявените искове се основават на
твърдението, че ищецът Х. е извършил плащане, с което е погасил част от
задължението на ответниците към Банката, произтичащо от сключен между
последните Договор за банков кредит. Това
обстоятелство е релевирано и в подкрепа на
главния иск по чл. 74 ЗЗД, наред с твърдението за наличие на правен интерес от
погасяването на чуждия дълг. Другият, твърдян от ищеца и релевантен за
евентуалния иск факт е - липсата на основание за плащането на това задължение,
в резултат на което ответниците са се обогатили чрез погасената от ищеца сума,
дължима от тях като длъжници. Всъщност, касае се за регресен иск на ищеца срещу ответниците за връщане на
платеното тяхно задължение към трето лице, което според твърдението на ищеца е
било лишено от основание. С оглед на така заявеното основание, в тежест на
ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е извършил плащане с лични вноски на
просрочени вноски на длъжниците – ответници, по
договора за банков кредит на Банката – кредитор, съответно на 13.05.2015 г. –
сумата от 3774 евро с левовата равностойност от 7393.27 лева, а на 15.05.2015
г. – сумата от 690 евро с левова равностойност от ***1.71 лева.
По
делото е безспорно, а и от целия доказателствен материал по делото се
установява, че ищецът Г.Х. е извършил плащане на просрочени вноски на длъжниците – ответници по договора за банков кредит на
Банката – кредитор, съответно на 13.05.2015 г. – сумата от 3774 евро с левовата
равностойност от 7393.27 лева, а на 15.05.2015 г. – сумата от 690 евро с левова
равностойност от ***1.71 лева.
В
подкрепа на възражението си срещу предявените евентуални искове, ответниците не
сочат основание, обуславящо плащането на техните задължения към Банката от
страна на ищеца, а единствено правят правоизключващи
възражения, основаващи се на твърдението, че средствата, с които са погасени
процесните вноски по банковия кредит не са собственост на ищеца Х., както и че
ответниците не са получили нищо от ищеца, тъй като процесните суми са били
заплатени не на тях, а на трето лице – Банката.
Съдът намира тези възражения за неоснователни, поради следното:
Основанието, на което ищецът е
получил сумата от 16 597 евро /с левова равностойност 33 403 лева/ по
нареждане на своя внук В.Х., както и предназначението на превода на тази сума е
ирелевантно за спорното правоотношение. Дали
предаването на тази сума е била предназначена, за да компенсира ищеца, заради
продажбата на имот върху който последният е имал запазено право на ползване
/което обстоятелства се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпита на всички свидетели по делото,
включително и от обясненията на страната по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК/ или
същата е била преведена по изрично настояване на ищеца Г.Х., „за да е спокоен,
че Банката няма да продаде имота му“, както твърдят ответниците, в конкретния
случай е без значение за спора. Същественото е, че тази сума е част от
продажната цена на собствения на свидетеля В.Х. имот, както и че въз основа на
постигнатото между него и дядо му – ищецът Г.Х. съгласие, тази сума е била
преведена по банкова сметка ***. От изложеното следва, че средствата, с които
са погасени процесните задължения на ответниците са били собственост на ищеца
Г.Х.. Дори, предвид съвпадението между размера на прехвърлената от В.Х. на Г.Х.
сума с остатъка от задълженията по Договора за банков кредит № ***/11.02.2010
г. към датата на превода /17.02.2015 г./, което се установява от приложената
към нотариалното дело Справка от Банката, както и от приетото като писмено
доказателство по делото Банково удостоверение, да се приеме, че Г.Х. е имал
намерение да погаси предсрочно кредита с тази сума, за да предотврати
реализирането на ипотечното право от страна на Банката, то това обстоятелство
по никакъв начин не би променило изводите относно наличието на основание за
плащането на чуждия дълг.
Неоснователно
е и другото възражение на ответниците, че с плащането на сумите по кредита, не
е налице обогатяването им за сметка на обедняването на ищеца. Макар сумите да
са преведени по сметка на Банката, а не е платена пряко на ответниците, в
случая е налице косвеното им обогатяване. Такова обогатяване е налице не само
при увеличаване на имуществото на едно лице, какъвто би бил ефектът при прякото
плащане, но и когато на това лице са спестени средства за сметка на имуществото
на извършилия плащането. В конкретния случай, тъй като ищецът е изплатил
задължението на ответниците към Банката, последните са се обогатили със
спестените от тях суми за погасяване на вноските до размера на заплатеното от
ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението, поддържано от процесуалния
представител на третия ответник ЕТ „Н. – Л.Х.“, че последният не се е обогатил,
поради следното: Първо, този ответник е сключил Договор за кредит в качеството
на солидарен длъжник, задължавайки се, солидарно с кредитополучателите да
погасява задълженията, произтичащи от договор за кредит. Обстоятелството, че
същия не е кредитополучател, не го освобождава от задължението да отговаря за
погасяването на дължимите вноски по кредита. Освен това, в т. 12.7. от Договора
за банков кредит, е уговорено, че кредитополучателят и солидарните длъжници дават съгласието си кредиторът да събира
изискуемите си вземания по кредита от сметките, на които същите са титуляри при
Банката по реда на директния дебит. Следователно, по силата на солидарното
задължаване, произтичащо от договора, този ответник се е задължил солидарно с
кредитополучателите да погасява задълженията по кредита. В такъв случай,
доколкото ищецът е погасил задължения по договора за кредит, за чието
погасяване се е задължил солидарно с кредитополучателите – другите двама
ответници, то и по отношение на него е налице неоснователно обогатяване. Второ,
солидарният длъжник ЕТ „Н. – Л.Х.“ не съставлява различен правен субект от
кредитополучателя Л.Х., а се касае за едно и също физическо лице, което се е
задължило, както лично, така и в качеството си на търговец.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените евентуални искове са
изцяло основателни.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът Г.Х. има право на разноски. Ищците Г.Х. и Т.Т. претендират разноски в общ размер 1141.40 лева, от които
за държавна такса – 349.80 лева, държавна такса за вписване на възбрана – 16.60
лева, такса за съдебно удостоверение – 5 лева, депозити за свидетели – 20 лева,
както и заплатено адв.ско възнаграждение – 750 лева.
Съдът, намира, че макар предявените от ищцата Т.Т.
искове да се отхвърлят, доколкото предявените евентуални искове от ищеца Г.Х.
са уважени изцяло, както и че двамата се представляват от един адв., то
заплатеното адв.ско възнаграждение следва да се
присъди изцяло.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Х., ЕГН ********** и
Т.Л.Т., ЕГН **********,***, против Л.Г.Х., ЕГН **********, Н.Н.Х., ЕГН ********** и Л.Г.Х., в качеството му на ЕТ „Н. –
Л.Х.“, ЕИК *********, и тримата с адрес: гр. П, ул. „К.ш.“ № ***, искове по чл.
74 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от общо 8745
лева /левовата равностойност на 4464 евро/, представляваща погасената от ищците
сума по поетото от ответниците солидарно задължение по сключения Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № *** от 11.02.2010 г. с Банка „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2015
г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН
**********, Н.Н.Х., ЕГН ********** и Л.Г.Х., в
качеството му на ЕТ „Н. – Л.Х.“, ЕИК *********, и тримата с адрес: гр. П, ул.
„К.ш.“ № ***, солидарно да заплатят на Г.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 8745 лв. /осем хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева/, с която ответниците са се обогатили чрез погасените от
ищеца без основание суми чрез две плащания – на 13.05.2015 г. в размер на
7393.27 лева, както и на 15.05.2015 г. в размер на ***1.71 лева, дължима от
ответниците като длъжници по сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № *** от 11.02.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН
**********, Н.Н.Х., ЕГН ********** и Л.Г.Х., в
качеството му на ЕТ „Н. – Л.Х.“, ЕИК *********, и тримата с адрес: гр. П, ул.
„К.ш.“ № ***, солидарно да заплатят на Г.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1141.40 лева /хиляда сто четиридесет и
един лева и четиридесет стотинки/–
деловодни разноски по настоящото гр.д. № 7260 по описа за 2015 г. на ПРС, ІХ-ти
състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ПК