РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Пловдив, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Л. Г. М., ЕГН ********** против
Решение № 139/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 12886/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. М.
срещу „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *** иск за заплащане на 782,24 лв. недължимо
платена сума по договор за паричен заем от 29.06.2016г. С оплакване за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част,
жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени същото. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК ***заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
1
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. Г. М. срещу
“Айзаем.БГ” ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с които се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от
30 лв., представляваща предадена сума при начална липса на основание по
недействителен Договор за паричен заем № ***/ 29.06.2016г., сключен между
страните и сума в размер от 50 лв., представляваща предадена сума при
начална липса на основание по недействителен Договор за имуществено
проучване на кредитен рейтинг от 29.06.2016г., сключен между страните във
връзка с договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
04.08.2021г./ до окончателното им заплащане. В открито съдебно заседание от
11.12.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск за връщане на сумата
от 30 лв. платена по недействителна клауза за възнаградителна лихва, като
същият е увеличен до размера от 782,24 лв.
Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и
недоказани. Моли съда да ги отхвърли и претендира направените от него
разноски по делото.
С постановеното по спора решение Решение № 139/08.01.2024г,
първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
2
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е, че между страните е сключен Договор за паричен заем
№ ***/ 29.06.2016г., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума
в размер на 2200 лева. Съгласно сключения договор за заем от 29.06.2016 г. ,
страните са уговорили ГПР – 49.70 % и ГЛП – 41.03 %, като е отразено, че
общата сума за плащане с включена допълнителна услуга е 2 982,24 лв.
По делото е приет погасителен план към договора за заем и договора
за имуществено проучване, в който е посочено, че месечната вноска от 165,68
лв. включва главница и лихва.
Не се спори и от приетата справка за извършени плащания,
подписана от С. К. с печат от АЙЗАЕМ БГ ООД, се установява, че ищцата е
извършила плащания по договора, с които е погасена главница в размер от
2200 лв. и възнаградителна лихва в размер от 782,24 лв. Приета е като
писмено доказателство и справка от АЙЗАЕМ БГ ООД, удостоверяваща
плащанията, отразени в приложената към исковата молба справка за
извършени плащания, която не е подписана от ответника, но съдържанието й
е идентично с това на приложената към исковата молба справка, която е
подписана от представител на ответника и с печат на ответното дружество.
В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебно –
счетоводната експертиза, от която се установява, че задълженията по
договора за кредит са изцяло и предсрочно погасени на 21.07.2017 г., като
общият размер на платените суми е 2 982,64 лв., с които е погасена главница в
размер на 2200 лв. и възнаградителна лихва в размер на 784,24 лв. По
счетоводни данни от ответника, вещото лице посочва, че задълженията на
ищеца по процесния договор за кредит са в размер от 0,00 лв.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали договорът за
кредит е недействителен по смисъла на чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и дали
сумата от 782,24 лв. подлежи на връщане. В тази връзка ПОС намира
следното:
С оглед страните и неговия предмет, договорът за кредит е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закон за потребителския кредит
и към него са приложими разпоредбите на този закон, както и на Закон за
защита на потребителите.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.
1,т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред
посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е налице скрита
допълнителна услуга, която оскъпява кредита. По делото не се доказва
наличие на договор за имуществено проучване, който да включва
допълнително възнаграждение за това имуществено проучване.
От приетото и неоспорено заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че сторените от Л. М. плащания по
процесния договор за кредит в общ размер от 2 982,64 лв. погасяват следните
задължения: 2 200 лв. – главница; 782,24 лв. – договорна лихва и 0,40 лв. –
наказателна лихва. Експертното заключение кореспондира с изготвения
погасителен план, според който месечната вноска от 165,68 лв. включва два
компонента, а именно главница и лихва. В договора за заем са посочени ГПР
и общата дължима сума, както и месечна вноска в размер 165,68 лв. Така
посочените им размери съответстват на действителните, съобразно поетите от
4
потребителя задължения. Това е така, доколкото не се установява уговорка за
заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга, което не е включено в
ГПР, респ. такова възнаграждение да е заплатено от ищеца.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 480 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/08.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 12886/2021г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Л. Г. М. срещу „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК ***иск за
заплащане на 782,24 лв. представляваща предадена сума при начална липса на
основание по недействителен Договор за паричен заем № ***/ 29.06.2016г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /04.08.2021г./ до окончателното плащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН **********, *** да заплати на “Айзаем.БГ”
ООД, ЕИК ***, *** разноски по делото в общ размер от 480 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6